От: Неизбежната отбрана- продължение на дискусията.
До някъде съм съгласен, но ако ще се преформулират текстове от закона в частта "неизбежна отбрана", то неминуемо трябва и да се преформулират текстове, касаещи придобиване и употреба на оръжие. Иначе по-голяма част от хората остават с отнето право за "неизбежна отбрана с огнестрелно оръжие" в аналогични ситуации и, разбира се, в абсолютно неравноправно положение спрямо правоимащите. Отделно - не си представям 76-годишната ми майка с оръжие в ръце
. За адекватни и законосъобразни действия от нейна страна да не говорим
. С оглед горното - продължавам да мисля, че не сме дорасли до това. Поне докато не си отидат възпитаваните в друго време с други ценности и приоритети
. Има неща, които просто трябва да се надживеят някак и после да се търси правилния път.
Първоначално публикуван от sk67
Преглед на мнение
. За адекватни и законосъобразни действия от нейна страна да не говорим
. С оглед горното - продължавам да мисля, че не сме дорасли до това. Поне докато не си отидат възпитаваните в друго време с други ценности и приоритети
. Има неща, които просто трябва да се надживеят някак и после да се търси правилния път.
Просто с това бързодействие и ангажираност на полицията, самите доказателства са се изпарили преди нея. И проблема не винаги е в самите служители, просто системата е такава - за съжаление не ефективна. Наказанията идват след много време, бюрократщината е голяма и т.н. Дали някой ще мисли въобще да се саморазправя, ако имаше една ефективна правораздавателна система. На мен лично досега са ми трошили и краднали от колите поне 10 тина пъти, на баща ми поне 10 тина също, мазетата на блока поне 4-5 пъти са разбиваним, таблеките на входната врата 10 ина пъти чупени, звънците счупени, металната стъргалка на входа - открадната, колело ми откраднаха от балкона на 3 тия етаж, вилата ни е разбивана 2-3 пъти и то със сериозни кражби в последните 2-3 години и нито едно деяние не е било наказано ефективно, или поне разкрито. Единствено майка ми имаше случай в който и откраднаха чантата с номера със спуканата гума и за нейн късмет (донякъде) крадеца бил изключително тъп и със собствената кола и някакъв свидетел го видял и записал номера, е него го осъдиха ефективно защото имаше доста деяния и преди това и въпреки всичко майка ми не си получи нито телефоните, нито парите. Та как аз трябва да гледам на нещата и какво да очаквам от държавата като срещам абсолютна незаинтересованост. Дори когато се обадя заради денонощния шум на мангалите отсреща просто нищо не се случва. За мен това не е държава или поне не е държавата която си я представям. Такива неща може да изглеждат на повечето маловажни, но те могат да докарат един нормален човек до такова състояние, че при първата ситуация когато се окаже лице в лице с крадците, всичко да излезе извън контрол и просто да излее яда си превишавайки многократно законовите положения за самоотбрана. И конретна случка мога да цитирам - двама цигани се качват да крадат от балконите, съседите ги надушват хващат ги и тези изядоха такъв пердах, че доста време се колебаеха дали ще оживеят, да ги бият се бяха събрали хора от около 3 от нашите малки блокове, може би около 40 човека - просто ги направиха на пихтии, незнам какво и колко е било превишено, но наказани нямаше, а дали е имало бързо и ефективно наказание всеки сам може да си прецени, не чух някой от съседите да е бил недоволен, просто на всички им е дошло до гуша.
Коментар