.
Прочее имаше такова изключение и то "у наше село, т.е. поделение". Бях "УПК" (не знам дали помните тази Тошова приумица) с един младеж от друго училище, който се казваше, да го наречем "Дръндаров" (демек, някакво не често срещано име). Отивам в казармата, почват там да ни строяват, тормозят и т.н. и при разните проверки като кажат "Дръндаров !" някакъв пич, различен от този, с който бях съкурсник в УПК-то си реве "А-а-ззз !!!" 
И така всеки път... 
От подочути разговори разбрах, че от София бил, в... същото УПК като мен учил ... Един ден отивам при него и му викам, "така и така, аз съм бил в твърдяното от тебе УПК, там имаше един "Дръндаров", ама онзи "Дръндаров", не си ти..." А той ме изгледа злобно 
и ми изсъска да внимавам в картинката и да си трая, щото "щял да ме пречука". Така ли ?! Тръгнах да му се дървя и той изведнъж обърна палачинката, задърпа ме настрани едва ли не ревейки ми разказа нещо нечувано - бил взел 20 000 лева от сем."Дръндарови", за да служи вместо сина им. Вече бил карал веднъж казарма, някъде из МНО-то, сирак бил, пари нямали, това било златен шанс да си оправи живота с тия пари и се навил пак да кара две години като "дубльор" на истинския "Дръндаров". Нямало никакъв начин да го разберат, стига аз да не съм го издадел.
Та - като получил повиквателната истинският Дръндаров си предал зеленото паспортче във военното окръжие и с тапията, която издаваха в замяна (и която нямаше никаква снимка) нашият герой се представил за него...
Бях новобранец в първите дни на службата, стреснат, наплашен, защо да се забърквам в допълнителни каши, от които каква полза щях да имам 
? По-късно пък ми се "разкри" един друг куриозен случай - пак набор, приет да следва в Духовната академия Също ме закле да пазя в тайна тая работа, а аз, честно казано в началото не му повярвах, че ще учи за поп. В един момент двамата се озовахме комсомолски секретари на различни застави 
А когато дойде време да се уволняваме "предсрочно", `щото нали задържаха наборите, всеки вади уверение, че е студент, нашият извадил едно от Светия Синод с кръстове и ангелчета Стана страшен скандал. ВКР-та, политотдели, циркове... С този човек бяхме приятели "за цял живот" 
Защото почина. Преди това в качеството си на свещеник ме кръсти, за да мога аз да стана кръстник на едно дете. Щото баща ми навремето забранил на майка ми да ме кръсти като малък, било ги страх... Та така.
"радио и телевизия", стои в хола пред телевизора и вика: я виж тук, изчезна картината..........ама в папката не пише че нищо не разбирам..... а и аз смея ли да му кажа.....дай отверка, даде............ развих задния капак и се зверя, а оня вика, какво му е...... ебалиго /това наум де/ по едно време ми светна, дай мултицет - еми нямам......еееее, ми нищо не мога да измеря така другарю капитан, ако имаше мултицет ехейййй......... върнаха ме с уазката и така се приключи с мойта кариера на телевизионен техник
Tweet
Коментар