Доброволен резерв на армията

[Rabin]

От: Доброволен резерв на армията

Баш като военопленници се избиват за едната коричка хляб. Това не е армия.

Мизерията и бруталността бяха придружени от глад.Как така нали войниците се хранят добре? Да ,ама не?Сега ще обясня.
След като всичките ни хранителни запаси бяха затворени в един склад и повече не ги видяхме лавката която можеше да осигури нещо за хапване не работеше - случайност.
Строява се целия полк са закуска, обяд и вечеря и сценария беше идин и същ - всички воиници се втурваха като огромна фуния към входа на столовата като стадо бесни прасета.Когато младите войници успееха да влязат половината от храната беше на земята а другата изядена от старите войници.Аз буквално си излизах гладен от кочиноподобната столова.Гладът продължи около 3 дни ,когато просто реших,че с цената на шутове ,бутане,лакти и зъби ще се добера до заветната храна.Успях.Наи-после сит и донякъде удоволетворен и в същото време вече в спречкване с двама-трима стари които се заканиха ,че ще има последствия.Не ми дремеше каквото дойде ще му мисля после.
...
5. анонимен - Гавра с младите
04.12 17:22
Казармата беше едно престъп;ение към младите в България. В най-активните години ровехме окопи и пазехме знамето на полка, глупост, глупост, та дрънка! За дисципа е 100% вярно, само защото си погледнал офицер "накриво" до седмица ти "организират издънка" за дисцип.
Офицери ставаха най-глупавите момчета които дори за детски учителки в шумен не са ги приели.
Глупавата ми вяра в армията умря първите месеци, когато ни обясниха, че целта на поделението е във време на война да води бой 15 минути на един гол баир докато ни избият. С това щели сме да дадем време да дойдат руснаците от Варшафския. Със запаса над 6000 човека за 15 мин. - това беше калкулацията!
И вида на плачещ офицер отказващ да изпълни заповед да обезвреди "неразрив" на 122мм снаряд, естествено наборните сапьори си свършиха работата, техния живот не е особенно ценен, идва нов набор.

7. katan - Моите спомени, макар и малко инд...
04.12 17:51
Моите спомени,макар и малко индиректни датират по-назад от твоите 20 години!
Слушала съм , а и ЛИЧНО съм виждала какви ли не извращения!
Това,което пишеш е много меко!
Бях потресена от един факт - запали се автомобилния парк в едно голямо поделение и изгоряха няколко автомобила.
Командирът на дивизията беше "бесен", че вместо някакви си камиони и джипки/ГАЗ-ки!/ не били загинали примерно няколко войника! Това щяло да покаже социалистическото отношение и възпитание на войниците/е, може и някой от сержантите и старшините или офицер!/.Важното в случая беше да има ЧОВЕШКА ЖЕРТВА!!!
В този момент четях една книга на ГРЕЙЪМ ГРИЙН - "ПОВИКАЙ МЕ".
Там съдеха един командир на отделение, че е допуснал да загинат двама от неговите подчинени по време на военна операция ,а самият той е бил ранен! Става дума за американска военна операция по време на Втората Световна Война някъде в Тихия океан,срещу японците...
Въпросният сержант от американската армия беше удостоен с орден на КОНГРЕСА /за заслуги/ и с ПУРПУРНО СЪРЦЕ/за раняване и загуба на единия си крак!/.Но въпреки това,военният съд го съдеше за смъртта на неговите двама подчинени !
Бях изумена от това ,което четях и това,което се случваше в "наши дни".
Имах неблагоразумието да споделя мнението си с един политофицер и моментално станах "ВРАГ".

http://edno.info/f/showthread.php?t=1111

[Чавдар (V93)]

От: Доброволен резерв на армията

Баш като военопленници се избиват за едната коричка хляб. Това не е армия.
...

Компенсираш липсата на личен опит с полюциите на Карбовски?

[Rabin]

От: Доброволен резерв на армията

Това не е на Карбовски, просто темата започва с него. Цитати от форуми, събирал ги е потребителя. Писанията на Карбовски за армията са пълен шит.
Аз изкарах лека служба, но пред очите ми един от ротата мръдна психически. Дано се е оправил после.
Един приятел ми разправя как готвели с развалени продукти, но поне на лафките е имало какво да се яде. Да му мисли който няма финансова помощ отвън. Просто умира гладен.

[Vlado_Ts]

От: Доброволен резерв на армията

...Издевателствата не са се правили с някаква великоумна цел, за страх или каквото там. Правили са се от чиста простотия. ....

Напротив !

През годините съм забелязал в стотиците си разговори с приятели и познати , че всеки като заговори за казармата , все разказва юнашки истории за това каква скатавка е бил и как тарикатски е избягвал ....чанча.
Не говоря за тая служба по една година , или шест месеца . Това е ташак . Говоря за оная , по две години и 3 месеца задръжка и за моряшката , дето беше по 3 години.

Както вече се спомена , мозъкът услужливо изкарва на повърхността по- поносимите спомени .
Ама като стане въпрос за лошото - неволно изплуват и лошите спомени. За чанча.

Простотия имаше . Имаше и такива извращения , които не се възприемат от нормалния разсъдък , ако не си ги видял . Имаше и истински изроди , при които да оцелееш като новобранец си е единствено божа воля.

Но нямаше как да е друго яче при факта , че целокупната българска младеж задължително минаваше през месомелачката .

В казармата се чудех защо аджеба се допуска подобно нещо ?! (щото това безспорно ставаше със знанието на командния състав).
Светна ми после : Ами защото беше умишлено и целенасочено ! И това беше другата страна на медала . Не романтиката от казармения живот в спомените от дистанцията на времето , а моделирането , канализирано и и безропотното подчинение на мозъка при заповед . Без да мислиш . "Аз! Слушам!" ... ..."Винаги верни на Партията!".... възпитанието на личния състав в комунистически дух .
ЗКПЧ- то на поделението искаше като го видя , че минава да командвам " За почест! " .
Плюс партийно - политическите стаи ... и задължителната полит-комунистическа пропаганда ежеседмично (на която не даваха да се дреме) с новини за най-новите достижения на БКП под мъдрото управление на др. Живков .

... а това , че две години казарма си беше един вид затвор с лек режим - спор няма . Нямаш паспорт , нямаш право да се движиш свободно - само при разрешение за един ден отпуск (гарнизон с преспиване беше забранен) . Може да те накажат и без отпуск , разбира се ....и ред други ....
На всичко отгоре (макар че някои другари ще възразят) нашата армия в онези години не беше нищо друго освен пушечно месо , ама това е друга тема.

[Vlado_Ts]

От: Доброволен резерв на армията

....
Един приятел ми разправя как готвели с развалени продукти, .....

Не знам какво ти е разправял , но то това си беше нормално . Всяка пролет задължително се подменяше част от хранителните запаси от неприкосновения запас . Двайсетина дена се ядеше консерви , надути от газовете при разваляне , някакво смърдящо и без вкус месо , сигурно на 20 и кусур години .... Е , не от всички , а на кой-как се улучи

[Rabin]

От: Доброволен резерв на армията

...Двайсетина дена се ядеше консерви , надути от газовете при разваляне , някакво смърдящо и без вкус месо , сигурно на 20 и кусур години ...

Почваме лека полека да си идваме на думата. Разправяха ми за Плевен, но дали беше ШЗО не съм сигурен. Смърдяща и откровено развалена храна. Само един от ротата се престрашавал да яде, с цената на коремни болки. Нямал пари човекът. Останалите - по лафките.

[Чавдар (V93)]

От: Доброволен резерв на армията

... В казармата се чудех защо аджеба се допуска подобно нещо ?! (щото това безспорно ставаше със знанието на командния състав).
Светна ми после : Ами защото беше умишлено и целенасочено ! И това беше другата страна на медала . Не романтиката от казармения живот в спомените от дистанцията на времето , а моделирането , канализирано и и безропотното подчинение на мозъка при заповед . Без да мислиш . "Аз! Слушам!" ... ..."Винаги верни на Партията!".... възпитанието на личния състав в комунистически дух . ...

Извинявай, ама това са пълни глупости! Абсолютно същите (или подобни) извращения, които се случваха в армията, се случваха (и продължават да се случват) и на места, където има подобни условия (събрани много хора на едно място). Примерно, бил съм свидетел на не по-малко извращения или опити за такива в пансион на уж елитно средно училище, отколкото при службата си в армията. Дело на комплексирани простаци.
А дали е било целенасочено ... Най-редовна практика в някои поделения, за които имам наблюдения, беше във времето след постъпването на новия набор да се разгонва фамилията на взводните командири. Вместо след работа да се приберат у дома, лейтенантите трябваше да спят в казармите, за да пазят новобранците от старите кучета. Да не говорим за разправиите със ЗКПЧ-та и т.п. вредна паплач в резултат на оплакванията на разни мамчета, подпалени от жалбите на милото детенце в стил "Млад сержантите и фазаните много ни командват" ...

А за опитите да се автоматизира подчинението си прав. Само че пропускаш една дребна подробност. Това няма нищо общо с идеологията, а произтича от естеството на армията. Тя не е пансион за благородни девици, а място, къдетото в един светъл ден могат да те изпратят там, където не искаш да бъдеш, за да направиш нещо, което може директно да застрашава живота ти. В такива ситуации да очакваш демокрация и галантни обноски ...

[Стария]

От: Доброволен резерв на армията

Бре, и бой ли имало, по устав сигурно. Ако са ви карали и уреди за средновековни мъчения да си сглобявате - още по-хора ще ви правят. Някои от началниците ви са били за съд направо. Наистина ли си бил 56 кила, да не сбърка цифрата?

56 влезнах и за сто дена батальон станах 60 и нещо...добре ранеха и редовно .А и аз бързо се ориентирах в обстановката и се сддуших със свинаря беше стар войник и в неговата къщичка в свинарника почти всеки ден се пържеше свинско от (умрели)прасенца и се пиеше червено вино.


А уредите за мъчения си бяха там така наречената 200 метрова пътека с препятствия подземни тунели двуметровата стена счупения мост и и още чудесии бягаш я с пълно бойно снаряжение каска манерка нож сумки ракети противогаз и с карабина вместо с автомата.Да не го повредиш от постоянните падания.

Аз бех 178 висок лек и правех по десетина коремни та мене пътеката не ме мъчеше но имаше някои по ниски или дебелички за тех беше ад.Упражнението се казваше (Специално гранично номер 2)и го бегаш за норматив и като не може да се включиш в норматива се чува Остави....и отново Бегом....как не се осакати некой по тая пътека и как не умре още ми е чудно...

[Rabin]

От: Доброволен резерв на армията

Платените войници съвсем доброволно отиват на места, "където не искаш да бъдеш, за да направиш нещо, което може директно да застрашава живота ти." Без да се налага да оцеляват в озверяла глутница.

А уредите за мъчения си бяха там така наречената 200 метрова пътека с препятствия подземни тунели двуметровата стена счупения мост и и още чудесии бягаш я с пълно бойно снаряжение каска манерка нож сумки ракети противогаз и с карабина вместо с автомата.Да не го повредиш от постоянните падания.

Човек, това ми беше най-големия кеф, наравно със символичните стрелби. Придобиваш бегла представа за нещо истинско. Врели сме се в обгазени тунели, разчиташ на разнебитения противогаз. Абе аз ли съм сбъркан нещо. Не ми е тежала службата, дори имам 5 дни за отличен успех за физ. потготовка. И шапкарите не са ни тормозили. Тежало ми е как най-тъпите парчета превръщат обстановката. Както лъжица шит превръща каца с мед в каца с шит.
Гледам по ТВ-то за панделата. Не е проблем самата пандела, проблем са другите пандизчии, обикновено най-тъпите стават тартори. Казармата си е затвор с лек режим. Колкото затворът възпитава, толкова и службата.

Беше Виденовата зима и комунистите за малко не ни умориха от глад. След "обилна" закуска от лъжичка конфитюр от череши, намазана поравно върху две обикновени бисквити, от нас се очакваше да направим обход от над 30 километра. С необходимата бдителност, разбира се.

Коментар в Замунда под филма "Граница".

[Bogoljub Gagic]

От: Доброволен резерв на армията

Беше Виденовата зима и комунистите за малко не ни умориха от глад. След "обилна" закуска от лъжичка конфитюр от череши, намазана поравно върху две обикновени бисквити, от нас се очакваше да направим обход от над 30 километра. С необходимата бдителност, разбира се.
Коментар в Замунда под филма "Граница".

56 влезнах и за сто дена батальон станах 60 и нещо...добре ранеха и редовно .А и аз бързо се ориентирах в обстановката и се сддуших със свинаря

На заставата си имахме свинар (отговорен за 6 прасета) и овчар (30 бр. шилета). Тия двамата се грижеха и за двете смахнати "служебни" кобили (едната можеше само с измама да я впрегнеш в каруца, пълна с бетонни бордюри, иначе нямаше озаптяване - рита, хапе, а пък другата как ме е хвърляла вероломно два пъти баш под сръбската вишка, та уморих от смях сърбите )
Общо взето една от броящите се на пръсти ползи за мен от военната служба беше "експириънса" за пръв (и за последен, май ) път да живея "на село". Като новобранец ми връчва готвача една кофа с помия да занеса на прасетата, а аз му викам "Ама тука има черупки от орехи, да не се задавят ?" "Абе, кестен..!!!" - разбиха ме от подигравки Научих се да цепя дърва и да паля огън, за пръв път вкусих глиганско, сърнешко, див заек, фазан и... малко магаренце Опитах се да яздя кон (бързо изоставих това занимание), престанах да се плаша от злобни кучета, че даже станах и водач (не инструктор) на служебно куче. Но сме били "богата застава" със старшина-тарикат, който въртеше някакви схеми и бартери "салам и кашкавал с/у агнета", подменяше с дивеч разни храни в разкладката и ги продаваше из селото, пласираше кожите от шилетата някъде, крадеше поне 30 % от "рандемана" на добичетата. Получих награда за хванат "учебен нарушител" и... чудо невиждано - пускат ме 3 дена домашен отпуск. Ненарадвал се, старшината веднага ме вика при командира на заставата и двамата строго ме инструктират: "Тая торба с прясно разсфасована сърна... мерили сме я, да не изчезне някое кило, ей ! ...Та тая торба я носиш в София на адрес... на другаря полковник Георгиев от УГеВето ! А това нещо... (подават ми увит в неупотребявана партенка предмет) си го завираш в пазвата до сърцето или отзад ако щеш, само гледай да не те добарат някъде комендантски или милиция ! Това е пистолетът на другаря подполковник Петров, който тука като се напи, си го забрави ! Носиш му го на адрес... Ако някой те хване с него, ние естествено ще кажем, че не сме ти го давали, а ти си го откраднал За какво си мислиш, че те пращаме домашен отпуск, а ?!"

[Rabin]

От: Доброволен резерв на армията

Aко откажеш да извършиш престъпление - тия дето са те пратили ще намерят начин да ти стъжнят живота, ако не те вкарат у дисципа. Ако се издъниш на престъпление и те хванат с тоя пистолет - пак у дисципа. То много хубаво било да пращат роби на военните. В днешно време сигурно щяха да пращат войници да разнасят наркотици, с риск за тяхна сметка.
Та, въпросът с какъв акъл поддържате наборното крепостничество става все по остър. Tия момчета дето са минавали през "казармата" не са по тяхно желание там!

[Стария]

От: Доброволен резерв на армията

Aко откажеш да извършиш престъпление - тия дето са те пратили ще намерят начин да ти стъжнят живота, ако не те вкарат у дисципа. Ако се издъниш на престъпление и те хванат с тоя пистолет - пак у дисципа. То много хубаво било да пращат роби на военните. В днешно време сигурно щяха да пращат войници да разнасят наркотици, с риск за тяхна сметка.
Та, въпросът с какъв акъл поддържате наборното крепостничество става все по остър. Tия момчета дето са минавали през "казармата" не са по тяхно желание там!

Абе без казармата не може да станеш 100% муж......

[Rabin]

От: Доброволен резерв на армията

Абе без казармата не може да станеш 100% муж......

Mит, повтарян не стотици, ами милиони пъти. И все така не е станал истина.
Който не е минал през пандела не е мъж. Също толкова истинно звучи.

Повечето ни видни политици не са помирисвали казарма. Имаше един военен министър, дето не е бил редник.

[Насов]

От: Доброволен резерв на армията

Дам, от УАЗ по-проходимо няма...

[Bogoljub Gagic]

От: Доброволен резерв на армията

Абе без казармата не може да станеш 100% муж......

Оставаш си само 99 %, а в казармата ставаш 100, ама ако не ти се случи случка като на онзи славен граничар, на който при "разпознаване" (нали помниш как се правеше ?) кучето му отхапало...