От: Доброволен резерв на армията
Що да са били други времената бре. Аз съм служил в по-нови времена (1997). В ротата, която служех, служеше и сина на бившия командир на поделението, пенсионирал се преди 1 година. Излишно е да казвам какво предизвикваше само споменаването на фамилията му. Но въпреки всичко, а и именно поради това, към него нямаше по-специално или превилигировано отношение. Даже имахме следния случай. Войник от нашата рота прескочи оградата за пиачка. Дежурния по-полк разбра, че е от нашата рота. Цяла нощ без да спим и на студа държаха цялата рота за да кажем кой е бил. Ние се държахме дружно и не казахме, а те ни държат. Към 4 сутринта на сина на бившия командир редом с нас му писна да седи на студ и без сън. Казва ми- отиваме в тел. централа да се обадя на бащата и да оправим нещата (момчета от наща рота даваха дежурни по тел. централа). Обажда се нашия на татенце, той му каза "добре". Това "добре" означаваше марш на скок в пълно бойно и с противогази през целия слвдващ ден, кой колкото издържи. По заповед на татенцето. Аз и синчето издържахме до към обяд, после бяхме пред колапс. Накрая агента с пиячката си призна сам и ни оставиха на мира. И до ден днешен е загадка за нас и цялото командване на поделението, как толуб 140 кила успя да прескочи 2,5м метална и гладка ограда....
Първоначално публикуван от Rabin
Преглед на мнение
Коментар