Доброволен резерв на армията

[Rabin]

От: Доброволен резерв на армията

...

Абе хубаво нещо си беще казармата как иначе да направиш от изнежени дупета ора

Та да видиш как ше се научиш и партенките добре да увиваш да не се размотат в момента в който чуеш рев БЕГОМ и литваш с първите шото туткавците тичат последни с противогази за наказание и носят картечниците (ПК) 12 кила май бяха и ги бият с дърво......

Аз бех 56 кила и бягах винаги в първата петорка.....А склоновете на южен Пирин едни стръмни..........

И това с зимните въшккарници разните му камуфлажи са дошли по късно .....не понасях вълнен плат на голо ма кой те пита БЕГОМ и това е...свикнах

Бре, и бой ли имало, по устав сигурно. Ако са ви карали и уреди за средновековни мъчения да си сглобявате - още по-хора ще ви правят. Някои от началниците ви са били за съд направо. Наистина ли си бил 56 кила, да не сбърка цифрата?

[Насов]

От: Доброволен резерв на армията

56 e ok, под 55 май не взимаха... уж.

[turtey]

От: Доброволен резерв на армията

Аре поздрав
стига сте си мерили пИ/Ушките ))

[Bogoljub Gagic]

От: Доброволен резерв на армията

Бре, и бой ли имало, по устав сигурно. Ако са ви карали и уреди за средновековни мъчения да си сглобявате - още по-хора ще ви правят. Някои от началниците ви са били за съд направо. Наистина ли си бил 56 кила, да не сбърка цифрата?

Бой имаше много през началното обучение ("батальона"). От "свръхсрочно служещи" по отношение на "срочно служещи". По заставите - вече не, по описани по-напред в тази тема причини , което е аргумент за радост на радетелите на свободното притежание на оръжие в БГ Обикновено старшините продължаваха и там да си отпускат ръцете, `ма нали са "майки" на аскера, на "майка" си как да береш злоба, че те ступала - в "нея" и храната и дрехите и обувките, как да й се сърдиш ?

[Алекс Маринов]

От: Доброволен резерв на армията

Като сте заговорили за гьон, цинтове, налчета и кубинки, та се сетих и аз за времето, през което ми се налагаше да ги нося. Така и не можах да свикна с гьонените подметки и ми беше кофти. Тежки, с дебела твърда подметка, която отгоре на всичкото през зимата се напояваше с вода и пропускаше, а краката ти все мокри. А няма втори чифт, с който да ги смениш, докато едните изсъхнат. Случвало се е сутрин на развод, като застанеш мирно и не мърдаш няколко минути докато слушаш химна, напоената с вода подметка направо да замръзне и залепне на ледения бетон. При отделянето на крака от бетона направо се чуваше хрущящ звук. На някои спомените от тези обувки май не са неприятни, но за мен си бяха мъчение. Отдолу гьонът беше шит с канап, лепен и допълнително "кован" с едни заострени клечки, които след време изпадаха и подметката започваше да се отлепва на слоеве, След това ни раздадоха кубинките с гумената подметка и направо ми се струваха като самолет, в сравнение с гьонените. Може и да не държаха кой знае колко топло, но поне не пропускаха толкова вода и бяха по-удобни за носене.

[Rabin]

От: Доброволен резерв на армията

Бой имаше много през началното обучение ("батальона"). От "свръхсрочно служещи" по отношение на "срочно служещи". По заставите - вече не, по описани по-напред в тази тема причини , което е аргумент за радост на радетелите на свободното притежание на оръжие в БГ Обикновено старшините продължаваха и там да си отпускат ръцете, `ма нали са "майки" на аскера, на "майка" си как да береш злоба, че те ступала - в "нея" и храната и дрехите и обувките, как да й се сърдиш ?

Все повече ме озадачава факта, че има поддръжници на задължителното военопленничество. Чак за бой не бях чувал. Наший старшинка шамаросваше яко ако набара някого пиян в поделението, ама да кажем, че е прав, и се възприемаше. Ама това дето последните станали от тревога ги биели с дърво... не знам, може аз нещо да съм сбъркан в чипа и не го приемам.

[Пенчо]

От: Доброволен резерв на армията

Все повече ме озадачава факта, че има поддръжници на задължителното военопленничество. Чак за бой не бях чувал. Наший старшинка шамаросваше яко ако набара някого пиян в поделението, ама да кажем, че е прав, и се възприемаше. Ама това дето последните станали от тревога ги биели с дърво... не знам, може аз нещо да съм сбъркан в чипа и не го приемам.

Не "уставния" бой си беше песен, пред "наказанията по устав".

[Bogoljub Gagic]

От: Доброволен резерв на армията

Все повече ме озадачава факта, че има поддръжници на задължителното военопленничество. Чак за бой не бях чувал. Наший старшинка шамаросваше яко ако набара някого пиян в поделението, ама да кажем, че е прав, и се възприемаше. Ама това дето последните станали от тревога ги биели с дърво... не знам, може аз нещо да съм сбъркан в чипа и не го приемам.

Хич не съм поддръжник, но при соца си беше така. Не беше наказание, а stimulus (= остен) Изоставащите ги гонят и налагат отзад с летва или тояга и те припкат по-енергично, правещите грешки с оръжието - със същия дървен материал по каската и т.н. Регламентирани "field punisments" като в Английската, Руската или Австро-Унгарската армии у нас в БГ май и по царско време не е имало - разни бичувания, "шпицрутени", N бр. пръчки на гол задник и подобни "ритуали". По онова време в училищата доста учители шамаросваха, а тия по физическо и напр. по трудово побийваха с разни "оръдия на спорта или на труда". Такива времена бяха...

[Rabin]

От: Доброволен резерв на армията

Аз се чудя на поддръжниците на това нещо, цивилните поддръжници. За простотията вътре нищо няма да ме учуди. Има много случаи на зверски изтезавани, сега да не изпадам в подробности. При нас имаше едно момче висшист - май мръдна умствено, просто стана друг човек, неадекватен. Оставени сами на себе си в затворено общество - последните стават първи, и оттам издевателствата.

[petroffbg]

От: Доброволен резерв на армията

Във повечето случаи проблемите си ги решавахме по между си като правехме "мечка" на издънилия се.Щото като ти дадът пет пъти "остави" заради редника Иванов понеже му е дебел задника,и отново трябва да превземаш триста метра баир с камънак,редника трябва да се стимулира...

[Bogoljub Gagic]

От: Доброволен резерв на армията

...като ти дадът пет пъти "остави" заради редника Иванов понеже му е дебел задника,и отново трябва да превземаш триста метра баир с камънак,редника трябва да се стимулира...

И не сте знаели, че някой ден редник Иванов може да ви спаси живота ?

[Стария]

От: Доброволен резерв на армията

АБЕ АКО НЕ СИ ВИДЕЛ ше мислиш че не е истина......



Алексов от Кюстендилско 120 кила не може да направи коремното....


Не можеш ЛИ дигат го трима младсержанти ии го връзват с колана за лоста ...един му се набира за уушите....друг му забива губерка у гъзъ третия го бие непрекъснато и накрая колана се скъсва и сички падат доле у песъка......

[Насов]

От: Доброволен резерв на армията

Стига спомени! Ако ще се върши работа, добре. Но ако ще е просто гърч, ще трябва да е сериозно положение. А ако те натисне неволята всичко става възможно. То и бос може, но ефективността пада. Нещата не са розови, но не са и черни.

[сто]

От: Доброволен резерв на армията

Казармата, от моя гледна точка, си беше пълно безумие.
Не може да пратиш 120-килограмов човек на 18 години наравно с другите да бяга или да прави коремно (представям си ехидните усмивки по лицата на скатавките от военната комисия). Обаче беше факт. До толкова абсурден, че не можехме даже да му се посмеем гледайки изкривената му физиономия докато месец ходеше с куртка като сутиен, закопчана само на горното копче под врата и обувки поне с номер по-малки от необходимото. Щото такива размери нямало. Шапка му свалям, че оцеля. Не може да играеш тактика и да заемаш отбранителна позиция на отсрещния хълм с четиримата човека, свободни от наряд и след час-два да ги пратиш да пазят граница - ясно е колко ще пазят и е ясно колко смислена отбрана са разигравали. Ако по времето по което служих се беше наложило наистина да демонстрираме военни умения и възможности, сигурен съм, че щеше да се спука легендата за непобедимата българска армия и оня рефрен "Велик е нашият войник" щеше да е най-глупавата и неподходяща песен за армията. Единствената мотивация беше страх а страхът, знаете, е до време - докато усетиш по-голям. Аз на армия, изградена върху страх, не бих разчитал. Силен стимулант е но до време.

[Rabin]

От: Доброволен резерв на армията

Издевателствата не са се правили с някаква великоумна цел, за страх или каквото там. Правили са се от чиста простотия. Просто те закарват насила при тъпанари, и толкоз. Гърча се преживява, аз дори на тактиките се кефех. На мен лично ми тежеше единствено въпиющата безсмислена простотия, и нищо друго. Воинските или както там му казваха задължения не са ми тежали. Дори си мечтаех да се спазва тоя устав, той ти защитава човешкото съществуване, ама греда! Никой не го спазва, и е по-зле.