Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Доброволен резерв на армията

Свий
Темата е затворена.
X
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • От: Доброволен резерв на армията

    Първоначално публикуван от Rabin Преглед на мнение
    Kaк ще коментираш тия дето бутнаха масло пред очите ми. Или викаш и това е здравословно, да те върнат парцал и негоден за нормален живот. Как ще коментираш смъртните случаи, немалко... сигурно "да свикват с войната", или...
    Примерно аз не бих оцелял в условия на гето, но се оправям доста добре сред що годе кадърни цивилни. Гетото ли е мерило в живота?
    Ето видиш ли......ако си добре подготвен боец нищо в гетото няма да ти направи впечатление ни смрадта ни условията ни циганките.....

    Знаеш ли какво е (сушилня)на заставата.Това е една стая с вечно горяща печка където се сушат дрехите кубинките и партенките на постоянно връщащи се наряди(патрули бараки портали секрети и др.)Партенките
    не са прани по два три месеца нема вода......Сметай с каква воня требе да свикнеш.....
    К мирной жизни не пригоден.
    Най обичам, обстановката да е максимално близка до бойната.
    ГАЗ 69 ГАЗ 53 ЗИЛ 157

    Коментар


    • От: Доброволен резерв на армията

      Първоначално публикуван от Стария Преглед на мнение
      Знаеш ли какво е (сушилня)на заставата.Това е една стая с вечно горяща печка където се сушат дрехите кубинките и партенките на постоянно връщащи се наряди(патрули бараки портали секрети и др.)Партенките
      не са прани по два три месеца нема вода......Сметай с каква воня требе да свикнеш.....
      Тони, почвам да си мисля, че ти и Пенчо сте служили У нЕкви други Гранични войски Изхвърлят се партенките ако няма с какво да се изперат, айде сега. Имаше застави, дето водата се носеше от някой извор с каруца (и при нас често се налагаше, защото спираше), ама не изкарвай другарите граничари някакви смрадливи мизерници
      България е единствената страна на тая плоска земя, която има цели СЕДЕМ рилски езера!

      Коментар


      • От: Доброволен резерв на армията

        Първоначално публикуван от Стария Преглед на мнение
        ......ако си добре подготвен боец нищо в гетото няма да ти направи впечатление ни смрадта ни условията ни циганките.....

        ....
        Каква смрад , бре ?! След 20 месеца служба на границата циганката ше ти изглежда като изписана от конкурс "Мис Свят" .
        ... а добре подготвения боец , както е известно , е свикнал на всичко и не подбира ... ... той за смрад ми говори ...
        Ай наздраве за наборите !
        Топлата вода е открита случайно само първия път . Всички последващи опити за нейното преоткриване са умишлени , упорити и целенасочени.

        Коментар


        • От: Доброволен резерв на армията

          Момчета когато сградата е строена по времето на чичо Хитлер и в едно спално сте над 100 човека бедна ви е фантазията какви миризми се носят . Зимата няма къде да се сушат мокрите кубинки и изпраните партенки и ги редяхме покрай двете печки . Един да пръдне всички го дишахме . Ремонтно транспортната рота имахме едно малко спално в парка където спяхме двайсетина човека защото излизахме и се прибирахме по всяко време на денонощието та да не пречим на останалите .
          Без цигари и алкохол ще съм най здравия труп в гробищата .

          Коментар


          • От: Доброволен резерв на армията

            Първоначално публикуван от Bogoljub Gagic Преглед на мнение
            Тони, почвам да си мисля, че ти и Пенчо сте служили У нЕкви други Гранични войски Изхвърлят се партенките ако няма с какво да се изперат, айде сега. Имаше застави, дето водата се носеше от някой извор с каруца (и при нас често се налагаше, защото спираше), ама не изкарвай другарите граничари някакви смрадливи мизерници
            Не ме мешай с Пенчо питай го на коя застава е бил аз ше разуча подробности а за водата аз я карах с бъчонка с кон......за готвене ........
            К мирной жизни не пригоден.
            Най обичам, обстановката да е максимално близка до бойната.
            ГАЗ 69 ГАЗ 53 ЗИЛ 157

            Коментар


            • От: Доброволен резерв на армията

              Първоначално публикуван от Стария Преглед на мнение
              Не ме мешай с Пенчо питай го на коя застава е бил аз ше разуча подробности а за водата аз я карах с бъчонка с кон......за готвене ........
              Водата... имахме си баня с два душа и един голям варел, направен на бойлер. Старшината крадеше ток щото явно нещо го отчитаха и беше достъпна когато си искаш, стига да има вода, де. Щото често спираше. Та като дойдеха на проверка от щаба или УГВ-то се почваха магарии - бойлерът се спира (и на всички се обяснява, че е повреден) , готвачът почва да цепи дрЪва и да готви на дърва... (гоУемата печка беше някакво комбинирано изобретение - и на ток и на твърдо гориво). Това обаче се случваше само през лятото (зимата началници не се вястваха), та през този сезон си имахме две рекички с вирчета за баня...
              България е единствената страна на тая плоска земя, която има цели СЕДЕМ рилски езера!

              Коментар


              • От: Доброволен резерв на армията

                Първоначално публикуван от Rabin Преглед на мнение
                Аз питах за самоубийствата. Поименно не ги знам, но не са малко. Да докараш човек извън психическата издръжливост пак ли е част от "правенето на мъже"?
                А къде е гаранцията че ако самоубийството е станало по време на военната служба, вината за това е именно във военната служба ? Няма да давам цитати от нет-а, конкретен случай от моята служба.

                Късното лято на 96-та, дивизиона над Райово. Прибира се от болничен редника N. (телефонист, новобранец от мартенския набор) и застъпва на дежурство на централата. На сутринта се чува някаква врява от щаба - редника N опитал да се самоубие (нагълтал се с някакви хапове). Свестяват го, питат го що е решил да прекратява земния си път. Отговор "старите ме тормозят, не издържам вече". Същия следобед плаца почерня от ВКР-та, и старите по домова книга един по един на разпит. Старите се мотаме пред щаба, пушим, чакаме да ни дойде реда и си говорим. Питам "Абе кой го е чанчил тоя ?". Отговор "Къв чанч бе брато, на тоя това му е реално трети ден служба в поделението - дойде от УЦ-то и на втория ден си взе болничен (явно с връзки) и чак вчера се прибра и веднага застъпи на централата". По едно време спряха да викат хора за разпит, както се разбра - изяснили се някои нюанси, и решили да проведат втори разпит на страдалеца N.

                Въпрос към страдалеца - "Кой те тормози, поименно". Отговор - "Ами Иванчо, Петканчо и Драганчо". Въпрос - "Как точно те тормозеха ?". Отговор - "Амиииии... крещяха ми по телефона, докато бях дежурен". Накрая в процеса на разговора страдалеца си признава че се е опитал да гушне чимшира, защото точно по-предишния ден бил зарязан от гаджето си (официално, с писмо). Ама като станала патакламата се уплашил, и изтърсил първото което му дошло наум. Детайлите от разговора със страдалеца ги предавам от второ лице, не съм присъствал на самия разпит.

                Накрая всички изпуснахме дълбоко въздух, щото перспективата някои от нас да гледат небето на големи квадрати си беше съвсем реална, а страдалеца го преведоха в друго поделение, за да го спасят от "народната любов".

                Та случаи всякакви....

                Ся се сетих и за още един случай

                УЦ на ПВО към ВВС, Долна Митрополия, есента на 95-та, уикенд. Редникът Николов (аз, слушам!) бодро се шматка около портала, в очакване на свиждане (най-паче в очакване на кюфтетата, които мама е обещала да донесе). Вече е минал цял месец служба, страшилките за някакви чутовни извращения май няма шансове да се сбъднат, е службата е малко тегава - тва ранно ставане направо ми разказва играта.... мама дали ще донесе бира (и дали ще успея да я изпия без да ме видят).... прехвърляйки подобни мисли из куфалницата си, наближавам една пейка на която седят възедър другар и крехка девойка. Другаря очевидно е брат по нещастие (новобранец) - колана на носачите, носачите на една педя под гърдите, джобовете на куртката и на панталоните зашити. Но... другаря се ридае неудържимо (ама с глас) на рамото на девойката, а девойката го глади по кепето и му повтаря "Спокойно Мишо, спокойно, нищо не е станало....". Викам си - тоя най-малкото са го били, а може и да са го еб@ли, страшна история... Тва да ревеш пред гаджето - требе си основателна причина. Подведен от нездраво любопитство, извалцирах до пейката и викам "Ко стаа бе братле, шо така....". Оня спира да реве, поглежда ме с изпълнени с мъка очи и си споделя мъката "Отдельонния ме накара да измета спалнотоооооо...." и продължи да реве с глас.

                За протокола - спалните ни бяха не повече от 25 квадрата всяко (6 спарки ако не се лъжа). Смятай за каква душевна травма говорим...
                Последно редактирано от windwarrior; 18-02-13, 19:47.
                Синьо небе над златни жита. Ако някой се чуди - Добруджа е. Южна. Българска.

                Коментар


                • От: Доброволен резерв на армията

                  Първоначално публикуван от Bogoljub Gagic Преглед на мнение
                  Водата... имахме си баня с два душа и един голям варел, направен на бойлер. Старшината крадеше ток щото явно нещо го отчитаха и беше достъпна когато си искаш, стига да има вода, де. Щото често спираше. Та като дойдеха на проверка от щаба или УГВ-то се почваха магарии - бойлерът се спира (и на всички се обяснява, че е повреден) , готвачът почва да цепи дрЪва и да готви на дърва... (гоУемата печка беше някакво комбинирано изобретение - и на ток и на твърдо гориво). Това обаче се случваше само през лятото (зимата началници не се вястваха), та през този сезон си имахме две рекички с вирчета за баня...
                  На коя застава беше..........
                  К мирной жизни не пригоден.
                  Най обичам, обстановката да е максимално близка до бойната.
                  ГАЗ 69 ГАЗ 53 ЗИЛ 157

                  Коментар


                  • От: Доброволен резерв на армията

                    Първоначално публикуван от Стария Преглед на мнение
                    На коя застава беше..........
                    Писах ти на лични, ама излезе:
                    Стария е превишил лимита си от лични съобщения и не може да приема нови докато не изтрие някои от старите
                    България е единствената страна на тая плоска земя, която има цели СЕДЕМ рилски езера!

                    Коментар


                    • От: Доброволен резерв на армията

                      Първоначално публикуван от Bogoljub Gagic Преглед на мнение
                      Писах ти на лични, ама излезе:
                      Ех ДЪРТИО ГЛУПАК......са ше се борим да го истрием
                      К мирной жизни не пригоден.
                      Най обичам, обстановката да е максимално близка до бойната.
                      ГАЗ 69 ГАЗ 53 ЗИЛ 157

                      Коментар


                      • От: Доброволен резерв на армията

                        Вода имахме само вечер късно до към ранна утрин. Обаче имахме басейн - около 6х3х2, даже успяхме да го напълним '84-та лятото и се чувствахме като на Златните. И рибарник имахме - старшината от там си извадил колелото година след като се уволнихме.

                        Обаче няма връзка с безсмислието, което така или иначе осъзнаваш в един момент - ти не си там защото някой има нужда и разчита на теб, а защото просто така трябва за да "станеш мъж" според някои. Мъж, мъж, ма какъв - научен да слуша и да изпълнява, мисленето - "Строго забранено!". Такива мъже трябваха тогава на властта, такива мъже моделираха. Есента на същата година, в която се плацикахме в басейна, а и малко след това "окъпаните" мозъци им влязоха в работа. Дупките по центъра в Джебел може още да са там. Пак ще кажа - не беше армия, а беше жандармерия. И тия смешки, дето сме щели да обършем пода с турците тогава са резултат на една целенасочена пропаганда. Добре, че не се наложи да проверим твърденията на зкпч-етата в реална ситуация, че още щеше да ни сърби.

                        Коментар


                        • От: Доброволен резерв на армията

                          Аз пък имам някакво наблюдение, че тези от наборите които се скатаха от казармата все си намират такива проклети приятелки дето им правят живота черен и ги командват.Пък и си имат комплекс, че не са служили, въпреки че тогава са се мислели за тарикати.

                          Коментар


                          • От: Доброволен резерв на армията

                            Добре че сега тия простотии ги няма, добре че не гинат 20 годишни като пилци по пътищата и не се пребиват и избиват...
                            Та каква е разликата? Може би тогава бяхме по-подготвени за това, което ни се случваше.....Промити мозъци, а сега по-различно ли е? Забранявали мисленето, ми сега не е забранено И? Пушечно месо сме били, ми сега какво сме- мишена на бивши съюзници, че и на терористи?

                            Единственото по-различно е, че сега няма държава и нямаш обществени задължения да се бъхтиш.......
                            Това което ни липсва ни кара да мечтаем.

                            Коментар


                            • От: Доброволен резерв на армията

                              Първоначално публикуван от сто Преглед на мнение
                              . Такива мъже трябваха тогава на властта, такива мъже моделираха. .
                              Коя власт в коя държава не иска и не търси точно това при военните.
                              сто: Тук нормално си подаваме топката като на тренировка и гледаме да не се контузим. Понеже сме от един отбор.
                              dembito: Хардуера можеш да го ритнеш, а софтуера само да го напсуваш

                              Коментар


                              • От: Доброволен резерв на армията

                                Първоначално публикуван от agogov Преглед на мнение
                                Добре че сега тия простотии ги няма, добре че не гинат 20 годишни като пилци по пътищата и не се пребиват и избиват...
                                Та каква е разликата? Може би тогава бяхме по-подготвени за това, което ни се случваше.....Промити мозъци, а сега по-различно ли е? Забранявали мисленето, ми сега не е забранено И? Пушечно месо сме били, ми сега какво сме- мишена на бивши съюзници, че и на терористи?

                                Единственото по-различно е, че сега няма държава и нямаш обществени задължения да се бъхтиш.......
                                Ооо и сега гинат по пътищата.Още преди да стане на 18 почва да реве за кола на родителите си.Ако може БМВ.А като излезе на пътя,?! Фитипалди ряпа да яде.Че вози и приятели при изпълненията си.Ако направим статистика колко са измрели в казармите и колко сега при тази свинщина по пътищата може и да не излезе сметката.

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X