за съжаление, аз не съм много по пещерите - освен по отворените/открити, та половината чудеса наоколо ги изпускам, но и останалите ми стигат, за да продължавам да посещавам района доста често 
), реших, че от манастира ще е много по-лесно. Което се оказа напълно вярно - лека пътечка не по-дълга от 500 метра ме отведе до входа, като ми предложи по пътя красиви гледки. Но макар и екипиран с фенерче някак си не ми дойде да лазя в тесният проход, явно пак ще се идва но този път с компания. Та за сега само гледките около входа и един поглед отгоре и това си заслужаваше разходката, поне за мен 
Но си набелязах серия от водопади и Тракийски светилища в полите на родопите и потеглих, първият водопад Св. Георги беше твърде усоен и зашумен дори за моят вкус и направо потеглих към Лястовичи Вир - прекрасно място, реката е много красива водопада също! Но милият ми дрон отново се опита да се самоубие - за четвърти път (веднъж успешно, този е вторият), това се изразява в объркване от лош сигнал на гпс спътниците, отдаване на приоритет на долните камери (които са още по-объркани от водата ) и незнайно защо спира да чува моите команди (затова съм вкарал стиковете във филма)... Реакцията му е неизменна тръгва сам назад, нагоре и наляво - усещането е ужасно като разбереш, че не ти караш влака 
Този път обаче има късмет защото като се удари в короната на дървото се плъзна и някакси прескочи езерцето и падна на меко на другият бряг. Опитите ми да излетя бяха неуспешни защото едната перка беше счупена (единствената щета! ), та се наложи да газя реката за да си го прибера... Ядосах се, но като смених перките си продължих по график и направихме още 4-5 прекрасни полета но все пак ще трябва да променя нещо - или да сменя модела или да спра с водопадите 
добре, че имам в повече) реших да пробвам пилето дали всичко му е наред след падането. Оказа се ок, а и мястото си заслужаваше тестовият полет - Горнослав, Долнослав и Тополница, вижда се и рекичкаката с Лястовичи Вир - вярно водопада не се вижда отгоре, но е много красиво 
) но ми хареса и се поспрях да го щракна 
за съжаление като повечето ни паметници оставен да се разпада - но самият факт, че колкото и пъти да съм ходил винаги е имало хора независимо от почти тоталната липса на път (сега го ремонтират, та е още по-зле от обикновенно, дано да направят нещо) показва популярността му!
, много ми хареса и се заканих да заведа децата. А днеска, а утре и годината си мина, но по-добре късно от колкото никога. В прекрасното време не устисках и ги заведох, пътя не е много приятен с мрънкащи деца, но на място нещата се оправиха, хареса ни на всички, започнахме от парка и после продължихме целият ден забавен момент беше тази крива тръба на пързалката, на връщане реших, как съм могъл да я пропусна... Но това е история за друго филмче 
Tweet
Коментар