Етимологията на думите

[Yordan]

До: Етимологията на думите

Е, чак пък да се сърдим сега...
Че ти се бъзикаше с бобеца ми е ясно, още повече че и моят отговор не е баш от най-сериозните. Ама понеже постът ти хем не намирисва (прости глагола) отявлено на майтап, хем темата се води сериозна, рекох да се изкажа. Щото и деца четат тука, ще вземе да се върже някое.
А, кви ти деца. Сигурно 5 джипари вече са излезли в гората с по един камертон и паница варен фасул и яко експериментират...

[bojitch]

До: Етимологията на думите

Що за форми са:
преценя вместо преценявам
сглабя вместо сглобявам
Много често, особено при по-младите, се срещат подобни изписвания на глаголите. Аз ли съм изпуснал нещо от развитието на езика или поредна среща с рационализатори?

[nickbochev]

До: Етимологията на думите

Що за форми са:
преценя вместо преценявам
сглабя вместо сглобявам
Много често, особено при по-младите, се срещат подобни изписвания на глаголите. Аз ли съм изпуснал нещо от развитието на езика или поредна среща с рационализатори?

Конкретен подобен пример - в обявите за продажби във форума, често се среща израза "намалям цената", вместо "намалявам".

ПП. Като че мнението се получи не много по темата "етимология на думите", а по-скоро касае различните словоформи (книжовните и разговорните, неспазващи правилата на езика), за което се извинявам.

[Симеон]

До: Етимологията на думите

Що за форми са:
преценя вместо преценявам
сглабя вместо сглобявам
Много често, особено при по-младите, се срещат подобни изписвания на глаголите. Аз ли съм изпуснал нещо от развитието на езика или поредна среща с рационализатори?

Свършено и несвършено време на един и същ глагол. (Граматика IV клас)

[bojitch]

До: Етимологията на думите

Айде бе...
Изтълкувай това:
преценявах
прецених
Не се заблуждавай от:
преценявам
да преценя
Хората, смело, си използват "новата" форма като единствено възможна. Тук личи по-добре:
Ще започна зглабянето на двигателя...
И пак прегледай граматиката за ІV клас.

[giorgio]

До: Етимологията на думите

Симеоне, в българския език, няма "сглАбя", в никаква форма и време!

[Симеон]

До: Етимологията на думите

Симеоне, в българския език, няма "сглАбя", в никаква форма и време!

Кажи го на Божитшч. Думи е и съчетания, излизащи от гаражния канал не се тълкуват Бой с вятърни мелници...

[Симеон]

До: Етимологията на думите

Днес една телевизионна говорителка след края на новините изрече:

-Желая ви всичко хубаво и се пазете.

Мисля си - дали е възприета нова фраза в употреба, или наистина трябва да се пазим: от КАТ, от измамници, от данъчното, да не ни хване жената в крачка?...
И се сетих:

1. От руските телевизии пожелават: Будьте благополучны. Берегите себя!

2. А в първото писмо, получено от мило американско другарче - студентка II курс - прочетох: Take care of yourself and be good!
Това Тейк кеър ъф йорселф си го преведох "Що не си гледаш работата?" (бе, село) и доста се раазсърдих.

А то кво било-о-о-о

[Тони Груев(GAD/dag)]

До: Етимологията на думите

Моля,
изяснете ми произхода на думата ръка
и тучна(тучна трева, поляна).

[Тодор (Zaarin)]

До: Етимологията на думите

Моля,
изяснете ми произхода на думата ръка
и тучна(тучна трева, поляна).

"Ръка" е със славянски корени.
На руски е "рука", което е по пряк наследник.
Идва от славянската дума "ручъ", която има значение - пипане, работа с ръка. Белоруски и украински - "рух" ("rux"), чешки, словашки, полски - "ръч"("ruch"), словенски - "rajch", български - "ръчкам".

"Тучен", означава "дебел" , пак е със славянски корен: "тукъ" - сланина, мазнина.

[Симеон]

До: Етимологията на думите

"Ръка" е със славянски корени.
На руски е "рука", което е по пряк наследник.
Идва от славянската дума "ручъ", която има значение - пипане, работа с ръка. Белоруски и украински - "рух" ("rux"), чешки, словашки, полски - "ръч"("ruch"), словенски - "rajch", български - "ръчкам".

"Тучен", означава "дебел" , пак е със славянски корен: "тукъ" - сланина, мазнина.

На изброените езици "Рух" е движение.

А за да не ми се мярка начесто портретът, няколко опровержения. Не бива да казваме:

1. Бърза скорост. Тя е висока, ниска, малка, голяма...

2.Скъпи (евтини) цени. Те също са високи, ниски, приемливи, обосновани. Само не скъпи! Скъпи и евтини биват стоки, услуги...(чети К.Маркс т.I)

3. И - съвсем перверзното, и най-нахално внедрено - Мащабен проект, замисъл, скок.
Мащабен е всичко на всичко съизмерим, съотносим.(Виж Massstab, Skale...)

Хареса ми Северозападнала България.

За Navi. У нас е за страх!-овка(даже когато не е уловка). У другите е Insurance - сигурност.

По аутобаните на Германия мноого отдавна най-срещаният лозунг беше: "Kasko - bevor es zu spet ist" (Каско - докато не е късно!)В СССР, поради липса на търговска реклама, по някои покриви неоновите букви зовяха:" Граждане, ...ючайте..."(Ако си бяха на място всички букви - Граждане, заключайте страховки...) И още по-неприличното "Граждане ...хуйте свое имущество!" в смисъл "Страхуйте"

А нашето СИК беше Sequrity Ensurance Compаny "Секюрити Иншурънс Къмпани".

На руски Зарплата е заработная плата. На български - заплата, което пък, по руски е "кръпка".

[Navi]

До: Етимологията на думите

Не го видях в темата но и може да съм го пропуснал.
Та.
за-страх-(ул)овка

[gr_kanev]

До: Етимологията на думите

...А за да не ми се мярка начесто портретът, няколко опровержения. Не бива да казваме:

1. Бърза скорост. Тя е висока, ниска, малка, голяма...

2.Скъпи (евтини) цени. Те също са високи, ниски, приемливи, обосновани. Само не скъпи! Скъпи и евтини биват стоки, услуги...(чети К.Маркс т.I)

3. И - съвсем перверзното, и най-нахално внедрено - Мащабен проект, замисъл, скок.
Мащабен е всичко на всичко съизмерим, съотносим.(Виж Massstab, Skale...)

...

Малко си противоречиш. Скоростта може да е само ниска или висока (в този ред на определения) - подобно на цените.
Какво не му хареса на скока за съизмерване, съотнасяне ?

Макар и не съвсем прав, Тодор (Zaarin) има известно право с "ръчкането".

Лично аз нямам нищо против портрета ти да се мярка начесто

[Yordan]

До: Етимологията на думите

1. Бърза скорост. Тя е висока, ниска, малка, голяма...

Не може да е и четирите. За дадена величина, винаги е правилно да се използва само едната двойка (висока/ниска ИЛИ голяма/малка)...

П.С. Изпревариха ме

[Владимир Йончев]

До: Етимологията на думите

Един въпрос, който може и да има нещо общо с етимологията: Защо когато кажа Технопòлис все ме поправят, че било Технòполис? Ако това название се опитва да ни внуши, че става дума за град на техниката, значи става дума за ...пòлис, а в разновидностите на думата "техника" никъде не виждам технò...?

Tова е въпрос отпреди година, но чак сега го видях, а случайно го знам
В старогръцкия ударението е на втората сричка отзад-напред, ако първата или втората са дълги. Ако обаче и първата и втората са кратки, ударението пада на третата сричка отзад напред. В πόλις и ипсилон, и омикрон са кратки (дългите им съответствия са ета и омега). Думичката има само две срички, затова ударението е на втората (все отзад-напред броим). Но правилото се запазва и при съставни думи като технополис. Тя си има трета (че и четвърта сричка) и затова ударението, както си е по правило, си отива на технОполис. В новогръцкия дължината и краткостта на гласните почти е изчезнала, но правилото за ударението е останало.
Всичко казано дотук обаче съвсем не означава, че в българския език думата трябва да има ударение като в гръцкия. При нас правилото е "както дойде" и после "което се наложи". Без значение дали съответства на оригиналния език, от който е взета думата. Все пак аз бих казал технОполис.