Етимологията на думите

[МЕЛС]

До: Етимологията на думите

...buggery и до днес се използва като синоним на sodomy, или содомия. Ха познайте защо...

Казвай!

[Yordan]

До: Етимологията на думите

Е, сигурен съм, че точно ти знаеш, така че щом питаш значи си наточен за оборване на тезата Аз знам само официалната версия - католиците са нарочили богомилите за содомити. То, като се развихри оная ми ти Инквизиция, няма майки, няма лели, няма вещици, няма петли, няма buggers - всички под ножа.
Дали наистина са били такива, не знам. Но в тази връзка е останало значението на думата, казват.

[дядо Ники]

До: Етимологията на думите

...Думата bugger идва от френското "bougre", което пък е извратен вариант на "Bulgar" (разбирайте Българин). Преди да сте "нахранили" франсетата (за което не възразявам изобщо ), бързам да отбележа - в този случай терминът е специфично отнесен към средновековната секта на богомилите, която (както знаете) е била доста по-разпространена из Западна Европа, макар че е с нашенски произход...

Така е и даже е още по-интересно. Доколкото се знае - защото в историята на думите обикновено остава парченце несигурност.

Bougre е много любопитен пример за това как в един и същ език през вековете думите ту се сливат, ту се разливат, ту се израждат по звучене и по смисъл.

***

Първоначално във френския език bougre си значи просто българин. За Жофруа дьо Вилардуен, един от шефовете на Четвъртия кръстоносен поход, българите са bogres. (Но написаното О в старофренския съответства на различни звуци, така че по-късно, с модернизирането на езика е добавено и U, което конкретизира звука в тази дума като У - значи "бугр").

Предполагам, че французите са ни набрали не само заради еретиците, които в ХІІ - ХІІІ век вече са залели Европа, но и заради онзи поход, който е имал нещастието да се запознае с Йоаница - Калоян.

И все пак цитираният вече лош смисъл на думата - не само във френския, но и в италианския език например - произлиза изцяло от свирепите религиозни вражди и преследвания в Западна Европа. Забележете равенството bougre = еретик = содомит, т.е. последните две са едно и също...

Този лош смисъл е изцяло тяхна си работа, той не се дължи на някакви особености на българите, освен може би на това, че се държат неприлично и негостоприемно спрямо простата и крадлива паплач, каквато са представлявали кръстоносните армии.

***

Сякаш в подкрепа на горното заключение bougre - със смисъл "българин" - се е явил във френския език и по-друг път, от къснолатинското bulgares (bulgarus). Така нарича предците ни летописецът Йорданес (VІ век, стотина години преди Аспарух), но същата дума май я има в латинския много-много по-рано. Което е много-много интересно...

Добре. Само че този bougre, който да речем е тръгнал от Йорданес бързо придобива друг смисъл - той губи значението си на етноним (име на народност) и започва да означава gaillard - френска дума, която еднакво добре може да се преведе като "момък" и като "юначага". Не бих се учудил, ако английското (по-точно американското) guy е роднина на тази френска дума.

***

По-късно единият bougre и другият bougre се сливат - но в неприятния (за нас) смисъл. До такава степен, че се явява почти-псувнята Bougre!.

Французите - поради мързел и липса на въображение - не са достигнали нашенските, сръбските и руските псувни до "девето коляно", където "лелината" е само началото на дълъг път. Падат си да го кажат с една дума. Такава е Merde!, което по смисъл е най-невинно "Лайно!", но по смисъл е "Да му (ти, си, им, ви)... майката!"

Толкова лошо е звучало Bougre!, че през ХІХ век се е наложила евфемистична (т.е. загладена и културна) форма, която върви и до днес. Тя е Bigre! (бигр). Нещо подобно имаме и в българския в развитието на "Е*ати" до "Баси"...

"Бигр!" цивилизовано се е вмъкнал и в 3-4 прилагателни, наречия и др., образувани от ужасното Bougre!

***

Е ние к'во да пра'им, като стоим срещу 1500 години европейска история? К'во шъ напра'йш...

Но е хубаво поне да знаем, че по произход думата "българин" няма абсолютно нищо общо с думата "вулгарен" (от старолатинското vulgus = паплач, тълпа, сган).

Тази измислена връзка се дължи предимно на нашата идиотска склонност да се самоподценяваме. Както и окалването на националното ни име от западноевропейците се дължи на тяхната някогашна идиотска склонност да се самоизбиват по религиозни причини до последния човек.

***

А тъй като все пак ставаше дума за френския език и етнонима "българи" в него, да добавим че и в съвременното си френско име ние сме много лоши за Волтер (ХVІІІ век), за този мъж, който е символ на просвещението. В лицето на Les Bulgares той описва опасни и маниакални милитаристи.

Това някак можем да го преглътнем и да си го обясним с добрата памет на онази Европа. Помни, милата...

Поздрави!

[nisanterano]

До: Етимологията на думите

Да върна малко темата към българския език...
Може би някои знаят, че думата "съпрузи" означава " чифт волове".
"пруга" /или "пръга"/ е основна част от впрегатната ("в-пряг" - обърнете внимание !!) система на волската каруца.Тоест- два вола на обща пруга са "съ-прузи".

[Кольо]

До: Етимологията на думите

Все се питам-на чешки(или чеХСКи) "позор" означава внимание. То все славянски езици, но какво е общото между двата смисъла...
А относно как ние произнасяме немските словосъчетания-винаги ме е било смях като трябва да произнеса "Гармишпартенкирхен"
А немците дали могат да кажат "чичковитечервенотиквеничета". Има да им се смеем

[бат'Марто]

До: Етимологията на думите

Все се питам-на чешки(или чеХСКи) "позор" означава внимание. То все славянски езици, но какво е общото между двата смисъла...
А относно как ние произнасяме немските словосъчетания-винаги ме е било смях като трябва да произнеса "Гармишпартенкирхен"
А немците дали могат да кажат "чичковитечервенотиквеничета". Има да им се смеем

Ами ако не внимаваш,става позор(майтапя се)Докато в немския тези сложни-съставни заместват(успешно) чуждиците.И винаги можеш да разбереш за какво става дума.Например-бусхалтещеле-бус си е бус,халте(от халтен-спирам,или по-скоро Halt-спри!,заповедно),щеле-място.т.е спирка.

[дядо Ники]

До: Етимологията на думите

Все се питам-на чешки(или чеХСКи) "позор" означава внимание. То все славянски езици, но какво е общото между двата смисъла...

Не знам, тъй че се произнасям любителски. Според мен работата допира до някакъв общ славянски или даже индоевропейски корен - нещо около "зр", и свързано с гледане (виждане).


На сръбски (или на някой друг от "югославските" езици "позорище" е театър. Имаме думи като "зрение", "взор", "взирам се", "съзирам", руските "дозор", "обозреватель" и т.н.


Какво е позорът? Публичен срам - задължително си се изложил пред всички. Всички те зяпат; даже е имало съоръжение за целта - позорен стълб. А обикновеният срам може да е самотен, чисто индивидуален (наистина, пак свързан с усещането или страха, че другите ти гледат сеира.)


Така предполагам. Но не съм сигурен.


***


А иначе в много сродни езици, не само в славянските, има думи с общ корен, но твърде различни значения. Ето първият любопитен пример, който ми идва наум:

говоря - на френски parler, на испански hablar;

бърборя, дрънкам - на френски habler, на испански parlar.

В двата езика и двете думи - сериозната и натоварената с презрителен, подигравателен смисъл са огледално разместени.

Такива работи.

Поздрави!

[Tramp]

До: Етимологията на думите

Ето и етимологията на една от най-често употребяваните думи в разговорния английски език

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Етимологията на думите

Това е градска легенда и произходът не е този. Същата като SOS да е акроним за save our souls.

[Hala]

До: Етимологията на думите

но и заради онзи поход, който е имал нещастието да се запознае с Йоаница - Калоян.

Той,Йоаница - Калоян,всъщност е Кало-Йоан - Хубав Иван.Така са го нарекли враговете му - гърци.Колкото и да не са го долюбвали,не са можели да отрекат очевидното - Калоян е бил изключително красив физически,дотолкова,че някои гръцки хронисти са се опитвали да му припишат капка византийска кръв(пуста завист,бе !).

[Паджеровод]

До: Етимологията на думите

Понеже ми стана гайле* покрай думичката bougre и нейната етимология попрочетох някои неща от историята. Подразних се защо така още от ранното средновековие баш-европейците не са хранили топли чувства към нас, въпреки усилията на цар Борис I, който е пролял не малко българска кръв (включително и тази на сина си) при въвеждането на християнството у нас. Та ересите, тръгнали от нас и към Европата са именно резултат от това насилие, което пък е било усърдно поддържано от папата - ето писмото на
папа Николай I Велики до цар Борис I през 866 година:
„Вие ни съобщавате, че сте покръстили поданиците си въпреки тяхното
несъгласие, поради което избухнал бунт, заплашващ вашия живот. Хвала вам, защото
сте укрепили авторитета си, като сте заповядали да избият заблудените овце,
отказващи да влязат в кошарата. Вие не сте сторили никакъв грях като сте
проявили такава свещена жестокост; напротив, заслужавате похвала, защото сте
унищожили враговете, които не са пожелали да влязат в лоното на Апостолската
църква и по този начин сте отключили Царството Небесно за подвластните ви
народи. Нека царят не се бои от убийства, ако те могат да държат поданиците му
покорни и да ги подчинят на Християнската вяра! Бог ще го възнагради за
греховете на този свят във вечния живот.“

След като си изясних тези неща и въпреки, че съм кръстен християнин мога да разбера богомилите и еретиците, а и тези, които са ги нарочили чак за содомити – ами то ставало дума за политика!
___________________________________
*гайле – мъчно ми е, умислен съм

[Симеон]

До: Етимологията на думите

Една интересна зависимост в три славянски езика- български - руски - полски.

слама - солома - слома
злато -золото - злото.
врана - ворона - врона

В момента ми чезнат другите подобни, но защо не (фантазирам):

брана -борона - брона

dr_kanev да каже

[gr_kanev]

До: Етимологията на думите

брáна - боронá - brona (бълг. - рус. - пол.) е вярно. В някои източници се среща бълг. бранá.
Също и
слáма - солóма - słoma
злáто - зóлото - złoto
врáна - ворóна - wrona (wrona е видът Corvus cornix; Corvux frugilegus е gawron).

Nick-а ми идва от името ми (Григор - gr). Но и в един друг форум ме "докторясаха".

[Yordan]

До: Етимологията на думите

Тук също има интересно "разминаване" между езиците. Corvus cornix и Corvux frugilegus са два вида врани. Думата gawron (второто от двете) напомня на нашето гарван (Corvus corax), само че пък тяхното гарван е kruk. Разминавания, кво да прайш...

[Yordan]

До: Етимологията на думите

-В шведския език неотдавна е ликвидирано обръщението "Вие". Само "Ти". В английския обратно. Формата thou - ти, е архаична..

Не е съвсем коректно да го кажем така, защото се остава с впечатлението, че в днешния английски няма обръщение "на ти". Просто неформалното ти (you) и учтивото Вие (You) се пишат и произнасят еднакво, но си заемат съответните различни места в тяхната граматика, точно както и в нашата. Второто трябва да е с главна буква, както в българския, за разграничаване. Еле пък ако пишете писмо на английски език до някой немец За капак, множественото число вие също си е you.
Действително, thou [дау] е архаичното "ти" и може да се срещне рядко, да речем в Шекспировите писания. То, обаче, не е единственото елиминирано от времето обръщение. В ония години е имало разлика между мн.ч вие (you) и единственото ти (thou). Респективно, от него тръгват всички останали граматически форми по веригата: теб/тебе е било thee [дий], а притежателните твой/твое стават съответно thy/thine [дай/дайн].

И за разведряване на сухата материя - малко поезия.

Исак Нютон (1643-1727г.), както знаете, се счита измислителен изобретателчик на Закона за гравитацията. От формулата на този закон е видно, че силата никога не затихва до нулева стойност, независимо колко далеч са двата разглеждани обекта. Тоест, дори и на другия край на Вселената, ние бихме продължили да изпитваме въздействието и на най-далечните галактики, техните слънца и планети и дори на бучката развалено сирене в хладилника.
Според някои изследователи, този закон е вдъхновил английският поет Франсис Томпсън (1859-1907г.) да напише следното:

All things
by immortal power
near or far
to each other
hiddenly linked are.
That thou cans't not stir a flower
without troubling a star.

Всички неща
чрез невидима сила
близо или далеч
едно от друго
скрито свързани са.
Тъй че ти не мож докосна цвете
без да навредиш* на някоя звезда.

Което пък е пример за модерна употреба на залязлото thou, в реверанс към старите кучета. Отделен е въпросът колко точно е било залязло thou в края на 19 век...
Ама какви времена само, а ? Човешкото знание все още е било достатъчно малко, за да има хора-енциклопедици. Поет да се вдъхнови от физичен закон - къде можеш да видиш подобно нещо днес ?
__________________________
* без да обезпокоиш, по-скоро...