Етимологията на думите

[Владимир Йончев]

До: Етимологията на думите

[quote=Симеон;547363]Една интересна зависимост в три славянски езика- български - руски - полски.

слама - солома - слома
злато -золото - злото.
врана - ворона - врона

В момента ми чезнат другите подобни...[/quote]

Ето ти още:

град - город
мраз - мороз
хлад - холод (тук и смисълът е леко различен)
мраз - мороз
праг - порог
грах - горох
влача - волочить

И т. н. Подобно изчезване на гласна в развитието на езика личи не само в полския, но и в чешкия, сръбския и вероятно други славянски езици.

"Неударени гласни изчезват и в български по-лесно без оглед на това, дали се намират в началото, средата и края на думите." (Стефан Младенов, "История на българския език")

При нас следи от него има още в старобългарския. А двойки от типа "слама - солома" са само най-очевидните подобни случаи. По-скритите са в средата на думите.

Понякога в съвременния ни език дума с изчезнала гласна е намерила начин да се съхранила успоредно с "първичния" й вид - "удрям" и "да ударя".

Цитираната мисъл на Стефан Младенов е безусловно вярна, но не се отнася за това явление и за конкретния пример. слама-солома-слома е пример за три различни процеса, които настъпват в трите езика. В българския настъпва ликвидна метатеза, в руския - пълногласие, в полския не помня как се казваше. Праславянската дума би трябвало да е солма. Ликвидната метатеза е обръщането на ол в ла. Или на ор в ра. При руското пълногласие ол и ор стават оло/ оро. Няма изчезване на гласната, поне не в това явление. По-скоро в руския има допълнителна гласна.

В http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%...B5.D0.B7.D0.B0 е обяснено много хубаво, но не можах да пейстна таблицата.

[Паджеровод]

До: Етимологията на думите

Tова е въпрос отпреди година, но чак сега го видях, а случайно го знам
В старогръцкия ударението е на втората сричка отзад-напред, ако първата или втората са дълги. Ако обаче и първата и втората са кратки, ударението пада на третата сричка отзад напред. В πόλις и ипсилон, и омикрон са кратки (дългите им съответствия са ета и омега). Думичката има само две срички, затова ударението е на втората (все отзад-напред броим). Но правилото се запазва и при съставни думи като технополис. Тя си има трета (че и четвърта сричка) и затова ударението, както си е по правило, си отива на технОполис. В новогръцкия дължината и краткостта на гласните почти е изчезнала, но правилото за ударението е останало.
Всичко казано дотук обаче съвсем не означава, че в българския език думата трябва да има ударение като в гръцкия. При нас правилото е "както дойде" и после "което се наложи". Без значение дали съответства на оригиналния език, от който е взета думата. Все пак аз бих казал технОполис.

Мммм Добро обяснение, благодаря!
И аз така правя - запъвам се понякога преди думата и после изстрелвам ТехнÒполис. Какво да правя, където всички цигани (рòми по новому, а в по-късен етап и индоевропейци), там и гол 'Асан...

[Симеон]

До: Етимологията на думите

Архитект - от гръцки архи - първи и тектон - строеж.

Но Архимандрит - началник на...мандра. Мандрата е първообраз на манастир.

Архиважно е да знаем тази представка, така любима на Ленин.

[Симеон]

До: Етимологията на думите

Наред с водата, и солта е жизнено важен продукт за човека. Не сме стигнали до там да ценим водата като сребро, но солта е била някога разменна "монета" в търговията.

В Римската империя на на част от военните се давала привилегия да търгуват със сол - salarium argentum.

От там произлиза английската дума за заплата - salary.

(Никой не посяга да консумира тези две ценни вещества, когато са смесени. А именно - морската вода! )

[Паджеровод]

До: Етимологията на думите

А какво е това "ul." пред "tsar osvoboditel" и откъде произтича? Някой може ли да ми обясни?

[Насов]

До: Етимологията на думите

Аз мога, дам... Това е като ул. само дето е на латиница ... Ти да не си помислил, че табелата е превод на различен език? Нее, това е табела на български изписана на кирилица и латиница, иначе казано, маймуница...

[Тодор (Zaarin)]

До: Етимологията на думите

Наред с водата, и солта е жизнено важен продукт за човека. Не сме стигнали до там да ценим водата като сребро, но солта е била някога разменна "монета" в търговията.

В Римската империя на на част от военните се давала привилегия да търгуват със сол - salarium argentum.

От там произлиза английската дума за заплата - salary.

(Никой не посяга да консумира тези две ценни вещества, когато са смесени. А именно - морската вода! )

Освен това са получавали и сол, като част от заплата. От там и теорията, че от латинското "sal dare" (давене на сол), са възникнали английското soldier, немското и руското soldat/солдат, италианското soldato и т.н...
Въпреки че другата теория, може би е по-правдоподобна и гласи, че е от италианското soldo - монета, което идва от латинското soldom - златна монета. Чиито произход пък е корена sol - цял.

[Насов]

До: Етимологията на думите

Добре де, воин звучи много по-добре сякаш, но произходът му не е много ясен, аз поне не намирам нищо смислено...
Може би вой, вик /войник/, бойният вик е силно оръжие...
Все пак има разлика, едното значение е свързано със заплащене и описва типичните форми войска, платена и "доброволна" /типична за войствени, диви, номадски, и прочее варварски народи и типове поминък/...

[Паджеровод]

До: Етимологията на думите

Аз мога, дам... Това е като ул. само дето е на латиница ... Ти да не си помислил, че табелата е превод на различен език? Нее, това е табела на български изписана на кирилица и латиница, иначе казано, маймуница...

Да, ама на повечето места виждам "str." след името на улицата. Чужденецът ще се сети може би, че става дума за стрийт или щрасе, а "ul." той откъде да знае какво е?

[Тодор (Zaarin)]

До: Етимологията на думите

Добре де, воин звучи много по-добре сякаш, но произходът му не е много ясен, аз поне не намирам нищо смислено...
Може би вой, вик /войник/, бойният вик е силно оръжие...

Общо взето е така Само дето не е много ясно, кое от кое произлиза.
На някои езици, като славянски, така и германски (т.е. от балто-германо-славянската група), самата дума "вой" или "воя" има значение на война или войска. Или е синоним на "ярост", "гняв".

Но за произход е заподозрян и латинския корен "vox", който си е баш "вой", продължителен вик на животно.

[Симеон]

До: Етимологията на думите

ТРАПЕЗА произлиза от гръцкото тетрапеза, съкратено трапеза - маса на четири крака и използването й за ядене върху нея.

В гръцкия език, обаче наричат така и банката.

Не ловя логиката.

[Drajeto]

До: Етимологията на думите

На село съм чувал думата "фърколица" - вилица. Чудя се дали може да е от английското "fork"?

[Carburettor]

До: Етимологията на думите

ТРАПЕЗА произлиза от гръцкото тетрапеза, съкратено трапеза - маса на четири крака и използването й за ядене върху нея.

В гръцкия език, обаче наричат така и банката.

Не ловя логиката.

Абсолютно същото е и в германския и другите европейски езици - банка пак произлиза от "маса": Все пак първите банки в Европа са се появили във Флоренция и после във Венеция и в началото са се ползвали точно определени маси в кръчмите.

http://de.wikipedia.org/wiki/Bank

Herkunft:
von italienisch banco → it „Tisch“ für „Geldhandelsort“, „Vorratsplatz“. Dem italienische Wort liegt althochdeutsch banc/ bank zugrunde.А относно Рощок и Росток - в цяла северна Германия от Любек до Хамбург възрастното (и не особено високо образовано) "коренно население" говори така - докато учех в Бон, имаше детски скоропоговорки, в които тия, който говорят "Хохдойч", се бъзикаха със "селяците" от Севера. Та според тия скоропоговорки:

Ein Student mit spitzen Stulpenstiefeln stieß an einen spitzen Stein,
an der Steintor-Straßenecke stieg er in die Straßenbahn.
Ein Student mit spitzen Stulpenstiefeln stieß an einen spitzen Stein,
und er staunte stundenlang die stillen, stummen Sterne an.
Ein Student mit spitzen Stulpenstiefeln stieß an einen spitzen Stein,
mit den Spitzen seiner Stiefel stieß er in den Stein hinein.

се произнася не както би следвало на книжовен немски "айн щудент мит шпитцен щулпенщтифелн..." и т.н., а "айн студент мит спитцен стулпернстифелн..."

Този изговор (или може би диалект?) се нарича gestolpertes s-t, also stolpern statt schtolpern sagen, и доскоро възрастните хора дори надолу до Хановер си плещеха така. Сега се смята за ГСП (груба селска проява) и дори в Рощок и Любек рядко ще чуеш някой да говори така.

[Симеон]

До: Етимологията на думите

На село съм чувал думата "фърколица" - вилица. Чудя се дали може да е от английското "fork"?

От румънски е. Захари Стоянов я употребява, като говори за румънските кръчми.

[Drajeto]

До: Етимологията на думите

Аха! Благодаря. Селото ми е близо до Дунав и има доста влашки думички. Тази може би има общо начало в латинския с английската.
Знаенето на латински отваря голяма врата към етимологията.