Поялници

[mishomishev]

Тъй като на доста колеги помагам и общуваме - ми дадоха да пробвам с подобни пинцети! Не бяха нещо марково ама не бяха и боклук!
Работят - става определено но....
Всъщност всяка работа си има своите особености.Не е едно и също да ровиш из нова техника и стара техника. Ремонта на ново изделие се различава коренно от ремонт на изполвано.
В нашия случая - пинцетите наистина вършат работа ама ако тинола е тинол
Китайците изполват един шибан тинол - дето по трудно се работи с пинцети.
По бързо ни е с въздуха - дърпаш докато нагряваш и става много по добре от пинсетите.Аз като опитах - после резисторчето не ще да падне от пинсетите
Освен това с горещия въздух минаваме и зоната - щото често се налага.
Знаете ли колко проблеми сме оправяли с горещия въздух?! Например:
Продукта работи - ама от време на време прави аномалии - и почват едни псувни едни клетви, с течение на времето открихме проблема(извади ни душата).
Проблема се оказа че под едни по дебели СМД електролитни кондензатори (10мF) те са мааалко по големички от другите и просто отдолу има останал тъъънка ивичка течен тинол. Като го измериш с уреда на съпротивление знаете че не трябва да показва нищо.Да ама показва - в зависимост от тинола - примерно от 1 до 40-50 килоома.. Променя се във времето но е винаги под 50килоома.
И това е в едни обратни връзки и става проблем.
Решението - отначало ги разпоявахме - обръщаме ги на 180 градуса (дъното да е отгоре) и запояваме пак! С течение на времето - като го нагреем хубаво с горещия въздух и го задържаме с нещо- няма нужда да го вадим.

Що се отнася до тинола - областта Кантон (целия южен Китай крайбрежието като Шенжен Гуанджоу Енпийнг и др) ползват тинол коренно различен от "средния" Китай Нингбо Шанхай и Ханджоу примерно.
Средния Китай използва един гаден тинол като преседи малко хваща една коричка отгоре! И тази коричка трябва да я разчоплиш че да тръгне да се топи кошмар е! Имахме партиди залети с вода.Ей няма разтопяване туй нещо.Със сила пробиваш коричката и почва да топи ама не лепне по оплетка- тогава го махаме като директно върху него нанесем от нашия Асахи.Тогава като се поомесят - почваш по стандартния начин.
Абе всичко става - ама нерви и отнема 5 пъти повече време!
Та затова не ползвам пинсети.Те са за по чиста работа..

Що се отнася до клипа горе - абсолютно вярно! Точно така ги сваляме! На единия рускобългарски поялник има навита точно такава тел само че сваляме 4558 - двоен операционен! Става бързо и за секунди.
С течение на времето обаче - караме и по руския начин.Сваляме само с тинол. Става много бързо и е приложимо до--- абе масово съм свалял TL494- с 16 крака.
С асахито става много лесно - в самото начало прекарвам през краката една оплетка напоена яко с колофон - идеята е да обере мръсотиите и евентуална коричка!
После слагам яко тинол да съединя всички крака от двете страни - и побутвам леко чипа и това е! Много го харесвам този метод - защото поялника в ръка после пистите отдолу лъскави готини подготвени за запояване...

[mishomishev]

За малък обем 0805, 0603 и 0402 К т12 човкара е идеална. Ама за голям брой таз пинсета е екстра. Нито чистиш, нито паста слагаш. Директно хващаш новия резистор (примерно) и го слагаш на старият.

Иначе америкън теч подхода даже няма да го коментирам. Напомня ми на подхода на предишният им президент. С тъпита и сила всичко сепистига.

Аааааааа не съм съгласен! Без чистене и без паста - абсурд!
То за ставане - става. Ама такава спойка не е качествена! Това сме го коментирали многократно.

Щяха да ме пращат на курсове по запояване! Ама не отидох - не знаех английски на достатъчно ниво...
Спойките са сериозно нещо - ако искаш да са дълготрайни и най вече ако са натоварени механично - сиреч подложени на вибрации удари и прочие...

[brum]

Не мога да споря . Нямам достатъчно практика, пък и това ми е хоби. Та - съгласявам се.

[ittso]

Това с телта е доста туземско решение. Ето как изглежда фабричното:



И пак фабрично решение за двукраки SMD чаркове което частично замества пинсетата:

[Esper]

Разпояването безспорно е по-интересно от запояването, което до голяма степен е банална дейност.
Е, освен ако не е китайско Т12 ама малко пресилено е да си приравнява със занаятчийство.

По-нагоре Мишо ме подсети за аборигенският метод с оплетка.
Доста време и аз го практикувах това, ярко го асоциирам с индукционните поялници и периода по ремонт на телевизори.
Бях изненадан, като разбрах, че все още се "практикува", видях го в Комет и купих дори една макаричка.
Нали сега е яко всичко да се купува пък едно време свалях оплетка от разни коаксиали.
Ма тоги всички оплетки бяха медни или поне ловяха калая. Не като сега.

После, някъде покрай WECP 20 си купих една вакуум помпа HAKKO.
Е това животно го ползвам и сега съвсем активно за всичко различно от скапаното SMD.
След толкова години си работи безпроблемно.
Е, купих си преди няколко години и "корекомска" от комет, за авторитет но така и до сега не е влязла в употреба.
Дори от любопитство - хако-то си бачка.

Най-рядко в последно време ползвам разпояващата станция VP 801.
Преди, като се занимавах по-активно с ремонти беше незаменим при демонтаж на чипове.
Ма това пак преди SMD age.

Съвсем наскоро пък, 2-3 години придобих духалка - грозен китаец, като този от темата.
Гордак... Нещо си, дори марка си има. Само духалка без поялник.
Имаше известно време люти клетви и псувни докато разбера как се оноди.
Хем да не ми издухва чарковете, хем да не чакам една вечност.
Особено добре се получи като взех от комет една специална пинцета.
Тъничка отпред, изработена от титаниева сплав, абе часовникарска работа.
Пърфект в - този материал има по-лошо топлоотдаване от металните, няма магнитни свойства и няма шанс да се "зарази" с калай около детайла.
Разбира се е много лека но от този факт на мен не ми "става" нищо. Не я нося в раницата, че теглото да има значение...

Практикувал съм и по-екзотични методи за разпояване с инфрачервен източник.
То имало дори такива станции, жив да не бях!
Обаче аз попаднах на това ръкоблудство в интернет и... О, Боже - То работи!
Ползвах за тест халогенен прожектор но в тубата е пълно с по-оригинални идеи.

Интересната част е след словоблудствата, от средата натам:

Е това е методът със запалката от скапан ламаринозавър, клипа пак е на хАмеркан теч

Последното ще го пробвам някога, когато остане време - поне няма да се налага да си слагам глетчерите докато работя, както при ламБата.

Иначе това, за което Мишо говори и аз съм го виждал, колкото и рядко да пипам поялник.
Китайските говненца не зная какъв припой ползват но някои платки са мъка за работа.
Дори с велер
И както той каза работи се само с добавяне на нормален калай върху техният.
След това всичко е наред.

И пак да се върна на един Мишов коментар свързан със запояването.
Аз също съм забелязал ефектът от някак по-равномерната и балансирана работа на "демодираните" поялници, каквито са и моите велери.
От модерните, бързи и форсорани поялници моите наблюдения са само от Hakko T12/T15 и това така ще си остане.
Съгласен съм, че е приятно да достигне работна температура под 10 сек но само толкова.
Това, че и за по-малко го прави и индукционният ми поялник.

Обаче независимо, че трябва да 70W имам усещането, че при всичко по-различно от SMD губи рязко температура за момент.
Въпреки титаничната мощност предвид нюню размера и 32 битовият CPU който трябва да се оправя с тая работа.
Казвам, че трябва да са 70 свещи но според това дето беше снимал Ronnin по-горе това изобщо не изглеждаше да е така.
Та не е много сигурно колко мощност пускат китайските контролери към нагревателя и може заради това да се получава този ефект.
А може и да съм предубеден, тоест аз съм но има вероятност затова да ми се струва, че не е баш като... Велера

Та като споменах пак Велер... Ето как бачка разпояващата станция, стига припоят да не е китайската кир, за която стана вече въпрос:

[sparkybg]

Китайския ми пистолет за разпояване действа неразличимо от това. Напълно сериозен съм. Може би е малко по-едър, но нищо повече. За него писах по-горе че за никакво време разкостих половин 386 дъно и после можеше да си го напоя отново.

[mishomishev]

Днес преди обяд работих с Т12/15 вече имам човка и Т15 (европейския вариант уж) и почнах да му свиквам! Запояването на СМД елементи е добре бива - ама вече съм убеден че отстъпва леко на Филипса (Велера) ми.
Температурата е идеално балансирана за смд и запоявам ама докато запоявах смд-тата видях че са пропуснали спойка и на държача(мааалко по масивен) и трябваше да усиля температурата и пак се поизмъчи.Филипса щеше да го отнесе за секунди.

Що се отнася до мощноста - абе има някаква измама или тия ватове са като ония по тонколоните.
Филипса го дават 48W при 24V - толкоз пише на табелката с трите болта! Комфортната за мен температура е около 15-16V дърпа около 1.2 - 1.4А(виждам го) сиреч около 17- 20W - този режим е прекрасен за СМД-та а за по големи детайли около 18V - айде 25 вата да го кажем.

Т12 - дигнах на 380 градуса че да почне да запоява големи елементи..Запоява ги - ама я няма лекотата на Филипса.Дават го 108W максимум . Абсурд ! Виждам 25Вата на велера какво прави.
Сега обаче бързината на загряване е важна за нас.Щото имаме и такива моменти.В последния момент си пропуснал нещо.И Т12 влиза в действие.
Това са коренно различни типове поялники и на мен много ми прилича на сравнение между двигател атмосферен с голяма кубатура и малки кубици ама с турбина

Що се отнася до оплетката че бил допотопен метод!
Ами такъв си е! Но ако трябва да се направи отговорна спойка - това е начина - според мен.
Имам и лично мое обяснение което не се приема от всички но е проверено с години работа и практика!
Ако трябва да оправиш лоша(счупена или студена) спойка - повечето просто отгоре запояват и готово! Някои добавят малко тинол и това е! Става наистина.Държи!
Но ако това е отговорна спойка или е на кофти място (изложена на механични или химични въздействия) метода е друг!
Сваля се стария тинол - задължително с оплетка като оплетката е напоена яко с колофон или подходящ неагресивен флюс.
Оплетката освен че сваля стария тинол - едно хууубаво остъргваш запояваните елементи - чисто механично ги чистиш.
Освен това след това чистене стъргане остава един филм колофон или флюс.
Едва след това вече нанасяш новия тинол която буквално се пържи в колофона/флюса почти без въздух.
И това е качествена спойка!
Ако ползваш помпа - пак става - но си е рисково.Защото по елемента е възможно да има един тънък филм мръсотия или слой който просто не допуска тинола за залепне за елемента.
Ама то всъщност зависи какво запояваш.Ако това е телевизор или подобно - нямат значение моите приказки.
Не така седят нещата ако обаче запояваш в автоусилвател примерно. Автоусилвателите по презумнция се закачат на тубата някъде.И всичко бучи трепери вибрира.
Ей там нещата седят по друг начин.
То не само там!
Миналата година ми се наложи да пиша мотивирано обяснение за един завод за механична издържливост на тинола и спойките! Да им предоставям сертификати прочие. Не е лесно.

[Esper]

При мен Т15 на 24V си прави към 70W като стой та гледай.
И времето за достигане на работна температура е около 15 секунди.

На 13V мощността е към 20W и времето пак е впечатляващо за хора, на които им "става" от тая работа - към 40 секунди.

300 градуса и в двата случая.

[mishomishev]

При мен Т15 на 24V си прави към 70W като стой та гледай.
.

Ми тогаз явно КПД - то е различно!
Направо недоумявам тия 70W къде са - след като трябва да увеличавам температурата за по голям елемент с който стандартен 40W просто не се замисля!

Абе не знам. Може би аз да съм дефектен нещо.
Или както колегата ми каза - поялника още не е попил моята сила и е необучен

[Esper]

Ми тогаз явно КПД - то е различно!
Направо недоумявам тия 70W къде са - след като трябва да увеличавам температурата за по голям елемент с който стандартен 40W просто не се замисля!

Абе не знам. Може би аз да съм дефектен нещо.
Или както колегата ми каза - поялника още не е попил моята сила и е необучен

Е нали и аз това казвам!
Велера, който е 50 свещи е по-потентен за всички случаи.
Накрая да не се окаже, че повечето свещи служат само за да го "вдигне" по-бързо?
А Т15 определено го вдига бързо, безспорно. За хората, които се впечатляват от такъв факт...

[Esper]

Еш, почти усмивки от старите ленти:
Оплетка за разпояване
Само че, купена от Комет през този век. Абе направо лани, пресна-пресна!
Остава само да си свия човка за индукционният поялник и да рестартирам машината на времето.

И като стана въпрос за индукционни поялници колко от пишещите тук са ползвали такива?!?

Бях станал по-прецизен от 32 битов "професор" в регулирането на температурата с този тип поялник.
И в пренасянето на колофон с тях до мястото на спойката.
Индукционният е по-бърз дори от ултра-модерните бързи човки, за които говори Спарки.

И не - никога не съм си купувал или имал български индукционен поялник. В кръжока ползвахме такива типично български говна.
Тогава нямах пари за велер но цяло лято събирах стотинки за чешки поялник и ако положа усилие сега със сигурност ще го намеря!
И с още по-голяма сигурност ще работи!

[ittso]

...По-нагоре Мишо ме подсети за аборигенският метод с оплетка...

Методът с оплетка не е аборигенски, а е съвсем адекватна технология за разпояване и почистване. В някои отношения и за някои дейности работи по-добре и е по-удобна от вакуумна станция за разпояване. Е, за да работи както трябва, е необходимо да се закупи хубава оплетка. Не някаква, а хубава и неокислена. Не случайно в опаковката на хубавите има четвърт шепа силикагел.
Това е консуматив като всеки друг. Когато се напои с припой, краят се отрязва и изхвърля, а не се тръска по пода.
Методът е бил аборигански когато оплетката е вадена от коаксиални кабели и е била омазвана с колофон, аспирин и прочие алхимични истории.

[Roninn]

Първите ми два поялника бяха индукционни бил съм на 9-10 години,84-85 година ,купих си ги от млад техник в Пловдив на бул.Цар Борис III ,не помня нито марка,нито произход,беше мръсно бяло,до охра на цвят,после един червен...червения му се разтопиха капаците...После имах един 6 волта поялник с нагревател ,пусках го през трансформатора за влакчета пико.Ползвах често аспирин,на по късен етап солна киселина,после от някъде дойде колофон на кристали...

[mishomishev]

Абе кой дава пари за оплетка бре
Тя се продава доста и при нас - но се ползва за съвсем други цели!
При нас масово се използва оплетка от микрофонни кабели - почти без пари е и не я знам дали е медна ама здраво лови тинола!
Всъщност сетих се и още едно масово приложение при нас!
На фабрични модули се налага да се запои кабел върху лакирана(защитена) платка ! И обикновенната процедура е първо с скалпел или отверка да се изчегърка защитното покритие и после да се калайдиса мястото.
Направо с оплетката и руския поялник почваш да търкаш директно - и след секунди е готово! При това става много здраво!

Още едно приложение на оплетката!
Един път трябваше много спешно да се сменят едни смд кондензатори - и хващаш руско българския поялник с огромната човка и оплетка сгъната на две!
Като я топнеш в колофон - и после директно търкаш смд-тата И просто оплетката обира всичко - и елементи и тинол.
След нея остава чисти площадки изтъркани готови - че и филм от колофон! То си е 3 в 1Готови за запояване!
Големия минус на това е че може да го направиш 2-3 пъти максимум - после трябва да сменяш оплетката щото се въргалят елементи из нея и няма сигурност!
Тука забелязвам че повечето не отдават значение на чистенето.Докато за мен това е много важно.Изтъркано до блясък - и новия тинол да докопа чист мазен слой отдолу а не да хваща върху старото калайдисване!

П.П
Не мисля че съм някакъв спец но за толкова години никога никога не е имало проблем с моя спойка! За разлика от други!

[ittso]

...На фабрични модули се налага да се запои кабел върху лакирана(защитена) платка ! И обикновенната процедура е първо с скалпел или отверка да се изчегърка защитното покритие и после да се калайдиса мястото...

За тая цел са измислени "моливите" с абразивни стъклени нишки...

[Esper]

... Не някаква, а хубава и неокислена. Не случайно в опаковката на хубавите има четвърт шепа силикагел...

Затова ли кометският от линка по-горе е в такава силиконова макаричка която го затваря плътно?
Баси, ма казвайте ги тия работи, ние тук още влакове взривяваме

Я дай пример са тия моливи със стъклени нишки за почистване, моля.
И такова не знаех, че има.

Roninn - това на фотката доколкото си спомням беше трансформатор за управление на ЖП модели на пико.
Изправителя беше със селенов елемент.
Имах подобен, не точно същият модел и с него захранвах едни български 6V поялничета тип “писалка”.
Отвратителни колкото китайско T12.
Добре де, може и малко по-скапани да бяха.
Горяха като пуканки или като ERSA на 220V, горяха

[Roninn]

Точно така,и мойте горяха,но тогава това имаше и така беше.