Няма, защото няма интернет. И няма как да поразкажат какво става...
Иначе са вече в Замбия, трябва да са видели водопадите Виктория (надявам се с хеликоптер). Гледам току-що тръгнаха.
Снощи пак имаше спиране... Оказа се, че са попаднали на ... катаджии. Били безкомпромисни... Някакви пропуски открили по застраховката и отнесли по един фиш Африканска му работа...
Даже държали Бойко като заложник, докато Мони отиде да плати
Нашите катаджии трябва да ги пращат на обучение в ... Африка, явно.
За съжаление, интернетът нещо се позагуби по тези места. Дано скоро успеят да се включат!
Така е с африканските полицаи. Или те арестуват или ти взимат колата, докато не си платиш глобата. Фишове не пишат заради проблеми с адресната регистрация в буша, високата грамотност сред населението и липса на лични документи у тях. А ние бледоликите често им изглеждаме като отворен кредит. Но това не би ме спряло да попатувам в Африка ако имам възможност.
Приятно сме изненадани,колко е подреден и чист града.За сега Лусака е нашия фаворит,като столица в Африка(от тези,които сме посетили),дори на влизане се разминахме с колеги каращи R1 и CBR 929,а мацките са направо невероятни.
Да внеса малко яснота....полицаите ни глобиха защото карахме без застраховки в Малави,но не защото решихме да "спестим",а защото на границата ни заявиха,че карнета с който разполагаме е достатъчен,така както беше в Судан и Етиопия.Да ама не....,всъщност това не беше глоба,а само размера на застраховката,която е 30 щ.д.,затова влизайки в Замбия чинно си закупихме застраховка(21,50 щ.д.) за да нямаме такива емоции.
Утре ще пробваме да намерим гуми за Бойко, а за водопадите Виктория пътуваме отново утре,където смятаме да останем два дни.
След малко ще има снимки.
Здравейте и от мен.
Румба, в Дар Ес Салам не намерихме салам. Намерихме само комари, дъжд и леко студ. Всъщност града си е хубав като типична Африканска столица. Пълна лудница навсякъде и голямо движение. Дори в неделен ден излизахме от града над половин час.
Ето и малко ъпдейт на снимките.
В Танзания минахме с моторите през резервата Микуми. На входа беше отворено, защото и пътя минава от там, но пък имаше табела - внимание диви животни следващите 50км. Първоначално помислих, че това е майтап, но след около 10км видях антилопи, след това бивол , слонове и жираф. Поснимахме и не изчакахме лъвовете да се появят и тръгнахме.
След резервата минахме покрай цяла гора от боабаби. За мен е много странно това дърво - стои като дебелак на фона на останалата растителност.
След това продължихме към Иринга. Пътят се изкачва в планината и отново ни предложи прекрасни гледки.
На следващия ден тръгнахме от Иринга за границата с Малави. Яко каране през цялото време, докато не направих ужасно пукане на предната гума.
Чу се едно яко пукане и гумата за секунда спадна. Спрях, свалих гумата и с помоща на двама местни отидох до съседното село. Там сложиха временно една лепенка и продължихме. Това ни накара да не ходим до границата с Малави, а до близкия голям град Мбея. Там търсихме вулканизатор, но се оказа, че в тази част на Танзания таковаа чудо не са и чували. Сложиха по-модерна лепенка , купихме 18 цолова вътрешна гума, сложихме я и така продължавам да карам и в момента. Яко е.
На следващата сутрин продължихме към Малави. По пътя имахме много изпращачи - каратисти и вуду магьосници
В тази част на Танзания за мен беше най-красиво. Всичко зелено с невероятно подредени плантации за кафе
В Малави влязохме доста бързо. И тук отново имахме много посрещачи
Езерото Малави беше наистина огромно. Човек има чувството, че е на брега на морето, особено след като цяла вечер се чуват вълните. Много е красиво и хубавото беше, че избрахме пътя, който минава по крайбрежието му.
От Малави излязохме бързо, стояхме само една нощ заради малки проблеми с визите, което ни накара да обикаляме до столицата Лилонгве. Столицата между другото беше много хубава и много спокойна. Малко трафик, чистота и доста зеленина. Вчера влязохме и в Замбия, която още с първите 20км много ни впечатли. Личи, че е доста по-богата държава. Градовете са много уредени, но селата са си същите африкански. Ето и основното средство за придвижване тук
Ето и малко снимки от днес
Това е моста над река Luangwa. От лявата страна на моста е Мозамбик, а от дясната Замбия.
На път за Лусака почти останахме без бензин, но веднага ни спретнаха една импровизирана бензинова колонка, от която напълнихме с радост.
Стигнахме и до Лусака и ето как ни посрещнаха.
Много хубав град. Доста модерен, много чист и с големи булеварди, които не позволяват да има задръстване.Това е първата столица, в която влизаме без да минаваме през кал, прах и да чакаме поне час някъде в трафика от коли и камиони. Утре продължаваме към водопадите Виктория и при следващ интернет ще се постараем пак да покажем нещо.
Поздрави
Гледам, че яко се кефите!!!! Продължавайте в същият дух! И ние се кефим с вас!!!!
Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
Златомир Попов - Forry
Днес денят наистина бе уникален.Направихме полет с хеликоптер от 25мин.,тази сутрин между 11.00ч. и 12.00 ч. и естествено всичко заснехме с видео камера.Изживяването беше уникално!Тази част ще я споделим с вас,но при нашето завръщане,тъй,като кадрите трябва да се пообработят,а и нета не е с тези възможности да "качим" каквото и да е видео.След обяд продължихме заснемането с камера,но на място,"долу" от земята.Този път за мен беше още по-вълнуващо,защото ги видях и от страната на Замбия,а и реката беше много по-пълноводна.Снимки има много,така,че след малко ще споделим с вас великото творение на природата.
Коментар