Какво става с Мони и Бойко? Кога ще тръгват нататък?
Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
Златомир Попов - Forry
Дойде и последният ден от сафари почивката на Мони и Бойко. От утре ще са по конете и трябва да продължат на юг към зимата
Има и невероятна новина - дрехите на Бойко го намериха
Макар че вече са му големички.
Не знам къде точно са отседнали тази вечер, но е възможно да имат интернет. Което означава, че е възможно и най-сетне да ни зарадват с по някоя снимка!
Да,за съжаление сафарито ни приключи днес с посещение в "Lake Manyara National Park".Изживяхме уникални моменти и имаме невероятни кадри от "Serengetti National Park" както и в "Ngoro-Ngoro Conservation Area National Park",които естествено ще споделим с вас,но за това малко по-късно.Ще издам една малка тайна(която беше моя мечта),станахме свидетели на ловуване на два женски лъва в сърцето на "Серенгети" и разбира се много още.Утре изпращам моето семейство за Найроби,а ние с Бойко оставаме още един ден ден тук "Kigongoni Lodge" в Аруша,за да се изперем и вдругиден потегляме.
Тук нета у ужасен за снимки, а такива има доста добри. Мони в момента се опитва да пусне от неговите, но аз ще чакам по-добър нет. Може би след два дни в Дар Ес Салам. Историята с куфарите. Ами тръгнахме с моторите на сафарито към масайската лоджа. Както си карах усетих нещо задра отзад и падна с гръм и трясък. Видях в огледалото, че това е единия ми куфар. Спрях, върнах се да го взема. Почнах да оглеждам. Повлачил се е малко и по-лошото е че е удрял спирачниия апарат на задната гума, прии което ми беше изтекло доста от спирачната течност. Вече беше започнало сафарито и с нас имаше джип. От него изтеглих със спринцовка от спирачната течност и напълних казанчето. "Обезвъздуших" и проработи и дори в момента и АБС - а работи. Свалих и двата куфара. Стойката на този дето се откъсна беше на три парчета, а на другия се беше огънала и аха и той да падне. Тия куфари са пълен боклук. Явно при падането ми на пътя Мояле-Марсабит стойката се е пукнала някъде и сега се скъса направо. Иначе като цяло куфарите бяха здрави. А падането беше съвсем леко. Както и да е. Днес в Аруша подарих куфарите на шофьора на джипа - Джеймс Мандела, да си ги ползва за каквото намери. Човека много се зарадва. Багажа ще си го вържа на мотора в чанти и така ще карам, което няма да е проблем. Стойките освен, че бяха скъсани се бяха и изкривили и ако ги заваря, пак трудно щяха да се напаснат, а и не се знае кога пак ще направят някоя беля. Черните пътища тук и то хубавите представляват сбит пясък с малко камъни, но много напречни коловози и така по целия път. Коловозите са широки от по 20 см и дълбоки по10-15 см. По това нещо като се кара имах чувството, че ще ми паднат зъбите, пък какво остава за два куфара. Иначе сафарито беше нещо невероятно. Такива неща съм гледал само по телевизията и си мечтаех да видя на живо и ето, че се сбъдна. Има страшно много снимки и със сигурност при първа възможност ще споделя част от тях с вас. СПОТ-а може и да не е работил много добре, защото в джипа беше трудно да го задържа на едно място, че и там яко друсаше. Вече моторите ни са при нас и на 17.07.2010 тръгваме отново на път към нашата цел Кейп Таун.
Ванка, агнето още е мое, щото Мони си беше купил голям номер гащи и така ми станаха. Иначе като ми го нямаше багажа си купих 4 тениски и панталон с ръб. Бях страшна картинка - жълта тениска с лъв и панталон с ръб с тиранти с трибагреника. Такова нещо и във филма "Баш майстора" трудно може да се види.
Това с лъвиците е невероятно! Горката антилопа! Но е било и невероятен шанс за вас. Сигурен съм ,че сте заснели още страхотни кадри. Дано успеете да качите още.
Тия лъвици изобщо не се шегуват-набележат ли жертва няма измъкване. И жените така правят
Хаха, Бойко представям си каква скица си бил с тези тирaнти, ама нaли всичко е с умисъл. Да не те задяват местните моми.Успех, а сега отивам да видя какво става в памир.
Коментар