Обява

Свий
Няма добавени обяви.

"Къщата"

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • От: "Къщата"

    Стеф, почни от покрива!

    Каквото и да правиш отдолу, ще замине!

    Храсталаците са лесна работа, демонтирай покрива, пооправи го и го покрий с винил. От тия дето питат "Къде е млякото?" . За реклама не стават, но срещу вода са муцка!

    Докато не оправиш покрива си в мнооого кофти ситуация! Водата ти е най-големият проблем!

    Ако питаш мен, докарай местен дъртак, сипи му две ракии и ще получиш перфектната информация какво да направиш с обекта... Тия са се сраснали с храсталаците и порутените си къщи!

    Наздраве и успех!

    /Приеми моите уважения за упоритостта си! Или все още не си разбрал за какво става въпрос или си много упорит!

    Коментар


    • От: "Къщата"

      Винилът, всякаквите битумни мушами, битумни обмазки и т. н. не са добра идея! Те "задушават" конструкцията и директно покривната обшивка, и всичко надолу.
      Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!

      Коментар


      • От: "Къщата"

        Вярно е, но е при старите къщи "проветряването" е гарантирано, за разлика от новите дограми, където наистина нещата са зле!

        Само да предположа, че бюджета не е еластичен..

        Коментар


        • От: "Къщата"

          Volk, Благодаря ти за позитивното отношение!
          Явно не си запомнил какво съм писал в началото на темата , но каво да се прави, тя по всяка вероятност ще се проточи, да не казвам, безкрайно.
          Наистина ще започна от покрива, но... разтурянето на къщата. Всичко до основите. Сега като гледам дори и те ще трябва да се потегнат тук-там и да им се направи бетонен пояс от горе, но за него бях на ясно и преди. Винил освен за временно покритие, при ремонта няма да ползвам. За покрива имам някакви идеи за допълнитена вентилация по билото, защото ми е ясно какво ще стане с дървото ако почне образуването на конденз.
          Всичко е важно, дори и разкарването на храсталаците и дърветата, за да се разчисти пространство за работа. А страшното тепърва предстои. Поръчал съм материала и ми е обещан за следващия месец.
          Чуствам се малко неловко да пиша по темата в тая криза, като има хора които едва свързват двата края. Но какво да се прави, теглих кредита, скочих и ей ме на', търся съвети и морална подкрепа

          Пп. Креозита на катран ли мирише или друго? Измирисва ли се свремето?

          Коментар


          • От: "Къщата"

            Не мирише на катран. Отиди някъде, където има дървени траверси и ще усетиш миризмата му. Държи доста време (миризмата), но не е като да не престава - остра и дразнеща е не повече от година.
            Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!

            Коментар


            • От: "Къщата"

              Ами така де, траверсите и стълбовете не миришат ли на катран!? Но и дори и да не е на катран, тази миризма в течение на дестилетия не се измирисва, при положение че са на открито. Опасявам се че ще е много силна за къща. Но нищо не пречи да направя проба.

              Коментар


              • От: "Къщата"

                Не забравяй основното правило на селяните - "Това, което го пише по книгите не расте по нивите!"

                И аз преди да отида на село вярвах в листовки и "игри на щастието", но къщата която си купил е строена и поддържана от хора, близко до земята!

                Ако ти трябва съвет как с малко пари да стегнеш къщето и да си живееш добере в него - търси местни дъртаци!

                Ако искаш да наравиш Франкенщайн, слушай ни нас!

                Коментар


                • От: "Къщата"

                  Траверсите не знам с какво ги мажат но е канцерогенно и е забранено за употреба в строителството - както и употребата на самите траверси.
                  When I'm good, I'm very good. When I'm bad, I'm even better!

                  Коментар


                  • От: "Къщата"

                    Аз изпаднах по неволя като Shef, но при мен бе наследствена къща от жената в с. Лозен Първо направих покрива, естествено мойстори греди и плоскости от дървесни частици, после хидроизолация на люспи на ..........Петров -15 000лв.Майсторите изпръскаха гредите с Bochemit Forte-кафяв Дотук добре, но през следващата година ми изби отвсякъде влага на 1-ви етаж и се наложи да извикам бобкета и да ми направи изкопи покрай къщата и съм се молил на Господ, да не удари дъжд, че тя е строена на склон и лошо можеше да стане. Хидроизолацията направих с един приятел, като първо се заравняват камъните на основата с цимент и теракол, обмазва се с водоразтворим катран и после по газапламъчния метод се лепи мембрана .После се слага една пластмасова мембрана на капачки, така й викат м магазина. Та това ми струваше 3 500 лв. Забравих, да кажа, че най - отдолу в изкопа се слагат надупчени ПВЦ тръби съединени и отвеждащи водата извън къщата, после камъчета и т.н. Чакат ме още милион неща , ама криза и малко по малко УСПЕХ, мога да сложа снимки при интерес.
                    Последно редактирано от белята; 12-04-11, 20:16.
                    Бизнеса е проста работа, ама не е за прости хора !!!

                    Коментар


                    • От: "Къщата"

                      Интересно е че пишеш, че влагатата ти е избила на следващата година. До тогава влага не е ли имало? Затворил ли си помещението с някакви нови дограми? Добре си хидроизолирал стените и направил дренаж, но лошото е че често влага избива и от пода. При тебе как е?
                      Аз за сега се ограничавам само с наблюдение къде има влага и от къде избива. За сега основите ми са сухи, но ми прави впечатление че на места пода е леко влажен. Но водата може би идва директно от изтърбушения покрив. Това което със сигурност ще направя е, един ден да сложа улуци по задната стреха на къщата и да отвеждам дъждовната вода.
                      А помниш ли дали разреждаха Bochemit Forte и с какво?

                      Коментар


                      • От: "Къщата"

                        Първоначално публикуван от ctef Преглед на мнение
                        ...................А помниш ли дали разреждаха Bochemit Forte и с какво?
                        Какви ли не народни идеи се изписаха, но ако си се убедил за Bochemita:
                        Писах ти аз , че има инфо в нета, но.........ще го напиша тук:Разрежда се с вода, при съотношение за двукратно полагане:
                        -интериор-1:9
                        -екстериор,без постоянен контактс почва или вода-1:9
                        -екстериор,с постоянен контакт с почва или вода-1:24
                        За импрегниране под налягане пропорциите са други.
                        Ако имаш опасения за влажност в пода/не от покрива/, сега е сезона/пролетта/ да направиш един шурф отвътре,за проверка на влажността на слоевете надолу.Надявам се да нямаш проблем, но и да има , има и решения.

                        Коментар


                        • От: "Къщата"

                          Гледах в нета но стигнах само до разфасовките и цените
                          Везните клонят към Bochemit или Резистола.
                          Това съотношение е 1част вода-9части Бошемит, нали? Защото в обратното не виждам логика.

                          Така или иначе имам намерение да вкопая пода 15-20см. Колко дълбок шурф би бил достоверен?

                          Коментар


                          • От: "Къщата"

                            Първоначално публикуван от ctef Преглед на мнение
                            Интересно е че пишеш, че влагатата ти е избила на следващата година. До тогава влага не е ли имало? Затворил ли си помещението с някакви нови дограми? Добре си хидроизолирал стените и направил дренаж, но лошото е че често влага избива и от пода. При тебе как е?
                            Аз за сега се ограничавам само с наблюдение къде има влага и от къде избива. За сега основите ми са сухи, но ми прави впечатление че на места пода е леко влажен. Но водата може би идва директно от изтърбушения покрив. Това което със сигурност ще направя е, един ден да сложа улуци по задната стреха на къщата и да отвеждам дъждовната вода.
                            А помниш ли дали разреждаха Bochemit Forte и с какво?
                            Просто майсторите сложиха по два водоскока в двете стрехи на покрива,\двускаген\ в горния и долния. От горния край водата направо наводни къщата, защото годината 2009 бе много дъждовна- не се сетих, но сега всичко изведох на 10 м от къщата. Утре ще ходя и мога да направя снимки . Бохемит форге разреждаха с вода и се пръска с лозарска машина на гърба, но 2 пъти пръскаха, не зная защо и използваха защитно облекло. Ше ти трябва и това http://www.kolko.bg/bg/imer-betonoba...0-bg/p/1209976 имам го и е невероятно, не се лъжи за другите от Метро или Бриколаж Практикер
                            Последно редактирано от белята; 15-04-11, 19:42.
                            Бизнеса е проста работа, ама не е за прости хора !!!

                            Коментар


                            • От: "Къщата"

                              За пода ми- неприятното е, че има тънка замазка бетон и отдолу е чист пясък, а той си поема влага. Намислил съм да използвам пак хидроизолация с газопламъчния метод , фибрант 2 см и после тънка плоча с арматура. Но търся по тънки цени,че отиваме пак над 3 000 лв,защото са 50 кв вярно е безплатен обяд НЯМА
                              Бизнеса е проста работа, ама не е за прости хора !!!

                              Коментар


                              • От: "Къщата"

                                Ето един кратък откъс от по-преди препоръчаната книга "Къща отвъд света" на Георги Данаилов, който съвпада учдващо и с мислите които минават и през мойта глава, а и казва доста неща:

                                "Та да си дойдем на думата. Защо? Защо стариннито ни привличаше нас градските изчадия, софиенци превъртяли. ? Може би се преструвахме. Не е изключено, имаше и преструвка и мъничко игра, и пристрастяване към необичайното занимание, и подражание. Да, да, да! Но в старата греда, в старото огнище, в старият съд има нещо, което вдъхва доверие, което те кара да се чувстваш по-сигурно. Новостта винаги буди подозрения, в новостта, колкото и да е удобна и изумяваща дълго време не се чувстваш както трябва. С нея трябва да свикваш, да се приспособяваш. А старото, надживяло столетията, ни покорява с непреходността си. И после ние го разпознаваме чрез генетичната си памет, чувството, че сме го виждали, че го знаем, ни спохожда още в мига на срещата с него. Старото, защото е по-близко до първичното, защото е по-свързано с природното, изглежда по-истинско. Струва ми се, че човек дори умира по-спокойно и удобно в старото си легло.
                                Няма две мнения, че в тези приказки всичко е твърде лично и относително. Има хора, които се плашат от старите къщи и не смеят да останат сами в тях. Старите домове знаят много смърт и сигурно това е в основата на страха от тях. Чували ли сте ги как понякога пъшкат нощем и охкат си без глас? Ако има призраци и ако те обичат да се връщат в местата, където са обитавали приживе, старите къщи трябва да са пренаселени.

                                ...Вгледа ли се човек, по- внимателно в тези стари къщи, които ни пленяват и очаровати, ще открие едно тъжно и многозначително явление. - как се е израждал и се е подчинявал на изискванията на модернизацията вкусът на българина.
                                Красивите дървените тавани, които придават уют и чувство за топлота бяха варосани, ей така на, покрити с гъста бяла вар, за да бъде по-светло в стаите, газената лампа бе изместена от електрическите крушки, жиците грозеха стените, на много места изящните стари огнища бяха зазидани и в стената оставена дупка за кумин на обикновена печка. Те топлеха по-бързо и повече от оджаците, искаха по-малко дърва, а това че огънят бил прогонен от очите на хората явно не е правело впечатление никому. Някога обитателите на старите къщи са разполагали с време и гора до сам домовете си. От година на година времето все повече не им е стигало, а гората била изсечена от собствените им ръце. Всичко това беше простимо, нуждата си е нужда и сантименталното отношение към някогашната естетика, трябва да се заплаща. Ако имаше нещо тъжно и лошо, то бе, че всяко нововъведение в старата къща си личеше като зле зараснала рана, като цирей. Бе направено грубо, на бърза ръка, дялано, недодялано. Ако някоя дъска на оградата на потона е била изгнила, личеше си, че е заменена на две на три, ако са поправяли перваза, не са му изпипали шарките, не са рендосали дори дъсчинките. Ако са сменяли прозорците, слагали са грозни груби каси. Ако е трябвало да подменят някоя греда, изобщо не са се грижили за вида и, не са придавали на дървените възглавници, които свързват напречните и надлъжните греди, едновремешната изящна форма.
                                Сменили са се поколенията, сменило се е отношението на хората към красивото, сякаш полудиви нашественици са се заселили в старата къща и нейният някогашен вид им е бил непонятен, ненужен и чужд. Те са я кърпили тук-там, без да ги засяга как изглежда кръпката, и полека лека къщата е започвала да одрипавява. Да, разбира се, неволята, промените в бита, изселването, бягството от селото,, беднотията, са причини. Комунизмът, също е бил причина. Той е натрапвал съвсем друг вид поведение и грижи, той нехаеше за дома като духовна ценност, защото виждаше в него подозрителна грижа за личното, а не за общото благо
                                И самият строителен материал, от който е изградена старата къща е изисквал своето, каменният зид се издига, къде по-трудно от тухления, желязото е по-здраво от дървото, циментът от калта. Хората не са издържали и са се подавали на изкушенията на новото и по-лесното..
                                Възрожденският българин е обичал да се наслаждава на красивото, но не го е създавал самоцелно. Всяка вещ, която е измайсторявал, е била красива, но задължително е имала свое простичко, полезно предназначение. И ето пред очите ми стойка от ковано желязо с три крака, над тях е извита спирала, а от средата и е източен шип. Гледам го и се чудя, за какво е служило това нещо. Обясняват ми - на шипа се е набивала дълга треска от борина и се е палела, за да свети, а спиралата е направена да задържа падащите въгленчета от борината докато се опепелят.
                                Всеки кът от стария дом, всяка греда са радвали окото на стопанина и заедно с това са изпълнявали строго определена служба. Жените са обичали цветята, китките, но не са си позволявали те да отнемат от оскъдната земя, която може да бъде плодоносна, това се е запазило и до днес в българските села, цветята са край оградата, край пътечките, но никога там където може да никне зеленчук. На много места под прозорците на старите къщи в селото, се поставят дървени лавици за саксиите с мушкато. Лете то е навън и слънцето го милва, зиме се внася вътре на перваза, за да не измръзне и попоглежда през скрежта на стъклата..
                                Мъжът е вдигал къщата си, като е мислил за бъдещето и поради това е ограждал толкова стаи, колкото са му били необходими, но винаги е предвиждал място и кумин за нови, защото е очаквал, че родът му ще се множи и домът му ще отеснее. Може би години преди да се появи идеята за така наречените функционални, подвижни жилища, в това село тя е била осъществена Но този българин е изчезнал и заменен от неговите объркани, клети потомци, които са престанали да го разбират, чудели са се накъде да поемат, историята ги е лашкала от войни към погроми, от беди към бедствия, те вече са гледали само да удовлетворяват нуждите си, без да се грижат това да става красиво и в този смисъл са се изродили.
                                А ние пришълците бяхме някакви мутанти, ние бяхме сбъркани, защото изпитвахме носталгия към отминалото, без да можем да се откъснем от настоящето и затова аз прекарах вода в къщата си, а не ходех до чешмата с менци, затова поставих в огромния си обор клозетна чиния и станах притежател на най-просторния нужник, който някога е съществувал, толкова сюрреалистичен, че би могъл да му завиди и Салвадор Дали, затова, малко по-късно, купихме електрически бойлер, защото топлата вода си е топла вода, тя става по-удобно в бойлер, отколкото в казан с подкладен огън. Но за наша чест, всички започнахме да стържем варта от дървените тавани и посипани с бяла прах, със зачервени очи, изкривени, като Микеланджело в Сикстинската капела, смъквахме тази проклета, упорита бяла наслойка върху благородното дърво. С шпакла, шкурка, оцет, парцали ние се връщахме сантиметър по сантиметър към миналото и бяхме щастливи.

                                ...Когато си мисля за привързаността ни към старите къщи, имам и още нещо на ум. Донякъде неосъзнато ние се преживявахме като самаряни, спасители и възкресители. Не казвахме: "Стани и ходи! " казвахме: "Не падай! " и къщите олюлявайки се, скърцайки, пъшкайки, се подчиняваха. Ние вършехме нещо, което можехме да наречем смислено, продължавахме дните на една прелест, пречехме на разрухата, намалявахме ентропията. А това вече е живот. Значи и смисъл.
                                Нещо се създаваше от усилията ни, нищо, че понякога то не изглеждаше особено сполучливо, какво от това... Целият ни градски живот беше далеч по-безсмислен, еднообразен, влачеше се с години, като лига подире ни. Нямаше какво да ни подсказва, че утрешния ден ще бъде по-различен от днешния, освен, разбира се, надеждата, която пък не е в съгласие с разума. Самото време, в което живеехме ни караше да не виждаме смисъл в труда си, да наподобяваме дейност, да лъжем другите, а често и себе си, че усилията ни имат някакво значение, принасят някаква полза. Съществуването ни бе лишено от цел и добри подбуди. Постепенно то ни превръщаше в хора без стремежи, насилствено ни правеше лениви, безучастни и безчувствени, радостите ни бяха мънички, жалки, почти физиологични. Социалната шизофрения, в която живеехме, отдавна вселеният в душите ни страх, безропот-ността, с която се подчинявахме на системата, почти безсъзнателната, автоматична склонност към компромиси, превзела всеки един от нас, всичко това тук в нашето село, в това кътче на земята, което повече бяхме измислили, отколкото наистина съществуваше, сякаш можеше да бъде забравено. Усилията ни изглеждаха ненапразни, ръцете ни нещо добиваха, умът ни нещо измисляше, ние постепенно си създавахме малък, наш собствен затвор, ако думата не се нрави да го наречем укрепление, крепост, в която се чувствахме по-свободни!

                                ...И все пак задоволително обяснение за този копнеж по някогашното, старото, отминалото, нямаше. Защо ни бяха менчетата, калайдисаните съдове, гюмчетата, дървените софри, трикраките столчета, старите печки...

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X