Tweet
малко отклонение от темата -- за Юл Браун и Стефан Маринов
Да знаете и да сте горди. Aз лично се срамувам, че държавата така се е отнесла с тях. Ето, наскоро чух, щели да вдигат паметник на Моцарт в София. Щото свършиха българските гении...
ИЛИЯ ВЪЛКОВ
Американските учени Шон Монтгомъри и Греьм Смит попадат на любопитна информация за австралийския учен Юл Браун, който работел върху нова технология в Калифорния. Свързват се с него и го посещават. Браун е създал смес от водород и кислород с удивителни свойства, за които няма научно обяснение. Ученият споделя с гостите си, че в Отава има генератор, който произвежда неговия газ.
Монтгомъри отива в Канада и там демонстрациите на Брауновия газ направо го зашеметяват: искра запалва пламък от малка горелка. Слагат отпред дървена плоскост и той веднага прогаря в нея малка чиста дупка. Същото се случва и с метален лист, а после и с мраморна плоча. Всеки би предположил, че пламъкът е горещ като на ацетиленова горелка Но горелката на Браун била само леко затоплена и
МОЖЕЛА ДА СЕ ДЪРЖИ С ГОЛА РЪКА
почти до дюзата! Подлагат волфрамова пръчка (волфрамът кипи при 6000 градуса), блясва бял пламък и пръчката почва да се изпарява. Другият й край обаче остава студен и може да се държи с ръка. Подлагат тухла и тя първо се гледжосва, после започва да се топи. Кък друга пламъкът запоява парче стъкло, към него мед, а към медта - парче стъкло. После през всичките спойки пробива идеално гладък отвор.
Късче америций 241 който излъчва 16 00 кюри радиация в минута след 2-минутно излагане на пламъка става почти безвреден, колкото е фоновата радиация.
Но любимата демонс трация на Юл Браун е
ДА ИЗМИНЕ С КОЛА 1600 КМ БЕЗ ГОРИВО
само бидон с 4 л. вода и две Браунови батерии, които преобразуват водатата в газ.
Брауновият газ е получен чрез електролиза на водата, при която водородът и кислородът се разделят. Това не е нещо ново, нито сложно - електролизата е открита преди близо два века от Фарадей. Новото е, че когато двата газа след това се смесят, дори под налягане, те не експлоадират, а се свързват мирно и тихо. "От вода и пак на вода с чиста енергия, която може да пречисти водата, въздуха, храната, въобще света." Така Браун формулира сам своето откритие.
Пламъкът на двата газа е с особени свойства: без да използва кислорода наоколо, той може да реагира и да топи всякакви материали - реже стомана като кашкавал, топи и споява, изгаря и разгражда радиоактивни и токсични отпадъци, прави от водата гориво, произвежда електричество, създава вода в пустинята, суши въглища, пречиства рудата и т. н. - безброй приложения във всички области на живота.
При това
ПЛАМЪКЪТ СЕ „ДЪРЖИ" КАТО РАЗУМНО СЪЩЕСТВО
- сам повишава или намалява температурата си според материала, който се поднася пред него. Тези свойства на газовата смес още не са разгадани и описани в научно издание.
През 1977 и 1978 г. Юл Браун патентова своя газ и генератора за него в Австралия и в САЩ. Въпреки огромния научен и медиен интерес обаче, въпреки многото демонстрации, лекции, семинари откритието не е прието и до днес Все още липсва обяснение защо пламъкът действа избирателно към всеки материал и в каква реакция влиза с него. Хипотезата, че водородът и кислородът се държат не в обичайното състояние, не стига да обясни това странно поведение, което сякаш е извън физичните и химичните закони
През 1981 г. Юл Браун основава фирмата „Brown Energy" в Сидни и започва да прави генератори. През 1984 г. продава първия на Китай, където и досега го използват за изгаряне на радиоактивни отпадъци. Генератори има и в Южна Канада. Производството на единични бройки обаче е скъпо и Браун пуска фючърсни акции. Събира огромна сума, но не я използва рационално. Той разбирал от наука, но не и от бизнес. Освен това бил необщителен, даже параноик - страхувал се да не откраднат изобретението му, затова отказал офертите за съвместна дейност, фирмата му стига до фалит и избухва скандал. В него към излъганите вложители се присъединяват скептичните учени, както и конкурентните газови и автомобилни концерни.
Стига се дотам, че през 1992 г. Юл Браун заминава тайно за САЩ и живее там почти до смъртта си през 1998 г. [да са съобщили по телевизията у нас??? Не са.] Умира като последен бедняк в болница в Рькууд, близо до Сидни, от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност. Погребан е в местното гробище а цялото му имущество, работилницата и инструментите са продадени на търг за погасяване на дълговете му. Не е оставил наследници, а сроковете на патентите му отдавна са изтекли.
Но историята с Брауновия газ не свършва дотук. В последните 10 г. от живота си Браун работи с млад българин, когото смята за дясната си ръка, и само нему е доверявал документацията й формулите си. Този млад учен може да доразвива идеите за разработки в областта на двигателите с вътрешно горене. Изключително важно е
ДА ДОЙДЕ В РОДИНАТА СИ
и да работи по приложенията на газа, стига да се намери институция или хора, които да му осигурят лаборатория, екип и условия за работа. Той е склонен да го направи, така че Брауновите изобретения да се внедрят в производството.
Кой е всъщност Юл Браун? Това е Илия Вълков от Варна, който през 1952 г. бяга в Турция и после се установява в Австралия. Роден е на 20 април 1922 г. От малък имал влечение към техниката, бил сръчен и от подръчни части можел да направи радиоапарат например. Като ученик в Пловдивската семинария се впечатлил от пасажа в Библията, че Бог ще накаже грешниците с огън и ще изгори земята.
ЧУДЕЛ СЕ КАК ЩЕ СТАНЕ ТОВА
след като планетата е покрита 2/3 с вода. Но като вярващ човек не се съмнявал, че има начин водата да се запали, и решил да го открие.
През 1941 г. Вълков служи в морската рота на о. Самотраки, а след войната се записва студент по електроинженерство в Софийската политехника.
Студентът обаче слушал тайно западни радиостанции и бил натопен на властта. От 1948 до май 1950 г. е въдворен в ТВО .Перник" и работи в мината при ужасни условия, а след това е в лагера "Белене". Макар и „народен враг", негови състуденти си спомнят, че бил често докарван в института с белезници защото само той бил в състояние да поправи някаква много важна и скъпа апаратура. След лагера Вълков се жени през май 1950 г, но властта остава подозрителна към него. Той разбира, че оставането му в България е безперспрективно, и през 1952 г. бяга в Турция през Резовската река. Там е арестуван като шпионин и лежи още 6 г. в затвор.
ОСВОБОЖДАВА ГО НЯКОЙ СИ МАЙОР БРАУН ОТ ЦРУ
Сменя си и името, за малко име избира това на актьора Юл Бринър, а за фамилно презимето на майор Браун.
В Сидни постъпва във фирма и за 10 години се издига до поста технически директор. После напуска и се заема да осъществи мечтата си. През 1971 г. откритието „Браунов газ" станало факт.
За личния му живот обаче се знае малко. В Австралия е живял дълго с друга българка - Лиляна, но няма деца от нея. В България след бягството му жена му ражда момиче, но Бра-ун никъде не я вписва като своя дъщеря. Така че освен нея наследница на откритието му е и родината.
==============================================
СТЕФАН МАРИНОВ
*Ето един превод от http://padrak.com/ine/NEN_5_5_2.html. Не е редактиран.
САМОУБУЙСТВОТО НА МАРИНОВ*
By Dr. Robert W. Bass
Маринов, според мен, бе един истински гений в това, че отлично разбираше и боравеше с класическата теоретична физика в голяма дълбочина при това оставайки изключително добър експерименталист, който е изобретил, изработил и изпробвал голямо количество МНОГО сложни електро-механични и хидро-електромагнетични уреди и системи.
Родом българин (бивш асистент-професор по физика от 1960 до 1974 в Софийския университет) през годините 1966-67, 74 и 77 бива насилствено вкаран в психиатрична болница и „лекуван” заради политическите си възгледи. През 1977 успява да получи паспорт за чужбина и през 1978 вече живее във Washington, D.C. По-късно живее в Италия и Австрия. Той владееше до съвършенство английски, немски, руски и говореше други езици. [ето тук има оригинали на негови статии, писани на немски, италаиански и английски. За предните два езика не знам какво му е било нивото, но английският е на много високо ниво, aкадамеично издържан, сякаш е роден с него]
Бе въвлечен в множество спорове с редактора на сп. Nature, който отказваше да печата статиите му и писмата до редактора. Маринов бе принуден да закупи цяла рекламна страница в списанието, където да изложи огорчението си от догматичното отношение на установените научни среди.
Той твърдеше, че е видял в действие и е разгадал тайната на така нареченият Швейцарски ML конвертор или Тестатика, електрически генератор, който черпи електрическа енергия от околното пространство, открит от Пол Бауман, ръководител на 500 членната християнска религиозна комуна Метернита в Швейцария. Те сами произвеждат електричеството си с такъв генератор, чиято тайна не желаят да споделят с „пропадналия” свят. Стефан множество пъти се е опитвал да ги накара да споделят тайната си с останалата част от човечеството, но без успех.
Написал е книгата „Божествен Електромагнетизъм” ("Divine Electromagnetism") която допринася за разпадането на класическият електро-магнетизъм, който сега се изучава, добре разкривайки някои части от него, които са били покрити и удобно забравени от установените научни среди.
Прехраната си е изкарвал като коняр но научният му път като писател и изобретател е бил плодовит и е имал много последователи, които са получавали списанието му „Немска физика” (Deutsche Physik). То е било насочено най-вече към младата аудиенция – децата, чиито мозъци още не са вкоравени от митовете на общо установените фалшиви схващания.
Беше абсолютно убеден, че е опровергал всички догматично приети аспекти на конвенционалният електромагнетизъм (законът за силата на Лоренз-Ампер, скоростта на светлината, етера, Мичелсон-Морли и т.н.)
Изследвайки първото издания на книгата му открих грешка във векторните калкулации и му писах, но в отговор той ми изпрати второто издание което друг математик вече беше коригирал.
Беше 66 годишен но изглеждаше доста по-млад (44, най-много 50, вижте http://digilander.libero.it/altraenergia/marinov.html) и притежаваше неповторима харизма, излъчваше магнетична жизненост, ентусиазъм, което го правеше аттрактивна личност. Мога да си представя огорчението му от нежеланието на установените научни среди да изслушат твърденията му, че е успял да измери течението на етера и го е открил във въртенето на Земята (например някои ежедневни колебания). Вероятно е успял да измери ежедневните колебания в скоростта на светлината. Едно нещо, останало в паметта ми че чертежите на множеството му изобретения изглеждаха много професионално и убедително, също така и снимките на устройствата създадени от него, в същото време той очевидно е прекарал много хиляди часове над изключително сложните математичните изчисления в повечето от които не успявах да открия и най-малка грешка (малцина теоретици са били също така добри в практическата част).
Публикувал е подробни планове на хидравлично-електро-магнетична машина извличаща енергия от „нищото” документирана със снимков материал, при все това никой не е проявил и най-малък интерес към нея.
=======================================================================
За Стефан Маринов
Той отрича Айнщайн. Непознат в България, тачен в чужбина, физикът антирелативист Стефан Маринов е една от най-необикновените личности на нашето съвремие. Определя себе си като „дисидент пред дисидентите", а западните му колеги без уговорки го зоват „български гений". В скалата на големите умове го поставят и руски учени. На трудовете и личността му са посветени стотици интернет страници - изследователски и възпоменателни. А от самия него за тукашната публика е останала уникалната му книга „Изыди, Сатана!" (странно подобие на „Житие и страдание грешного Софрония").
За Маринов ще научите много от сайтовете, посветени на „алтернативните енергии", малко - в емигрантските чатове, където все някой ще фолклоризира зевзещините му
Литератски опит да го извади от забравата направи доц. д-р Миглена Николчина в посветено нему есе („Семинарът като начин на употреба", 2003 г.). То не доби публичност, но поне го има в мрежата на английски, та да отсрамва националната ни памет.
Той не бил дисидент според познатите му. Просто казвал, което мисли. Имал „дарбата да не оставя отстояние между мислене, говорене и действие. И минава през ада на комунистическите преследвания - разпити, психиатрия, конфискация на имущество, тормоз на семейството му... Разпрата му с комунизма е артистична, остроумна и пакостливо-изобретателна".
Само че за разлика от други политемигранти, които - веднъж напуснали соц-а - намират зад граница своя ниша на покой, Маринов не мирясва. И става персона нонграта и в Западна Европа, и в САЩ.
Защо? Защото оборва постулатите на традиционната физика и доказва, че абсолютното пространство на Нютон съществува. Изхождайки от този теоретичен извод, той започва експерименти за измерване абсолютната Скорост на Земята. Изгонен от БАН, дисквалифициран като учен, основава през 1974 г. своя Лаборатория по фундаментални физически проблеми - със седалище във фамилния му дом на ул. „Елин Пелин" в София. Оттам поддържа научна кореспонденция с именити физици и сътрудничи в световната научна периодика.
През 1977 г. е екстрадиран. Живее в Белгия, САЩ, Франция, Италия, Австрия. (Виж разказа за живота му в емиграция на стр. 19). През 1997 г. загива, падайки от седмия етаж на университетската библиотека в Грац (Австрия). Макар и оставил прощално писмо, обстоятелствата около смъртта му са подозрителни. Негови колеги физици допускат, че е бил хвърлен от прозореца. И лансират версията за намеса на нефтени, електрически или газови кампании, застрашени от „алтернативните енергии".
Такава била традицията. В Средновековието алтернативно мислещите учени са горени на клада, през социализма - пращани по лагери и лудници, а сега-демократично изхвърляни през прозорците на библиотеките.
По спомени на негови близки той притежавал уникално жизнелюбие и издръжливост, невероятно чувство за хумор, любов към природата, спорта. Водел спартански начин на живот и никога не направил компромис с истината. Тази фанатична „абсолютистка" нетърпимост към лъжата го превръща в дразнител и вредител на „статуквото" - било то идеологическо, социално или научно.
Стефан Маринов е роден през 1931 г. в София. Майка му Галина е сестра на бележитата наша актриса Адриана Будевска. Баща му Марин Маринов е юрист (близък приятел на проф. Нисим Меворах, баща на поета Валери Петров). Родителите му се изучили в Мюнхен. В семейството гостуват художници, артисти, писатели - Константин Щъркелов, Иван Лазаров, Елин Пелин...
Стефан следва физика в Прага, после завършва и Висшето военноморско училище във Варна. Пътува като капитан на чешки кораб, после постъпва на работа в БАН в секцията по физика. Владее до съвършенство руски, чешки, полски, английски, немски, френски, италиански. На тези езици съчинява стихове, а на български пише блестяща сатирична проза в епистоларна форма.
Навярно недоверчивият читател ще рече: „Абе, я се разкарайте с ваш'те набедени гении! Тоя си е луд." Е, не е! Може да е спорно, че е гений. Но сигурно, че смахнат не е. Макар животът му да е низ от бунтове срещу общоприетото и конвенционалното.
Романтизмът създаде жанра роман в писма, а социализмът и идиотизмът-жанра „роман в заявления". Така определя творбата си „Изыди, Сатана!" Маринов. Тя включва кореспонденция с инстанции като БАН и МВР, с държавни глави като Тодор Живков, Джими Картър Жискар д'Естен, Брежнев и др. Книгата той издава сам през 1981 г. в Австрия. Инкриминирана е. Преиздава я през 1982 г. Пише я на огромна пишеща машина АБМ, която непрестанно влачи със себе си. Така е и отпечатана - като факсимиле на ръкописа.
Този неизвестен на българските читатели литературен феномен е оценяван като върхово постижение на модерната сатира.
В края на живота си Айнщайн признава, че би се отказал от всичките си трудове, за да е написал Братя Карамазови. За подобни подмени Стефан Маринов не копнее. Таланта си той вгражда и в литературата.
"Цялата световна налудна система ще разклатя, брате!
До полк. Георги Гогов[1] (Полк. Георги Гогов е поет любител, автор на стихосбирката „Строго секретно"), зав. служба „Задгранични паспаорти”
Брате Гогов, спомних си оная приказка, дето питали един шоп има ли разлика между лъжец и идеолог. „Па има - отговорил шопът, - како да нема: он лажецо, гяволо, знае дека лаже, идеолого сам си верува хаирсъзино."
Ами ти бре, брате Гогов, ти, като лъжеш, вярваш ли си? Кажи в коя категория да те сложим? Ти ще кажеш: „Аз не съм идеолог, аз пердаша." Пердашиш, пердашиш - ясно, а стихчета не пописваш ли?* Значи идео-логстваш... Мирчо Спасов, ако че беше такъв дръвник, сам ти е казал веднъж (както ти ми каза): „Абе, Гогов, откога и ние, джандарите, почнахме хекзаметри да пишем." Ама ти - на - не слушаш началника си, като те учи на ум и разум - хвърлиш бича и палката, измиеш си ръцете от кръвта, па сядаш пред бял лист хартия и почваш рими да търсиш. Затова, Гогов, и такива пропуски допускаш в паспортните дела. Мъчиш се с поетите от другите епохи да се сравняваш... Къде си ръгнал Пушкина да гониш. Остави го ти тоя шантав граф - той освен Екатерина Велика да наклеца, за друго за какво е мислел? Сравнявай се ти с Гешев. Ето ти тебе образец и пример за подражание. А каква ти е приликата: само тази, че имената ви почват на буква „Г". Ами то и говното тогава ще се обади: „И аз почвам на буква „Г"."
Къде беше Гешев, Гогов, къде си ти?! Гешев държеше партията в ръчичките си - с централните й комитети, с бойните й групи, а ти един алтав дисидент, дето няма пет пари да си купи каиш, да си препаше гащите, не можа да сгащиш, ами да вземеш с кой акъл бе, Гогов, да го упущиш да щръклее по цяла Европа. Сега скимти същият алтав дисидент, иска пак да ти се напъха в ръчичките, а ти въртиш гегата и го пъдиш: „Къш да те няма, не те искаме!" Представи си ти за миг, че Трайчо Костов отишъл при Гешев и му се плези: „Аде бе, Гешев, а вкарай ме в затвор, ако си ербап!" А Гешев да се прави на три и половина, ужким не го забелязва. Ей, туй чудо Гогов, не бяхме доживели - докъде се изроди пролетарската диктатура...
Нормалното, Гогов, е полицаят да пази волнодумеца да не излезе от затвора, а ти - точно обратното: пазиш волнодумеца да не се напъха в затвора. Така е, Гогов, когато почнат джандарите стихове да пописват.
Гогов, ти ми стана по-мил на сърцето.
Разбери, брате, голям джумбуш тъкмя: до година време цялата световна налудничава система ще разклатя - и източната, и западната. Но главно източната. Предупреждавам те, после да не кажеш: „Ей бе, Стефане, по бели гащи ни сгащи тая твоята акция."
Такъв резонанс може д се получи, че империята от зад Урала да се заклати. Се га още кой ме знае, кой ме познава. Какво му е да ме хлопнете в някоя тъмна ули ца. А утре - и да ме хлопате късно. Но лесно, Гогов, няма да се дам - това да го знаеш Макар че ми омръзна по тая земя да шетам гол и бос. Искам час по-скоро да си се кача при дяда Господа на небето, да си попапквам и попийвам с другите светци и да си гледам кефа на старини из райските градини.
С мъжка прегръдка и с твърдата вяра, че не си роб на Сатаната:
Твой любещ те брат: Стефан (1981 г.)
СВЕТЪТ ЗА НЕГО
Стефан Маринов, гениален български физик, основател и директор на Института по фундаментална физика в Грац (Австрия), описва явлението „двукомпонентност на магнитното поле". Въз основа на своята теория той изгражда ред експериментални прибори, между които и „моторът на Маринов", (сп. „ТОП 100")
Известният европейски учен проф. Стефан Маринов е един от изобретателите на самоускоряващия се генератор „сибирский Коля", благодарение на открития от него „Скалярен магнитен интензитет 5". (Алберт Тимашев)
Стефан Маринов е гениален български физик и откривател, изобретил множество функциониращи етерни двигатее). (Петер Аиндеман)
Стефан Маринов е изтъкнат български физик и изкусен експериментатор на нашето съвремие, завършил през 1997 г. живота си със самоубийств*. (Сп. „Космическа генетика")
Активен инициатор и организатор на научни търсения за създаване на генератори на свободна енергия е нестандартният учен физик Стефан Маринов, имал щастието да наблюдава лично работата на генератора на Пол Бауман, считан за първия изобретател, осъществил мечтата на човечеството за перпетуум мобиле. (Г. В. Николаев, „Криза във фундаменталната физика")
За Брюксел отлетях през септември 1977 г. Книгата ми „Епур си муове" (,,И все пак се върти") бе отпечатана през декември. През януари 1978 г. заедно с Мирман, Пеликан и др. леви дисиденти организирахме голям форум, посветен на десетгодишнината от Пражката пролет (196
. Аз бях член на белгийския подготвителен комитет и предложих текстът на плаката да бъде: „Dix hivers apres un printemp". (Десет зими след една пролет) Белгийските леви казаха, че текстът е надут и непонятен за масите, с което доказаха, че левите" задушават живота и оригинална мисъл още преди идването си на власт.
В края на януари 1978 г. заплатих порядъчна сума за една разкошна зала и проведох сам пресконференция в дома на печата в Брюксел. На тази конференция заедно с една чешка емигрантка, Ева Худова, заснехме 35-ми-нутен цветен филм „Стефан Маринов - дисидент пред дисидентите", който никоя телевизия не искаше да купи. Всички вложени от нас пари пропаднаха по формулата „пари-стока-без пари". Всички мои производствени операции в капиталистическия Запад винаги преминават по тази формула и не разбирам откъде Маркс прави извода за формулата „пари-стока-пари".
През февруари 1978 г. посетих Сахаров в Москва, за да си изясня поддържа пи той моята теория или не.
През април направих демонстрация пред паметника на св. Вацлав в Прага в защита на ХАРТА-77, за да покажа, че в осеммилионна България има поне един човек, осмеляващ се да я защити публично. Полицията ме арестува, преби ме, конфискува ми всичко и през нощта ме изхвърли тайно в Западна Германия.
През юни заминах за САЩ, за космологическата конференция в Кливланд и за да чета лекция в НАСА. Прекарах най-прекрасно шест месеца, Вследствие на изпратеното от мен трето, много рязко писмо до президента Картър през декември ме екстрадираха.
През март 1979 г. посетих Айнщайновия симпозиум в Берн. Исках да демонстрирам моя диференциален експеримент със „скачените спусъци", но организаторът -проф. Мерсие, не разреши, като ми поясни, че симпозиумът не е панаир.
През юни заедно с граф Лелио Галатери ди Дженола и Сунилия, в чиято вила живея и до ден-днешен, организирахме Първия международен конгрес на науката и религията в Рим.
През ноември посетих Прага, за да известя за моето самозапалване през януари 1980 г. пред съветското посолство в Париж, ако Картър не предприеме нещо за освобождаване на политическия затворник в СССР Юрий Орлов. Тук отново бях арестуван и екстрадиран. Този път не ме биха.
Два дни преди моето самозапалване в Париж мъжагите на Жискар д'Естен ме арестуваха и ме затвориха в психиатрия, но след като моите приятели съобщиха по телевизията за този срамен акт, ме освободиха и цяла седмица ме конвоираха денонощно. С тяхната полицейска копа обиколих цял Париж и гостувах на моя приятел Димитър Бакалов в Houiles, който нагости цялата ни банда със свинско със зеле и прекрасно вино. Така че мъжагите на Жискар се натискаха да се целуват с нас. И пак ме екстрадираха.
Моята януарска акция в Париж бе подкрепена от фракцията на християндемократическите партии в Европейския парламент, на чието заседание говорих на 7 януари в Брюксел. След мен се изказаха половин дузина депутати и приеха решение да предложат на парламента да се обърне с молба към Върховния съвет на СССР за освобождаване на Орлов.
През август взех участие в Петия антивоенен поход като единствен представител на източноевропейските страни. Написах музиката и текста на неговия марш. Произнесох реч пред входа на американската ракетна база Кемп Дерби, където даже министърът на отбраната Лагорио няма право да влиза. Като бивш капитан от българските военноморски сили извиках коменданта на базата, за да му връча нашия призив за мир, братство и любов. След дъпго чакане, при рисувахме счупени пушки по асфалта, се появи някакъв лейтенант. Заявих му, че ще разговарям само с чин, равен на моя, и предоставих на цивилните да връчат посланието, с което лейтенантът вероятно си е избърсал задника. (Но бяхме намерили такава хартия, та като си бърше задника, да го стърже като гласпапир.)
На втори септември италианската полиция ме извести, че ако до 10 дни не на пусна страната, ще бъда екстрадиран с прилагане на груба сила. Недоумявах: „Мене - член на италианската социалистическа партия - ме изхвърлят като надрискало къщата коте."
Но на френската граница на два пъти ме реекстрадираха обратно в Италия, ама втория път здравата ме напердашила. Неотдавна един беден тунизиец 20 пъти французи и италианци го прехвърляха като волейболна топка от едната граница към другата. Тунизиецът не издържа и се обеси в тоалетната на вагона. ...Живея сега нелегално в Италия, макар че това е известно на полицията, и когато шефът на отдел "Чужденци" при квестурата на Генуа – марешапо Бочи, ме видя неотдавна на улицата, само възкликна: „Sei ancora qui maledetto?" (Ти още ли си тук бе, проклетнико?) и като издигна ръце към небето, събра три пръста и се скри от моите усмихващи се очи в тълпата... (1981 г.)
Перото ми жули, др. Председател!
Писмо до акад. Ангел Балевски
Толкова много имаме да си кажем, др. Председател, а малко време ни дава животът да останем с вас двам-ката насаме да излезем от безпросветния коловоз на ежедневието и да се поразмислим за тайнството на живота, за Бога, за Сатаната... Днес е 4 октомври, а на 11 ноември ще трябва да се заливам с бензин на някаква си римска улица и да се паля, та чиновниците зад завесите На съветското посолство да се кикотят, като ме гледат как ще пращя, ще се нажежавам и ще хвърлям искри, а журналистите да сноват насам-натам, да щракат с фотоапаратите, а после да тичат по редакциите, белким дотькмят още някой хонорарец...
Тъй че още месец ни остава, др. Председател!
„Ехе-хе - ще кажете вие, -за месец такова перо като твоето, Маринов, стотици страници може да нажули, та след туй секретарката ми да изостане три дни с академичната кореспонденция, докато чете крадешком писанията ти..."
Оборил Маринов Айнщайн - голяма работа! Нямал си Маринов работа, зарязал жени, деца, умувал, праскал, писал - оборил Айнщайн. Хубаво - окачи му един медал от тиква, върбово клонче сложи на главата му... Ами тия стотици хиляди долари за Нобел нали трябва от нечий джоб да се измъкнат. Стотици майки по света да се разплачат..
[*] -- всъщност, "самоубийството му" и до днес е под въпрос. Той изхвърча от прозореца на градската библиотека и пада на стълбите, никой не го е видял да скача, а е имал е назначени срещи с колеги, посещения на семинари. Полицията на часа покрива случая (а Маринов е бил известна личност в града), не съобщават в новините. Една от версиите е, че е бил убит от британските тайни служби.
Да знаете и да сте горди. Aз лично се срамувам, че държавата така се е отнесла с тях. Ето, наскоро чух, щели да вдигат паметник на Моцарт в София. Щото свършиха българските гении...
ИЛИЯ ВЪЛКОВ
Американските учени Шон Монтгомъри и Греьм Смит попадат на любопитна информация за австралийския учен Юл Браун, който работел върху нова технология в Калифорния. Свързват се с него и го посещават. Браун е създал смес от водород и кислород с удивителни свойства, за които няма научно обяснение. Ученият споделя с гостите си, че в Отава има генератор, който произвежда неговия газ.
Монтгомъри отива в Канада и там демонстрациите на Брауновия газ направо го зашеметяват: искра запалва пламък от малка горелка. Слагат отпред дървена плоскост и той веднага прогаря в нея малка чиста дупка. Същото се случва и с метален лист, а после и с мраморна плоча. Всеки би предположил, че пламъкът е горещ като на ацетиленова горелка Но горелката на Браун била само леко затоплена и
МОЖЕЛА ДА СЕ ДЪРЖИ С ГОЛА РЪКА
почти до дюзата! Подлагат волфрамова пръчка (волфрамът кипи при 6000 градуса), блясва бял пламък и пръчката почва да се изпарява. Другият й край обаче остава студен и може да се държи с ръка. Подлагат тухла и тя първо се гледжосва, после започва да се топи. Кък друга пламъкът запоява парче стъкло, към него мед, а към медта - парче стъкло. После през всичките спойки пробива идеално гладък отвор.
Късче америций 241 който излъчва 16 00 кюри радиация в минута след 2-минутно излагане на пламъка става почти безвреден, колкото е фоновата радиация.
Но любимата демонс трация на Юл Браун е
ДА ИЗМИНЕ С КОЛА 1600 КМ БЕЗ ГОРИВО
само бидон с 4 л. вода и две Браунови батерии, които преобразуват водатата в газ.
Брауновият газ е получен чрез електролиза на водата, при която водородът и кислородът се разделят. Това не е нещо ново, нито сложно - електролизата е открита преди близо два века от Фарадей. Новото е, че когато двата газа след това се смесят, дори под налягане, те не експлоадират, а се свързват мирно и тихо. "От вода и пак на вода с чиста енергия, която може да пречисти водата, въздуха, храната, въобще света." Така Браун формулира сам своето откритие.
Пламъкът на двата газа е с особени свойства: без да използва кислорода наоколо, той може да реагира и да топи всякакви материали - реже стомана като кашкавал, топи и споява, изгаря и разгражда радиоактивни и токсични отпадъци, прави от водата гориво, произвежда електричество, създава вода в пустинята, суши въглища, пречиства рудата и т. н. - безброй приложения във всички области на живота.
При това
ПЛАМЪКЪТ СЕ „ДЪРЖИ" КАТО РАЗУМНО СЪЩЕСТВО
- сам повишава или намалява температурата си според материала, който се поднася пред него. Тези свойства на газовата смес още не са разгадани и описани в научно издание.
През 1977 и 1978 г. Юл Браун патентова своя газ и генератора за него в Австралия и в САЩ. Въпреки огромния научен и медиен интерес обаче, въпреки многото демонстрации, лекции, семинари откритието не е прието и до днес Все още липсва обяснение защо пламъкът действа избирателно към всеки материал и в каква реакция влиза с него. Хипотезата, че водородът и кислородът се държат не в обичайното състояние, не стига да обясни това странно поведение, което сякаш е извън физичните и химичните закони
През 1981 г. Юл Браун основава фирмата „Brown Energy" в Сидни и започва да прави генератори. През 1984 г. продава първия на Китай, където и досега го използват за изгаряне на радиоактивни отпадъци. Генератори има и в Южна Канада. Производството на единични бройки обаче е скъпо и Браун пуска фючърсни акции. Събира огромна сума, но не я използва рационално. Той разбирал от наука, но не и от бизнес. Освен това бил необщителен, даже параноик - страхувал се да не откраднат изобретението му, затова отказал офертите за съвместна дейност, фирмата му стига до фалит и избухва скандал. В него към излъганите вложители се присъединяват скептичните учени, както и конкурентните газови и автомобилни концерни.
Стига се дотам, че през 1992 г. Юл Браун заминава тайно за САЩ и живее там почти до смъртта си през 1998 г. [да са съобщили по телевизията у нас??? Не са.] Умира като последен бедняк в болница в Рькууд, близо до Сидни, от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност. Погребан е в местното гробище а цялото му имущество, работилницата и инструментите са продадени на търг за погасяване на дълговете му. Не е оставил наследници, а сроковете на патентите му отдавна са изтекли.
Но историята с Брауновия газ не свършва дотук. В последните 10 г. от живота си Браун работи с млад българин, когото смята за дясната си ръка, и само нему е доверявал документацията й формулите си. Този млад учен може да доразвива идеите за разработки в областта на двигателите с вътрешно горене. Изключително важно е
ДА ДОЙДЕ В РОДИНАТА СИ
и да работи по приложенията на газа, стига да се намери институция или хора, които да му осигурят лаборатория, екип и условия за работа. Той е склонен да го направи, така че Брауновите изобретения да се внедрят в производството.
Кой е всъщност Юл Браун? Това е Илия Вълков от Варна, който през 1952 г. бяга в Турция и после се установява в Австралия. Роден е на 20 април 1922 г. От малък имал влечение към техниката, бил сръчен и от подръчни части можел да направи радиоапарат например. Като ученик в Пловдивската семинария се впечатлил от пасажа в Библията, че Бог ще накаже грешниците с огън и ще изгори земята.
ЧУДЕЛ СЕ КАК ЩЕ СТАНЕ ТОВА
след като планетата е покрита 2/3 с вода. Но като вярващ човек не се съмнявал, че има начин водата да се запали, и решил да го открие.
През 1941 г. Вълков служи в морската рота на о. Самотраки, а след войната се записва студент по електроинженерство в Софийската политехника.
Студентът обаче слушал тайно западни радиостанции и бил натопен на властта. От 1948 до май 1950 г. е въдворен в ТВО .Перник" и работи в мината при ужасни условия, а след това е в лагера "Белене". Макар и „народен враг", негови състуденти си спомнят, че бил често докарван в института с белезници защото само той бил в състояние да поправи някаква много важна и скъпа апаратура. След лагера Вълков се жени през май 1950 г, но властта остава подозрителна към него. Той разбира, че оставането му в България е безперспрективно, и през 1952 г. бяга в Турция през Резовската река. Там е арестуван като шпионин и лежи още 6 г. в затвор.
ОСВОБОЖДАВА ГО НЯКОЙ СИ МАЙОР БРАУН ОТ ЦРУ
Сменя си и името, за малко име избира това на актьора Юл Бринър, а за фамилно презимето на майор Браун.
В Сидни постъпва във фирма и за 10 години се издига до поста технически директор. После напуска и се заема да осъществи мечтата си. През 1971 г. откритието „Браунов газ" станало факт.
За личния му живот обаче се знае малко. В Австралия е живял дълго с друга българка - Лиляна, но няма деца от нея. В България след бягството му жена му ражда момиче, но Бра-ун никъде не я вписва като своя дъщеря. Така че освен нея наследница на откритието му е и родината.
==============================================
СТЕФАН МАРИНОВ
*Ето един превод от http://padrak.com/ine/NEN_5_5_2.html. Не е редактиран.
САМОУБУЙСТВОТО НА МАРИНОВ*
By Dr. Robert W. Bass
Маринов, според мен, бе един истински гений в това, че отлично разбираше и боравеше с класическата теоретична физика в голяма дълбочина при това оставайки изключително добър експерименталист, който е изобретил, изработил и изпробвал голямо количество МНОГО сложни електро-механични и хидро-електромагнетични уреди и системи.
Родом българин (бивш асистент-професор по физика от 1960 до 1974 в Софийския университет) през годините 1966-67, 74 и 77 бива насилствено вкаран в психиатрична болница и „лекуван” заради политическите си възгледи. През 1977 успява да получи паспорт за чужбина и през 1978 вече живее във Washington, D.C. По-късно живее в Италия и Австрия. Той владееше до съвършенство английски, немски, руски и говореше други езици. [ето тук има оригинали на негови статии, писани на немски, италаиански и английски. За предните два езика не знам какво му е било нивото, но английският е на много високо ниво, aкадамеично издържан, сякаш е роден с него]
Бе въвлечен в множество спорове с редактора на сп. Nature, който отказваше да печата статиите му и писмата до редактора. Маринов бе принуден да закупи цяла рекламна страница в списанието, където да изложи огорчението си от догматичното отношение на установените научни среди.
Той твърдеше, че е видял в действие и е разгадал тайната на така нареченият Швейцарски ML конвертор или Тестатика, електрически генератор, който черпи електрическа енергия от околното пространство, открит от Пол Бауман, ръководител на 500 членната християнска религиозна комуна Метернита в Швейцария. Те сами произвеждат електричеството си с такъв генератор, чиято тайна не желаят да споделят с „пропадналия” свят. Стефан множество пъти се е опитвал да ги накара да споделят тайната си с останалата част от човечеството, но без успех.
Написал е книгата „Божествен Електромагнетизъм” ("Divine Electromagnetism") която допринася за разпадането на класическият електро-магнетизъм, който сега се изучава, добре разкривайки някои части от него, които са били покрити и удобно забравени от установените научни среди.
Прехраната си е изкарвал като коняр но научният му път като писател и изобретател е бил плодовит и е имал много последователи, които са получавали списанието му „Немска физика” (Deutsche Physik). То е било насочено най-вече към младата аудиенция – децата, чиито мозъци още не са вкоравени от митовете на общо установените фалшиви схващания.
Беше абсолютно убеден, че е опровергал всички догматично приети аспекти на конвенционалният електромагнетизъм (законът за силата на Лоренз-Ампер, скоростта на светлината, етера, Мичелсон-Морли и т.н.)
Изследвайки първото издания на книгата му открих грешка във векторните калкулации и му писах, но в отговор той ми изпрати второто издание което друг математик вече беше коригирал.
Беше 66 годишен но изглеждаше доста по-млад (44, най-много 50, вижте http://digilander.libero.it/altraenergia/marinov.html) и притежаваше неповторима харизма, излъчваше магнетична жизненост, ентусиазъм, което го правеше аттрактивна личност. Мога да си представя огорчението му от нежеланието на установените научни среди да изслушат твърденията му, че е успял да измери течението на етера и го е открил във въртенето на Земята (например някои ежедневни колебания). Вероятно е успял да измери ежедневните колебания в скоростта на светлината. Едно нещо, останало в паметта ми че чертежите на множеството му изобретения изглеждаха много професионално и убедително, също така и снимките на устройствата създадени от него, в същото време той очевидно е прекарал много хиляди часове над изключително сложните математичните изчисления в повечето от които не успявах да открия и най-малка грешка (малцина теоретици са били също така добри в практическата част).
Публикувал е подробни планове на хидравлично-електро-магнетична машина извличаща енергия от „нищото” документирана със снимков материал, при все това никой не е проявил и най-малък интерес към нея.
=======================================================================
За Стефан Маринов
Той отрича Айнщайн. Непознат в България, тачен в чужбина, физикът антирелативист Стефан Маринов е една от най-необикновените личности на нашето съвремие. Определя себе си като „дисидент пред дисидентите", а западните му колеги без уговорки го зоват „български гений". В скалата на големите умове го поставят и руски учени. На трудовете и личността му са посветени стотици интернет страници - изследователски и възпоменателни. А от самия него за тукашната публика е останала уникалната му книга „Изыди, Сатана!" (странно подобие на „Житие и страдание грешного Софрония").
За Маринов ще научите много от сайтовете, посветени на „алтернативните енергии", малко - в емигрантските чатове, където все някой ще фолклоризира зевзещините му
Литератски опит да го извади от забравата направи доц. д-р Миглена Николчина в посветено нему есе („Семинарът като начин на употреба", 2003 г.). То не доби публичност, но поне го има в мрежата на английски, та да отсрамва националната ни памет.
Той не бил дисидент според познатите му. Просто казвал, което мисли. Имал „дарбата да не оставя отстояние между мислене, говорене и действие. И минава през ада на комунистическите преследвания - разпити, психиатрия, конфискация на имущество, тормоз на семейството му... Разпрата му с комунизма е артистична, остроумна и пакостливо-изобретателна".
Само че за разлика от други политемигранти, които - веднъж напуснали соц-а - намират зад граница своя ниша на покой, Маринов не мирясва. И става персона нонграта и в Западна Европа, и в САЩ.
Защо? Защото оборва постулатите на традиционната физика и доказва, че абсолютното пространство на Нютон съществува. Изхождайки от този теоретичен извод, той започва експерименти за измерване абсолютната Скорост на Земята. Изгонен от БАН, дисквалифициран като учен, основава през 1974 г. своя Лаборатория по фундаментални физически проблеми - със седалище във фамилния му дом на ул. „Елин Пелин" в София. Оттам поддържа научна кореспонденция с именити физици и сътрудничи в световната научна периодика.
През 1977 г. е екстрадиран. Живее в Белгия, САЩ, Франция, Италия, Австрия. (Виж разказа за живота му в емиграция на стр. 19). През 1997 г. загива, падайки от седмия етаж на университетската библиотека в Грац (Австрия). Макар и оставил прощално писмо, обстоятелствата около смъртта му са подозрителни. Негови колеги физици допускат, че е бил хвърлен от прозореца. И лансират версията за намеса на нефтени, електрически или газови кампании, застрашени от „алтернативните енергии".
Такава била традицията. В Средновековието алтернативно мислещите учени са горени на клада, през социализма - пращани по лагери и лудници, а сега-демократично изхвърляни през прозорците на библиотеките.
По спомени на негови близки той притежавал уникално жизнелюбие и издръжливост, невероятно чувство за хумор, любов към природата, спорта. Водел спартански начин на живот и никога не направил компромис с истината. Тази фанатична „абсолютистка" нетърпимост към лъжата го превръща в дразнител и вредител на „статуквото" - било то идеологическо, социално или научно.
Стефан Маринов е роден през 1931 г. в София. Майка му Галина е сестра на бележитата наша актриса Адриана Будевска. Баща му Марин Маринов е юрист (близък приятел на проф. Нисим Меворах, баща на поета Валери Петров). Родителите му се изучили в Мюнхен. В семейството гостуват художници, артисти, писатели - Константин Щъркелов, Иван Лазаров, Елин Пелин...
Стефан следва физика в Прага, после завършва и Висшето военноморско училище във Варна. Пътува като капитан на чешки кораб, после постъпва на работа в БАН в секцията по физика. Владее до съвършенство руски, чешки, полски, английски, немски, френски, италиански. На тези езици съчинява стихове, а на български пише блестяща сатирична проза в епистоларна форма.
Навярно недоверчивият читател ще рече: „Абе, я се разкарайте с ваш'те набедени гении! Тоя си е луд." Е, не е! Може да е спорно, че е гений. Но сигурно, че смахнат не е. Макар животът му да е низ от бунтове срещу общоприетото и конвенционалното.
Романтизмът създаде жанра роман в писма, а социализмът и идиотизмът-жанра „роман в заявления". Така определя творбата си „Изыди, Сатана!" Маринов. Тя включва кореспонденция с инстанции като БАН и МВР, с държавни глави като Тодор Живков, Джими Картър Жискар д'Естен, Брежнев и др. Книгата той издава сам през 1981 г. в Австрия. Инкриминирана е. Преиздава я през 1982 г. Пише я на огромна пишеща машина АБМ, която непрестанно влачи със себе си. Така е и отпечатана - като факсимиле на ръкописа.
Този неизвестен на българските читатели литературен феномен е оценяван като върхово постижение на модерната сатира.
В края на живота си Айнщайн признава, че би се отказал от всичките си трудове, за да е написал Братя Карамазови. За подобни подмени Стефан Маринов не копнее. Таланта си той вгражда и в литературата.
"Цялата световна налудна система ще разклатя, брате!
До полк. Георги Гогов[1] (Полк. Георги Гогов е поет любител, автор на стихосбирката „Строго секретно"), зав. служба „Задгранични паспаорти”
Брате Гогов, спомних си оная приказка, дето питали един шоп има ли разлика между лъжец и идеолог. „Па има - отговорил шопът, - како да нема: он лажецо, гяволо, знае дека лаже, идеолого сам си верува хаирсъзино."
Ами ти бре, брате Гогов, ти, като лъжеш, вярваш ли си? Кажи в коя категория да те сложим? Ти ще кажеш: „Аз не съм идеолог, аз пердаша." Пердашиш, пердашиш - ясно, а стихчета не пописваш ли?* Значи идео-логстваш... Мирчо Спасов, ако че беше такъв дръвник, сам ти е казал веднъж (както ти ми каза): „Абе, Гогов, откога и ние, джандарите, почнахме хекзаметри да пишем." Ама ти - на - не слушаш началника си, като те учи на ум и разум - хвърлиш бича и палката, измиеш си ръцете от кръвта, па сядаш пред бял лист хартия и почваш рими да търсиш. Затова, Гогов, и такива пропуски допускаш в паспортните дела. Мъчиш се с поетите от другите епохи да се сравняваш... Къде си ръгнал Пушкина да гониш. Остави го ти тоя шантав граф - той освен Екатерина Велика да наклеца, за друго за какво е мислел? Сравнявай се ти с Гешев. Ето ти тебе образец и пример за подражание. А каква ти е приликата: само тази, че имената ви почват на буква „Г". Ами то и говното тогава ще се обади: „И аз почвам на буква „Г"."
Къде беше Гешев, Гогов, къде си ти?! Гешев държеше партията в ръчичките си - с централните й комитети, с бойните й групи, а ти един алтав дисидент, дето няма пет пари да си купи каиш, да си препаше гащите, не можа да сгащиш, ами да вземеш с кой акъл бе, Гогов, да го упущиш да щръклее по цяла Европа. Сега скимти същият алтав дисидент, иска пак да ти се напъха в ръчичките, а ти въртиш гегата и го пъдиш: „Къш да те няма, не те искаме!" Представи си ти за миг, че Трайчо Костов отишъл при Гешев и му се плези: „Аде бе, Гешев, а вкарай ме в затвор, ако си ербап!" А Гешев да се прави на три и половина, ужким не го забелязва. Ей, туй чудо Гогов, не бяхме доживели - докъде се изроди пролетарската диктатура...
Нормалното, Гогов, е полицаят да пази волнодумеца да не излезе от затвора, а ти - точно обратното: пазиш волнодумеца да не се напъха в затвора. Така е, Гогов, когато почнат джандарите стихове да пописват.
Гогов, ти ми стана по-мил на сърцето.
Разбери, брате, голям джумбуш тъкмя: до година време цялата световна налудничава система ще разклатя - и източната, и западната. Но главно източната. Предупреждавам те, после да не кажеш: „Ей бе, Стефане, по бели гащи ни сгащи тая твоята акция."
Такъв резонанс може д се получи, че империята от зад Урала да се заклати. Се га още кой ме знае, кой ме познава. Какво му е да ме хлопнете в някоя тъмна ули ца. А утре - и да ме хлопате късно. Но лесно, Гогов, няма да се дам - това да го знаеш Макар че ми омръзна по тая земя да шетам гол и бос. Искам час по-скоро да си се кача при дяда Господа на небето, да си попапквам и попийвам с другите светци и да си гледам кефа на старини из райските градини.
С мъжка прегръдка и с твърдата вяра, че не си роб на Сатаната:
Твой любещ те брат: Стефан (1981 г.)
СВЕТЪТ ЗА НЕГО
Стефан Маринов, гениален български физик, основател и директор на Института по фундаментална физика в Грац (Австрия), описва явлението „двукомпонентност на магнитното поле". Въз основа на своята теория той изгражда ред експериментални прибори, между които и „моторът на Маринов", (сп. „ТОП 100")
Известният европейски учен проф. Стефан Маринов е един от изобретателите на самоускоряващия се генератор „сибирский Коля", благодарение на открития от него „Скалярен магнитен интензитет 5". (Алберт Тимашев)
Стефан Маринов е гениален български физик и откривател, изобретил множество функциониращи етерни двигатее). (Петер Аиндеман)
Стефан Маринов е изтъкнат български физик и изкусен експериментатор на нашето съвремие, завършил през 1997 г. живота си със самоубийств*. (Сп. „Космическа генетика")
Активен инициатор и организатор на научни търсения за създаване на генератори на свободна енергия е нестандартният учен физик Стефан Маринов, имал щастието да наблюдава лично работата на генератора на Пол Бауман, считан за първия изобретател, осъществил мечтата на човечеството за перпетуум мобиле. (Г. В. Николаев, „Криза във фундаменталната физика")
За Брюксел отлетях през септември 1977 г. Книгата ми „Епур си муове" (,,И все пак се върти") бе отпечатана през декември. През януари 1978 г. заедно с Мирман, Пеликан и др. леви дисиденти организирахме голям форум, посветен на десетгодишнината от Пражката пролет (196
. Аз бях член на белгийския подготвителен комитет и предложих текстът на плаката да бъде: „Dix hivers apres un printemp". (Десет зими след една пролет) Белгийските леви казаха, че текстът е надут и непонятен за масите, с което доказаха, че левите" задушават живота и оригинална мисъл още преди идването си на власт.В края на януари 1978 г. заплатих порядъчна сума за една разкошна зала и проведох сам пресконференция в дома на печата в Брюксел. На тази конференция заедно с една чешка емигрантка, Ева Худова, заснехме 35-ми-нутен цветен филм „Стефан Маринов - дисидент пред дисидентите", който никоя телевизия не искаше да купи. Всички вложени от нас пари пропаднаха по формулата „пари-стока-без пари". Всички мои производствени операции в капиталистическия Запад винаги преминават по тази формула и не разбирам откъде Маркс прави извода за формулата „пари-стока-пари".
През февруари 1978 г. посетих Сахаров в Москва, за да си изясня поддържа пи той моята теория или не.
През април направих демонстрация пред паметника на св. Вацлав в Прага в защита на ХАРТА-77, за да покажа, че в осеммилионна България има поне един човек, осмеляващ се да я защити публично. Полицията ме арестува, преби ме, конфискува ми всичко и през нощта ме изхвърли тайно в Западна Германия.
През юни заминах за САЩ, за космологическата конференция в Кливланд и за да чета лекция в НАСА. Прекарах най-прекрасно шест месеца, Вследствие на изпратеното от мен трето, много рязко писмо до президента Картър през декември ме екстрадираха.
През март 1979 г. посетих Айнщайновия симпозиум в Берн. Исках да демонстрирам моя диференциален експеримент със „скачените спусъци", но организаторът -проф. Мерсие, не разреши, като ми поясни, че симпозиумът не е панаир.
През юни заедно с граф Лелио Галатери ди Дженола и Сунилия, в чиято вила живея и до ден-днешен, организирахме Първия международен конгрес на науката и религията в Рим.
През ноември посетих Прага, за да известя за моето самозапалване през януари 1980 г. пред съветското посолство в Париж, ако Картър не предприеме нещо за освобождаване на политическия затворник в СССР Юрий Орлов. Тук отново бях арестуван и екстрадиран. Този път не ме биха.
Два дни преди моето самозапалване в Париж мъжагите на Жискар д'Естен ме арестуваха и ме затвориха в психиатрия, но след като моите приятели съобщиха по телевизията за този срамен акт, ме освободиха и цяла седмица ме конвоираха денонощно. С тяхната полицейска копа обиколих цял Париж и гостувах на моя приятел Димитър Бакалов в Houiles, който нагости цялата ни банда със свинско със зеле и прекрасно вино. Така че мъжагите на Жискар се натискаха да се целуват с нас. И пак ме екстрадираха.
Моята януарска акция в Париж бе подкрепена от фракцията на християндемократическите партии в Европейския парламент, на чието заседание говорих на 7 януари в Брюксел. След мен се изказаха половин дузина депутати и приеха решение да предложат на парламента да се обърне с молба към Върховния съвет на СССР за освобождаване на Орлов.
През август взех участие в Петия антивоенен поход като единствен представител на източноевропейските страни. Написах музиката и текста на неговия марш. Произнесох реч пред входа на американската ракетна база Кемп Дерби, където даже министърът на отбраната Лагорио няма право да влиза. Като бивш капитан от българските военноморски сили извиках коменданта на базата, за да му връча нашия призив за мир, братство и любов. След дъпго чакане, при рисувахме счупени пушки по асфалта, се появи някакъв лейтенант. Заявих му, че ще разговарям само с чин, равен на моя, и предоставих на цивилните да връчат посланието, с което лейтенантът вероятно си е избърсал задника. (Но бяхме намерили такава хартия, та като си бърше задника, да го стърже като гласпапир.)
На втори септември италианската полиция ме извести, че ако до 10 дни не на пусна страната, ще бъда екстрадиран с прилагане на груба сила. Недоумявах: „Мене - член на италианската социалистическа партия - ме изхвърлят като надрискало къщата коте."
Но на френската граница на два пъти ме реекстрадираха обратно в Италия, ама втория път здравата ме напердашила. Неотдавна един беден тунизиец 20 пъти французи и италианци го прехвърляха като волейболна топка от едната граница към другата. Тунизиецът не издържа и се обеси в тоалетната на вагона. ...Живея сега нелегално в Италия, макар че това е известно на полицията, и когато шефът на отдел "Чужденци" при квестурата на Генуа – марешапо Бочи, ме видя неотдавна на улицата, само възкликна: „Sei ancora qui maledetto?" (Ти още ли си тук бе, проклетнико?) и като издигна ръце към небето, събра три пръста и се скри от моите усмихващи се очи в тълпата... (1981 г.)
Перото ми жули, др. Председател!
Писмо до акад. Ангел Балевски
Толкова много имаме да си кажем, др. Председател, а малко време ни дава животът да останем с вас двам-ката насаме да излезем от безпросветния коловоз на ежедневието и да се поразмислим за тайнството на живота, за Бога, за Сатаната... Днес е 4 октомври, а на 11 ноември ще трябва да се заливам с бензин на някаква си римска улица и да се паля, та чиновниците зад завесите На съветското посолство да се кикотят, като ме гледат как ще пращя, ще се нажежавам и ще хвърлям искри, а журналистите да сноват насам-натам, да щракат с фотоапаратите, а после да тичат по редакциите, белким дотькмят още някой хонорарец...
Тъй че още месец ни остава, др. Председател!
„Ехе-хе - ще кажете вие, -за месец такова перо като твоето, Маринов, стотици страници може да нажули, та след туй секретарката ми да изостане три дни с академичната кореспонденция, докато чете крадешком писанията ти..."
Оборил Маринов Айнщайн - голяма работа! Нямал си Маринов работа, зарязал жени, деца, умувал, праскал, писал - оборил Айнщайн. Хубаво - окачи му един медал от тиква, върбово клонче сложи на главата му... Ами тия стотици хиляди долари за Нобел нали трябва от нечий джоб да се измъкнат. Стотици майки по света да се разплачат..
[*] -- всъщност, "самоубийството му" и до днес е под въпрос. Той изхвърча от прозореца на градската библиотека и пада на стълбите, никой не го е видял да скача, а е имал е назначени срещи с колеги, посещения на семинари. Полицията на часа покрива случая (а Маринов е бил известна личност в града), не съобщават в новините. Една от версиите е, че е бил убит от британските тайни служби.
А пък комбинира ли се този много-горивен процесор с био-дизел, тогава we're in business!!
Коментар