AtMega vs. PIC24?

[sparkybg]

От: AtMega vs. PIC24?

Не публикува схема, да пооплакнем око. Нищо не си взривил все още. Безинтересен проект...

Взрив нямаше. Ама като включих захранването наопаки, входящия електролит пукна като пуканка, а dc-dc преобразувателя тихичко умря. (30 кинта назад).
Ето схема. Паролата на ЛС. Не че е велико инженерно постижение, но все пак...

ПП: И да спомена първата греда - няма официална документация за inline асемблера в C компилатора за PIC32. Гламава история. А то да програмираш на inline асемблер е по принцип ултра гламаво направено в това C. И нечетимо, ама хич. Отврат! И в AVR компилатора - пак така. За там не знам дали има документация.

[ittso]

От: AtMega vs. PIC24?

Доста си си поиграл. Че и документация доволно си чел. На пръв поглед изглежда доста усложнено, но още не съм задълбал подробно.

DC-DC Конверторите ми се струват доста скъпички. Има не малко алтернативи в Комет, Фючърел, Унител и къде ли не още.

Редакция:
Гледам няколко места в които правиш отместване на нулата. С "подпиране" на някой от входовете на ОУ с подходящо опорно напрежение няма ли да стане по-елегантно?

[sparkybg]

От: AtMega vs. PIC24?

Еми, работата е там, че доста голяма част от аналоговото се надявам да отпадне. Аз и по-горе казах - от 3-те интерфейса ще остане само CAN шината.

Общо взето се надявам от входа да остане само един филтър+усилвателно стъпало, а след DAC-а пак само филтър от 2-ри или 3-и ред, и от там - директно в инвертора. Кажи-речи 2/3 ти от нещата са с експериментална цел, защото засега съм сигурен в много малко неща.

За SPI - всичкото това работи на 20 килохерца. Закъснението на DAC-а е достатъчно да се впише в 10% от времето на един цикъл, понеже и без това на изхода му има филтър. Значи 200 килохерца, значи 3,2 мегабита на SPI шината, загръгляме го на 4, и готово. Това е 5 пъти под официално обявеното в даташита, и 10 пъти под реално работещите 40Mhz. DAC-a е до сами процесора, с не повече от 2см дължина на пистите, покрай които има само земя. А половината от 2-та см са заради разширителната платка на процесора. На по-късен етап ако е нужно ще набутам и DAC-а върху тая платка, на милиметри от процесора.

За захранванията - трябваше ми бързо и лесно решение. Измислил съм го планарно с LM5015, с цена на компонентите около 10-ина евра за 2-те захранвания. (+/-15 и +3.3V). Ама това окончателно ще го ровичкам като е известна консумацията и като е подкарано всичко. И на мен 60 кинта за 2 захранвания ми бъркат в здравенцето. Гледах и Comet, и фарнел и къде ли не. Все толкова струват. Говорим за изолирани и стабилизирани. Нестабилизираните са с 3-4 евра надолу, а неизолираните - и те. Вътре са смешни - разпръцафръцах изгорялото. Няма компоненти и за 2 евра.

[sparkybg]

От: AtMega vs. PIC24?

Редакция:
Гледам няколко места в които правиш отместване на нулата. С "подпиране" на някой от входовете на ОУ с подходящо опорно напрежение няма ли да стане по-елегантно?

Има регулация на офсета само на входа (тримери V_OFF и C_OFF), и тя е по съвсем официалния начин за тия операционници. За TL081 R62 и R71 не се монтират. Предвидил съм ги, понеже някои операционници искат "подпиране" към +, вместо към -. Това ако реша да пробвам и други операционници.

Вдигане със 150mV от нулата има само на входа на ADC-то. То е R52, R56 и R60 за единия канал, и R51, R55 и R59 за другия. Целта е от 0-5V за 0-500А или 0-50V, на входа на ADC - то да отиде 0.150 - 3.150 волта, при това ограничено за извънредни ситуации от -0.3 до 3.6 волта, че да не скапя процесора, понеже ADC-то за да чете бързо, иска нисък импеданс на входа. Затова е цялата галимация с AD822-то и всичко около него. Затова и на AD822-то съм пуснал само положително захранване - за да не може да сваля сигнала под нулата, дори да има всичкото желание на света. А 0.150 - 3.150V - за да избягам леко от захранването и масата, че да може ADC-то уверено да ги чете, както и AD822-то уверено да ги обработва. Ако се наложи да ползвам отделно опорно напрежение от 3V за ADC-то, тия 2 тройки резистори трябва да се заменят с други стойности, както и двойките след AD822-то - R19+R20 и R21+R22.

Ако имаш нещо друго в предвид кажи точно за кои елементи иде реч.

[ittso]

От: AtMega vs. PIC24?

Това имах предвид, но същият резултат би се получил ако "вдигнеш" R27 и R30 от маса и ги закачиш към напрежение даващо желания офсет, но без да се намесваш в измервания сигнал.

Струва ми се, че R63 и C70 не са си на мястото.

Няма да е лошо да ограничиш честотната лента на усилвателните стъпала.

[sparkybg]

От: AtMega vs. PIC24?

Това имах предвид, но същият резултат би се получил ако "вдигнеш" R27 и R30 от маса и ги закачиш към напрежение даващо желания офсет, но без да се намесваш в измервания сигнал.

Мдам. Вариант е.

Струва ми се, че R63 и C70 не са си на мястото.

Входа е диференциален, до колкото може да се направи с тоя операционник. Въпроса е че на някои машини земята е закачена към плюса, на други към минуса, от едната или от другата страна на силовия шънт. Демек, никак не знам дали плюса или минуса на тоя вход са ми реално масата, и още повече - не знам другия вход дали ще е положителен или отрицателен спрямо маса. Така мога променям поляритета само с размяна на жиците, без да ми пука от нищо друго. R63+C70 за плюсовия вход са еквивалента на C60+R48 за минусовия вход. Изглежда откачено, обаче го счупих от симулации, а после като го налепих го и мерих - работи, уж.

Няма да е лошо да ограничиш честотната лента на усилвателните стъпала.

Ей това е едно от нещата, които са под въпрос. В смисъл, дали ще има нужда, при положение че и преди, и след тях са филтри. Усилвателите след DAC-а не мога да ги правя кой-знае какво, щото целя максимално високо входно съпротивление. Тия с тримерите "A_GAIN" и "B_GAIN" пък, ако добавя и честотна корекция, тя ще се променя като въртя тримерите, или поне не се сещам за някакво решение, при което да не се променя хич. Ще го мисля в движение, ако стане нужда.

[sparkybg]

От: AtMega vs. PIC24?

Това имах предвид, но същият резултат би се получил ако "вдигнеш" R27 и R30 от маса и ги закачиш към напрежение даващо желания офсет, но без да се намесваш в измервания сигнал.

Всъщност, сега се сещам - не става. А не става, защото до операционника ще стига напрежение близо до нулата, а той е само с положително захранване, и както знаеш, макар да е Rail-to-rail, при входни и изходни напрежения близки до захранващите не винаги се справя добре. Точно от това бягах. Нужно ми е съвсем уверено поведение около нулата. Там се случват реално интересните неща в една заваръчна машина.

ПП: А и през така умаленото входно напрежение, много ефективно го ограничавам на входа на операционника само с едни транзистор с база към 3.3-те волта и колектор към маса. така е предварително грубо ограничено до към 4 волта още при високия импеданс на входа. операционника е с усилване, и после делител, като там го ограничавам вече прецизно, обаче вече не е проблем, защото не може да е кой-знае колко над 3.3.

Уф, малко объркано се получи, ама надявам се ме разбираш.

[tef4o]

От: AtMega vs. PIC24?

Сега се сетих - ти на какво Си пишеш всъщност? Аз съм си фен на асемблера (макар, че ASM30 ме дразни адски), но даже и аз знам, че има няколко компилатора на Си-то за Пикльовци. Вярно, че по-хитрите са платени, но ... винаги има начин По едно време ми трябваше за нещо, мисля, че имах накачени и на Хайтек и на Микрочип професионалните версии, ако те интересува, мога да поразровя за линкове.

[ittso]

От: AtMega vs. PIC24?

...Входа е диференциален...

Е да де, не е съвсем диференциален. Угрешил си го на схемата.

http://en.wikipedia.org/wiki/Differential_amplifier

[sparkybg]

От: AtMega vs. PIC24?

Така де. По мойта схема:
R1=R50
R2=R58
Rg=R63
Rf=R48
R49 и R68 нямат отношение към останалото, предвид високото входно съпротивление на операционника. Работят с D12 и D13 и ограничават максималното диференциално напренежение на входа на операционника, в случай на някаква аномалия или авария.

Ето какво остава, като се изтрие несъщественото (защитите, корекцията на офсета и прочие) R49 и R68, дори да се махнат или да се сложат по 100К - все тая:


@tef4o: Ползвам MPLAB C32. То си е микрочипско. Да пиша изцяло на асемблер не искам. Отвратителен е. Просто дребни подпрограмки понякога е удачно да имат по някой и друг ред. Ако имаш някакви предложения за друго C - ще разгледам с удоволствие.

[sparkybg]

От: AtMega vs. PIC24?

Снощи направих дребен рисърч какво става със SPI-то при 40Mhz. Гледах го и с цифровия, и с аналоговия осцилоскоп. Вярно че clock сигнала почти прилича на синусоида, но си е с нормалното ниво, и все пак има дребни, далечни, остатъци от правоъгълно напрежение. Ама въпреки това DAC-а съвсем уверено си чете всички стойности, които му подавам. При UART-а на 3 мегабита нещата си изглеждат нормално.

[bobyper]

От: AtMega vs. PIC24?

Чудя се за какво са ти толкова големи скорости на трансфер. Нали няма да върви видео изображение по канала. Или може би ще се следи дистанционно качеството на заварката чрез вградена видеокамера в ръкохватката :-)

[sparkybg]

От: AtMega vs. PIC24?

Чудя се за какво са ти толкова големи скорости на трансфер. Нали няма да върви видео изображение по канала. Или може би ще се следи дистанционно качеството на заварката чрез вградена видеокамера в ръкохватката :-)

Имам входящи напрежение и ток. От тях изчислявам управляващия сигнал за инвертора и го подавам на DAC-а. Колкото е по кратко времето вход-изчисление-изход, толкова по-добре. Изчислението става за пренебрежимо малко време. Единствено входа и изхода са нещата, които влиаят на времето за реакция. Входа ще го изпържа на максимум, а то е около 400000-500000 четения за секунда, на двата параметъра. Изхода е честотата на SPI-то, разделена на 16. Ако го пусна на 10 Mhz, това значи над 600000 пъти в секунда. Смятам че ще е достатъчно.

Скоростта на UART-а - колкото повече, толкова повече. Все пак, макар че ще имам налични 2 осцилоскопа, ще чета и данни в реално време от компютъра, за да се види какво става от гледна точка на PIC-льото.

[bobyper]

От: AtMega vs. PIC24?

...над 600000 пъти в секунда...

Мисля че е поне 1000 пъти повече от необходимото но опитите ще покажат

[sparkybg]

От: AtMega vs. PIC24?

Мисля че е поне 1000 пъти повече от необходимото но опитите ще покажат

Определено 600 пъти в секунда е крайно недостатъчно. Някак по-можем да се разберем за 6000. Но работата не е колко пъти в секунда, а с какво забавяне е на изхода след изчислението. Цялото "чудо" ще наблюдава и подава управляващ сигнал с честота 20Khz. Инвертора работи на 100Khz, което значи че на диодите на изхода са 200Khz.