От: Ринг свободен
Само помни, че те демаскира. Така че в паметката освен аксесоари си записвай и правила. Та помни да я заравяш и нея у дупката с лайната. Което от своя страна напомня да не сереш безразборно, особено там дето пребиваваш.
А, спомних си нещо, гледам има и друга тема, произлязла от оная за паметката, ама май спомена е за тука. Преди много години у казармата при един наряд, патрул, през зимата ме хвана редкото щастие. С отклоних се от маршрута на обхода и с бойното сна ряжение, барабар с двата пълнителя патрони, влезнах у кенефа до спалното, даже дневалния на смяна, мое приятелче ми услужи с тоалетна хартия. Е разбра се, но за късмет само от дежурния по поделение. Размина ми се наказанието, ама оня ми вика - бе луд ли си да се отклоняваш и да влизаш в кенефа до спалното. Викам - зор бе гусине, беше ми наблизо, кво даправя, немах сили да издържа до Портала. А оня ми вика - ми сваляй гащите по обхода, къдет те свари. Викам - ааа, и да минирам за следващия дежурен другар по обхода, абсурд. А истината беше, че така ме е напънало, че за никакви другари и наказания не мислех, но преспите беха големи, и студа през нощта - смразяващ. А и после трябвашеи това да помня - къде е мината, та да не я настъпя аз самия.
Първоначално публикуван от Тропчо
Преглед на мнение
А, спомних си нещо, гледам има и друга тема, произлязла от оная за паметката, ама май спомена е за тука. Преди много години у казармата при един наряд, патрул, през зимата ме хвана редкото щастие. С отклоних се от маршрута на обхода и с бойното сна ряжение, барабар с двата пълнителя патрони, влезнах у кенефа до спалното, даже дневалния на смяна, мое приятелче ми услужи с тоалетна хартия. Е разбра се, но за късмет само от дежурния по поделение. Размина ми се наказанието, ама оня ми вика - бе луд ли си да се отклоняваш и да влизаш в кенефа до спалното. Викам - зор бе гусине, беше ми наблизо, кво даправя, немах сили да издържа до Портала. А оня ми вика - ми сваляй гащите по обхода, къдет те свари. Викам - ааа, и да минирам за следващия дежурен другар по обхода, абсурд. А истината беше, че така ме е напънало, че за никакви другари и наказания не мислех, но преспите беха големи, и студа през нощта - смразяващ. А и после трябвашеи това да помня - къде е мината, та да не я настъпя аз самия.
Коментар