Инструменти и технологии за точене

[davc]

До: Инструменти и технологии за точене

Като критерии за добре наточен нож, (любителски) който е стандартен не някакъв булат или дамаск, твърдят че трябва да може да прави следното: Спокойно да реже лист хартия за писане, при положение че острието е вертикално нагоре, а листа се прекарва по него без да се натиска и със собствената си тежест... Аз засега не успявам, ако някой го може да казва как и ще пробвам моментално...

Хартията за писане, дори не е критерий, тя е доста плътна, хомогенна и еднородна.
Освен, на "зачекване на косъм", аз пробвам ножовете си на вестникарска хартия - тя е доста по-рехава и "раздърпана". Да се реже е много по трудно, тя директно се къса. Пробвам и със тоалетна хартия - там нещата са още по-показателни /ама и резултатите - абе-е... /.

Теоретичната обосновка на Бумбамфюрер е "О`кей", но на практика: Всеки път да "буташ" резилото напред, след това да го вдигаш, във въздуха да го преместваш назад, отново, върху точилото и пак напред... Разместванията - нагласянията на ъгъла и хватката, регулирането отново на натиска... и пр. и пр. - нещо няма да се получи! При кръговите движения на резилото върху точилото, захвата не се променя, назад просто се хлъзга, напред се натиска и това е всъщност работното движение.
Защото теорията е основата, но практическото и приложение, като технология, е фактическото положение на нещата.

Поздрави!

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Инструменти и технологии за точене

За да онагледя защо не се прави нищо друго, освен движение, все едно режете стружки от камъка вземете един щанцован детайл и погледнете тънката му страна.





Отгоре, където се разминават матрицата и поансона, разрушението е крехко и именно там започва разрастваненето на пукнатината. Колкото повече се напредва, толкова повече се отива към пластично разрушаване, защото се появява и компонентата опън освен срязване и започва да разтегля материала. Накрая парчето се откъртва, а площадката на разрушение вече не е една чиста равнина. На първата снимка добре се вижда за какво става дума, въпреки,че самият ръб е загладен и заради пластичната деформация от минаващия инструмент.

Все пак е ясно, че всяко парче накрая се откъртва грозно и е логично никой да не иска баш върхът на режещия ръб да е образуван от такива миниатюрни груби площадки. При кръгово движение се образува цяла плетеница от такива малки грозотийки в зависимост коя стружка кога се е откъртила.

Тази методология със сигурност емперически е открита от майсторите, без да са нясно обаче защо се получава така.

[Венцислав Петров]

До: Инструменти и технологии за точене

Тъй или иначе ъгълът на ножа спрямо повърхността трябва постоянно да се мени в зависимост от това къде точно по острието се шлайфа... Имам в предвид че към върхът като се иде дръжката се повдига... На мен лично не ми се вижда толкова трудно, горе долу успявам да го държа само ми е неудобно като сменя едната с другата страна където водеща е лявата ръка или пък трябва наобратно... Това ми се вижда и най-трудната част...

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Инструменти и технологии за точене

Теоретичната обосновка на Бумбамфюрер е "О`кей", но на практика: Всеки път да "буташ" резилото напред, след това да го вдигаш, във въздуха да го преместваш назад, отново, върху точилото и пак напред... Разместванията - нагласянията на ъгъла и хватката, регулирането отново на натиска... и пр. и пр. - нещо няма да се получи!

Това е така, щото ползвате разни камъни и прочее крайни повърхности. Взимате си диск с възможно най-голям диаметър, слагате го да се върти и забравяте за всякакви проблеми с ъгли, захвати и прочее.

Оф, кво се хванах с тази тема, коята поне на мен никак не ми е интересна, та сега ще си извадя и микроскопа от шкафа да разгледам и аз няколко остриета...

[Венцислав Петров]

До: Инструменти и технологии за точене

Я обясни как ще направиш еднакъв ъгъл при върха и в основата на острието на диск без да мениш наклона на ножа...? Нещо не го разбрах?

[davc]

До: Инструменти и технологии за точене

Това е така, щото ползвате разни камъни и прочее крайни повърхности. Взимате си диск с възможно най-голям диаметър, слагате го да се върти и забравяте за всякакви проблеми с ъгли, захвати и прочее.

Оф, кво се хванах с тази тема, коята поне на мен никак не ми е интересна, та сега ще си извадя и микроскопа от шкафа да разгледам и аз няколко остриета...

Вади и дзепай - може пък да ти хареса!
Както нееднократно стана въпрос, аз не ползвам камъни, размера на моето точило е "А-4" и мало више. Това с диска, малко ме притеснява - това обороти, това загряване, това охлаждане. Пък и никога, никъде на съм видял какъвто и да е диск, със удовлетворителна едрина /да не говорим, че едрините са: като минимум три, за едно точене/! И пак теорията - "възможно най-голям диаметър": е аз най-големия камък, който съм виждал наживо е вкъщи - с диаметър, около метър и двадесет /едрината - незадоволителна, размера - на ръба от "неприложим"/. Пък тия - патагонските камъни - ако трябва да са толкова големи, сигурно и Бил Гейтс ще им се замисли!

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Инструменти и технологии за точене

Напротив - няма да го правиш еднакъв, но ще го контролираш доста по-лесно. Тогава ножа само го държш и единственото движение, което правиш е постъпателно по диска. Простите движения се управляват много по-лесно от равнините и пространствените.

Сега гледах на микроскопа разни остриета и съвсем закономерно всички са назъбени, защото стружките са отнети в различна последователност, защото абразивът естествено не е гладък

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Инструменти и технологии за точене

Вади и дзепай - може пък да ти хареса!

Назяпал съм се в университета. Че и само със зяпане ако се минаваше... Първо шлифоваш пробите, после гледаш, рисуваш, обясняваш, разсъждаваш и накрая ти писне. Това ферит, онова мартензит, тъмното - графит, онези ивици май са перитонит... опа нещо се оплетох в термините...

[davc]

До: Инструменти и технологии за точене

Я обясни как ще направиш еднакъв ъгъл при върха и в основата на острието на диск без да мениш наклона на ножа...? Нещо не го разбрах?

Значи: Ъгълът, между равнината, в която лежи оста на ножа и равнината на точилото се запазва еднакъв /няма "вдигане на дръжката при точене на върха"/. Практически това се случва, когато траекторията, която описват точките, намиращи се в центъра на китките /на ръцете/ е дъга: И МНОГО ВАЖНО: съвпадаща за двете китки!!!

[Венцислав Петров]

До: Инструменти и технологии за точене

Е хубаво де, как така китките описват дъга ама ножа не? Ще трябва на живо да го видя че нещо не го разбирам... Идеята ми е че за да е правилно наточен един нож ъгълът на острието трябва да е еднакъв по цялата му дължина... Явно ще трябват практически демонстрации... тъкмо може да направим едно състезание за най-наточен нож... Обера с микроскопа можем да помолим за арбитър в раздел високо технологичен

[davc]

До: Инструменти и технологии за точене

Назяпал съм се в университета. Че и само със зяпане ако се минаваше... Първо шлифоваш пробите, после гледаш, рисуваш, обясняваш, разсъждаваш и накрая ти писне. Това ферит, онова мартензит, тъмното - графит, онези ивици май са перитонит... опа нещо се оплетох в термините...

Всичко хубаво, ма само внимавай с перитонита!

[davc]

До: Инструменти и технологии за точене

Е хубаво де, как така китките описват дъга ама ножа не? Ще трябва на живо да го видя че нещо не го разбирам... Идеята ми е че за да е правилно наточен един нож ъгълът на острието трябва да е еднакъв по цялата му дължина... Явно ще трябват практически демонстрации... тъкмо може да направим едно състезание за най-наточен нож... Обера с микроскопа можем да помолим за арбитър в раздел високо технологичен

Става въпрос за равнината, в която лежи напречната ос /по ширината на острието. Дъгата, която описват китките: също лежи в тази равнина.
Спортен хъс, никога не съм притежавал, но нямам нищо против кротка обмяна на опит.

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Инструменти и технологии за точене

Кво да внимавам? Здравият мъж не знае от коя страна му е черният дроб и къде са му бъбреците, ти с екзотики плашиш...

Обаче сега с тоя микроскоп ми изникна един сериозен въпрос - назъбеното острие недостатък ли е или предимство. Това, което е очевидно е, че така практическата дължина на режещия ръб многократно надхвърля геометричната. Тая работа и хищниците я знаят, щото зъбите им са назъбени (ама че формулировка), особено на акулите. Според мен е добре и при разрязващо движение, защото яко увеличава скоростта на рязане - много по-дълъг път за същото време, а и при сечене, защото контактната площ първонамално се осигурява от стърчащите зъбци.

Чудното обаче е, че финото заостряне, за което говорите вие прави остриетата гладки. Явно остротата си иска равномерен ръб, но като нищо може да се окаже, че поназъбено острие, което не може да среже хартия от "собствената й тежест", на практика може да прави по-яки срезове при работа.

[Венцислав Петров]

До: Инструменти и технологии за точене

Не си прав. Всъщност винаги острието е назъбено... въпросът е колко е назъбено... Дори и най-идеално наточеният нож на микро ниво е всъщност е една пила... да, обаче с много малки зъби които са по този повод и много здрави и издържат дълго... Иначе това за което ти говориш е т.н. "месарски" нож... Той се точи с едрият масат и е винаги яко назъбен... и реже добре... ама малко време... те и затова месарите до ножа си държат масата... няколко резвания, прекарват го по масата и т.н... като страничен ефект месарските ножове много бързо се износват... физически... Та крайната идея е "зъбите" да са възможно най-малки...

[traktorist]

До: Инструменти и технологии за точене

Нали такава е идеята на заточването с масат, да се образуват микрозъбчета по режещия ръб.Такова острие се затъпява бързо, но това явно не притеснява транжорите-те си ходят с масата на колана.
П.С.
Писали сме едновременно с Г-н Петров.