Инструменти и технологии за точене

[davc]

До: Инструменти и технологии за точене

Те аргументите всъщност са три - като имаме предвид и първия /за точиларите, дето са много против/. Само че, аз досега не съм видял точилар, чиято работа да заслужава внимание. Става въпрос за реално работещите тук занаятчии, не за разни легендарни фигури от интернет. Всички стържат на шмиргели /бавнооборотни/ и накрая на някой брус/белгия, който обикновено е крайно износен и деформиран. Всъщност, познавах един, беше ми комшия, но почина - по времето, когато го познавах вече беше възрастен пенсионер, но преди това е поддържал скалпели за няколко болници /по времето, когаго скалпелите не са били за еднократна употреба/. Този човек работеше именно с шкурка.
Аз ползвам "водна" шкурка - която е на платнена основа - защото я мокря по време на точене. Платът също е мек, но вече стана въпрос, че се поставя на твърдо. Ползвам различни плоскости, но обикновено - парче каменна облицовъчна плоча. А шкурките така, или иначе са за еднократна употреба и няма за кога да образуват неравности и прочие деформации, все пак докато я изхвърля, на няколко пъти я мия на течаща вода /вече стана въпрос, че е водна/.
Не съм абсолютно сигурен, но мисля, че принципа, по който се смята номера на шкурката съвпада с този при марките цимент /не бетон/ и калибъра на гладкоцевното оръжие. Т. е. от единица обем, произлизат еди си колко количество зърна: по-голям номер, повече зърна от единица, по-ситна шкурка, но пак казвам - за последното не съм сигурен.

Поздрави!

[Венцислав Петров]

До: Инструменти и технологии за точене

Сега аз информацията която съм събрал е от разни точилари които са се доказали. Не казвам че няма такива в България, просто аз не ги знам... А хората за които говоря са си направо имена в бранша... общо взето едно точене при тях си е между 200-400 евро... За разните точилари дето имат една "белгия" с неизвестен грит и произход въобще не коментирам...

За скалпели предполагам шкурката става. Скалпелите се правят (правеха) от силно корозионно устойчива стомана която обаче не "държи ряз"... Просто такова им е предназначението... те и затова изискваха редовно точене. От стомана за скалпели стават посредствени ножове. За нож обаче стоманата и термо-обработката имат съвсем други параметри и там режещият ръб е в пъти по прецизен. (не става за скалпел обаче) Точно затова според мен (без да съм 100% сигурен че съм прав) дори и на платнена основа шкурката не става. Тук все пак подчетавам че говорим за точене от висок клас. Така наточен нож трябва спокойно да може да прави поредица от нарези върху косъм... т.е. да го дялка... Или както казва един руски точилар ножа да бръсне е нещо което всеки трябва да може да наточи на коляно и в тайгата... и това въобще не е наточен нож...

[davc]

До: Инструменти и технологии за точене

Този човек, аз не го изтъквам като "все и вся", просто в момента се сетих за него, а всъщност съм се учил да точа много преди да го познавам. А истинските скалпели от оново време май се правеха от някакви титаниево-алуминиеви сплави, не просто домакинска "неръждавейка" - 18/10, или алпака.
Хайде да оставим приказките за цепене на косми - дори сцената с коприненото парцалче е доста по-реалистична - безкрайното изтъняване на резеца не винаги означава "хубаво заточване", дори често -напротив!
Виж, историята с "дялкането" вече променя смисъла на разговора към реализъм и практически смисъл! Точно така аз пробвам ножовете си: Движа резеца по откъснат косъм, под ъгъл от около 45градуса - ножа трябва да "зачеква" по косъма, а не просто да се хлъзга по него!

В края на краищата, точенето във своята същност представлява механично отнемане, чрез абразивно въздействие на материал от острието. Абразива може да бъде: естествен, изкуствен и синтетичен - като шкурката по същество е представител на последните два вида. Т. е. тя е само изуствен модел от естествен, изкуствен, или синтетичен материал на повърхността на съществуващите в природата натурални материали.
Въобще не искам да генерализирам и абсолютизирам шкурката, или нещо друго като единствено годен инструмент за точене, просто бях изумен от категоричното й отхвърляне като такъв. В момента и аз ползвам какво ли не и си правя всевъзможни експерименти. Просто по времето, по което се учих да точа, беше невъзможно да си изпишеш камъни от Патагония във "ебей", по железариите се продаваха циментови и карборундови брусове и "гласпапира" беше единствениата алтернатива.

Поздрави!

[Венцислав Петров]

До: Инструменти и технологии за точене

Доколкото на мен ми е известно скалпелите са си нещо близо до 1810 стомана... но първо не съм много наясно и второ със сигурност едва ли всички скалпели се правят от една и съща сплав... Възможно е да се правят и неща от титаново алуминиева сплав... моята информация е че тя сравнително отскоро е "актуална" а нейната твърдост по Рокуел е ~50... и е близка като механични характеристики до 1810 стоманата... макар че няма нищо общо като корозионна устойчивост...

По отношение на дялкането на косъма точно това имам в предвид... имам и едно филмче с микроскопски снимки за що иде реч... става въпрос за наистина спокойно дялкане от косъма...

За поръчването на камъни дори и сега се оказа че не е толкова лесно... по разните е-бей и тем подобни шопове се продават разни камъни които са от типа на това дето му викат "белгия" тук... Не вършат много работа... и повечето всъщност за нищо не стават че и отгоре не са никак евтини... То явно и понеже търсенето е супер малко на никой не му се занимава с подобни глупости... Оказа се че най-богат избор на качествени камъни има в ... Русия... и то японски... естествено в Япония със сигурност има по-добър избор, ама пусто не се оправям с техните йероглифи и това си е... А в другите страни йок... То какво ли се и учудвам... те в Европа са забравили ножове как се правят, а ние за камъни си хортуваме... Иначе май като гледам тука сме се събрали рани "маниаци"... май е добра идея да вземем да направим една ножарска седянка, да обменим опит... че то се е видяло... точилари няма да намерим, ами поне ние да се понаучим...

[lupus]

До: Инструменти и технологии за точене

Здравейте ,аз си поръчах на приятел да ми донесе от щатите това: http://www.cabelas.com/link-12/produ...3514316a.shtml ..само че с диамантени брусчета. По скоро от любопитство, а не от належащи нужди. А няколкото камъка които имам, са събирани от приятели и познати ,и ревностно си ги пазя. Най-добрите от тях са руски. Имам и черен шист (не съм много сигурен че се казва така) с неизвестен произход, но невероятен ефект при точене. Тази система на GATCO е добър вариант ако искаш да зададеш нов ъгъл на острието. Също за не "обиграна" ръка. После си поръчах и керамично камъче към комплекта защото дори и fine diamond hone изобщо не е файн . Смятам че е добро решение за "не маняци" и го препоръчвам на приятели които обичат да си поддържат сами остриетата . Още повече че може да се купи подобна системка и в BG.(не занам да ли е с диамантени брусове) Практика му е майката...

[travelling]

До: Инструменти и технологии за точене

Веднъж случаино гледах откъс от някакво филмче едни японци точеха ножове и идеята много ми хареса.Те използваха големи камъни (около 80-100см диаметър) , които са потопени във вода и се въртят наобратно на стандартния шмиргел , а заточването го правеха от задната страна , така много по-лесно се определя ъгъла и се вижда къде търка камъка.На село има един такъв камък и съм решил някой ден да го направя по този начин.

[Венцислав Петров]

До: Инструменти и технологии за точене

Здравейте ,аз си поръчах на приятел да ми донесе от щатите това: http://www.cabelas.com/link-12/produ...3514316a.shtml ..само че с диамантени брусчета. По скоро от любопитство, а не от належащи нужди. А няколкото камъка които имам, са събирани от приятели и познати ,и ревностно си ги пазя. Най-добрите от тях са руски. Имам и черен шист (не съм много сигурен че се казва така) с неизвестен произход, но невероятен ефект при точене. Тази система на GATCO е добър вариант ако искаш да зададеш нов ъгъл на острието. Също за не "обиграна" ръка. После си поръчах и керамично камъче към комплекта защото дори и fine diamond hone изобщо не е файн . Смятам че е добро решение за "не маняци" и го препоръчвам на приятели които обичат да си поддържат сами остриетата . Още повече че може да се купи подобна системка и в BG.(не занам да ли е с диамантени брусове) Практика му е майката...

Да, прав сте колега. Едни изключително добри камъни за точене са руски... по точно съветски... но се намират вече много трудно... Ако някой който чете тази тема има разни подобни камъни които не му трябват моля да ми пусне ЛС...

Иначе това което сте си купили, (има го същото и във вариант ЛАНСКИ и при това на добра цена на нашият пазар) е удобно но много внимавайте с по-дългите остриета че неусетно си променя ъгъла... За практиката сте 100% прав!

[rumbata]

До: Инструменти и технологии за точене

Много интересна тема. Чета я отдавна.
Толкова нови за мен неща научих, че ми се замая главата.

Венци, има един материал т.нар. диамантен прокат.
Представлява плочка с определена дебелина, в която е синтерован диамантен прах.
Имам една със зърненост 28/20, което спада към микропраховете. Изработва се и в други варианти, разбира се.
Това не може ли да замести скъпите камъни?

За финиш не може ли да се използва микронна шкурка в последователност 30мк, 15мк, 3мк. залепена на твърда подложка?

[Стефан]

До: Инструменти и технологии за точене

Мани ги скалпелите, те са калпави. Главните изисквания са да са неръждаеми, да се полират, и да са термоустойчиви. Понеже преживяват извънредно много цикли на загряване при стерилизацията.
Да, номерата на шкурките са в гритове. Колкото там частици на квадратен милиметър. Ама и тях трябва да ги използвате правилно. За това което искате, трябва да са залепени на твърди и строго плоски полировалници, и непременно да са мокри. Иначе, освен на хартиени, има на какви ли не основи, но това в случая не е принципиално. Важно е да не мре от течността, с която се полива.

[traktorist]

До: Инструменти и технологии за точене

Едно филмче за точене на нож с японски камъни.
http://www.youtube.com/watch?v=bQN4jcXDjbE
http://www.youtube.com/watch?v=0a2Jm3pkXqk

[Венцислав Петров]

До: Инструменти и технологии за точене

Много интересна тема. Чета я отдавна.
Толкова нови за мен неща научих, че ми се замая главата.

Венци, има един материал т.нар. диамантен прокат.
Представлява плочка с определена дебелина, в която е синтерован диамантен прах.
Имам една със зърненост 28/20, което спада към микропраховете. Изработва се и в други варианти, разбира се.
Това не може ли да замести скъпите камъни?

За финиш не може ли да се използва микронна шкурка в последователност 30мк, 15мк, 3мк. залепена на твърда подложка?

Румба аз не съм най-големият експерт по точене, работя по въпроса... може и да стана добър някой ден... Просто четох и питах доста и посъбрах малко камъни (всичко което може да се купи в България)... и тренирам... доста... Това за което ти пишеш предполагам ще е нещо като т.н. диамантови точила... които са разпространени и ги има с много гритове... аз имам три от тях... и впечатленията са ми че стават за определени неща защото много по-лесно се работи с тях... не искат постоянно чистене... но как да ти кажа... прекалено агресивни са дори и фините от тях... Абе не е същото като хубавият Арканзаски камък например... Ще те поканя някой ден у нас и сам ще се убедиш че има нещо много машинно в тези камъни... Стават за бързо и ефикасно заточване... ама не и за маниащини... лично мнение...

[travelling]

До: Инструменти и технологии за точене

Според мен недостатъка на шкурките е , че се износват и трябва постоянно да ги сменяш след десетото търкане не отнемат както при първото за разлика от камъните.
Някой пробвал ли е за финал на хартия поставена на равна плочка намазана с диамантена паста - ефекта е по-добър от каиша ,защото не потъва.

[davc]

До: Инструменти и технологии за точене

То, това е трудно да се каже: недостатък ли е, или предимство, защото шкурката е повече от разпространена и достъпна, а и струва стотинки. Аз всъщност, не я ползвам и по десет пъти, а точилото ми винаги е ново, какъвто и да е абразива, рано, или късно се износва и деформира. Така към поддръжката на резилата, са прибавя и процедурата по поддръжка на точилата!
А това с хартията и пастата не съм го пробвал, каква е тая паста - някакъв вид шлайфпаста? От къде се снабдяваш?

[travelling]

До: Инструменти и технологии за точене

Имам я от дядо ми нещо , като щлайф паста е изглежда фина ,но смъква по много и при употреба на кече не прави огледална повърхноста.

[Венцислав Петров]

До: Инструменти и технологии за точене

В края на краищата, точенето във своята същност представлява механично отнемане, чрез абразивно въздействие на материал от острието. Абразива може да бъде: естествен, изкуствен и синтетичен - като шкурката по същество е представител на последните два вида. Т. е. тя е само изуствен модел от естествен, изкуствен, или синтетичен материал на повърхността на съществуващите в природата натурални материали.
Въобще не искам да генерализирам и абсолютизирам шкурката, или нещо друго като единствено годен инструмент за точене, просто бях изумен от категоричното й отхвърляне като такъв. В момента и аз ползвам какво ли не и си правя всевъзможни експерименти. Просто по времето, по което се учих да точа, беше невъзможно да си изпишеш камъни от Патагония във "ебей", по железариите се продаваха циментови и карборундови брусове и "гласпапира" беше единствениата алтернатива.

Поздрави!

След като стана на въпрос защо шкурките толкова категорично се отхвърлят от разните майстори се зачетох какво пишат все пак освен това което аз си мисля. Позволявам си да цитирам В. Хорев в частта си как и защо се точи самурайски меч:

Истинная острота зависит от того, насколько точно сведены грани кромки и как долго металл способен сохранять эту геометрию. Чем мельче зерно бруска, тем острее получается вершина угла, чище поверхность плоскостей и долговечнее результат. Повторяю - грубые абразивы создают лишь иллюзию остроты, которая мгновенно испаряется с началом реальной работы. Поэтому никакие сорта наждачной бумаги однозначно не годятся для действительно качественной заточки, поскольку обладают слишком рыхлой структурой, закругляющей самый-самый край. Кстати, так ведет себя и кожа, покрытая полировальной пастой. Лезвие, "наведенное" на ремне, тупится очень скоро, изумляя хозяина. Ничего странного - мягкая поверхность прогибается под давлением, автоматически "зализывая" тоненькую кромку. Разумеется, при использовании твердого, жесткого и мелкозернистого бруска такого не происходит, и меч получает остроту иного типа, "злую" и долговечную. Техника заточки немудрена, но требует верной руки и специфической способности длительное время выполнять однообразные, размеренные движения с одинаковой амплитудой, скоростью и углами. Метод всего один - по неподвижному клинку водят бруском.