Инструменти и технологии за точене

[Венцислав Петров]

До: Инструменти и технологии за точене

Правилното е при първите фази на заточването да държите ножа с острието срещу посоката на движение.. само при финалната част обратно... Много важно е да се тренирате така че да спазвате точно ъгъла на точене... Единственият начин е с повече практика...

[traktorist]

До: Инструменти и технологии за точене

Правилното е при първите фази на заточването да държите ножа с острието срещу посоката на движение.. само при финалната част обратно... Много важно е да се тренирате така че да спазвате точно ъгъла на точене... Единственият начин е с повече практика...

Може ли малко по подробно.Този принцип важи ли за масат?Интересува ме техниката
за заточване, за камъните стана ясно.
Поздрави.

[r_vardarov]

До: Клепане или точене?

Колега Петров,с вашето влечение към перфекционизъм,едва ли някой в този форум може да ви даде някой особено ценен съвет при заточването на брадвата.Мисля че Вие сте прескочили нашето ниво на любителско откритие на процеса-проба грешка.След като сте почерпили знания даже и от чужбина и за всички видове меки и твърди камъни,който се използуват в процеса на заточване.За мен ще представлява интерес,да споделите вашите знания за заточването/ако разбира се не Ви представлява трудност/.

[Венцислав Петров]

До: Клепане или точене?

Уважаеми колега, за средно дългият си живот, едно от малкото сигурни неща които съм научил, е че да подценяваш знанията на който и да било, е много сериозна грешка... Да съм убеден пък че знам повече от другите би било диагноза...

Та на въпроса. Камъните за точене се подбират според материала и закалката. Срещнах доста съвети но може би най-правилната стратегия е опитване. Не е задължително правилото че по-твърдите стомани се точат с диамантени точила а меките с естествени камъни... Понякога твърдата стомана не ще да се точи добре с някой високо-технологичен камък защото той отчупва малки късчета и така линията на режещия ръб никога не може да стане добре... в същото време един естествен камък от тип Арканзас да кажем може макар и по-бавно да направи идеален режещ ръб...
Та след първоначалните проби за избор на камъни системата която работи безотказно е следната:

В зависимост от това дали ще сменяте наклон на клина или само ще заточите започвате с екстремно малък грит като да речем ~200. Но внимавайте. При наближаване на желаното като обща форма минете нагоре към 400-650 защото рискувате после трудно да заличите "следите"...

В началото се изискват по-големи усилия които намаляват към края на използването на даден камък. 400-650 са средни камъни с които почти завършвате основната обработка на режещият ръб. Не забравяйте че оттук насетне корекции в геометрията няма да могат да се правят тъй че каквото сте направили това е.
Следващият етап на който и за повечето цели можете да спрете е грит ~1000... С него завършвате и почти полирате режещият ръб.

Ако стоманата и въобще изработката на ножа който точите е качествена и позволява то има смисъл финалните операции да бъдат с грит ~3000 последван от грит ~8000 Това ще ви даде огледална повърхност и почти идеален ръб.

Тук вече говорим не за бръснене с ножа а за рязане на косъмчета които му се докосват до острието отгоре надолу

Сега няколко общи принципа:

Искате ли качествено заточване първом се уверете че ножа, брадвата или прочие си заслужава усилията... Нещо с твърдост по малка от 50+ по РокУел (мисля че така се спелва на български) не си заслужава усилията и няма да стане... изключение правят сплавите на титан с алуминии от които се правят някои остриета... Забравете за всякакви шмиргели, бормашини и прочие... същото важи за използването на шкурки...

Различните инструменти за "държане на ъгъла" са полезни за някои елементи но като цяло за точене от висок клас разчитайте само на ръката си. Точи се на плосък камък като единствения правилен начин е камъкът да е хоризонтален и вие да движите ножа с плавно движение и корекция в зависимост от това колко напред към острието идва. Това за съжаление се учи само на практика и е най-добре първом да се заемете с кухненските ножове после с нещо по-сериозно... Движенията винаги са срещу острието...! Обратното е само за най-фините камъни и то накрая. Не се опитвайте да сваляте преждевременно образуваната малка лентичка... нейното отчупване прави поражения на микро ниво... По-добре си карайте бавно и спокойно докато тя се изтъни и падне... Има място и за шлайф пасти нанесени върху кожа но не злоупотребявайте... Това за малко и само накрая... Преди това е добре да се мине с най-фината паста върху един камък който руснаците наричат "яшма"... Качественото точене на един нож отнема минимум три четири дни и то от майстор... За хора с нашата квалификация предполагам че срока е към месец...

Преди да използвате някой камък внимателно проверете с какво работи той най-добре... Общият принцип е че изкуствените могат и без нищо но най-добре с масло... Естествените тип Арканзас си искат масло задължително, а японските обикновено работят с вода... За да ги съхраните добре обикновено е добре да стоят във вода... Някои камъни си имат такива с които се шлайфа самият камък... Това от една страна го изравнява от друга прави една полезна емулсия върху която се точи по-добре...

[Венцислав Петров]

До: Клепане или точене?

Моля да бъда извинен за термина "грит" не знам на български дали е така и дали правилно го употребявам...

[nikito776]

До: Инструменти и технологии за точене

Здравейте аз обичам да събирам ножове интересува ме как точно е правилно да се движи ножа за се наточи добре

http://www.kochmesser.de/video-anlei...schleifen.html

[nikito776]

До: Инструменти и технологии за точене

Правилното е при първите фази на заточването да държите ножа с острието срещу посоката на движение.. само при финалната част обратно... Много важно е да се тренирате така че да спазвате точно ъгъла на точене... Единственият начин е с повече практика...

Ето едно решение за ъгъла на заточване:
http://www.youtube.com/watch?v=EP9tII6Tp7s

Тук финално шлайфане:
http://www.youtube.com/watch?v=3WY8r...eature=related

[Симеон]

До: Клепане или точене?

Като бях малък, въртях до припадане точилото - кръгъл камък от района на "Елените" - Емона с диаметър 60-70 см.широк 10-12, потопен във вода. Съседът ни беше ковач, но дядо никога не си даваше брадвите за прековаване с нагряване. И ковачът съветваше така.

На вилата на един приятел направих такова точило, като обработих камъка на струг с видиев нож. В грубообработения отвор залях с олово, подходяща втулка. Задвижването първо импровизирах с малък електродвигател и велосипедно колело и ремък. За охладителна вана е подходяща стара автомобилна гума (външна). Снемането на определено количество метал става бавно, но резултатът е превъзходен.

Пак по дядово време във всяка къща имаше точилен камък "белгия". За фино заточване. На бръсначи, на длета. "Смазката" на "белгията" беше газ за лампи (керосин) или терпентин.
Ако някой знае къде мога да купя такъв камък - нека на Л.С.

[м20_маниак]

До: Клепане или точене?

Мда,дядо ми беше дърводелец.Заточванията на длетата бяха на белгия,намазана предварително с газ за осветление.Заточеното място ставаше много гладко,а длетото-остро.Много полезен камък и сега си точа ножовете и длетата с него по същия начин.

[Венцислав Петров]

До: Инструменти и технологии за точене

http://www.kochmesser.de/video-anlei...schleifen.html

Този начин на точене става само и единствено за кухненски ножове... Надлъжното точене по острието е грешно и прави макар и остър ръб много нетраен...

[Венцислав Петров]

До: Инструменти и технологии за точене

Ето едно решение за ъгъла на заточване:
http://www.youtube.com/watch?v=EP9tII6Tp7s

Тук финално шлайфане:
http://www.youtube.com/watch?v=3WY8r...eature=related

Това е един руснак... знам го. Има някаква идея и може би ако като свикне човек ще става... Но не виждам особени предимства но за сметка на това много недостатъци... Например на няколкото десетки камъни които трябват трябва да се направят съответният брой поставки и то задължително с начин за корекция на ъгъла... Защото различните ножове се точат с различни ъгли дори и на един нож може да има различни ъгли... Според мен този метод не става!

[Венцислав Петров]

До: Клепане или точене?

Като бях малък, въртях до припадане точилото - кръгъл камък от района на "Елените" - Емона с диаметър 60-70 см.широк 10-12, потопен във вода. Съседът ни беше ковач, но дядо никога не си даваше брадвите за прековаване с нагряване. И ковачът съветваше така.

И правилно! Всяко следващо прековаване намалява количеството въглерод в стоманата и на практика я прави друг материал... Всъщност още след първото острието е за изхвърляне...

На вилата на един приятел направих такова точило, като обработих камъка на струг с видиев нож. В грубообработения отвор залях с олово, подходяща втулка. Задвижването първо импровизирах с малък електродвигател и велосипедно колело и ремък. За охладителна вана е подходяща стара автомобилна гума (външна). Снемането на определено количество метал става бавно, но резултатът е превъзходен.

Това става само за груба работа... Иначе не си представям най-малкото откъде могат да се намерят качествени камъни при това с размер като за такова точило... Един камък (качествен) с размери 20х5 см струва между 50 и 150 долара... и то такъв като за нашите цели... "Истинските" са по няколко хиляди евро единия... с тези размери...

Пак по дядово време във всяка къща имаше точилен камък "белгия". За фино заточване. На бръсначи, на длета. "Смазката" на "белгията" беше газ за лампи (керосин) или терпентин.
Ако някой знае къде мога да купя такъв камък - нека на Л.С.

Терпентин или газ за горене наистина става за целта... но най-добре си е е специалното масло... А т.н. "белгия" е общото названия на т.н. "маслен камък" който освен в Белгия е добиван и в Турция... с различен грид са но повечето към ~600... Има достатъчно такива камъни и сега...

[davc]

До: Клепане или точене?

...Забравете за всякакви... ...същото важи за използването на шкурки...

И защо така за шкурките?
Избора във едрините /номерата/ ли не е достатъчен? Ако тоя "грит", съвпада със означаването на шкурките, не би трябвало да има такъв проблем. Нещо материалите ли не са удачни /да не би при точенето, острието и точилото да встъпват в някакви химически взаимодействия, или пък физически, но на ниво структура на материалите/?
Недоумявам!
Точа ножове от отдавна /собствени, не професионално/ - май не помня точно откога. Доста хора са бивали впечатлени от резултата. Е вярно - сцените със Кевин Костнър не съм дублирал, но мисля че е несериозно да се говори за такова заточване. Не, че не е възможно, но толкова изтънено острие, от какъвто и материал да е - няма да държи такава заточка при условия имащи практически смисъл!
Като говаря, че точа със шкурка, нямам предвид тя да е монтирана на някаква машина. На равна, твърда повърхност, добре закрепена и на ръка... часове. Номерата и поредността на шкурките, горе-долу като описаните "гритове" на естествените камъни /от това предполагам за еднотипността на означенията/. Накрая "чаплъка" - на каиш.

[traktorist]

До: Клепане или точене?

Като бях малък, въртях до припадане точилото - кръгъл камък от района на "Елените" - Емона с диаметър 60-70 см.широк 10-12, потопен във вода. Съседът ни беше ковач, но дядо никога не си даваше брадвите за прековаване с нагряване. И ковачът съветваше така.

На вилата на един приятел направих такова точило, като обработих камъка на струг с видиев нож. В грубообработения отвор залях с олово, подходяща втулка. Задвижването първо импровизирах с малък електродвигател и велосипедно колело и ремък. За охладителна вана е подходяща стара автомобилна гума (външна). Снемането на определено количество метал става бавно, но резултатът е превъзходен.

Пак по дядово време във всяка къща имаше точилен камък "белгия". За фино заточване. На бръсначи, на длета. "Смазката" на "белгията" беше газ за лампи (керосин) или терпентин.
Ако някой знае къде мога да купя такъв камък - нека на Л.С.

Днес си говорих с един колега за ножове и стана дума за белгии.Той ми каза, че в
Габрово-Етъра един точилар продавал белгии, естествено направени като за туристи и
на такава цена.Но дали са истински белгии предполагам, че само познавач може да
разбере.

[Венцислав Петров]

До: Клепане или точене?

И защо така за шкурките?
Избора във едрините /номерата/ ли не е достатъчен? Ако тоя "грит", съвпада със означаването на шкурките, не би трябвало да има такъв проблем. Нещо материалите ли не са удачни /да не би при точенето, острието и точилото да встъпват в някакви химически взаимодействия, или пък физически, но на ниво структура на материалите/?
Недоумявам!
Точа ножове от отдавна /собствени, не професионално/ - май не помня точно откога. Доста хора са бивали впечатлени от резултата. Е вярно - сцените със Кевин Костнър не съм дублирал, но мисля че е несериозно да се говори за такова заточване. Не, че не е възможно, но толкова изтънено острие, от какъвто и материал да е - няма да държи такава заточка при условия имащи практически смисъл!
Като говаря, че точа със шкурка, нямам предвид тя да е монтирана на някаква машина. На равна, твърда повърхност, добре закрепена и на ръка... часове. Номерата и поредността на шкурките, горе-долу като описаните "гритове" на естествените камъни /от това предполагам за еднотипността на означенията/. Накрая "чаплъка" - на каиш.

До момента не съм намерил нито един точилар който да не отрича категорично употребата на шкурка... Аз лично нямам опит с шкурки... но реших че след като всички които са по-наясно от мен казват така, мога да си спестя малко време и да не проверявам лично... Но се сещам веднага за един аргумент срещу шкурката... Тя е на хартиена основа (респективно мека) и основата ще хлътва точно под режещият ръб което ще го криви... Освен това камъните при работа постоянно следва да се почистват с една специална гума или нарочен друг камък за да не се образуват от сваленият от острието материал малки островчета които предизвикват неравномерно "надраскване"... Тази операция при шкурките няма как да стане...Те май станаха два аргумента... против шкурките... Сигурно има и други... А колкото до грит-а при шкурките то мисля че там е още по-точен и означава брой на абразивните частици на кв. мм. ако не се лъжа...