От: Търся съвет за куче.
Белгийската овчарка е една порода с четири разновидности на космената покривка, морфологично и физиологично няма разлика между Малиноа, Лакеноа, Грьонендал и Тервюрен освен в различното окосмяване.
По-отношение на това, което всички кръщават "старонемска овчарка" е всъщност най-обикновена дългокосместа немска овчарка, която поради нестандартното си окосмяване не се допуска до селекционна дейност, както и до съревнования по екстериор.
Поради горното е създадена организация на старонемските пастирки кучета с много широк диапазон от критерии по отношение на категоризацията на кучетата - допускат се кучета от 18 до 45 кг с различни разцветки.
Това което се нарича по нашенски "източноевропейска овчарка" е мелез постигнат от кръстостване на немска овчарка с други руски породи кучета и не се признава за порода от никоя организация.
"Канадски вълк" - друг бисер на българската кинология - най-обикновена немска овчарка изцяло черна на цвят допуска се както до работни така и до съревнования по екстериор.В американската организация се размножават по екстериор отделно от стандартната немска овчарка.
"Северен вълк" - пак приумици на неграмотни развъдчици, които си търсят начин да си пласират стоката или да отхвърлят нечия друга - това е чисто бяла немска овчарка, среща се рядко но го има, цвета не му пречи за работни изпитания, признава се по екстериор от американската организация по кинология.Митът за тая овчарка, е че били глупави и не ставали за работа.
По отношение на възприемането на команди от кучетата - предава се по наследство - ако родителите са възприемчиви, независимо от породата(на киноложки език се казва да имат работни качества) то следва качествата да бъдат в някаква степен предадени на следващото поколение.
За овчарките също е харектерно, че сами възпитават малките си към определени команди научени от тях -
команда "При мен" визуализира се по руската система за общо послушание със сваляне и потупване на лява ръка отстрани по бедрото(по германската не се визуализира) и възрастното куче я изпълнява, малкото следва възрастното и след това на собственика му се струва че то само си знае какво да прави.
За българското овчарско куче е характерно, че за запомнянето и усвояването на една команда са необходими от 15 до 20 повторения, за разлика от Немската овчарка която запомня дадена команда за около 5 повторения.
И накрая командите се усвояват само със спокоен, властен тон подкрепяни задължително в началото с положителен стимул(кучешка радост нарязана на кубчета в пликче в джоба) и без истерии във фалцет, като спре да върви тренировката и кучето почне да се разсейва веднага се натоварва физически - бегом или се пуска на свободна разходка да потича, след това заниманията се възобновяват.
А по отношение, че декоративните кучета не ставали за охрана - кралския пудел тежи около 25-30 кг и е по -интелигентен от немската овчарка, лесно се поддава на обучение и може да бъде научен да захапва за слабините, ако някой смята, че му е достатъчно корав да издържи захапката на 30 кг куче да се обади има къде да го тестваме


Поздрави късмет при избора,
ПС// За дисплазията - генетично заболяване предава се при линии, където често се използва инбрийдинг(това е близкородствено кръстосване бащи с дъщери, майки със синове)
Също някой породи са по податливи към някои заболявания - дакелите към дископатия, боксерите и доберманите към епилепсия ит.н. Общо взето при установяване на такова заболяване, кучето се кастрира и се поддуржа с лекарства или се приспива.
Първоначално публикуван от n960
Преглед на мнение
По-отношение на това, което всички кръщават "старонемска овчарка" е всъщност най-обикновена дългокосместа немска овчарка, която поради нестандартното си окосмяване не се допуска до селекционна дейност, както и до съревнования по екстериор.
Поради горното е създадена организация на старонемските пастирки кучета с много широк диапазон от критерии по отношение на категоризацията на кучетата - допускат се кучета от 18 до 45 кг с различни разцветки.
Това което се нарича по нашенски "източноевропейска овчарка" е мелез постигнат от кръстостване на немска овчарка с други руски породи кучета и не се признава за порода от никоя организация.
"Канадски вълк" - друг бисер на българската кинология - най-обикновена немска овчарка изцяло черна на цвят допуска се както до работни така и до съревнования по екстериор.В американската организация се размножават по екстериор отделно от стандартната немска овчарка.
"Северен вълк" - пак приумици на неграмотни развъдчици, които си търсят начин да си пласират стоката или да отхвърлят нечия друга - това е чисто бяла немска овчарка, среща се рядко но го има, цвета не му пречи за работни изпитания, признава се по екстериор от американската организация по кинология.Митът за тая овчарка, е че били глупави и не ставали за работа.
По отношение на възприемането на команди от кучетата - предава се по наследство - ако родителите са възприемчиви, независимо от породата(на киноложки език се казва да имат работни качества) то следва качествата да бъдат в някаква степен предадени на следващото поколение.
За овчарките също е харектерно, че сами възпитават малките си към определени команди научени от тях -
команда "При мен" визуализира се по руската система за общо послушание със сваляне и потупване на лява ръка отстрани по бедрото(по германската не се визуализира) и възрастното куче я изпълнява, малкото следва възрастното и след това на собственика му се струва че то само си знае какво да прави.
За българското овчарско куче е характерно, че за запомнянето и усвояването на една команда са необходими от 15 до 20 повторения, за разлика от Немската овчарка която запомня дадена команда за около 5 повторения.
И накрая командите се усвояват само със спокоен, властен тон подкрепяни задължително в началото с положителен стимул(кучешка радост нарязана на кубчета в пликче в джоба) и без истерии във фалцет, като спре да върви тренировката и кучето почне да се разсейва веднага се натоварва физически - бегом или се пуска на свободна разходка да потича, след това заниманията се възобновяват.
А по отношение, че декоративните кучета не ставали за охрана - кралския пудел тежи около 25-30 кг и е по -интелигентен от немската овчарка, лесно се поддава на обучение и може да бъде научен да захапва за слабините, ако някой смята, че му е достатъчно корав да издържи захапката на 30 кг куче да се обади има къде да го тестваме



Поздрави късмет при избора,
ПС// За дисплазията - генетично заболяване предава се при линии, където често се използва инбрийдинг(това е близкородствено кръстосване бащи с дъщери, майки със синове)
Също някой породи са по податливи към някои заболявания - дакелите към дископатия, боксерите и доберманите към епилепсия ит.н. Общо взето при установяване на такова заболяване, кучето се кастрира и се поддуржа с лекарства или се приспива.
Коментар