Искане за горд BGN, излизане от оковите на валутния борд.

[Bogoljub Gagic]

sparkybg коментира
Днес, 14:51
Гагич, айде без тия ефтинки "математически" полюции. При депозит 1000 в банката остават 100 и се дава заем 900, 900 се депозират и в банката остават още 90 и заем 810, 810 се депозират и в банката остават още 81, и се дава заем 729.

В крайна сметка в банката е оставен 100+90+81 = 271 долара резерв, а 729 са в последния човек. Единственото, което се създава, е дълг. Сега като махнеш тия от последната колонка, които са само посредници, ами взимащите заеми директно правят депозит, и обърнеш картинката като започнат да си теглят депозитите и си връшат заемите, всичко даже мнатематически си ида на мястото до стотинка.

Точно от теб да пробутваш такива евтинки номерца не очаквах. Стана малко като с бълбукаторите едно време (браунов газ и прочие...), както и с всичките "магически" магнитни устройства, даващи енергия от нищото.

Криви са ти сметките. Щяха да са верни, ако всеки, който изтегли заем изприпкваше до друга банка, за да депозира изцяло заетите пари там. Ама не. С взетите на заем пари той търси да купи нещо на пазара. И понеже са депозирани само 1000 $ в примера, а са раздадени заеми общо за 10000 $ затова цената на ... да кажем една пералня става от 400 на 700 $ - щото вместо един "паралия" с 1000 $ кеш да може да си я позволи, се появяват още 10 човека с от 900 до 700 $ "заемни средства" искащи да си купят пералня.

[mishomishev]

#788.3
sparkybg коментира
Днес, 15:59
Банката не може да даде нещо, което няма. За да ссде въпросните 10000, останалите 9000 или ги взима от наличности или самата тя взима кредити от някъде(друг клон, партньор и т.н.) единственото, което банката "измисля" е разликата между лихвите за депозити и кредити + такси и прочие.



Знаеш ли - дълги години и аз така си мислех!! Но това просто не е вярно!!
Банките не работят така. Затова ги има "широките" пари. От написаното от теб се разбира че за теб няма разлика от виртуалните и хартиените пари!

Под "виртуални" не се разбира същите дигитални пари като хартиените ами това са буквално изфабрикувани неистински пари .
Тоест в общата парична маса маса има 3 вида пари - хартиени - дигитални и третия вид (дигинални фалшиви)...
И точно третия вид ги обсъждаме с Гагича -- нямат точно наименование - наричат ги "широки" виртуални фалшиви помощни... и проблема е че техния дял става огромен и просто разрушава финансовата система...

А що се отнася до твоето твърдение че за да даде пари банката ги взема отнякъде:

https://www.youtube.com/watch?v=YZkgBURBwk8&t=373s

Тия точно това говорят! Ако не ми вярваш - попитай някой банкер от по умните!!
Аз не съм банкер но непрекъснато ги уча тези неща.
Защото според финансовите разбирачи - тази наша финансова система предстои да се срине.
И точно новата система на ШОС е алтернативата и е много интересно (и любопитно) да се знае.
В момента имаме и почти българска банка която оперира вече.
Има имаш сметка в rmb с български IBAN и се признава в НАП.. тоест може да се купува директно което спестява много пари.Заобикаля се долара.
Това са важни и интересни неща...
Но след думите и поста на "ittso" нямам желание да пиша...

За "trav" не виждам смисъл да го коментирам - като знае и може толкова много - нека направи фирма и да ни направи показно! Стига е седял на заплата!

[jkd]

Сега се сещам, че ние всъщност си разменяме банкови бележки - "bank note"-ти. Това не са пари. Това са записки за вземане на задължения. Те удостоверяват, че някой дължи нещо на банката. Зад тези бележки обаче на практика не стои нищо, защото като се съберат всички видове физически и виртуални "пари", те са в пъти повече от материалните и други ценности на населението на планетата. Десетки години напред бъдещите доходи са заложени, предварително. Тоест - някой дължи, дължи, дължи много повече от своето имущество и от това, което може да изработи. И накрая, естествено, фалира. Такъв е естественият край на всяка една система, при която се използват необезпечени с реални активи "бележки", които нарастват от само себе си (лихви, заеми). Доскоро имаше отлагане на фалита, защото само половината планета имаше икономика, която работи на този принцип. Обаче когато всички държави започнат така да процедират, вече няма откъде "отвън" периодично да идва спасение и отлагане на края.

[trav]

Ти му обясняваш то си рупа ли рупа

Това което пишеш - усмивки от старите ленти- преди 30г беше сюжет в много филми за Лоустрит (вастрите)
Копай току виж разбереш какво е суифт .

Забавното е че дори не разбира какво е блокчейн но фулди с китайските глупотевини.

[sparkybg]

Пак:

1. Пешо внася в банката 1000 евро. Това за Пешо е актив, за банката пасив. => банката е на -1000, Пешо е на +1000
2. Банката дава на Пешо 900 евро кредит (това за банката е актив, за Пешо пасив) => банката е на -1000+900=-100, Пешо е на 1000-900 =+100
3. Пешо депозира 900-те лв, за банката това е пасив, за Пешо е актив => банката е на -100-900=-1000, Пешо е +100+900 = +1000
4. Банката дава на Пешо 810лв кредит, това за банката е актив, за Пешо е пасив => банката е на -1000+810 = -190, Пешо е +1000-810 = +190
...

След всичките тия операции в банката има 100+90 = 190 евро резерв, а в Пешо има.... 810 евро, или иначе казано общо същите 1000 евро, от които започнахме. Нищо не е измислено, напечатано, дошло от нищото.

Пешо дължи на банката 900+810 = 1710 евро кредити, банката дължи на Пешо 1900 евро от депозити. Разликата между двете е резерва. Резервът произлиза от депозитите (пасива), но за банката е актив. Тоест с него въпросните -190 за банката и +190 за Пешо от 4-ти ред се зануляват.

Бъркате пари с нещо друго. Сами си отговорете какво.

С каквото и да замените Пешо, може дори с верига от 1-2-5-100 човека или бизнеси, голямата картинка е все същата. А това, което гледаме в темата - едно добре скалъпено клипче от някой, дето има подходящото дар слово, ви прави на маймуни. А то е проста математика.


Нещото, което тази картинка генерира, са едни разлики от лихви + такси в полза на банката. Това също отива в глобалния баланс на печалби и загуби.

Ако икономиката е на плюс и е самостоятелна, стойността на парите се увеличава. Ако икономиката е на минус, тоест имаме дефицит, стойността на парите пада или задлъжнялостта се увеличава (което е отлагане на падането).

...и понеже поскъпването на дадена валута не винаги е хубаво нещо, най-често се печатат повече пари от печалбата с цел "здравословна" девалвация. Ако е на загуба - печата се за да се докара девалвацията до понисими нива или да се преследват определени политики.

Когато имаме някой като Блян Рибенов за управляващ и той е с развързани ръце да прави каквото си иска с валутата, печати постоянно пари за да покрива счетоводно задълженията си. Това е спирала от инфлация. Случва се при всеки некадърник на власт, навсякъде.

Когато имаме същия Блан Рибенов с друго палтенце, както сегашния, но с вързани ръце (зашото сме в Еврозоната), той тегли кредити, което води до дългова спирала, защото е некадърен да направи нещо друго и/или няма топките да го направи. Разликата спрямо предишния Блян Рибенов - няма да бъдат ограбени спестяванията на обикновения човек, точно защото не може да печати/измисля пари както му е угодно. За държавата пак е зле, защото за нея винаги е зле, когато я управляват некадърници, но хората и добре управляваните бизнеси ще оцелеят.

[trav]

Панагюрска Информационна Агенция

Вадене на видео от контекста за да обслужва нечии наритиви.
Чиста пропаганда- Ама и тук сме едни шарани да се връзваме на клкбайта на пропагандисти _ идеята е да зараяват глупавите а ние вдигаме клипа.

Така на парче по парче cherry-picking и шараните кълвът.
Вярно е но само малка частица от картината

Имаш обаче централна банка- бнб и ецб .

Тези банки много внимават точно за такива неща - махаме политическото- оставаме че ако не ги бият през ръцете после трябва да плащат
И в нашата история имаме такива примери-

[sparkybg]

Криви са ти сметките. Щяха да са верни, ако всеки, който изтегли заем изприпкваше до друга банка, за да депозира изцяло заетите пари там. Ама не. С взетите на заем пари той търси да купи нещо на пазара. И понеже са депозирани само 1000 $ в примера, а са раздадени заеми общо за 10000 $ затова цената на ... да кажем една пералня става от 400 на 700 $ - щото вместо един "паралия" с 1000 $ кеш да може да си я позволи, се появяват още 10 човека с от 900 до 700 $ "заемни средства" искащи да си купят пералня.

За да са раздадени кредити за 10000 долара, банката трябва да е имала 11000 долара. Тоест ПРЕДИ банката да ги даде, или няой трябва да ги е депозирал, или да са взети от собствения капитал.

[Bogoljub Gagic]

Не е една банката. И не всеки "депозира" с торбата кеш. Някои получават (виртуални) пари по сметка в банката и това също се счита за "депозит". Счетоводни единици, от които банката "заделя" резерв, а останалото пак безналично, безкасово отпуска на нов кредитополучател.

[sparkybg]

Една е банката, включваща в себе си вдички банки, и един е Пешо, включваш вцсебе си всички фирми и чадтни лица. Глобално това е картинката.

Счетоводни записи и пари са различни неща.

[sparkybg]

И парите са пари, независимо дали хартиени или електронни. Няма никаква черна магия в електронните пари. Пари като пари.

[jkd]

Ето как "Централната банка на Англия" обяснява процеса на създаване на пари чрез даване на заеми (това е директно написано на страницата на банката - Как се създават парите? How is money created? (bankofengland.co.uk) - напълно официална и общоизвестна информация):

По-голямата част от парите в икономиката се създават не от печатници в централната банка, а от банките, когато те отпускат заеми.

...ако вземете назаем 100 паунда от банката и тя кредитира сметката ви със сумата, са създадени „нови пари“. Те не са съществували, докато не са били кредитирани по сметката ви.

...Така че по същество банките създават пари, а не богатство.

По този начин банките създават около 80% от парите в икономиката като електронни депозити. За сравнение, банкнотите и монетите съставляват само 3%.

Навсякъде е обяснено, че при банкирането с частични резерви се получава създаване на пари от нищото. Пълната сума на депозита се счита за пари (примерно 1000 лв.). Запазени в резерв 100 и дадени назаем 900 - тия деветстотин са НОВИ пари. Общо в паричната система се брои, че вече има 1900 лв., което е почти два пъти повече. Като превъртим схемата много пъти, като сложим и лихвите...

Идва ли краят на банкирането с частични резерви (bloombergtv.bg)
(Какво е банка и как тя създава „пари”?)

Охо , с приемането на еврото вече изискването за резерв пада на 1%, пише в статията:

"Съотношението на задължителните минимални резерви към депозитна база варира като в България, например, то е 10%, а в еврозоната - 1%."

"Банкови пари"
"Благодарение на банкирането с частични резерви банковата система практически участва в процеса на парично предлагане, формирайки огромната част от него чрез т.нар.„банков кредит” или „bank money” - широкият агрегат на паричното предлагане M1 (банкови резерви плюс текущи депозити). Неговият размер зависи от изискванията за задължителни минимални резерви : „държавни пари”,  които банките следва да притежават, както и от склонността има да отпускат кредит, развързвайки банковия мултипликатор - необезпечния банков кредит."

[sparkybg]

Еми горе ти написах какво се получава. Кой как го нарича е все тая, дали парите са електронни е все тая.

Когато банката ми даде 100 паунда кредит, тези пари излизат от друга сметка и влизат в моята. Обратно, задължението ми от 100 паунда занулява това. Просто счетоводство - дебит и кредит. Парите са все тия, просто сменят текущия си притежател. Ако кредита "измисля" нови пари, то еквивалентния му дебит "унищожава" точно същото количество пари.

Пари се измислят - не споря за това. Просто не точно така. Колко ще продължи това, кой ще фалира и как изобщо ще приключи - чак толкова не виждам голямата картинка. Но надали повече от 20ина човека в световен мащаб са наистина наясно. Много пъти съм задавал тоя въпрос - досега истински железен отговор не съм получил.

ПП: Може би ще е по ясно - процесът не създава пари, а създава дълг. Дълг на кредитополичателите към банката и дълг на банката към депозиращите.

Приеми че "банката" е цялата банкова система, а Пешо са всички фирми и хора, взети заедно. Глобалната картинка е тая. Счетоводно се случва един оборот между банката и Пешо, с едни и същи пари.

Дългът не е физически/електронни пари. Само се измерва в пари.

[jkd]

грешка

[ittso]

...Защото според финансовите разбирачи - тази наша финансова система предстои да се срине...

Ахаааа... Кога да очакваме това събитие - след като върнете BGN в обращение или преди това?

[Bogoljub Gagic]

Еми горе ти написах какво се поличава. Кой как го нарича е все тая, дали парите са електронни е все тая.

Когато банката ми даде 100 паунда кредит, тези пари излизат от друга сметка и влизат в моята. Обратно, задължението ми от 100 паунда занулява това. Просто счетоводство - дебит и кредит. Парите са все тия, просто сменят текущия си притежател. Ако кредита "измисля" нови пари, то еквивалентния му дебит "унищожава" точно същото количество пари.

Не излизат от другата сметка, защото този, който ги е внесъл, може всеки момент да поиска да си ги изтегли или да плати нещо по банков път с тях. И банката няма да му каже: "Сори, ма сметката ти е празна, щото ги дадохме на кредит твоите пари" Записват се два пъти - пасив (вземане на вложителя) и актив (сметката на кредитополучателя), минус малка част за резерв теоретично отива в Централната банка.
Money FROM nothing

[sparkybg]

Не излизат от другата сметка, защото този, който ги е внесъл, може всеки момент да поиска да си ги изтегли или да плати нещо по банков път с тях. И банката няма да му каже: "Сори, ма сметката ти е празна, щото ги дадохме на кредит твоите пари" Записват се два пъти - пасив (вземане на вложителя) и актив (сметката на кредитополучателя), минус малка част за резерв теоретично отива в Централната банка.
Money FROM nothing

Тъкмо напротив - ако банката няма достатъчно наличности ще ти каже че не може да ти изплати депозита. Реалните пари, с които банката разполага, са на стойност разликата между активите и пасивите и, тоест въпросния резерв.
Когато някой си поиска парите, а банката ги няма, тя или продава дълг на някой, или фалира. Ако фалира, или някой изкупува дълговете и, или изисква кредитополучателите и да си върнат кредитите, а ако не могат прибира обезпечението им.

Няма пари от нищо. Има дългове от въртенето на едни пари.

И тук стигнахме до момента че общата задлъжнялост между Пешо и банката може да достигне 10 пъти наличните реални пари, но реалните пари са си все въпросните 1000 кинта, и те са разликата между това, което банката дължи на Пешо и това, което Пешо дължи на банката.

Докато ме стигнем момента, в който вече няма свободни пари за кредити, схемата си работи безгрижно. После идва момента, в който се налага да се печатат пари. Кадърния икономист печати толкова, колкото да държи системата работеща при прилична цена на кредитите, заедно с което провежда съответните политики за да насочва процесите в правилната посока. Некадърния печати постоянно, счетоводно покривайки задлъжнялостите по веригата, което приключва като инфлация и девалвация.

Ако икономистът не може да печати пари, не може да се случи девалвация и единствените му инструменти са теглене на кредити и управление на процесите. Едното го може всеки, за другото трябва да си кадърен.

[Bogoljub Gagic]

Продължаваш да се оплиташ. Резервите на банките са по сметки в Централната банка. За теглене в брой не случайно имат ограничения и искат предварителна заявка (освен ако не се казваш Васил Божков-Черепа ), за да набавят кеша отнякъде - да го сгребат от други клонове или да искат "рефинансиране" от БНБ. За безкасови плащания имат "виртуални" пари бол - по горната схема.

[sparkybg]

Парите в брой са частен случай на пари. Дали ще теглиш в брой, когато минават през каса, или ще нареждаш наличности да си сменят собственика - все тая. На клиентите на КТБ например им е все тая фали са изтеглили депозитите си в брой или са прехвърлили въпросните пари в друга банка. Пак - при депозиране и при кредит се генерира дълг, а не пари. И няма никакво значение дали парите, генериращи тоя дълг, са физически или електрически - ефектът е един и същ.

[ittso]

Те хубаво се записват като актив и пасив, но едното не беше ли с отрицателен знак, а другото с положителен, и сумата на -2 +2 май е ралична от сумата на 2 + 2...

Ама това тролнята за нищо я нямате...
пИши глупостакис на търкалякис на тон. Кой ти гледа...

[Bogoljub Gagic]

Счетоводен баланс не си ли виждал? Винаги активът е равен на пасива. Не е ли равен - има проблем. Можеш да погледнеш в търговския регистър където публикуват балансите. Преди да се излагаш като кифладжия

[sparkybg]

Дългът също може да е и актив и пасив, точно както и имуществото. Но нито имуществото е пари, нито дългът. Те могат да се разменят срещу пари, но самите те не са пари.

[Bogoljub Gagic]

Впрочем големият вой срещу приемането на "дигиталното евро" се подклажда най-вече от търговските банки. Защото то (по пример от разните "койни") ще бъде ограничено по брой и ще се генерира само от ЕЦБ.

Ето какво отговаря нелюбимият AI Gemini на кратък въпрос:

Дигиталното евро е електронна форма на официалната валута, емитирана директно от Европейската централна банка (ЕЦБ), докато стандартното евро съществува под формата на физически банкноти, монети или пари по банкови сметки, създадени от търговски банки

[ittso]

Цифровите (дигитални на селтик) пари са измама. Нито могат да се натъпчат в дюшек, нито да се затворят в буркани. Те са дело на нечестивия!

[Bogoljub Gagic]

sparkybg коментира
Днес, 09:54
Дългът също може да е и актив и пасив, точно както и имуществото. Но нито имуществото е пари, нито дългът. Те могат да се разменят срещу пари, но самите те не са пари.

На път си да откриеш топлата вода Двайсет години по-късно от първите публични аларми: Money as Debt

Филма го има на много места, станал е култов като "Цайтгайст" едно време

[sparkybg]

На път си да откриеш топлата вода ..

Дългът не е пари. Може да се размени за пари, ако някой има достатъчно пари и желание да го купи. Същото като банката да продаде обезпечението на кредита, който не изплащаш.
Ако пък го изплащаш, ти изкупуваш обратно дългът, който си продал на банката при тегленето на кредита. Даваш на банката пари, тя ти връща част от дълга на стойност тия пари.

Говорим за едно и също нещо, само дето вие приемате електронните пари за нещо различно от хартиените, а те не са. И като следствие от това, приемате че счетоводните записи са пари, а те не са. Те са просто числа, отразяващи движението на едни пари.

1000та кинта от примера си остават 1000 кинта, и след като са генерираши всичките дългове приключват всичките като резерв. В процеса няма напечатани още пари. Има едни и същи физически пари, дадени като кредит и приети като депозит много пъти. Резултаът - в едни счетоводни книги пише едни цифри.

ПП: Според вашата концепция, ако всеки кредит произвежда пари от нищото, то следва да приемем или че всеки депозит унищожава пари, или връщането на въпросния кредит унищожава пари.

Тоест, или приемаме че депозирането убива едни пари, които даването на кредит "възкръсва", или приемаме че даването на кредит измисля едни пари, които връщането убива. Ефекта все тоя - физически парите си остават все 1000 кинта, стойността им е все тая, а в счетоводните документи има едни цифри, които НЕ СА пари, а само отразяват движението на парите.

[jkd]

Във вече споменатата статия "Идва ли краят на банкирането с частични резерви" (bloombergtv.bg) в прав текст са казани нещата:

"инфлацията от банковия кредит  - скрит данък"
Инфлацията често е наричана „скрит данък“, тъй като намалява реалната стойност на парите. При банковите кредити обаче инфлацията всъщност действа в полза на кредитополучателя. Тъй като дългът е фиксиран в номинална стойност, с течение на времето той се обезценява, докато доходите ви вероятно ще се увеличат заради инфлацията.

"днес тя идва основно от необезпечения банков кредит"
/инфлацията идва от търговските банки, които създават нови количества пари от въздуха като дават необезпечени заеми/

"Частичното резервиране, касаещо текущите депозити е икономически и правен нонсенс. Логически няма как хем да са твоя собственост, хем банката да кредитира с тях ,  както е днес, откъдето произтичат и куп икономически и правни проблеми."
/частичното резервиране позволява на банките да увеличават паричната маса в икономиката чрез даване на необезпечени кредити - така нареченото "печатане" на нови количества пари/

Етапите на развитие на банковата система:
1. пълен контрол на паричното предлагане от централната банка, разбирай държавата (държавен монопол върху паричното предлагане)
2. централна банка, контролираща съвместната експанзия (търговските банки създават парите, но с ограничения от държавата)
3. свободно банкиране (търговските банки създават пари безконтролно, колкото си искат - демонополизиране на паричното предлагане)

Видове пари:
- обезпечени 100% с налична реална стойност (в банката се държи злато или тя притежава други активи, отговарящи на стойността на раздадените кредити)
- необезпечени или частично обезпечени (дългова икономика, търговия чрез обещания и поемане на задължения, че някой ще направи в бъдещето нещо, което ще има стойност; пари-като дълг-обещания може да се създават без ограничение в количеството им - "Никой не може да ти даде толкова, колкото аз мога да ти обещая" )

[jkd]

Основното е, че "инфлацията е скрит данък", който всички плащат директно на банките (а не на държавата).

Хиперинфлацията, която се случва от време на време при кризи, е въпросният фалит на икономиката, който е неизбежен когато тя е дългова - базирана на втория вид необезпечени дългови пари-обещания.

За да се спаси от такъв неизбежен фалит цяла държава или някоя конкретна компания, или банка (или този фалит да бъде отложен), трябва захранване с външни реални средства, реални активи, обезпечени. Откъде се взимат тези реални активи?

За спасение на цяла държава от фалит реални активи се взимат от други държави, които още не са се развили до нивото на дългова икономика (тоест - от развиващите се страни, от примитивните).

За спасение на компания или банка държавата може да реши (защото компанията е "твърде голяма за да фалира" или защото е "на наши хора") да вземе средства от бюджета (тоест - от всички данъкоплатци).

[sparkybg]

Да де, ама хиперинфлация в Гърция не се случи. Не се случи и в Ирландия, и в Португалия и т.н.

Иначе казано добре че сме в Еврозоната, щото с това ЗКПЧ за финансов министър биха се случили едни интересности...

[Absolut]

...има банкков надзор, критерии, и съоптветното налагане на мерки, както от централните банки и други органи, така и в нашия случайи о от ЕЦБ. Тоест някоя банка може и да рещи да дава безконтролно необезпечени кредити...

ББР

[Absolut]

(x)

[Bogoljub Gagic]

КТБ