От: Доброволен резерв на армията
Споделям от всякъде. Но има и нещо друго. Баба ми разказваше, как и куцо и сакато е искало да служи. Едната причина е била, че неслужил трудно се женил, защото не е здрав физически. Това за онова време и начин на живот е разбираемо. Другото мотивиращо нещо е било уважението към войниците. Оценяването на техните загуби в личен план. И естествено гордостта да си служил. Сега като се съберем на маса и се заприказваме за казарма, тези където не са ходили гледат влажно и съжаляват, че нямат такива спомени. Мисля, че казармата е полезна и то в частта си, че събира най-различни хора, с различен мироглед и интелект. Един ускорен курс по преодоляване на идиотщината в живота. От двадесет години казармата не се цени.
Първоначално публикуван от danvan_
Преглед на мнение
Коментар