Tweet
Време е да отворя дискусията за тазгодишното ми пътуване. Тя не е затваряна от една година, но 2009 не ми беше писано да тръгна натам.
Маршрута е през Турция, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан, Русия, Украйна, Молдова, Румъния. Общо взето на отиване върви по южният път на коприната, но без коприната /влизането в Китай се отлага/, а на връщане по северния
Километрите са около 15 000. Тръгвам с Яна след като мине сесията, т.е. 20.06 - Неделя. Има някаква вероятност тя да не се включи – тогава ще пътувам сам. Спането ще е по мотели, пансиони, квартири където ги има, плюс палтаката ни – малката ни оранжева къщичка.
Акцента в това пътуване за мен е Памир и тaka наречената “Pamir highway – М41”, за нея - Самарканд (Узбекистан) древен културен и търговски център на Централна Азия. По този повод в останалата част от маршрута няма да се спираме кой знае колко по забележителности и ще ги пропуснем.
Въпреки това от сега знаем, че в Турция ще обърнем внимание на Кападокия, Немрут и езерото Ван минавайки покрай него. В Иран ще минем през Табриз, Техеран, Кум, Есфахан, надявам се и през може би най-старият град в света Язд, както и Hecatompylos – eдна от основните спирки по пътя на коприната .
Туркменистан за съжаление ще е транзит. В Узбекистан е Самаркант, на който ще отделим полагащото му се внимание, разбира се и на Букхара, след което ще се отправим на изток към Таджикистан.
Таджикистан е най-малката държавица в този район. След разпада на СССР и последвалата гражданска война (1992-1997) в момента е тихо, мирно и мизерно. Релефът е изключително планински – 93% високопланински (над 3000м.н.в.). В момента в около 45% от територията, живее 3 % от населението. Ето за тези 45 % ще става дума в това пътуване. Тази територия е отделна област в държавата и се нарича Горно Бадахшанска Автономна Област (ГБАО). Точно там се намира Памир.
Както можете да се досетите за тази автономна област има отделни визи И като стана дума за визи .... с визи сме почти по целия маршрут
В това пътуване визовият проблем ще е един от основните. Като изключим съседните ни страни, Украйна и Молдова за всички други е необходима покана ( от физ.лице или тур. фирма) и съответно виза. В нашият случай ще използваме услугите на Stantоurs.
Иран и Казахстан и Русия имат посолства в София. Останалите Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан имат посолства или консулства във Виена, което определя едноседмичен престой в австрийската столица за получаването на ценните хартийки.
Туркменистан: Виза след покана. Самостоятелните туристически пътувания са неприемливи за тази държава, така че вариантите са два: Транзитна виза ( с която ще се опитаме да се сдобием) или водач(гид)- туроператор с лиценз в страната, който се ангажира да те следва навсякъде и струва по около 100 $ на ден за всеки член на групата, което за нас е неприемливо и скъпо.
Узбекистан: Виза след покана. Няма изискване за придружители при престой в страната.
Киргизстан: Ситуацията е идентична – покана-виза.
Таджикистан: Виза след покана. За Горно Бадхшанската Автономна Област в Таджикистан се изисква разрешение, което може да се получи и в столицата Душанбе, но отнема около две седмици. Също така оказа се, че тази област ГБАО е разделена на 7 района и е необходимо в разрешението да са упоменати(отбелязани) районите, през които човек смята да премине.
Нека се съсредоточа над М41- Pamir Highway.
Това е високопланински път достигащ до 4655 m.н.в. в прохода Ак Байтал и минаващ покрай езерото Кара Кул. Ние ще се включим в тази „магистрала” от столицата Душанбе. Следва участък до Калайкум (Kalai-Кhumb, Darvoz), от там по поречието на Пяндж (Panj) към главният град на ГБАО – Кхорог (Khorog - 2200м н.в.) около 300 км. След това по пътя към Мургаб (Murghab -3650м н.в.) има два варианта: по М41 или да продължим да се движим по брега на Пяндж към Ишкошим (Ishkоshim) и после да се отклоним на север към Мургаб. При Мургаб ще се окажем удивително близо до китайската граница(Kulma Pass), където отскоро (2004г.) е отворена границата с Китай. Впрочем това точно е и връзката с другата удивителна каракорумска магистрала - Karakoram Highway минаваща през Хималаите за да свърже Китай с Пакистан и Индия. Ние обаче с пренебрежение ще подминем Кулма пас на път към най-високия проход по нашия маршрут - Ак Байтал (Белият Кон –Ak Baital 4655 m. ) и високопланинското езеро Кара Кул (Kara-Kul, 3900м.), което всъщност въобще не било черно.
Влизаме в Киргизстан през прохода Козел (Kyzyl-Art pass4280m), пункта Bordobo. Следва навлизане в невероятнатаАlay Valley, култовото селце Sary Tash . Всъщност точно от там смятам, че човек ще може да хвърли един поглед към връх Ленин 7134м. Преди да продължи към двата по-високи прохода Taldyk Pass 3615м и Chyyyrchik Pass се спускаме до Ош (Оsh)
След Ош магистралата М41 се отправя към огромното Токтогулское вдхр. (всъщност язовир Токтогул) за да се спусне към Бишкек. Ние обаче смятаме да завием на дясно и да продължим към Issyk Kul , най- голямото високопланинско езеро в света, което да заобиколим от източната му страна на път към Алмати (Казахстан).
В Казахстан ще сменим гумите, маслата и ще продължим към пресъхващото Аралско море. По предложение на Румбата, вероятно ще спрем на космодрума Байконур, че ни е на път и от там е ясно. Северният бряг на Каспийско море,Русия – Волгоград и Ростов на Дон. На юг покрай Азовско море до пристанище Кавказ. Нататък пътя си го знам пътя през Судак, Алушта, Ялта и т.н. до дома.
Продължителност: около 6 седмици, обаче сме с нагласа за 8.
Климат: Много климати ще сменим. С дрешките ще имаме грижи Докато стигнем Таджикистан ще караме през няколко пустини през юли, Dasht-E-Kavir в Иран, Karakum в Туркменистан, и в края на юли-август през Kyzyl Kum.В Таджикистан и Киргизстан пък сме почти през цялото време между 2 и 5 000 м. Както и да го мислех не става. Най-прекрасното каране през пустините (впрочем нека отбележа, че навсякъде в тях има нормални пътища) е през април-май, когато пък в Памир проходите са затворени. Така, че реших да изчакам да се стопят снеговете, да се извалят дъждовете в планината и да тръгнем. Може да се наложи да караме нощно време по жегите, не знам.
Подготовка на мотора: Тук ми се е понасъбрало, нов акумулатор, ново окачване (настоящото остава резерва), лампички (халогени за мотора или каската). Гуми – Туранс ЕХР и Karoo-T, една тава още (дето съм я почнал преди 1 год.), а да ремъчето( то е купено и чака), една решетка за фара и пълна проверка на всичко. Карнет от СБА.
Днес ще ходя да видя за ваксини за този район, ако има – ще си слагаме.
Нов паспорт. В стария има виза, с която в Иран не се влиза . Днес питах в паспортна служба – ще ми върнат стария паспорт с валидната виза. И така. Ако някой се сеща за нещо пропуснато – сега му е времето
Маршрута е през Турция, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан, Русия, Украйна, Молдова, Румъния. Общо взето на отиване върви по южният път на коприната, но без коприната /влизането в Китай се отлага/, а на връщане по северния
Километрите са около 15 000. Тръгвам с Яна след като мине сесията, т.е. 20.06 - Неделя. Има някаква вероятност тя да не се включи – тогава ще пътувам сам. Спането ще е по мотели, пансиони, квартири където ги има, плюс палтаката ни – малката ни оранжева къщичка.
Акцента в това пътуване за мен е Памир и тaka наречената “Pamir highway – М41”, за нея - Самарканд (Узбекистан) древен културен и търговски център на Централна Азия. По този повод в останалата част от маршрута няма да се спираме кой знае колко по забележителности и ще ги пропуснем.
Въпреки това от сега знаем, че в Турция ще обърнем внимание на Кападокия, Немрут и езерото Ван минавайки покрай него. В Иран ще минем през Табриз, Техеран, Кум, Есфахан, надявам се и през може би най-старият град в света Язд, както и Hecatompylos – eдна от основните спирки по пътя на коприната .
Туркменистан за съжаление ще е транзит. В Узбекистан е Самаркант, на който ще отделим полагащото му се внимание, разбира се и на Букхара, след което ще се отправим на изток към Таджикистан.
Таджикистан е най-малката държавица в този район. След разпада на СССР и последвалата гражданска война (1992-1997) в момента е тихо, мирно и мизерно. Релефът е изключително планински – 93% високопланински (над 3000м.н.в.). В момента в около 45% от територията, живее 3 % от населението. Ето за тези 45 % ще става дума в това пътуване. Тази територия е отделна област в държавата и се нарича Горно Бадахшанска Автономна Област (ГБАО). Точно там се намира Памир.
Както можете да се досетите за тази автономна област има отделни визи И като стана дума за визи .... с визи сме почти по целия маршрут
В това пътуване визовият проблем ще е един от основните. Като изключим съседните ни страни, Украйна и Молдова за всички други е необходима покана ( от физ.лице или тур. фирма) и съответно виза. В нашият случай ще използваме услугите на Stantоurs.
Иран и Казахстан и Русия имат посолства в София. Останалите Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан имат посолства или консулства във Виена, което определя едноседмичен престой в австрийската столица за получаването на ценните хартийки.
Туркменистан: Виза след покана. Самостоятелните туристически пътувания са неприемливи за тази държава, така че вариантите са два: Транзитна виза ( с която ще се опитаме да се сдобием) или водач(гид)- туроператор с лиценз в страната, който се ангажира да те следва навсякъде и струва по около 100 $ на ден за всеки член на групата, което за нас е неприемливо и скъпо.
Узбекистан: Виза след покана. Няма изискване за придружители при престой в страната.
Киргизстан: Ситуацията е идентична – покана-виза.
Таджикистан: Виза след покана. За Горно Бадхшанската Автономна Област в Таджикистан се изисква разрешение, което може да се получи и в столицата Душанбе, но отнема около две седмици. Също така оказа се, че тази област ГБАО е разделена на 7 района и е необходимо в разрешението да са упоменати(отбелязани) районите, през които човек смята да премине.
Нека се съсредоточа над М41- Pamir Highway.
Това е високопланински път достигащ до 4655 m.н.в. в прохода Ак Байтал и минаващ покрай езерото Кара Кул. Ние ще се включим в тази „магистрала” от столицата Душанбе. Следва участък до Калайкум (Kalai-Кhumb, Darvoz), от там по поречието на Пяндж (Panj) към главният град на ГБАО – Кхорог (Khorog - 2200м н.в.) около 300 км. След това по пътя към Мургаб (Murghab -3650м н.в.) има два варианта: по М41 или да продължим да се движим по брега на Пяндж към Ишкошим (Ishkоshim) и после да се отклоним на север към Мургаб. При Мургаб ще се окажем удивително близо до китайската граница(Kulma Pass), където отскоро (2004г.) е отворена границата с Китай. Впрочем това точно е и връзката с другата удивителна каракорумска магистрала - Karakoram Highway минаваща през Хималаите за да свърже Китай с Пакистан и Индия. Ние обаче с пренебрежение ще подминем Кулма пас на път към най-високия проход по нашия маршрут - Ак Байтал (Белият Кон –Ak Baital 4655 m. ) и високопланинското езеро Кара Кул (Kara-Kul, 3900м.), което всъщност въобще не било черно.
Влизаме в Киргизстан през прохода Козел (Kyzyl-Art pass4280m), пункта Bordobo. Следва навлизане в невероятнатаАlay Valley, култовото селце Sary Tash . Всъщност точно от там смятам, че човек ще може да хвърли един поглед към връх Ленин 7134м. Преди да продължи към двата по-високи прохода Taldyk Pass 3615м и Chyyyrchik Pass се спускаме до Ош (Оsh)
След Ош магистралата М41 се отправя към огромното Токтогулское вдхр. (всъщност язовир Токтогул) за да се спусне към Бишкек. Ние обаче смятаме да завием на дясно и да продължим към Issyk Kul , най- голямото високопланинско езеро в света, което да заобиколим от източната му страна на път към Алмати (Казахстан).
В Казахстан ще сменим гумите, маслата и ще продължим към пресъхващото Аралско море. По предложение на Румбата, вероятно ще спрем на космодрума Байконур, че ни е на път и от там е ясно. Северният бряг на Каспийско море,Русия – Волгоград и Ростов на Дон. На юг покрай Азовско море до пристанище Кавказ. Нататък пътя си го знам пътя през Судак, Алушта, Ялта и т.н. до дома.
Продължителност: около 6 седмици, обаче сме с нагласа за 8.
Климат: Много климати ще сменим. С дрешките ще имаме грижи Докато стигнем Таджикистан ще караме през няколко пустини през юли, Dasht-E-Kavir в Иран, Karakum в Туркменистан, и в края на юли-август през Kyzyl Kum.В Таджикистан и Киргизстан пък сме почти през цялото време между 2 и 5 000 м. Както и да го мислех не става. Най-прекрасното каране през пустините (впрочем нека отбележа, че навсякъде в тях има нормални пътища) е през април-май, когато пък в Памир проходите са затворени. Така, че реших да изчакам да се стопят снеговете, да се извалят дъждовете в планината и да тръгнем. Може да се наложи да караме нощно време по жегите, не знам.
Подготовка на мотора: Тук ми се е понасъбрало, нов акумулатор, ново окачване (настоящото остава резерва), лампички (халогени за мотора или каската). Гуми – Туранс ЕХР и Karoo-T, една тава още (дето съм я почнал преди 1 год.), а да ремъчето( то е купено и чака), една решетка за фара и пълна проверка на всичко. Карнет от СБА.
Днес ще ходя да видя за ваксини за този район, ако има – ще си слагаме.
Нов паспорт. В стария има виза, с която в Иран не се влиза . Днес питах в паспортна служба – ще ми върнат стария паспорт с валидната виза. И така. Ако някой се сеща за нещо пропуснато – сега му е времето
Още тогава си мечтаех, че някога ще мина по тези места с мотор, но ти ме изпревари.
Имам много снимки. Пътя през Стари Могол, Сари Таш, Алайската долина, Ферганският хребет, превала Талдик, Ак Босого и т.н. до Ош. После Ош покрай Джалалабад и по река Нарин до Бишкек. В Казахстан от АлмаАта до границата с Китай и пак части от Киргистан. Някой път ще дойда в София и ще донеса албумите със всичките снимки, който имам от там, за да гледаме и да ги следим по картата.
два месеца си е много време, няма кой да излъжем 
Коментар