Централна Азия - 2010

[Димо]

До: Централна Азия - 2010

Днес имам новина Първата виза е вече в паспорта ми - за Република Казахстан. Тя е синьо-жълта, като казахстанското знаме и струва 40 USD. Паспортът ми престоя в посолството една седмица.
Визата е еднократна с продължителност 30 дни, и е с фиксирани дати.
Имах възможността да се срещна с Негово Превъзходителство посланникът на Казахстан в България - Темиртай Избастин, който се осведоми за намеренията и целите на пътуването ми и изрази пълната си подкрепа.

[Димо]

До: Централна Азия - 2010

Искам да споделя някои размисли за плановете по принцип и в частност моят за Памир.

Романтичното схващане, че всеки опит за плануване "разваля усещането за свобода", пречи на "мига и спонтанността" и т.н. в пътуване като това е дълбоко погрешно

Имам предвид следното. Към днешна дата е напълно невъзможно да се събудите с идеята, че денят е прекрасен и ужасно, ама ужасно много ви се ходи в Памир, да отидете до печката за едно по-силно кафе, после една бележка на хладилника "В Памир съм. Ще ти се обадя, когато мога ..." да слезете в гаража при мотора и с всичката газ да поемете на изток ...
При такъв вариант, най-вероятно ще стигнете до другия край на Турция, където ще ви обяснят, че трябва да се върнете до Истанбул за да получите виза за Иран след около две седмици, която вероятно няма да получите поради липса на покана и т.н и т.н.
Ако все още сте упорит – шляете се в Истанбул две седмици, имате огромен късмет и получите визата, отправите се отново към границата с Иран, в крайна сметка стигате до следващата граница с Туркменистан, където става ясно, че нямате виза и трябва да се върнете до Техеран, където разбирате, че туркменистанското посолство си е сменило адреса, работи с граждани между 10:15 и 10:30 в сряда (но, не всяка сряда) и когато тази сряда настъпи, вие разбирате, че абсолютно не може да получите транзитна виза поради липсата на виза за следващата държава, а именно Узбекистан и т.н. Ако пък факта, че от да речем два месеца вие не карате мотор, а дремете в очакване на повдигането на решетката на поредното гише пред различни сгради, в различни градове .... не ви е попречил на ентусиазма и сте успели да се набутате един – два стана по-напред, може с изненада да установите, че следващият „стан” не е длъжен и всъщност не ви дава виза, което пък прави връщането ви по обратния път почти невъзможно и варианта е да продадете мотора си и да се отправите към летището ....
Ако пък не искате назад, а напред и само напред. Чакате. Разбира се дошла е зимата и на вас ви се налага да поизчакате още да се стопят снеговете в Памир,но какво толкова – важно е приключението ....

Тук въпроса с цената въобще няма да го коментирам – вие сте „над” тези прозаични неща ...

Защо го пиша всичко това?! Знам, че на голямата част от пишещите тук, това им е ясно ... Пиша го заради четящите. Онези, които ще се отправят един ден нанякъде и за които е важно да изоставят романтиката и да вземат да посмятат. Това направление изисква план. Доста прецизен. План, който да може да поеме и грешките от плануването и да предполага резервни и т.н. планове

Ето как изглежда моят към днешна дата

[ili4]

До: Централна Азия - 2010

Абсолютно! И двете крайности са нежелателни. Едната си я описал много добре, а другата е гонене на резервации всеки ден...

Както казват хората - "плановете са непотребни, но планирането е безценно!"

Планирането помага да разберем проблема, да го "моделираме", да намерим зависимости, да минимизираме риска.

Поздрави за доброто планиране! За мен това е голяма част от удоволствието...

[Luke]

До: Централна Азия - 2010

Димо, страхотна време-диаграма! Ей, личи си кой 'мениджърства' за да преживява. И на мен често ми идва инцидентно да хукна на някъде, но сега се сетих, че нямам лепящи бележки за хладилника. С други думи и за това пак планиране си трябва.

[Димо]

До: Централна Азия - 2010

Този "план" е абсолютно измислен Предизвикан е от нуждата да се "моделира" както Или4 е писал проблема, и поради нуждата да се посочат дати в бланките за визови молби. Единственото критично точно нещо в него е оцветено в ярко червено. Три или пет дни за транзит на Туркменистан. Ако не стигна на време, няма да успея да вляза или съответно изляза на време. Първото ще прекрати пътуването, а второто ще го оскъпи ... много. Иначе е направен така, че да е възможно да се съкрати почти наполовина по време или да се удължи. Общо взето идеята е, ако ти се кара по 500 - 800км на ден - караш. Ако не ти се (или се наложи) и искаш да останеш някъде още ден, два - три - пет ... ами има ги

Тук същественото е, че докато US визата (примерно) е за 30 дни, които текат след влизането ти в страната (когато пристигнеш) - тези без изключение са с точни дати. Нещо повече - трябва да се посочи и пункт на влизане, съответно излизане ...
Айде сега недей да плануваш


П.П.
Лъчо и без бележки става. Можеш да го напишеш с жълто на снега

[boiko73]

До: Централна Азия - 2010

Ама по-вярно не можеше да се напише. Браво.
Аз лично не познавам човек, който пътува някъде и не планува. Дори едно ходене до Градешница пак е свързано с планиране - каде ще се видим, в колко часа, какъв е маршрута. За нашето пътуване си направихме маршрута, "графика", купих цялото оборудване за мотора и си викам айде свърши се. Да ама не. Оказа се, че точно дребните неща, които са необходими за пътуването най-трудно се планират - дрехи, палатки, аптечки, хапчета и т.н. уж дребни, ама от две седмици сме полудяли да пращаме мейли, да правим срещи с най-различни хора и още куп неща.
От друга страна обаче планирането е наложително, защото имаме ограничение откъм финансии и най-вече време. Дай боже някой ден всички да разберем как се пътува без тези ограничения.
Димо, за това ярко червеното съм сигурен, че за 5 дни ще минеш Туркменистан. Нашите също ще са с точни дати, а и миналата година в Сирия и Йордания също бяха така.

[fozy]

До: Централна Азия - 2010

Страхотна графика. Така прилежно направеня че се учудвам че не е на Майкрософт-Прожект (примерно). Допад ми постове споделящи стъпките за ваденето на визи, доста досадна и непосилна задача сподер мен.
Има, няма ограничения аз винаги ще си правя план. Самото планиране е голяма част от тръпката. Неминуемо научаваш много за историята, географията, навиците .... Намираш хора които вече са минали от там.
С две думи ми е много приятно, празник за ума и душата. Частно казано в момента имам начертани в различна степен 3-програми, като по единия маршрут мога да тръгна практически веднага.

Може би небива да разводнявам конкретната тема, но тук се повдигна въпроса а и няма конкретна.

Бих ви попитал: Какви са водещите ви точки/стъпки в съставяне на един маршрут? Колко преди пътуването започвате планиране? От къде черпите инфо и вдъхновение? Кое е водещо, мястото, път, забележителности, каране. др.?

Аз го правя така:
1. Аз тръгвам от кота "0" - Свободни дни,сезон->средства>> определя се посоката
2. От резултат за място свободно нахвърлям на карта маршрут и ->получавам дистанция и дистанция. Тук винаги има субективен фактор, предварително ми се иска нещо.
2а. Бърз преглед, за необходими специфични документи. При необходимост се стартира събирането им.
3. От средно дневния пробег+дни за почивка и от т.2 разбирам дали е осъществимо. Ако се налага намалям или разтягам.
4. Определям местат за спане според ->2 и воден от принципа- че не е важно как работим а как почиваме. Тук наблягам, тъй като по-често ползвам палатка и условията са различни, евентуална възможност за free-camp. Проучвам цени и възможност за хотел, бунгало и .... ако времето и ситуацията се влоши много.
(т.4 търпи корекция съобразно т.5)
5. Ако резултата не ми допада ->т.2; ако ДА ->т.2а и започва продължително четене от всякави източници където се сетите за места, забележителности и най-вече маршрути които си струват по трасето, за да не се получи като Рим и Папата. Дори прекалявам с местата за спиране. Разбира се имат някакви приоритети които следвам съобразно прилагания на практика после график.
Тук най-много се затруднявам с правилния подбор на източници, времето за преглед и пропускане на съществени факти. Информацията е прекалено много както и местат а отдруга страна ресурсите ограничени.
Всички тези неща ги подреждам в ел. вид, добавям линкове към снимки, уйкипедия, пътеписи и ....
Дни преди тръгване разпечатвам съществените, субливни и възлови неща на хартия или ги качвам на телефона.
6. Изготвям списък с необходими неща който е 30%различен всеки път и зависи най-вече от т.1 и т.2 Набавяне на карти.

Прилагам го и за 2-дневни разходки, като тогава отнема 1-2часа. Но усилията най-вече насочвам в т.5 където ми е и най-трудно.

[boiko73]

До: Централна Азия - 2010

Може би трябва да се обсъди плануването на едно пътуване в отделна тема, че тук ще стане страшно. Димо, моля те да направиш една такава тема, че да не объркам нещо аз. Ще бъде интересно, кой как решава, чертае и т.н.

[Димо]

До: Централна Азия - 2010

Темата за "плановете" е тук

[Димо]

До: Централна Азия - 2010

По моята подготовка се случиха следните неща:
-Вече официално си имам спонсор. boiko73
Две абсолютно нови (с етикетите и с мустачки ) гуми Metzeler Karoo2 ми бяха предоставени за лошите пътища в Таджикистан. Благодаря ти Бойко.



Поръчах си две покани LOI (Letter Of Invitation) за Ислямска Република Иран и за Република Узбекистан. Струват 69 EUR + банкови такси 42EUR. Ще бъдат готови на 2ри април (т.е. издаването им отнема около 3 седмици). След получаването им, кандидатсвам за визи. Едва тогава имам право да кандидатствам за транзитна през Туркменистан. Преди това - не.
Следващите две държави - Таджикистан и Киргизстан май ще се окажат приветливи към туристите. Информацията за сега е, че не изискват покани и издават визите за два-три дни.

[S.Doychinov]

До: Централна Азия - 2010

Димо, ти си чисто луд което си е за завиждане.
Гледайки маршрута, времето и разходите, май наистина жена ти е най-големия спонсор на експедицията , това никак не е лошо.
Много примамлива е идеята да те придружа до Турция - до някъде. Бих го направил най-малкото за да бръкна с пръст в това приключение.
За сега от мен ще имаш връзка с медиите, за теб и за другите два проекта които ми спомена.
Колкото до реални спонсори....... опита показва, че е доста по-лесно без спонсори
Желая ти успех

[Димо]

До: Централна Азия - 2010

Зарежи спонсорите Ще се радвам да пътуваме заедно, макар и само в Турция. Има вероятност да се включи още един мотор за тази част от маршрута. Утре ще публикувам "идейният проект" до ез.Ван.

[Явор-Vromos.com]

До: Централна Азия - 2010

Зарежи спонсорите Ще се радвам да пътуваме заедно, макар и само в Турция. Има вероятност да се включи още един мотор за тази част от маршрута. Утре ще публикувам "идейният проект" до ез.Ван.

Кога ще идваш да те "осветя"? Имам идея и аз да те съпроводя до някъде

[Димо]

До: Централна Азия - 2010

Кога ще идваш да те "осветя"? Имам идея и аз да те съпроводя до някъде

Много ще се радвам да дойдеш.
Ето го маршрута за сега в частта Турция с основни точки Шафранболу, едно древно селище на Хетите, Кападокия, Немрут, Ван. Внимателно е премислен и не е случайно решение на Мап Сорс-а. Около 2600км. от София:



След ез.Ван се разделяме и не съм чертал обратния път. Може да го обсъдите със Светльо. Вероятно ще се включи и "втория" мотор за да сподели собствените си планове, но доколкото знам, те са на север до старата арменска столица Ани, манастира Сумела - край Трабзон и вероятно прибиране покрай морето.

Аз мислих, мислих и за сега смятам да мина границата с Иран през Есендере (Esendere–Sero) на път към Orumiyeh (Урмия). Района е твърде близо до границата с Ирак и по този повод е малко препълнен от военни, което предполага проверки, но е невероятно красив. И се озовавам точно до не по-малко впечатляващото солено езеро Урмия, което мога да пресека с фери (щото моста не са го завършили) или по-вероятното да го заобиколя от юг на път към Есфахан. Табриз ще го отложа за друг път

[ВладиЧ]

До: Централна Азия - 2010

Еийй Димо още в Турция какъв маршрут си избрал. Почти през най-красивите места на тази държава ще минете. Кападокия, Немрут, езерото Ван... Не свивайте от Бартин направо към Шафранболу, а се отбийте и до Амасра. Съвсем близко е. Няма да съжалявате! Някога аз пак ще мина по този маршут, но по-бавно и за повече време.