Tweet
От: Пожар на Витоша
Eдна голяма грешка, правена от хората е заблудата за т.нар. "придобити права". Мислят си, че когато една крайбрежна ивица е например публична държавна собственост, "няма начин" да се продаде, застрои и т.н., защото Конституцията и законите забранявали това. Е, какво стана с "Алея първа", с много паркове, градинки и т.н. ? Променя се статутът от публична държавна/общинска собственост става частна държавна/общинска и се продава на общо основание и т.н. Мислят си също, че като правят вноски за здравно осигуряване или пенсия, "няма начин" правителството да ги "пренасочи" и да си строи магистрали с тях, защото... какво ? Конституционният съд каза, че не може, да ни би някой да се трогна ? Мислят си, че като пише в закона, че имат право да се пенсионират на 65 г. възраст и цял живот за внасяли за това, няма утре някой да реши, че ще работят до 115 г. възраст и ще се пенсионират само ако я надхвърлят ?
И сега - какво като е резерват ? Мигар се трогнаха по бай Тошово време да направят долната част на "Лалето" именно в тогавашния резерват "Бистришко бранище" ? Просто му "коригираха" границите и Юнеско още тогава му отне статута на световен резерват. Сега какво (акъл, срам, липса на алчност
) и на кого (на сегашните управляващи 
) ще попречи да се изключи изгорялото от територията на резервата ? Този резерват не го е Господ направил резерват. А и ... Господ вече знаем кой е 
За жалост, много вярно има в това, което пишеш - ма`а му стара...
Първоначално публикуван от Bogoljub Gagic
Преглед на мнение
Eдна голяма грешка, правена от хората е заблудата за т.нар. "придобити права". Мислят си, че когато една крайбрежна ивица е например публична държавна собственост, "няма начин" да се продаде, застрои и т.н., защото Конституцията и законите забранявали това. Е, какво стана с "Алея първа", с много паркове, градинки и т.н. ? Променя се статутът от публична държавна/общинска собственост става частна държавна/общинска и се продава на общо основание и т.н. Мислят си също, че като правят вноски за здравно осигуряване или пенсия, "няма начин" правителството да ги "пренасочи" и да си строи магистрали с тях, защото... какво ? Конституционният съд каза, че не може, да ни би някой да се трогна ? Мислят си, че като пише в закона, че имат право да се пенсионират на 65 г. възраст и цял живот за внасяли за това, няма утре някой да реши, че ще работят до 115 г. възраст и ще се пенсионират само ако я надхвърлят ? И сега - какво като е резерват ? Мигар се трогнаха по бай Тошово време да направят долната част на "Лалето" именно в тогавашния резерват "Бистришко бранище" ? Просто му "коригираха" границите и Юнеско още тогава му отне статута на световен резерват. Сега какво (акъл, срам, липса на алчност
) и на кого (на сегашните управляващи ) ще попречи да се изключи изгорялото от територията на резервата ? Този резерват не го е Господ направил резерват. А и ... Господ вече знаем кой е За жалост, много вярно има в това, което пишеш - ма`а му стара...
))
Гредата биде заварена, джипа свален и такаааа.....
.Палнах джипката и нагоре.Оказа се,че храната е закъсняла и няма кой да я закара.Всички машини в разход.Става въпрос за първа помпа над водопада-който е бил знае къде е.Натоварих,разбрахме се да пратят хора от горе да ме посрещнат и потеглих.На пръв поглед нищо трудно,нищо сложно.Да ама не,както казваше един журналист преди време.Стигнах до засадното място,което още първия ден Ванката не можа да премине-тясно и се заклещи.Спрях поогледах и викам си "Абе я да се пробвам,много е близо още и ще се изкриват от носене нагоре".Две,три маневри и се промуших някакси.Газ нагоре и до водопада.Бая тесничко си беше и няколко пъти ми минава през главата как ще се връщам и как ще обръщам.Ама викам си айде,все някакси ще се оправя.Доставих храната,хората доволни,а аз лекинко назад.Походих назад пеша да поогледам за място за обръщане,ама йок-няма,тясно и стръмно,а аз само на задно-предното даде фира преди няколко дни.Леко,леко назад,два,три пъти джипката тръгна да се хлъзга към дерето та се вадих с лебедката-просто много мека и нестабилна почва и пропада.Най-накрая намерих по-широчко място на което да обърна и газ надолу.Надолу,надолу-колко надолу-300м.до тясното място пак.Викам си тва го прелетях-ама друг път,в най-неподходящия момент задницата се хлъзна,джипката се вирна на три колела и полегна на едно дърво.Викам си,айдее отиде тавана и стъклата.Слезнах,поогледах и си викам "нема страшно тоя филм сме го гледали"/с Гошко зимата в Лозенската имахме подобни приключения/.Лебедка,през полиспас,през още един,едно коланче и за теглича-да я дръпна да се измести задницата,ще се изправи и газ.Вързах,дръпнах я,поизправи се,обаче по едно време пак полегна.Лебедката върти,а въжето не тегли.Ухото на края на въжето се откъснало и барабана си върти,въжето си буксува-екстра.А въже имаше ред и половина.Размотах въжето и го метнах в джипката,а тя пак полегна на дървото.Почесах се където не ме сърби,подзверих се и го измислих.Два колана,един през дърво,един на теглича,джакчето по средата и хоп-поизправи се.Ама бях до тук.Заклещих се като "пес и кучка".Трябваше ми някой,който просто да ме дръпне два метра назад.Мина ми през ума да вдигам форума във въздуха,обаче единственото превозно средство,което можеше да ми помогне трябваша да бъде късо,леко,подготвено и доста прежалено.Трябваше да се премине по една пътека-отдавна неизползвана и доста хард и тясно,за да ми излезе в гръб.Отказах се от идеята.
Коментар