Днес(по конкретен повод), чудейки се докъде се простира моето желание за въдворяване на ред и дисциплина, я запитах: "Кажи, но не като на родител, а като на приятел, приемаш ли да ти налагам изисквания за подредба и правила в отношенията между хората или предпочиташ да те оставя на воля да бъдеш свободна по детски?", на което принцесата отговори: " Миии, предпочитам изобщо да не ми се караш. Но...тогава какво ще излезе от мен?"
та с думи е много по-ефективно...На мене като почнат да ми "мелят" си мисля, не може ли да ми лепнат един шамар и да карам нататък..ама не би, 
не съм случила на такива родители....та го караме "по-сложния начин" и си говорим и обясняваме...за което само мога да ми благодаря!
.На мен лично винаги ми се карат и никога не са мълчали а и несъм чувал за щастие на някое дете родителите му да мълчат
и аз като родител-ка на двама синове, които вече навлизат и в сложната възраст на пубертета 
ще споделя, че от личен опит, а не само четейки разнообразна литература за възпитанието на децата, за взаимоотношенията деца-родител и т.н., съм установила, че дори само една похвала за нещо сторено добре, нещо хубаво направено, казано дори, направо ОКРИЛЯВА децата ( а всички знаем, че не само децата ). 
, и да не забравяме какви сме били НИЕ и как сме се заричали като младежи: "Така никога няма да говоря на моите деца!", "Никога не бих им сторил/а нещо подобно!" и пр.
или яростни крясвания , често питаме нашите деца: Много ли сме лоши? А те винаги великодушно отговарят: Нееее, ние знаем, че ни обичате
и аз като родител-ка на двама синове, които вече навлизат и в сложната възраст на пубертета ще споделя, че от личен опит, а не само четейки разнообразна литература за възпитанието на децата, за взаимоотношенията деца-родител и т.н., съм установила, че дори само една похвала за нещо сторено добре, нещо хубаво направено, казано дори, направо ОКРИЛЯВА децата ( а всички знаем, че не само децата ).
Tweet
Коментар