Ладога 2010 и BG Мисията

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

И още няколко снимки от Пловдив.

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Докато с Герака и Антон напазарувахме някои важни неща за пътуването, Сотьо беше вече готов за тест наоколо.Реши се машината да пътува на платформа до Ябланица(с буса и Вушев) , а ние с Герака да ги асистираме за всеки случай.Натоварихме се. Боби настояваше да отидем у тях и да хапнем, защото Ели ни беше приготвила вкусен обяд. Не искахме да разочароваме домакинята –изядохме обяда на вечеря, наистина беше много вкусно! Наляхме си по чаша вино. Боби изглеждаше толкова уморен, колкото и на Ладога не бях го виждала. Вълнуваше се, но пак намери най-кратките и силни думи… жалко, че не мога сега да го цитирам дословно.
Нещо от рода: Заминаваме и дано да се върнем живи и здрави. Да забравим за състезателната надпревара, крайното класиране не ни интересува.Там, отдавайки се на магията Ладога, да изживеем тръпката, да тестваме най-вече себе си., но да бъдем “Един за всички, всички за един”-петимата мускетари! И най-вече да направим така и помоли три пъти, че нищо да не помрачи хубавите отношения, които имаме сега, за да можем и след завръщането си да седим на една маса, да пием по чаша вино, да се шегуваме и да се гледаме в очите както сега…!
Пътуването до Тетевен беше бавно и тягостно. Гери не е от разговорливите. Той просто си кара , вперил поглед напред и мълчи, а ако каже нещо ще е да ме смъмри. Та аз си пътувах и си мислех за думите на Боби .Докато пътувахме се случи нещо, което доказа, колко е важно да сме “един за всички и всички за един”. Гери спука гума, а не носеше никакви инструменти, за да я смени. Вушев караше напред, но дори не забеляза, че сме изостанали и продължи напред. Беше си забравил телефона в Боби, нямаше как да му се обадим, за да се върне и да вземем инструментите от буса…. Оправихме се някак и продължихме, но не го видяхме по пътя. Беше се прибрал у дома, без да знае какво се е случило. Ами ако бяхме в гората… си мислех аз!?

[ArSey]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

... но имаше категорично мнение за лебедката….!!!

То, уникалния елемент при СОТЬО по рождение си беше точно въпросната лебедка ..., но това е цяла отделна тема.

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Идваха приятели да видят как са нещата, предлагаха помощ, даваха съвети и да пожелаят успех на Отбора. Дойде и Руси-каза и много полезни неща, даде ни още едно хубаво въже.., но имаше категорично мнение за лебедката….!!!

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Да започваме. Обещах ви от самото начало.
Трудна работа…НАЧАЛОТО на Ладога 2010 и нашата мисия… как започна? Следя Ладогата от години-индиректно –в Интернет. Миналата година я съпреживях с нашите пак така, но и с много “живи” разкази(с Боян, Вушев и Герака сме приятели от години). С Боян се виждаме по-рядко, но често си говорим по телефона и то дълго…Та, обади ми се на 14 февруари вечерта, за да попита какво празнувам: Свети Валентин или Трифон Зарезан, за да ми го честити.А аз си бях на работа(както обикновено) …и като се разговорихме…та половин час. Тогава ми каза, че се е записал даже вече за Ладога 2010 и му се иска да отидат повече хора и да бъде трудно и хубаво заедно с повече приятели и т.н. все както казват руснаците “Вокруг, да около”. Аз казвам –то хубаво, ама криза, няма пари пък и време за такива неща, та поне да помечтаем. И Боби накрая изплю камъчето и казва… ще ми се да дойдат няколко хора от Тетевен и няколко от Пловдив и да си прекараме хубаво, пък аз ще гледам да дойда до Тетевен и да си говорим конкретно. Така приключи телефонния разговор, а аз отидох да изпия едно червено вино и да си мисля за Ладога. Не мислих много, дори не започнах да мечтая. Преценявах с разума си , че за мене това е почти “Мисия невъзможна”. И толкоз.Боби дойде до Тетевен, измъкна ме от работа за един час да се видим и после отиде да говори с Герака –да го пита дали ще дойде пак на Ладога . Казах му, че Герака се беше заклел миналата година повече кракът му да не стъпи там, а Боби ми отговори:”Ще видим!”После разбрах, че без да мисли Гери е казал “Да, можеш да разчиташ на мене”
Мина един месец и дойде състезанието в Трявна.Аз много исках да отида и понеже организацията в тетевенската група беше неясна до последно, Боби веднага ме “прикрепи” към пловдивската и ме зачисли към Вушев. С Вушев и пътувахме, и цели два дни само ми говореше за Ладога и как трябва да свиквам с него и с трудния му характер. Аз накрая не издържах и му казах, че сега съм в Трявна на откриването на сезона и искам само да се кефя на случващото се, а ако Боби е имал нещо да ми казва, ще го направи лично И настана едно спокойствие, и аз си снимах и се кефех….В неделя , на затвореното трасе, както си снимам профитата и чакам с нетърпения моя фаворит Иво Върбанов…чувам гласа на Боби отсреща: “Танче, търся те специално, ела, всички сме се събрали и искам да говорим нещо важно. Не мога по-късно, защото заминавам.” . Спирам камерата и естествено пропускам Иво Върбанов…А на една маса под тентата на скарата виждам Вушев, Герака, Ромбони(от Тетевен), Антон, Косьо(от Шумен), Ели и Боби.Картинката ми се изяснява почти веднага. В типичния си стил на говорене-кратко, но убедително, Боби каза нещо такова: “Искам да отправя една покана към всички седящи на тази маса, мои приятели да отидем заедно на Ладога 2010 и да си направим едно незабравимо приключение. Моля да ми дадете отговор до една седмица. Има ли въпроси?”
И точно в този момент желязната ми теория за “Мисия невъзможна” беше подложена на сериозно съмнение и така за мене започна “Изпитанието Ладога”.
Сбогувахме се с Боби и Ели и аз тръгнах към трасето да погледам и поснимам, каквото мога. И , както си вървя (леко ошашавена) се сблъсквам с едно момиче. Я. дъщеря ми! Тя ме пита какво става, защо съм отнесена и аз й казвам…за поканата, за дилемата…! Спомням си, че ме хвана с две ръце за раменете, раздруса ме яко и рече, та “отсече”: “Няма дилема, заминаваш! Ще го измислим някак заедно”. После ме прегърна, очите й блестяха особено, каза ми нещо за невероятния шанс, за приятелството, че трябва да го направя за себе си, защото ми харесва, че и те двамата с Митко(зет ми) също ще отидат някога със сигурност, а аз да отида сега на проучване и да “утъпча пътеките”. .. Разплаках се. Ето, това е тя – моята прекрасна дъщеря!
После започнах да мисля, та цели три дни. Обадих се на Боби и казах “Да”.А той се смее –бил сигурен, че ще дойда и отдавна ме бил записал в екипа!

Това е положението.И се започна ..заминаването беше само след два месеца!
“Презареждане” – психологическо и емоционално. Като начало , отказах цигарите. После сагата с новите български документи. После всякакви знайни и незнайни текущи и рутинни служебни и лични задължения, които по Закона на Мърфи “се объркват едновременно”. Свикнах да гледам на случващото се с мен като началото на “Изпитанието Ладога” и, че трябва не просто да се справя, но и да живея оптимистично и с чувство за хумор, а пък…”каквото сабя покаже.” С останалите се чувахме по телефона, най-вече с Боби. Колкото и да се опитваше да не го показва, личеше, че е притеснен от бавните темпове, с които се работи по машината. Ясно беше, че дори и да стане в последния момент, няма да има време да се тества “Сотьо”! После визите за Русия…с моя милост имаше сложен казус за разрешаване.Боби се шегуваше с мен, че ще изляза от България, но няма да се върна от Русия и ми е запазил килия в сибирски затвор –северно изложение! Да си взема най-топлите дрехи!

Дойде 22 май. Тръгнахме с Герака за Пловдив, а от там заедно с Вушев с буса и багажите да докараме готовия Сотьо до Тетевен. Тъкмо и машината малко да се поразработи, а на другия ден да се направи профилактика и да тръгваме.Пристигайки в Пловдив, видяхме “Сотьо”…, а” героите” бяха уморени до смърт. Оказа се, че не са спали през последните няколко денонощия и продължаваха да се борят с ел.инсталацията. Тук ще кажа само: БЛАГОДАРЯ, ПЛОВДИВ! РЕСПЕКТ!

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Да вметна нещо, преди да започна. Искам да е ясно, че НЕ бях на Ладога в качеството си на специален пратеник, т.е човек изпратен специално да отрази представянето на българския екипаж, а на “частно пътуване” в отговор на поканата на Боби да се присъединя към… “Приключението с приятели”.Когато взех трудното решение и казах “ДА” на Боби, започнах да си мисля, (а и ме чоплеше отвътре) ,че ще е хубаво да взема една камерка и един фотоапарат, та да мога от време на време,когато има такова, да поснимам и да запазя поне част от спомените като личен архив. На една от “работните срещи” на екипа(в Копривщица), когато уточнявахме подготовката, задачите, сроковете и т.н.споделих с Боби, че имам желание и да поснимам и предложих една моя малка камерка да се опитаме да я пригодим за “бордкамера”, която да заснеме случващото се на екипажа по време на СУ-тата, но за това по-късно.
Накратко, взех за Ладога личната камера (полупрофесионален клас,по-малка и по мобилна, с три яки батерии към нея) на мой колега(за което му благодаря, защото и двамата знаехме, че има реална опасност и да не се върне “цяла”); любителския фотоапарат на дъщеря ми-едно доста добро “Канонче”; записващо ДВД и малко телевизорче, за да гледам като свалям записа от касетите на борд камерата в ДВД –то; много мини ДВ касети, зарядни устройства всякакъв вид( нали в “гората” няма ток), кабели и др. Въобще –пълна бойна снимачна екипировка. Пиша ви за всичко това, за да стане ясно, че желанието ми да снимам и т.н.н. е мое лично желание и решение , а не пряко задължение или част от екипните ми отговорности. И така- неангажиращо…поснимах, каквото можах, както се казва: “Колкото - толкова” и сега ще се опитам да си събера акъла и да ви направя “Разказ по картинки и клипчета” за това което видях(дори само през обектива на камерата), което почувствах и преживях с цялото си същество на това “пътуване”- “До Ладога и назад”.
И още нещо, решението да се пусне тема тук е също мое( със съгласието на главния виновник за Мисията –Боби, разбира се и на целия екип).Аз съм просто една фенка на Офроуда., която иска да сподели вълненията си със съмишленици: цялото ми прекрасно семейство, най-близките ми приятели и с вас, защото ви чувствам такива. Знаех, че поемам голям ангажимент, пускайки темата, но и знаех, че ще е егоистично от моя страна, ако не го направя. Боби само каза:”Пиши, аз нямам време” и наистина е така.
Е , и аз нямам много свободно време, то и затова се налага да чакате толкова дълго…, но по-добре късно, отколкото никога!
Малко странно се чувствам като забелязвам, че никой друг от екипа не е писал тук. За Боян е ясно, Герака е “скаран” с компютрите, но Вушев и Антон имат много какво да разкажат(особено за специалните участъци - тяхната “гледна точка” е най-ценната) и аз направо и директно ги подканвам да го направят!

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Едва ли ще ти откажат достъп до FTP-то на портала , за да качиш всичко там вместо в VBOX-а и едва ли точно там няма да има достатъчно място за клиповете от Ладога.

Благодаря, колега. Съвсем бях забравила за това, а и не ми се беше налагало досега.

[travelling]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Едва ли ще ти откажат достъп до FTP-то на портала , за да качиш всичко там вместо в VBOX-а и едва ли точно там няма да има достатъчно място за клиповете от Ладога.

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Снощи нямах сили, но сега погледнах клиповете в нета и не съм особено доволнa. Доверих се на препоръката на един колега-професионалист за формата (wmv) и сега съжалявам. Вярно, че процедурата е по-лесна, но компресията е “жестока”, което естествено е за сметка на качеството.Съжалявам най-вече за красивите кадри с джипките и особено Парада на Исакиевския площад…
Ще го напиша тук, за да не забравя после: Всички колеги, които проявяват интерес към пълния материал от Ладога ( с нормално качество, записан на дискове), нека да ми пишат и ще намеря начин да си ги получат.Естествено –безплатно. Друго си е да си гледаш на големия телевизор у дома в желано време , с приятели и бира , нали?

Следващите клипове( за нета) ще преработя в “ави” формат-изпитано оптималния резултат е “поносимо” качество.

[Николай Руменов]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Да, готова съм. Току що качих във Vbox -a 25 клипчета(първите). Това за най-нетърпеливите! Зная прекрасно, че обещах на всички да започвам да разказвам във вторник, но (нали казват е на повторка), малко се объркаха нещата с работата ми и стана така, че не съм спала от почти 48 часа...Много ми се иска да започна сега с разказа, но ....просто заспивам. Моля да ме извините. Утре започвам от сутринта! Съжалявам!

Разбираме те Танче прегледах клипчетата във Vbox,но си оспяла да качиш видео само от патуването записването и откриването,но чакаме другите.Лека полека ще стане сичко

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Хаиде вече Танчето да е готова с материала.

Да, готова съм. Току що качих във Vbox -a 25 клипчета(първите). Това за най-нетърпеливите! Зная прекрасно, че обещах на всички да започвам да разказвам във вторник, но (нали казват е на повторка), малко се объркаха нещата с работата ми и стана така, че не съм спала от почти 48 часа...Много ми се иска да започна сега с разказа, но ....просто заспивам. Моля да ме извините. Утре започвам от сутринта! Съжалявам!

[Николай Руменов]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Хаиде вече Танчето да е готова с материала.

[nism0]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Намерих нещо интересно от 2004 г.Не видях да е поствано,но ако е...гледайте го пак
http://www.streetfire.net/video/extr...ane_198038.htm

[zzlatev]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

.... Беше велико...повече снимах, но успях по едно време и аз да "метна" една лебедка

Чакаме да метнеш и малко фото и инфо. Извинявай за нетърпението, ма отвътре ме яде.

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Навигатора нещо кара вместо пилота

Да, така е! Вушев кара и на Плажната, и на Дюнната гонки, а също и в нощното ориентиране - с навигатор Антон(Тони). Идеята на Боби беше всеки от екипа, който пожелае, да вземе реално участие в някой от специалните етапи-СУ. Нали бяхме тръгнали, както той каза ..."на приключение с приятели" и ни даде тази уникална възможност да преживеем заедно с него и "Сотьо" радостта и мъката Ладога вътре в самото "трасе", а и Регламента го позволяваше. Това беше невероятен жест от негова страна и аз лично много му благодаря за това. По негова преценка ми предложи и аз да се влкюча в 3-ти СУ(заедно с Тони). Беше велико...повече снимах, но успях по едно време и аз да "метна" една лебедка