Ладога 2010 и BG Мисията

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

С Тони успяхме да проследим старта и финала на СУ-7, а вечерта в лагера Боби разказа за самото трасе: малко блата, доста наклони, тесни участъци между дърветата, много камъни, а и също какво всъщност се беше случило там някъде …”на половината път”. Скъсали планката от шасито, на която се държи раздатката…! Импровизация на място и веднага – хванали раздатката с две дръвчета, тел, и малко въже... Останалото видяхте в клипа – финал и успешно завършен етап.
Ето и снимките на Тони, които той направи, докато лежеше под Сотьо( в последния клип)

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

2-ри юни
Напуснахме прекрасния лагер „Видлица” и отново в керван се отправихме към СУ-6- „Водопад Юкинкоски”. По време на пътуването Герака измисли позивната: „Голямата мечка”(Тойотата или буса) вика „Малкия разбойник”(Сотьо)!
Предната вечер Сергей ми предложи да отида с него и Роб на този живописен етап и така без да имам необходимата акредитация, да успея да заснема няколко „горещи точки” от състезанието. Аз много се зарадвах, но за кратко. Сергей проведе някакъв телефонен разговор и със съжаление обяви, че неотложни задължения го принуждават спешно да замине за Москва…и се сбогувахме.
Пътувайки пресякохме и най-северната точка на Ладожкото езеро, а заедно с това и линията „Манерхайм”(…Втората световна война)! Известните, така наречени „Камъни на Карелия” , бяха съвсем наблизо в гората, но не се виждаха от шосето! Сякаш не беше случайност преминаването ни през тези места точно на 2-ри юни..имаше нещо символично в това съвпадение!... Нямаше сирени, но точно в 12:00 часа застинахме за „Минута мълчание”!
Времето напредваше и имаше опасност нашите да закъснеят(фатално) за старта. Тогава Боби реши- те с Вушев да тръгват към СУ, а ние тримата с буса и Тойотата да намерим новия лагер, да се устроим и да ги чакаме там.. Така и направихме.
Валеше дъжд през целия ден, а докато разпъвахме тентата и палатките, се изсипа истински порой. Установихме, че нямаме връзка с нашите нито по станцията, нито по телефоните – не бяха в обхват.
И тримата бяхме мокри и измръзнали…преоблякохме се, хапнахме и влязохме в колите на топло. Чакахме(някои дремнаха), а аз си мислех:”Дано поне на Боби и Вушев им „върви по вода”..! Много скоро и те се появиха в лагера…мокри, но щастливи и почти невредими. Боби разказа въодушевено за преминаването на етапа- тип „траял”, много изсечена гора, пънове… Едно дърво влязло покрай скоростния лост в купето и…изчезнали 2-ра и 4-та скорости. Двамата с Вушев бързо ги поправили и продължили. Резултатът – успешно завършен етап.
Вечерта премина в обичайния си порядък: палене на огън…скара, срещи с много хора, най-вече с казахите.., обичайната профилактика, зареждане на батерии, подготовка на тракове, душ, брифинг, хапване, приказки..и моята задължителна нощна разходка из новия лагер...(без камера и фотоапарат).




3-ти юни
Предстоеше СУ-7-„Гори Петсевара”.
С нас пътува до старта Андрей Фадеев. Той е член на екипажа на казахите от гр. Караганда-журналист от списание „Автомобилист”. Беше решил за себе си да премине всички спецучастъци на „Ладога” в клас „Туризъм оупън” пеша…и наистина го направи!
Андрей е много сладкодумен, докато си говорехме пътувайки, аз включих камерата..и ето какво разказа той:




Старт СУ-7 и около километър след него…










Върнахме се с Тони пеша обратно на Старта и заедно с Гери и Тойотата побързахме да пресрещнем нашите на финала. Нито на шосето, нито в гората имахме връзка със Сотьо и не знаехме въобще какво се случва. …Чакахме с Тони нашите на едно от последните препятствия преди финала и там дочакахме много екипажи от класа ни…










Ето го и казахският екипаж – 715





Стана ни тъжно от това „...на половината път са! „ и унили с Тони си тръгваме към финала.Пристигаме при Гери, а той тъкмо говори с Боби по станцията…били на последното препятствие! Без да му мислим с Тони веднага обратно и бегом към познатото място!





Финиширахме успешно и навреме. Казахите имаха някакъв технически проблем, но казаха, че ще се справят сами и помолиха да вземем със себе си до лагера пилота им – Андрей Зеленский, за да може поне той да успее да предаде чипа навреме на организаторите.
Напазарувахме набързо и най-необходимото в първото населено място –хляб, „свежо” свинско месо, зеленчуци, плодове, и ПИТЕЙНА (МИНЕРАЛНА)ВОДА! За „Ладога” в пълна сила важи поговорката :”Вода газиш, жаден ходиш”…Пълнехме тубите с вода за миене на машината и за кухненските нужди на бензиностанциите.
Продавачката в магазина много ми се разгневи като видя, че снимам, може би и стана неловко от факта, че все още използваше старото позабравено сметало, а не редом с него намиращия се компютър за маркиране на сметките.

А децата на Карелия…деца като деца…също като нас…едно време в махалата…!

Андрей тръгна да предава чипа, аз реших да сляза и да снимам този момент. Чух зад себе си яко въртене на гуми –Тойотата ни…Герака даде газ и запраши нагоре към нашия бивак(а той не беше много близо). Просто ме остави да се прибера сама и пеша…пак го беше нещо „захапало кучето”. .. Първо малко му се ядосах, но понеже си го знам (с него се познаваме от деца), че си е „странна птица – герак”, реших да не реагирам. Късно вечерта, когато решихме да пием с вечерята по чаша вино, Гери се обърна бодро, лично към мен с: „Наздраве, Татянке!”.. „Наздраве, Гери!” – казвам- „За успешния ни хубав ден и…дано следващият път не ме оставиш в гората!” Гери ме погледна и… вече знаех, че това ще се случи!... Изведнъж си обясних цялото му странно и особено поведение…
Преди тръгването ни за „Ладога” само ми каза: „Там ще ти бъде много трудно – подготви се за всичко!”А там- какво, аз се радвах, възхищавах и дори се забавлявах с всичко, което се случваше около мен и ми беше хубаво през цялото време и изобщо не ми беше трудно, а готино.. !
Явно Гери все пак беше решил да ме подложи на допълнителни за „новобранец” като мен изпитания, та да разбера накрая що е то "Ладога" или …”Да видя къде расте бука”. Но Гери явно не беше разбрал, че отдавна съм пораснала, че нищо не може да ме изплаши, че съм се научила да се пазя, да се боря, за нещата, които обичам и да се справям, при това с истинско удоволствие и да се радвам от сърце на малките хубави неща от живота! Явно ме можеше да си обясни как въпреки гадориите(според него), аз се чувствам щастлива…!
Сигурно е въпрос на гледна точка .. мислене..или начин на живот!? Не знам...

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Готова съм с клипчетата от СУ-7, но нещо възникна проблем с качването... надявам се през следващите две вечери да продължим "разказа"...

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Привет, Таня,аз съм другия изпращач/ заедно с Киро бях с вас до тръгването на ферибота от Видин/ и нямах търпение да бъда и посрещач, за да изкажа пръв възхищението си, но се разминахме! Нямаш никакав повод да се чувстваш неловко, обширната статия и целия ти разказ са невероятни! Ще събера снимковия материял и юлския брой на списанието в колекцията "...достойни българи по света". Поздрави!

Привет и от мен. Ще ми се да го направя някога и някъде на живо, но сега използвам момента и казвам едно голямо БЛАГОДАРЯ на тебе и на Киро, за всичко, което направихте за нас!
Благодаря ти и за високата оценка...много ме трогна! Поздрави!

[dok_vd]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Привет, Таня,аз съм другия изпращач/ заедно с Киро бях с вас до тръгването на ферибота от Видин/ и нямах търпение да бъда и посрещач, за да изкажа пръв възхищението си, но се разминахме! Нямаш никакав повод да се чувстваш неловко, обширната статия и целия ти разказ са невероятни! Ще събера снимковия материял и юлския брой на списанието в колекцията "...достойни българи по света". Поздрави!

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Колеги, в юлския брой на списание "OFF-road BG", участието ни на "Ладога" е отразено доста обширно, за което благодаря от името на отбора ни на целия екип на списанието и лично на неговия главен редактор Христомир Николов( "izo4x4")! Сигурна съм, че за всички ще бъде интересно да прочетат интервюто му с Боян Иванов
Изпратих на "izo4x4" снимки и нахвърлях малко инфо, относно нашето участие в състезанието, което да му послужи за статията, предполагах... Каква беше изненадата ми, разгръщайки списанието, няма да ви казвам...! Ицо цитирал въпросното ми инфо почти дословно, че даже ми сложил и името... ! Чувствам се малко неловко и . Не знам какво да кажа, само се надявам да е интересно за читателите Ако знаех, че трябва да влизам в ролята на репортер, поне щях да се постарая повече...
Иначе целият брой на нашето списание е страхотен! Браво! Изчетох го с удоволствие!

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Още веднъж благодарности за снимките и видеото!
Няколко въпроса,ако може:
-за зареждането с гориво на организаторите ли се разчита,или всеки се оправя сам?
-какво е качеството му,доволни ли сте?
-за всякакви други флуиди,като масла и спир.течност на себе си ли разчитахте,или има откъде да се закупят?
-как се държа съпортното добиче(ТЛК-70),с какъв двигател е и каква скорост поддържахте с кервана по шосетата и магистралите?

И аз още веднъж благодаря, радвам се, че ви е интересно!
На въпросите:
- По принцип идеята на цялото приключение "Ладога", е да разчиташ само на себе си. Разбира се организаторите предлагаха ползването на "Евакуатор"..(ама то срамота); а от тази година и услугата шиномонтаж. При регистрацията за участие ,на екипажа се дава специално отпечатан за състезанието "Атлас" и пътна книга... и от там нататък екипажите сами преценяват... Бензиностанции има, вярно на малко по-големи от нашите представи разстояния, но имa достатъчно. Препоръчително е да се зарежда винаги "до горе", а и в тубите за всеки случай.
- За качеството на бензина Герака образно се изрази:"Слаб бензин"!
- Всякакви други течности, консумативи и резервни части могат да се закупят на място, но(една много важна подробност)...само с рубли и само в брой!
- Имаше една реклама: "Къде си видял "Тойота" да закъса..."! Та нито на пътя, нито в "гората" "съпортното добиче" не ни създадв никакви проблеми. Премина повече от 7200 км .."железарка"! Двигателят е 2,4-бензин. С тази Тойота Боби и Вушев участваха на миналогодишното състезанието в Шумен, на Откриването на сезона в Трявна, направила е доста разходки с Пловдивската група, а след обстойна профилактика преди заминаването ни за Ладога, премина един кратък, но доста екстремен тест в тетевенския балкан
- За скоростта с кервана-относително е. Средна скорост по хубавите пътища около 80 км/ч. Вушев все се опитваше да натиска педала повече, но....ДПС са... "на всеки километър" Имаше участъци с лоши пътища, по които беше невъзможно да караме с повече от 20км/ч., иначе рискувахме буса да се разпадне, а багажа в него да се "намести", както се изразяваше Тони

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Афродита и Сотьо да не са братовчеди?Гледам от водата излиза.Страхотни снимки,благодаря.

Братовчеди...точно с Афродита...едва ли!?
По-скоро ...нещо друго...той-нашият Сотьо си е и красавец...

[mbenz]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Още веднъж благодарности за снимките и видеото!
Няколко въпроса,ако може:
-за зареждането с гориво на организаторите ли се разчита,или всеки се оправя сам?
-какво е качеството му,доволни ли сте?
-за всякакви други флуиди,като масла и спир.течност на себе си ли разчитахте,или има откъде да се закупят?
-как се държа съпортното добиче(ТЛК-70),с какъв двигател е и каква скорост поддържахте с кервана по шосетата и магистралите?

[Димитър Колев]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Афродита и Сотьо да не са братовчеди?Гледам от водата излиза.Страхотни снимки,благодаря.

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

И от мене - 1-ви юни, вечерта ;лагера Видлица...

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

И тези...

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Ето и снимките, които Тони направи на 1-ви юни...

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Това беше втората и последна вечер в лагера Видлица. „Туристите” си бяха организирали вечер с лагерен огън. Филип и Куентин помолиха за резачката, за да набявят дърва за огъня.Тони веднага предложи да им помогне и отидоха заедно. „Царете на огъня” се определяха по количеството и размера на донесените дърва. Познайте кой спечели титлата „Царе”..нашите белгийски приятели Филип и Куентин!
Димата, за съжаление, не беше намерил предния номер на джипа си, който беше загубил някъде по плажа.
Докато се разгори огъня и стане жар за готвене, аз се разходих по брега на езерото… , поговорих с дъщеря си по телефона(чувахме се всяка вечер , когато и кликна) и дори след разговора с нея продължих да говоря на камерата колко е красиво Ладожкото езеро…А тя- камерата се „шашкаше” и „мажеше”- все не можеше да се нагоди към този странен тип светлина – белите нощи!

[Таня Кълева]

От: Ладога 2010 и BG Мисията

Чухме рева на „Чудовищата” от клас „Прото”и се забързахме към плажа…
Началните кадри са от мястото, където машините изчезваха от погледа.



След „Прото” всички се върнахме на дюните. Там приключваше старта на ТР-1 и започваше ТР-2. Организаторите решиха да съкратят времето на протичане на сътезанието и започнаха да пускат в трасето екипажите през около една-две минути.



Дюнна гонка..”компетентната публика” млъкваме и стискаме палци на Сотьо, Вушев и Боби!






Другите екипажи от нашия клас…





Дюни – клас „Прото”





Връщането в лагера беше доста интересно и „екстремно” Гери яко ни раздруса..а Сергей и Роб изкачиха „баирчето” до бивака ни от втория път.