От: Ладога 2010 и BG Мисията
Боби и Герака отидоха да си лягат, а на мен не ми се спеше, на Тони също. Започна да става все по-светло – последната ни бяла нощ на "Ладога" си отиваше…! Димата предложи да дочакаме изгрева и така заедно тримата си направихме своя Джулай(нищо, че беше 6-ти юни).
Прекрасна и незабравима нощ и още по-прекрасно, но малко тъжно утро!
Обява
Свий
Няма добавени обяви.
Ладога 2010 и BG Мисията
Свий
X
-
От: Ладога 2010 и BG Мисията
След награждаването, атмосферата на купона доста се „разгорещи”! Междувременно Димата и белгийците най-после се върнаха от своя последен СУ и веднага ни бяха намерили до огъня. Някои от победителите показаха своя „Танц на победата”, после прескачаха вече догарящия огън, а от време на време всички се хващахме да изиграем нещо като хоро(тук го наричат хоровод).
Остави коментар:
-
От: Ладога 2010 и BG Мисията
Нощта на 5-ти юни беше доста хладна (около +5 градуса) и ветровита. През по-голямата част от времето стояхме около огъня и там се видяхме с много познати, приятели…говорехме, смеехме се, забавлявахме се заедно. После аз и Тони(като всички дебютанти) произнесохме на глас „Клетвата”, намазаха ни с ладожка кал и пихме вода от "блатото".
Остави коментар:
-
От: Ладога 2010 и BG Мисията
И ето, някак неусетно и за съжаление „Ладогата” свърши и дойде вечерта(нощта) на награждаването и закриването на „Ладога-трофи 2010”.
Равносметка и изводи за цялото ни приключение още не съм си правила. Все още духом съм ТАМ(може би и почти ежедневната ми работа по материала за Ладога продължава да ме държи „във въздуха”) или просто не ми се иска да се „приземявам”.
Написах за списанието някои неща, които ми дойдоха „отвътре”, ще ги споделя и с вас тук, за да почувствате, ако е възможно чрез думите, повече за „атмосферата” на състезанието: ...Предизвикателство, изпитание, борба за оцеляване…, съперничество, но и взаимопомощ! Живееш по „Законите на джунглата”, но си и сред „себеподобни”, наречени екип или сред хората, които срещаш „в гората”! „ По делата ще ги познаете” е най-показателният критерий…! Интуитивно, или в един миг, или с един поглед разбираш „кой, кой е” като неподправена и неприкрита, но вече изградена с времето и от „живота” нечия, собствена ценностна система… и преоценяваш смисъла на понятията „Човечност” и „Приятелство”…!
Руският език има много хубави и истински показателни термини за това какво е „джиперский дух” и „территория общения” За мене лично, те са непреводими на български (а сигурно и на други езици). И не заради конструктивните, граматическите или всякаквите други особености на езика, а заради богатия смисъл и съдържание, което руснаците влагат в тези понятия!
В крайното класиране заехме 7-мо място от 20 записали се и участвали джипа в категорията ни, но то-класирането, не ни интересуваше особено, а и не това беше най-важното…а да преодолеем себе си и да се справим – ние петимата заедно… С ВСИЧКО. И това беше най-трудното. Мисля, че успяхме, напук на някои типични черти от народопсихологията ни, петима българи(по мое скромно мнение всеки от нас заклет индивидуалист, без да е егоист )загърбихме егото си се борихме и живяхме като отбор. За мене това беше най-ценната победа!
Тази година награждаването на победителите и закриването на състезанието се проведе последната вечер в лагера, а не както обикновено в Санкт Петербург. Цермонията започна точно в полунощ и продължи до сутринта.
Ето няколко момента, които успях да заснема, докато се забавлявах, а снимките …след ден- два.
Остави коментар:
-
-
-
От: Ладога 2010 и BG Мисията
5-ти юни –последен състезателен ден…последен СУ-9-„Каменоломна”
Тръгнахме рано, имахме доста път до спецучастъка, а и до новия(последен) лагер. В гр. Сартавала трябваше да намерим на всяка цена къде да обменим валута-свършвахме рублите, а трябваше да заредим, да напазаруваме храна и някои „течности”-5 литра масло за Сотьо. Извадихме късмет-дори в събота работеше една банка.
Беше ми малко тъжно, защото неусетно дойде края на „Ладога”.Цял ден пътувах с Тони в буса, а с него е леко и приятно да се общува…споделяхме си, забавлявахме се и бяхме решили да си прекараме последния ден и вечер готино, независимо какво ще се случи…!
Последен старт на СУ. Докато чакахме реда на Сотьо, стартира Турбо дед– Дядя Толя. Успяхме да видим за последно розовото прото 409, което малко се обърка, но после пое във вярното(нашето) трасе!
Последен старт на СУ за нашия екипаж на „Ладога –трофи”2010, за „близнаците” и за „Леонид Брежнев”…А за някои АТВ-та беше последен финал.
Тръгнахме да търсим новия лагер,а пътьом да напазаруваме продукти за „Гала вечерята” . За някои „гранд туристи” вечерта на закриването на състезанието беше започнало от обяд….
Докато гледахме къде да разположим бивака си, буса се окопа в пясъка…точно пред очите на организаторите, които веднага ни помогнаха.
Построихме стана си почти на брега на езерото. С Тони бяхме измислили менюто още пътувайки, а после имахме късмет в магазина-продаваха току що изпечени на грил пилета. Предния ден успяхме с Боби да купим от двора на една къща сухи дърва за огъня, които си взехме и за последната вечер. После бърза кухня ”Маги” приготви вкусна супа и картофено пюре... Няколко салатки и сухи мезета и зачакахме нашите да се върнат от финала.
Дойдоха си-бяха видели голям зор на „Каменоломната”! Овчинников също се появи почти едновременно с Боби и Вушев. Боби заразказва на всички ни:
„Първо отказа витлото на перката и протече семеринга на коляновия вал, добре, че влязохме в етапа с 5 литра допълнително масло…Второ – разбортирахме гума. На едно от блатата, които бяха много на стръмно, на голяма височина, скъсахме въже на лебедката…Много красиви участъци и почти рокроулинг..абсолютно бездорожие…Отвесни спускания и изкачвания…имаше кални участъци с коловози, а калта беше мазна и лепкава… Невероятен траял.. и …свърши маслото…! Герака донесе последните 400 гр и финиширахме…!”
Юрий Овчинников сподели, че от следващата година думата „туризъм” ще изчезне от името на категория „Туризъм оупън”, защото трудността на трасетата няма нищо общо с туризма, а по-скоро с екстрема… и приключението!
Последната вечер на Ладога!
Започнаха да идат и други гости. Първо Свен и Хайнер от немският екипаж – 721
Много задушевно се получи(както обикновено)! Казахите се бяха „наточили” за награждаването-трето място в класа ни.
Нови приятели от Санкт Петербург(които по липса на цветя, ми подариха шишарка).
Холандският кореспондент Ари Мюлер…
Ладога –территория общения!
Беше около 23:30 часа, над лагера се стелеше дим от запалени скари…всички се готвеха за закриването на „Ладога-трофи 2010”, което щеше да започне точно в полунощ…
Остави коментар:
-
-
-
От: Ладога 2010 и BG Мисията
С малко закъснение пускам и снимки от изминалия вече етап СУ-8.
Започвам със снимките на Андрей Фадеев-член на екипаж 715 от гр. Караганда, Казахстан.Той е и първият човек преминал пеша всички спецучастъци на "Ладога" и то в нормативното време. Андрей получи и специална награда за това от организаторите на "Ладога-Трофи" 2010.
Остави коментар:
-
От: Ладога 2010 и BG Мисията
4-ти юни - СУ-8
Днешният спецучасък за нашия клас е „Мегадрайв”. Както подсказва и името му участък с от всичко по малко-бродове, блата, наклони, тесни участъци, камъни.. а Боби ни разказа вечерта какво изключително вълнуващо въздействие му е оказало преминаването през окопите от линията „Манерхайм”!
Приложихме вече позната схема – Герака с Тойотата чака на старта , аз и Тони тръгваме напред преди да е стартирал нашия екипаж и проследяваме преминаването му докато е възможно, а заедно с това и преминаването на други екипажи от нашия клас.Този път Тони се сети да вземе третата радиостанция, за да можем да бъдем и ние двамата с него във връзка с „Голямата мечка” и с „Малкия разбойник”
Успяхме да стигнем до първото блато и там ни настигна Сотьо.
Сотьо се скри от погледа ни, а ние останахме на този участък с казахите и повървяхме до локвата с Андрей Фадеев, но се върнахме обратно, защото повечето машини бяха в гората или в блатото.На Тони му стана много любопитно как ще премине „големият кораб” – Авиатора и го последва. По трасето на Сотьо (заобикаляйки блатото) поеха доста екипажи и аз реших да поснимам там, където бях. Опитвах се да се предвижвам напред и по-бързо, за да ги снимам фронтално, но постоянно затъвах и се бавех. Тогава един от навигаторите ми даде ценен съвет от опит, както каза той.: „Следваш брезите –около корените им е здраво”.. и така скачайки от бреза на бреза се движех преди машините и снимах…
Настана временно затишие. Огледах се за Тони, но не го видях. Повиках, повиках, но..без резултат. Тъкмо се канех да се връщам обратно към старта сама(нали вече знаех как да се движа) и се зададе един екипаж, а зад гърба ми се появи и Тони.
„Турбо Дед”- 712 пое смело към блатото. а немският екипаж 721 бяха затънали точно по средата му. Вече знаехме за мисията на Дядя Толя-никога не изоставя екипаж в трасето и се надявахме да им помогне.
Гери се обади пак да побързаме обратно, трябваше да намерим пътя към финала. Тогава се появи …любимата ми Тойота 725(от нашия клас, разбира се).Този екипаж зае второ място в крайното класиране в класа ни. Аз й се възхищавах от сърце, а Тони мечтаеше на глас…така ще направят с Наско и тяхната Тойота.
Пътувайки към финала, качихме „стопаджии” –двама от отбора на екипаж 720(които в крайна сметка завършиха на първо място в нашия клас).
Достигнахме мястото на последното препятствие преди финала на СУ-8 и решихме да дочакаме спокойно нашите там .Мястото беше живописно, а и времето беше прекрасно –топло и слънчево. Все още финишираха екипажите от ТР-2. Наслаждавахме се и си почивахме. Чухме се с нашите, казаха, че се движат добре. Аз оставих неизменната си раница в Тойотата, а камерата по навик беше с мене и поснимах..
Някои екипажи от клас „Дискавъри” го бяха ударили на риболов…
Чакахме „Седмиците”. Както си снимах риболовците, видях Тони да тича нагоре към джипа и говореше с Боби по станцията, но се губеше обхвата. Слязох до брега, където седеше Гери, да го попитам какво става…, но него го нямаше(после разбрах, че се е качил в Тойотата да си почива, докато ние с Тони се любувахме на гледките). Стана ми ясно, че нещо се е случило, но нямаше как да разбера и не ми оставаше нищо друго, освен да чакам….
Минаха почти два часа на тягостна неизвестност, а и не се появяваше нито един екипаж. Междувременно застудя, заваля слаб дъждец и аз започнах да мисля за място, където да скрия камерата, ако завали силно.Уговорих се със съдиите за това, а и също, ако е възможно след приключване на състезателния ден, ако не намеря друг начин, да се прибера с тях в лагера. Е, бях жадна, гладна и ми беше студено, но това са дребни подробности( нали си бях оставила якето и раницата с всички необходими косумативи за деня-вода и две ябълки вкл. в Тойотата). Единственото нещо, което ме интересуваше тогава беше да разбера какво се случва с нашите, но нямах нито станция, нито телефон.Единствено интуицията ми подсказваше, че ще се появят на финала.
Най-после - казахите -715, а след тях и „близнаците”-702 и 708 (наричах ги така, защото винаги се движеха заедно).Никой нищо не знаеше за нашите и не ги беше виждал. Можех да се върна в лагера с казахите, но реших да дочакам Сотьо.
Чакането продължи, а аз се радвах на рибарите…говорих с фотографите, с екипажите, които идваха…никой нищо не знаеше за нашите…
Минаха още около два часа…чух странен шум(не от джипка)… много ниско летеше малък самолет-проследих го с камерата. После се оказа, че този самолет(като бяла лястовица) е бил решаващия ориентир на Тони и на Боби.
Какво се беше случило? Едно водно препятствие се оказало по-дълбоко от предполагаемото и Сотьо с Боби потъват до жабката(тя се пълни с вода). Вушев остава сух благодарение на това, че скача на тавана на машината. В резултат на потапянето маслото в двигателя и скоростите се пресича!Боби се обажда на Тони и точно тогава Гери и Тони хукват…към старта. Тони с туба масло тръгва напряко през гората, за да пести време, преминава незабелязан покрай съдиите на старта, защото изливането на масло се брои за нарушение и …разправии с еколозите! Боби и Тони държат връзка по станцията и така определят вярната посока на движение към Сотьо. После и двамата виждат самолета да лети над тях и се разбира, че са на около сто метра един от друг…. Развръзката – наливат маслото и… към финала!
Докато снимах самолета, пристигна и Гери с Тойотата. Погледна ме, нищо не каза…, но ми подаде половината от своя сандвич! Зачакахме заедно.
Ето го и екипаж 713-„Леонид Брежнев”(пилотът Игор наричаше така себе си, а нашия екипаж-„Тодор Живков” и в гората много се шегувахме.)
И „Големият кораб”-Авиатора, успя да премине успешно коварния завой!
„Давай, Болгарчик, давай Тодор Живков!” викаше зад мен Игор, докато нашите минаваха…
Боби трябваше да изчака „Турбо Дед”, който излезе до завоя на лебедка.
Преминаването на Сотьо на завоя…няма нужда от коментар! Браво! …Ама е важно и „задкормилното устройство”-Браво, „Тодор Живков”!
Андрей Фадеев беше преминал успешно пеша и този спецучастък. Тръгнаме си заедно към лагера.
Спряхме на един кръстопът, не знаех защо, но Гери взе българското знаме и слезе от джипа….Една истинска „Минута мълчание”!... После снимки, за да се види това място и да се помни от нас, от децата и внуците…!
Вечерта в лагера .. прекрасното небе на Карелия!
Казахският пилот Андрей Зеленский беше категоричен…”Плохой бензин!”
Прекрасни вечерни занимания и приятели, които ни гостуват преди и след брифинга.
Великото блаженство-вечерен(нощен) душ…разходката из лагера;…Свен –пилотът на немския екипаж…;част от „Камъните на Карелия”…мемориална плоча на загинал в състезанието колега…;християнски(православен )кръст в центъра на лагера и мемориален камък с надписи на неразбираем език…! Всичко е толкова странно, значимо, красиво, та чак объркващо. Искам да видя, да разбера всичко…да спра времето.
Забелязвам Овчинников, който се движи дискретно след мен(не искал да ми пречи в усамотяването),споделям с него за мислите и усещанията си, а той ми казва:”Не можеш да видиш, или да разбереш всичко това , но ти го чувстваш… и това е важното…това е Тя – Магията на Ладога…!”
Остави коментар:
-
-
-
-
Активност за темата
Свий
В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.
Най-много потребители онлайн 8,787 в 17:37 на 21-06-23.
Остави коментар: