Tweet
До: Ладога 2008
В тоя лагер двамата Андреевци, Саша и Володя си имат традиция. Вечерта половин час слушат тишината на брега. Канят и мене. Вземам си стола и бутилката кайсиева.
Ракията заминава за секунди с мляскане и облизване на чашите. Казват тост, питат за още, мислят малко, и казват че когато всичко свърши, няма повод да се бяга в Сибир, щом Господ вече е измислил България. Идват досадници, и тишината свършва.
И друг път летят над лагера, сигурно снимат за някого. Прелитат два дефа. Хвърляме греда, минават през нея и изчезват. Сега ще се върнат с още. Връзвам си обувките и прибирам очилата, всичко е ясно. Чакаме, няма ги. Или са решили че не е ясно кой кого, или са се сетили че каквото и да стане, ще ги изхвърлят. Карането по плажа и в езерото е напълно забранено навсякъде. Отиваме си. Всички видове ракии са обявени за правилност от висша инстанция. После и космическите храни ще бъдат обявени за същото. Подаряват ми ножа, който търсих и нямаше никъде. Кога са намерили време и сили да обърнат цялата Москва наопъки ... Истински танков бинокъл и толстовка с емблемите на Ладогата. Върха на гъзарията, мадамите припадат още преди да се приближиш
) Хеликоптерът ми дава наръкавна емблема, служил е там. Черна, върху щита и меча има само една буква. Тутакси изтрезнявам. Отпарям трикольора от ръкава на ризата и ги сменяме. Повечето не са служили, напрягат се, питат какво става. Нищо не става, няма и какво да кажем. Идват гости, купонът става голям. Чак към сутринта седим само двамата и си говорим за друго време и друг живот.
На следващия ден на трасето заминават Саша и Володя, а ние оставаме да местим лагера.
В тоя лагер двамата Андреевци, Саша и Володя си имат традиция. Вечерта половин час слушат тишината на брега. Канят и мене. Вземам си стола и бутилката кайсиева.
Ракията заминава за секунди с мляскане и облизване на чашите. Казват тост, питат за още, мислят малко, и казват че когато всичко свърши, няма повод да се бяга в Сибир, щом Господ вече е измислил България. Идват досадници, и тишината свършва.
И друг път летят над лагера, сигурно снимат за някого. Прелитат два дефа. Хвърляме греда, минават през нея и изчезват. Сега ще се върнат с още. Връзвам си обувките и прибирам очилата, всичко е ясно. Чакаме, няма ги. Или са решили че не е ясно кой кого, или са се сетили че каквото и да стане, ще ги изхвърлят. Карането по плажа и в езерото е напълно забранено навсякъде. Отиваме си. Всички видове ракии са обявени за правилност от висша инстанция. После и космическите храни ще бъдат обявени за същото. Подаряват ми ножа, който търсих и нямаше никъде. Кога са намерили време и сили да обърнат цялата Москва наопъки ... Истински танков бинокъл и толстовка с емблемите на Ладогата. Върха на гъзарията, мадамите припадат още преди да се приближиш
) Хеликоптерът ми дава наръкавна емблема, служил е там. Черна, върху щита и меча има само една буква. Тутакси изтрезнявам. Отпарям трикольора от ръкава на ризата и ги сменяме. Повечето не са служили, напрягат се, питат какво става. Нищо не става, няма и какво да кажем. Идват гости, купонът става голям. Чак към сутринта седим само двамата и си говорим за друго време и друг живот.На следващия ден на трасето заминават Саша и Володя, а ние оставаме да местим лагера.
Коментар