Ладога 2008

[Nik Nikolov]

До: Ладога 2008

Много голямо постижение на Стефан. Така всички успяваме да погледнем отвътре, какво е Ладога, и същността на Оффроада в Русия.
Нямаше друг начин да разберем , за какво точно става дума.
Мисля си че е редно да поканим някои от Руските колеги на наше Оффроад рали, и да им предоставим състезателен джип. Така и те ще могат да усетят характера на нашите състезания, защото при нас силната страна са природните красоти - според мен.

[T.T]

До: Ладога 2008

А, дизелът - дизел, обаче освен него, в такава кола има разни компютри, радиостанции, един куп зареждачки. На пътя си работят. Така че когато са счупени клемите на акумулатора, дявол знае защо пуши и се опитва да се запали. Бе, капризи. Па може и да е ревност. Не съм бил джип, обаче ако целият екипаж ме зареже заради някъв си параход, сигурно и аз ще се вкисна.

Ейй, много ме кафи стила на писане на тоя човек. Не е бил джип, к'ви изрази ражда само
И въобще целия репортаж е удоволствие.
Стефане, поздравления - след края на репортажа и моля, не сменяй стила.
Поздрави

[Стефан]

До: Ладога 2008

Кажи на дружествената за тебе туристическа фирма, че едни други пари се прозяват и казват че всеки може да кара в блатото. А виж в планината ... Което според тях е нещо, което който не опита - не е мъж. А те настояват да са хора. Непрофесионализмът ме дразни, а сам не знам какво да правя с групи руснаци, които искат да карат тука. Така че мислете програма. Маниаците сами ще дойдат. Сега чакат, само защото ги стряскат евроглупостите ни. В бюрократичен смисъл.

[Стефан]

До: Ладога 2008

После пак е по-светло. Значи е СУ-3. До старта са 66 километра идиличен път















Вярно че е СУ - има старт



Нещо ни кроят, обявена е трудност 8, а вече трети километър караме по асфалта. Хубав течен асфалт. Повечето завои са изобщо без лебедки. Странно.









Додето го кажа, и джипът спира. Не само на мене ми е странно. Съдбата си е съдба, не бива да се дърпа за опашката. Нито щурманите да се возят толкова дълго. И разузнаването никой не е отменял. Донесението от групата е тип Честито, добре дошли в Карелия!











Административната граница още е далече. А офроудната вече сме минали. Камъни. Прости камъни. В блатото няма откъде да има камъни. Лежат си в коловозите, където ги е оставил ледникът преди 100 000 години, когато си е отивал към Ледовития Океан. Забравил ги е, като подпийнали гости празните шишета. Сигурно не е и знаел че после ние ще искаме да минем оттам.
Звукът е приглушен, когато калта е до средата на вратите всички звуци са приглушени. Първо стърже, после моторът изревава от оборотите, после мостът остава на камъка, джипът минава още малко и остава там, често завинаги. Биолозите знаят кои бактерии ядат желязото. Обичаен сценарий. Обаче ние знаем това, и нас не ни лови. Само сме го чували, теоретици значи. Така и ще си останем до края, без нито един откъснат мост За всеки случай започваме да караме внимателно и да се оглеждаме



Ту караме, ту се оглеждаме, а в уж мизерно, обаче пълно с разхвърляни трупи бродче до кръста, като спрели ни отминава синя тойота, борд 732. Вървят мощно, по-мощно даже от бързият за Мездра. Пилотът не се вижда от калта, а щурманът им, мощен като локомотив мъжага тупва три пъти с крак под водата, показва къде е завоят, командва къде да е газа, ухилва се, намигва ми, и изчезват додето ровя с тоягата и търся всъщност същото. Всички сме учили една и съща военна топография, обаче кой да ти зубри блатата, нали нямаме. С грохот всичките тия мъдрости от други години се връщат в главата ми и си застават на мястото. Тръгваме по-чевръсто.
На брега на рекичката намираме скелет.



Значи тука и е умрял някога нещастния звяр. Прибираме за спомен един трак. След години ще го сложим над камината, и ще разправяме на затаилата дъх публика как трелевочникът ни се е пречкал в брода, а ние сме го затрили, и ето значи един прешлен от гръбнакът му. Това е верижен трактор, влачи трупи. Има разни номера, най-дребните са сигурно пет пъти по-големи от нашите горски трактори. Екипаж, минал километър по следите на такова чудо, остава в легендите. Хилим се, обаче с половин уста.
След три минути ще се появи снимката, на която се държа за едно въже, и всичко изглежда като в Холивуд. Обаче тогава забравих да взема тояга, дъното това и чакаше. Пълният с вода хидрокостюм изобщо не помага на плуването, макар че едва ли побира повече от 20 литра. Дъното не пуска а засмуква. Обаче пък пилотът знае кога да замре и да опъне въжето. В такива ситуации руснаците не викат, не се вайкат, и не пълнят ефира с паника. Всички правят каквото трябва, винаги. После питат Как си, веднъж. Ако кажеш добре, повече не досаждат, само гледат внимателно. Ако нещо не е в ред наистина, веднага започват да правят каквото е нужно. В случая се напрягат от това че гледам смаяно шамандурката за фотоапарата, която ми даде Събин. Без нея нямаше да има снимки. А трябвало веднага да застана на глава до дървото. Вали от два часа, и е топло, +6 ... +8, обаче духа гадно. Навличам обратно костюма, наливам стоте грама спирт от аптечката на камуфлажа в шишето с кафе, и с превелика досада започвам да цапам кабината. За пръв път откак се познаваме, никой не ще пие от мойта бутилка. После случайно от други хора ще науча че ги е било страх, защото 100 в такава ситуация са малко, и е трябвало да остане за мене. А пиене на етапите не вземаме.
После се оказва че вече сме на Пътеката на Секачите. Тропа лесорубов е място, на което даже трелевочните трактори са си направили гат. Даже на няколко места, десетки метри. Какво ли е било, че и на тях да им е трябвало ...
Небрежно изпреварваме очевидно отличен Вранглер с очевидно фантастичен екипаж. Мощният ще заеме трето място в своя клас, просто джипчето може толкова, спрямо военните ресорни мостове.
Малко преди финала се чуваме с Аркаша, който преди това ни е подсказал две дерета. Сега е зад нас, със скъсан ремък и без ток. Нямаме ремък, не можем да обърнем в насрещното. Връзката е лоша, два дни не сме го виждали, и значи батериите му умират. Минаваме финала





дъним небето с 50-те вата на нашето радио. Знаем че не може да ни отговори, казваме му какво ще направим, и откъде да мине пеш до нас за евакуация на екипажа. Ще чакаме час. След час и малко го чуваме неразбираемо и оставаме. Финалът е закрит, вече може да обърнем. След още малко научаваме че неговите са намерили ремък и са на път. Гледаме картата, гледаме часовника, казваме Не, и започваме да помпаме гумите. Сваляме пак предния кардан, до лагера са още 90 километра. Няма как да успеем, и няма да ни зачетат етапа. Не го обсъждаме никак. Говорим си за лосове, мечки и кой знае защо за жени. Бързо се сещаме че това са каруцарщини, и подхващаме разговор за технологиите. В случай че жената се окаже в условията на технологична карта №5, тогава брато ...

[CarTest™]

До: Ладога 2008

Стефане, ......
Забелязах че още около старта сте без преден кардан ...
Ама я кажи защо ..... каква беше далаверата ....

[Lazar]

До: Ладога 2008

И още едно въпросче. В радиолюбителския обхват ли поддържате връзка? Гледам радиото на 145.900МХц...

[Стефан]

До: Ладога 2008

Ъ-ъ, 146 са на Спасителната служба на Червеният Кръст на РФ. Закрит служебен обхват. Където работят се чува какво правят. Казват - ако на първото за смяната повикване е труп - значи е на пари. Наслушах се. Заплатите им наистина са бомбастични по нашите мерки. Но повечето са маниаци - ще правят същото и за без пари. Изумителен професионализъм.
А колко се ядосвах че не се размърдахме за тия радиолюбитески курсове, и сам не съм в час - не ме питай.

Ъъъ, такова ... Грешка де. Когато заваряваш кардан на чакъла, понякога помръдва. Не, той не мърда просто така, ами като ти тече от дъжда под яката е малко дразнещо. И додето се сетиш за сестра му, и то помръднало, мам ... Му, де После като го туриш се лигави. Мъчи се да ти измъкне волана. Ама кой ще му го даде.

[Ясен]

До: Ладога 2008

144-146 е любителски, и тук и там. От 146 нагоре явно са спасителите, ама радиостанциите явно са отключени.

[Стефан]

До: Ладога 2008

Честно казано, не се сетих да питам. Тоя Фил го няма за нищо ровенето в какви да е станции. И радио, и навигационни, и компютърни. Като го питаш - разказва всичко. Само че със страшна скорост и пълни подробности. Та гледахме да не го питаме много често, защото бързо започвахме да мигаме объркано, и цялата работа се обръщаше на търкаляне по земята от смях, вместо на работа. "Фил каза третото копче." - значи третото))

[Стефан]

До: Ладога 2008

Хубав ден - и тримата с категория С сме били на едно място. Заради което Доджът с водката, мангала и сухите дрехи е на 200 километра от нас, в предишния лагер. Анрей тръгва веднага, но са си поне пет часа. Вече вали само отвреме навреме, духа, и е около нулата. Работата отива на голямо мислене, обаче пак се разминава. Дрезгав, продран от цигарите смях, запознаваме се. Муса:



(тая, и още няколко снимки са негови)

Муса всъщност е Коля, от Питер, познаваме се от години, и се виждаме за пръв път. Весел човек и голям специалист по тока. Обикновено кара с жена си, но нея я няма на Ладогата. Дърпа ме към техния лагер. Хеликоптера пуска професионален глас на търговски прелъстител, и с мотива че не съм си нужен болен, ме гони при тях. Тичаме стотина метра, и тайната се разкрива



Отборът №732 Всички се смеем, дават ми сух гащеризон и ми сипват. Безнадежна работа, с толкова треперещи ръце не се пие от чаша. Дават ми цялата бутилка. Според тях половинка водка в такова състояние не може да се пие толкова бавно - за 10 минути човек можело да умре. Да дойде мечката, да му изпие водката и да го изяде. Или да потъне в блатото. Или ... Допивам я, спирам да треперя, с тон на градски тарикат казвам да спират скритата камера щото ми е омръзнало да се правя на чужденец, всички реват от смях, успокояват се, карат ме да ям, и сипват в чаши според протокола. С тостове, мезе и бавно. Говорим си за джиповете, карането, планините, живота. Идва Хеликоптера, и се разхубавяваме съвсем



Няма за къде да бързаме. Това е лагерът Видлица. На следващия ден има да караме два пъти по 4 минути на плажа до нас. Толкова са контролните времена на Плажната и Дюнната гонка. Ако издържи строшеният преден десен ресор.













Народът се курдисва да зяпа



и се запознавам с FSA, с когото също се познаваме от години



Плажната гонка е няколко серпентини с две влизания във водата



Пясъкът е много твърд и държи









Финишираме, и се нареждаме на опашката за Дюнната гонка.













Гумите се оставят на 0,8 - 1,0 атмосфера, минава се на 2 - 3 понижена с газ. Нищо което да не можем и ние. Много малко пилоти умеят да се оправят със стръмното, видимо се паникьосват и правят много грешки. Хеликоптерът умее.

После отиваме да търсим ресор. Додето се мотаем, всичко вече е затворено. Затворени в 5 часа магазини предизвикват объркване у младите граждани. Животът от девет до пет за тях е признак на неземна затънтеност. Мисля си за нашите градове и магазини, става ми криво и даже не им разказвам за европейската напредничавост. И супермаркетите ни са мизерни в сравнение със селските им бакалници. Не е да не съм виждал и повече видове френски сирена, само че никога посред гората в дървена къщичка.
Местен джипер се прозява, подарява ни нов уазов ресор и пита какво искаме да направи от него. Нашите са скъсени и с малко листове. Благодарим му, и вземаме само отделни листове.
В лагера закачаме прешленът от звяра да съхне



Десет крачки нататък забелязвам стрелкови трапчета. Лежешком, машинално отбелязвам - стрелково отделение, езерото е било в тила им, по средата на веригата - голям кръгъл окоп. Учудвам се че някой се е влачил до тука да прави занятия, и изведнъж вдявям че не са никакви учения. И никаква землянка не се е срутила миналата година. Чие отделение е било затиснато до водата, а после ги е улучила бомбата няма кого да питам. Стоя, мълча, не мисля за нищо. Ей я къде е била войната. После отивам и вадя ракията, нали уж имам рожден ден.

[Георги Крумов]

До: Ладога 2008

Стефане с голям интерес чета репортажа ти и да си призная малко ти завиждам за хората с които си се запознал там за невероятните емоции на преживяното.Дай Боже всекиму.

[KamAZadjiq]

До: Ладога 2008

Разказът е супер! Можеш ли да кажеш нещо повече за триосата буханка?

[CJ_]

До: Ладога 2008

Страхотен кемпер
Най-задния мост двигателен ли е ? и кардана от средния диф ли излиза ?

[Стефан]

До: Ладога 2008

Постоянно водещ е средният. Изходът на РК за предния кардан е направен проходен, и назад отива за третия мост.
Като кемпер, в него нормално живеят трима души.

[CJ_]

До: Ладога 2008

Страшен е ! Само тавана трябва да се резне и да му се сложи едина мушама и да се отваря тавана зада се седи прав вътре !
А средния мост непречи ли на кардана за задния ?