Ладога 2008

[Стефан]

До: Ладога 2008

На тия хора просто не е харесал УАЗ Патриот, сигурно е въпрос на вкус))
Кой какъв е в отбора си е работа на отбора. А стартовият списък - стартов списък Та, и кой щурман, а кой отваря консервите също си е тяхна работа. През старта минава табелката с името, вързана на канап. На никой не му пука кой я носи - решението си е на отбора. На финала пристигат таласъми, заради които никой няма да вика майките им за опознаване. Толкова повече че и те я ги познаят, я кой знае
Защото всеки метър движение струва неистов труд. Когато към това се добавят и непрекъснатите ремонти, човек много силно се замисля дали наистина му харесва точно тоя модел на тъкмо тая фирма. Важи за съвсем всички марки, колкото и да са рекламирани. Така естественият отбор е оставил само УАЗ и японският УАЗ. Останалото е от лукаваго.

[Lazar]

До: Ладога 2008

Ъм...Стефане, гледам в списъка на финиширалите, че има и доста английски УАЗ-ки.

[Стефан]

До: Ладога 2008

ДЕФовете са отделна тема, и в никой случай не приятна. Нещо като отделно стадо с други кинти. Единствената причина за 20 дни да стана от стола и да си прибера очилата и часовника. Като правило - буклуци. Нито за пръв път, нито само с нас са стигали до такива отношения. Те са единствените такива, прочее.
Работата е проста. Рамата му е по-тежка от уазовата, като правило не си дават труда да сменят и мотора - все тая е. И на тая рама по-лесно се завират скъпите лапландерови мостове. Собствено Дифендъра не интересува никого.
Изобщо, руснаците хич не са гнусливи, що се отнася до произхода на каква да е техника. Въпросът не ги занимава никак, щом нещото върши работата, която се очаква от него, и е здраво. Ако знаеш какво имат по спасителните си служби ... На някои неща не знам и имената. И сигурно държавите, които ги произвеждат нямат по толкова. Човек не може да направи нищо, освен да квичи като пияно прасе от завист.

[ТОДОР ХРИСТОВ]

До: Ладога 2008

Виждам, че е имало доста АТВ-та, ако имаш наблюдения, разкажи нещо за тях, как се справиха
Поздравления и от мен за успешния край на приключението Лагога !

[Стефан]

До: Ладога 2008

Не познавам никой от тях, и не знам за класиранията. Няколко пъти само трасетата ни се пресичаха. Ние че улави - улави, ясно. Ама те и нас удрят в земята))
Значи, чудото върви в кал практически до ръкохватките. В тресавищата потъват много по-малко, понякога успяват де се измъкнат обратно отгоре и да не потънат пак, ами да стигнат до гората чисто. Страшно става по пътищата.. На някои места има повредени гати, другаде в коловозите са хвърляни трупи надълго. Хубаво, ама отгоре има половин метър кал или вода, и това не се вижда. Те са по две машини, обаче нямат щурмани да тичат пред тях и да им опъват лебедките. Дърветата отдолу често ги заклещват и ги чупят. Заради теглото вървят общо взето по-бързо от джиповете. В лагера рядко успяват да паднат сами, не са живи от умора. Помагат им да слязат.
Някога е имало и мотоциклети. Същата работа.

[Стефан]

До: Ладога 2008

В гората обикновено има повече мъх и лишеи отколкото трева. А на тая уж полянка има и цветя. Само че да се тича по нея не може. Под туфите има чернокафява вода, примерно до коляното. А отдолу дявол знае какво, и корени. Или тояги отпреди стотици години. Без всякакви разправии хваща крака. Ако човек не се паникьоса, не прави резки движения или други глупости, има малко време да измъкне единия крак с две ръце и да пристъпи. После другия. Понякога може даже да се измъкне отгоре и да походи малко по сухото. Торфено блато. Нормалните хора го заобикалят отдалече. Щурманите търсят дърво, за което може да се върже лебедката отсреща, и мястото до което може и да стигне. Дърво дебело трийсетина сантиметра не е гаранция за нищо - лебедката тегли джипа и блатото пред него, а дървото пада като че не е било в земята. А виж посред тая красота, преди гората, дърво дебело три пръста е здраво Блатото дърпа, лебедката дърпа, а колкото има народ подпира дървото. Ядосан щурман леко и непринудено спира 9 - 12 000 лебедка с ръце)
Щурманът казва траекторията и местата за завиване, джипа реве на втора, тръгва, и по-скоро глисира отгоре докъдето стигне. Един оборот да пробуксува и общата рецепта е - можеш да сваляш номерата, колелата ако успееш, и да си тръгваш. Просто гумите са най-скъпите. Идеята за осемцилиндровите двигатели по 300 коня предизвиква весел смях. За жигулски мотор - въздишки от завист. После се почва. Удължителите ту стигат ту не стигат. Дръвчетата се измъкват като кокичета от леха. Чуждите коловози са крачка наникъде. За котви се използват другите джипове. Всичко изтървано отива при костите на динозаврите, милион години под краката на човеците. По края на гората има дървета, преживели много Ладоги - личи по следите по кората. Забранено е лебедките да се връзват без корозащитите. Забранено е да се връзват колкото и да е над земята. Така дърветата по държат. Обаче ако се върже високо, веднага става по-леко, защото започва да вади муцуната отгоре. Където има дебели дървета, и това личи. Каквото и да прави щурманът, следи и държи въжето. Веднага щом се охлаби, започва да го обира. Иначе ще се намотае на някое колело и всичко ще свърши. Като тръгне пък, пилотът не може да спира, защото пак ще потъне.
Мирише сладникаво, като на нещо което всеки момент ще се развали. Но не се разваля. Не цапа. Отвънка човек е мокър, но по дрехите няма кал, няма нищо.
После вече пътят е хубав



Където са го разбили много





заобикаляме по банкета













После има дълъг хубав път





Малък брод













и оставено от някого мостче на следващото пресичане на реката



Моторните триони са забранени на етапите, обаче повечето хора с брадвата са по-бързи от всяка резачка. Понякога трупите могат да се закопаят открая, ако брегът е сух и здрав. Ако не - някога народът си е носел кофи със скоби за греди. Сега товарните колани с лебедки са евтини, и на повечето не им е жал да ги оставят след като сами минат по мостчето. Не че нещо, ами са по-безопасни от скобите при преобръщане. Пък и мостчето все някоя година ще изкара и с тях, и ще свърши работа на някого после.

Финалът не е за нас, нали сме забравили чипът. Обаче сме минали целия етап в контролното време, та не сме ядосани.

[Венцислав Петров]

До: Ладога 2008

Участието на Стефан в Ладога 2008 и този репортаж се осъществиха с помощта на:



OFFRoad-Bulgaria.com
Списание OFFROAD BG

Генерален спонсор T.T + Т.Т. Младши


Тони Илиев
Spas55
rumbata
Иван Алексиев
Станко Вълчанов
Pursie
Александър Василев Димитров
Евгении Кукурешков
vladi333
iiiopo
Павлена Николова
Tramp
Веско
sabin
МИШО/ELEKTRIK
zzlatev
Yaro
peppy
Ivich
BatGeorgeone
Явор(dorzi)


Снимките са правени с прахо, водо и ударозащитени фотоапарати ОЛИМПУС единият от които беше специално предоставен от представителството на ОЛИМПУС за БЪЛГАРИЯ.

[Георги Крумов]

До: Ладога 2008

Това май е по трудно от Париж- Дакар

[Чавдар (V93)]

До: Ладога 2008

Това май е по трудно от Париж- Дакар

Със сигурност е много по-различно от Париж-Дакар

[kinex]

До: Ладога 2008

Това май е по трудно от Париж- Дакар

За участниците - може би. Трудно е да се сравняват. Някой който ги е карал и двете трябва да каже. Иначе като подготовка на машините, отговора е очевиден.
Стефане поздравления. Като те слушам направо ми идва да емигрирам в Русия.

[Ясен]

До: Ладога 2008

...направо ми идва да емигрирам в Русия.

Тъкмо се чудех и аз как да го изразя математически

[Венцислав Петров]

До: Ладога 2008

Това май е по трудно от Париж- Дакар

Няма смисъл да се сравняват ябълки с круши... Това са различни състезания между които единственото общо е че превозните средства са на гуми... Всичко друго е различно...

[giorgio]

До: Ладога 2008

... Това са различни състезания между които единственото общо е че превозните средства са на гуми...

...можеш да сваляш номерата, колелата ако успееш, и да си тръгваш...

Някои от участниците в Ладога, дори успяват и да ги свалят...

[Георги Крумов]

До: Ладога 2008

Да колеги прави сте ,просто не знам как да си изразя възхищението и уважението към участниците. Дяволски трудно е. Просто за мене П-Д досега беше най -трудното ,независимо ,че съм бил на БАМ и ми беше ясно какво представлява руското бездорожие. Но там за хората това си е всекидневие и работа, затова не прави впечатление.
Поздравления на Стефан за това което е направил.

[дядо Ники]

До: Ладога 2008

Поначало чета и препрочитам, но описанието на тресавището го препрочетох толкова пъти, че едва ли не го научих наизуст.

Поздравления за Стефан!