Ладога 2008

[icerunner]

До: Ладога 2008

Бааааааааа тези още продават бензин 76

Аха, а на същата табела се виждат и цените на останалото - около $ за 95

[Стефан]

До: Ладога 2008

По регламент през цялото състезание е забранено да се пали огън на земята. Затова в джиповете се търкалят газови горелки и канчета за в случай на закъсване задълго. А в лагерите има мангали



Разглобяеми тенекиени сандъчета с дълги крака. И свещените шишове за шишчетата. Дотолкова са свещени, че шашлыкингът отдавна е отделно и крайно почитано направление в руския офроуд. Правят се в нечовешки количества по стотици рецепти, и за мое изумление всичкото това месо се изяжда наистина.
За цивилната храна си има газови котлони и електрически чайник



От спасителите по приятелска линия имаме 14 метрова антена за далечна връзка, и висим на служебните 146 МХц, а не на работническо - селските 27 на СиБи-то. Апаратурата е по-качествена, и въпреки калпавата честота, връзката е по-добра. Фил раздава на всички ръчни радиостанции с номера, и резервни батерии. На единия канал са настроени на един ват, на другия - на 5 вата. На една и съща честота. Професионалисти, винаги има какво да научиш от тях.





Тента е мрежест, и пази само от комарите, и донякъде от вятъра. Под него протича мисленето, пиенето на чай като крайна форма на интензивно колективно мислене, наливането с кафе и понякога яденето. Кръглите кутийки са противокомарни свещи. Наистина работят. Понеже не всички имат шапки с мрежи, и аз през цялото време солидарно не използвам тая, която ми даде Веско Горанов. Но все едно ту е студено, ту духа вятър, за мухите и слепните е рано, ще дойдат след две седмици, когато нас вече няма да ни има. Така че комарите са малко - нито късат крайници, нито докарват народа до алергични шокове, нито даже въздухът става сив. Освен това изобщо не са вкусни. Ако човек се държи разумно и не се дръгне като крастав - не стават нито рани, нито отоци. Мазилото против, или от, не работи. Сигурно е за само за комари от умерения пояс



В бидончето преди година Хеликоптерът си е набрал клюква. Дребни северни червени плодчета със странен вкус. Просто за ядене не са хубави. А някой простак да вземе да сипе вътре спирт



За свой срам го пием през цялото време.

Никой не се и съмнява че Камаз е извънредно уважавана марка самосвали.





Забранено е и горенето, и закопаването на буклука

Нощем в центъра на лагера, на нарочното табло се закачат всички важни съобщения, реда на стартиране, класирането



Целият лагер обикновенно не е по-голям от Перник, но не винаги всеки отбор има достатъчно сили, достатъчно здрав джип, или достатъчно време да отиде до там. Но пък всички познават по някой, който е тръгнал тъкмо нататък, и клюките се разнасят бързо.













Има и по-богати от нашия лагер. С наети кемпери, с прислуга от таджики и прочее салтанати.













И така - двайсетина минути Е, не караме много бързо, за да не вдигаме прах, но си караме прилично.

Сутринта събуждането е просто. Галка застава в центъра на нашия лагер, и с глас на истинска дикторка казва на уважаемият екипаж № 710 че до старта има толкова време, и значи е време заминаващите да стават за закуска. Не знам кога и как спи, но винаги има топло кафе, всякакво топло ядене, та който каквото иска, и нови пакети НЗ вместо тия, които сме направили на нищо в предишния етап. Не че сме ги изяли, ами сме мърлячи. Макар че калта и органичните буклуци са обикновена храна, а неорганичните изобщо не са мръсотия, защото не се усвояват от организма на джипера, и значи изобщо не съществуват.









Саморазгъващите се палатки са необикновенна ценност. Не. Безценни са. Когато се връщаш, и от умора, или под дъжда и не знаеш къде е горе и къде долу, палатката просто се вади от калъфа, и се изпуска на земятя. Тя сама подскача и се отваря. Ако е застанала с входа на другата страна, стига да я завъртиш към себе си, и да паднеш вътре. Сгъва се за 10 секунди повече, ако човек много го мързи. Иначе по-бързо. Самонадуващите се дюшечета са спорна работа. Хубаво се надуват, обаче когато още не си на себе си, искат много сила за да се навият. За къмпинг сигурно са отлични, за работа - не.
Цяла нощ наоколо святкат електрожени. При нас още не.



Наместваме гайките на главината с нова шайба, докарваме малко спирачки, и тръгваме за СУ-2.

[iai-bg]

До: Ладога 2008

... Пожарът е далече, за да се разгори му трябва още не по-малко от минута. Така че спираме да се правим на цивилни, изхвърляме локвичката стопено олово, ръгам където трябва гаечните ключове за да запали, и се омитаме....

За тази част от текста моля за пояснение...

[Стефан]

До: Ладога 2008

А, дизелът - дизел, обаче освен него, в такава кола има разни компютри, радиостанции, един куп зареждачки. На пътя си работят. Така че когато са счупени клемите на акумулатора, дявол знае защо пуши и се опитва да се запали. Бе, капризи. Па може и да е ревност. Не съм бил джип, обаче ако целият екипаж ме зареже заради някъв си параход, сигурно и аз ще се вкисна.

[iai-bg]

До: Ладога 2008

А, дизелът - дизел, обаче освен него, в такава кола има разни компютри, радиостанции, един куп зареждачки. На пътя си работят. Така че когато са счупени клемите на акумулатора, дявол знае защо пуши и се опитва да се запали. Бе, капризи. Па може и да е ревност. Не съм бил джип, обаче ако целият екипаж ме зареже заради някъв си параход, сигурно и аз ще се вкисна.

Благодаря за пояснението, отивам пак да се наредя на опашката на чакащите...
Леко писане!

[Георги Крумов]

До: Ладога 2008

Стефане ,не знам за кой път ти повтарям -кефиш ме

[Стефан]

До: Ладога 2008

Всяка година обиколката на езерото е в другата посока, тази е обратно на часовника. Тръгваме от южния край на североизток.
Старта на Специалният Участък 2 е необичайно близо до лагера - на 7 километра. Самият СУ е около 14 км, контролното време за минаването му - 10 часа. Сложността - 8 от 10 възможни. От финала обратно до лагера са 13 километра. Вторият финал е в лагера, максимум час след финиширането на СУ. Максимално разрешената скорост от и до е 40 км/ч, уж за безопастност. След два дни ще отменят ограничението, тия които са го нарушавали от последни ще станат първи, и това хич не добавя уважение към Овчинников. Никой не знае защо го правят. Версия, че е за да пробута свои хора на по-предни места, няма.
По пътя видимо изнервен УАЗ казва че жпс-ът му виси и пита за пътя до старта. Тутакси щурманът получава инструкции, радиостанция от нашите и хуква да бърза. После някой се сеща че са го виждали и друга година, и тогава той ни е помогнал. Слабичко русоляво момче, казва се Аркадий. С него ще си помагаме още много пъти. Оказва се корав мъж, а двамата му щурмани, уж приятели от детството - не. Посред състезанието ги изгони в Москва, но остана с механиците и баща си. Биолог на 70 години с два инфаркта и фен на сина си. Стигнаха почти до края, а всичко свърши заради двата генератора от БМВ отгоре на мотора. Вечно кривяха кронщейните, и най-накрая счупиха шайбата баш където не трябваше. Ладога, какво да я правиш. Всеки ден десетки джипове стават на практика на вторични суровини.

Легендата



Мястото



Даже дърветата не са много нагъсто
И стартът



И тук установяваме че сме забравили чипът. Картичка, която съдиите показват на електронния регистратор. Той сам записва времената и номерата. Освен него, спортистите имат и жпс-на черна кутия, която после се проверява. Ширината на трасето е по 50 метра вляво и вдясно от азимутите, не може да се излиза от него. Все едно няма време да се връщаме. Няма да ни зачетат етапа. А ние напук ще го минем. И тръгваме.
Няколкостотин метра е сухо



А после изглежда сухо и здраво. Но вече не е.











И щурманите стискат радиостанциите и побягват през гората, търсейки траектория, която техният джип и техният пилот може.
Всичко става с жестове, или по радиото. Да се вика отдалече е безсмислено - в гората крясъкът "Тука съм!" е безсмислен. Звукът се чува отсякъде. Ако не се виждат, щурманът казва точните разстояния, местата на завиване, предавката и газта. Всичкото - желателно по-точно от метър. Иначе спира само да тича, и се вкопчва във въжето на лебедката, понеже джипът вече стои. Навигационната, в общия смисъл, задача е символична. Няма как да се сбърка накъде са отишли предните)



Когато върви дълго, което рядко, обичайното положение в кабината е пилотът върти като бесен и разказва сексуални подвизи срещу възрастни роднини. Щурманът дреме или зяпа птичките. Макар че почти ги няма. На всяко кръстовище пилотът пита Накъде???, и щурманът без да поглежда казва По главният! или По утъпканото! Отвреме на време и двата коловоза изглеждат еднакво, и тогава разговорът се осмисля.
П. - На къде?
Щ. - По главния.
П. - Еднакви са.
Щ. - Къде сме??? ААА!!!


Поучителен брод



Входа и изхода са по 45 градуса, от излишно прибързване не минаваме първо пеша. А под водата са остатъците от падналия мост. Трупи по половин метър напряко, и не са един до друг. По-здрав капан - здраве му кажи. На входа спирачките разбира се изчезват, и муцуната се забива в калта почти отвесно. Лошото че силно. Някак се промъква, но вече нямаме и волан. Минава Аркаша и ни пуска свойта лебедка, нашата е под калта и трупите.



Минус са правената кормилна щанга, левият хъб и главината. Поръчваме по радиото електрожена, ядем и зяпаме как буксуват идващите след нас.



Под друго дърво чака УАЗ. На капака пише Миндель, питам човекът отстрани къде е пилота, изненадано ми казва че е той. Хиля се глупаво, говоря за читатели и преводи, той се радва и така се запознавам със самия Немодный



На картата намираме грейдерен път, по който Черокито може да стигне до нас. Рядък случай, като правило рокадни пътища няма. Руснаците не казват че някой е на трасето, казват че е във трасето. Не е граматическа грешка. Освен за Туризма и Стандарта, на другите маршрути просто физически няма как да попадне каква да е кола, и е въпрос дали ще стигне. Така че и помощ няма откъде да дойде, освен от другите, които също вече са там. Всички помагат на всички. Части, гориво, храна, вадене на джиповете. Не всички, които имат шанс за класиране предлагат помощ, но ако за някой се знае че ще влезе в наградите, дори екипажите в отчаяно положение го гонят. "Ти карай, ние тука все някак ще се оправим." Нашето трасе е за ТР2 и частично ТР3, и това е единствения случай, в който все пак има, макар и бивша връзка с нещо като цивилен път.
Новият голям генератор работи за отлично и електроженът не кляка. Щангата може да се завари по единствен начин, и вече криво ляво имаме ляв завой, а десен ще имаме колкото да не е без хич. Вече не е малко Във военните мостове тая беля не е рядка - измъкнал се е стопорният пръстен, и външният лагер е пропаднал до вътрешния. Затова се и мотае главината, няма спирачки и какво да е още. Квото и да говорим за кого да е, няма какво да направим, освен да набутаме между двата черупка от трети. Пак ще имаме спирачки само наужким, обаче вече няма да стане по-лошо. Лафът Бе дай да идем на Ладога, та между другото и да го ремонтираме, става близък и разбираем. С кикотене Не се шашкай, брато, всички правят така!, просто си караме нататък.











До следващия брод, който е весел. Бреговете му са като нашите екстреми, обаче изходният е кал до над коленете, а долу има два ръкава на рекичката с тинесто дъно и островче от кал между тях. Двайсетина метра.





















Няколкостотин метра е сухо и твърдо, само завои, две счупени тойоти за които нямаме части, и за първи път виждам тресавището. Преди да попитам знам че е то.

[Хеликоптер]

До: Ладога 2008

все правильно... вспоминай дальше..))

[koko11]

До: Ладога 2008

Въх. Чудесно.

[nedialko dimitrov]

До: Ладога 2008

Нямам думи !!!

[Lazar]

До: Ладога 2008

Аватар

[Чавдар (V93)]

До: Ладога 2008

... Когато върви дълго, което рядко, обичайното положение в кабината е пилотът върти като бесен и разказва сексуални подвизи срещу възрастни роднини. Щурманът дреме или зяпа птичките. Макар че почти ги няма. На всяко кръстовище пилотът пита Накъде???, и щурманът без да поглежда казва По главният! или По утъпканото! Отвреме на време и двата коловоза изглеждат еднакво, и тогава разговорът се осмисля.
П. - На къде?
Щ. - По главния.
П. - Еднакви са.
Щ. - Къде сме??? ААА!!!

....

Мдаааа , навигатори ...

[iai-bg]

До: Ладога 2008

Колко КАЛ !!! ... Съкровище ..Цяло море ..


За тресавището - поздрав...

"Yellow Submarine"
In the town where I was born
lived a man who sailed to sea
and he told us of his life
in the land of submarines.

So we sailed up to the sun
till we found the sea of green
and we lived beneath the waves
in our Yellow Submarine.

Ref.: /: We all live in a Yellow Submarine
Yellow Submarine Yellow Submarine. :/

And our friends are all on board
many more of them live next door
and the band begins to play.
Ref.:

As we live a life of ease
every one of us has all we need
sky of blue and sea of green
in our Yellow Submarine.

Иосиф Бродский:
ЖЕЛТАЯ ПОДЛОДКА

В нашем славном городке
Жил один моряк седой.
Он бывал в таких местах,
Где живут все под водой.

И немедленно туда
Мы поплыли за звездой
И в подводной лодке там
Поселились под водой.

2 раза: Есть подлодка желтая у нас, желтая у нас,
желтая у нас

Мы живем внутри воды
Нет ни в чем у нас нужды.
Синь небес и сильный зной
Подружились с желтизной."

Очакваме премеждието...
Обещавам да те завда в Царската пещера някой ден...

[IvanIvanovi]

До: Ладога 2008

предлагам, след като Стефан приключи с описанието (дано да е по-дълго) да се отдели в отделна тема и заключи като образец на репортаж. пък плявата да си отиде дето и е мястото

[Иван Алексиев]

До: Ладога 2008

Стефане я кажи какво се случи с Патриотите гледам ,че и двата са с навигатори жени и двата са преминали през всички специални етапи без изключение и са достигнали до края. То ясно ,че конструктивното предназначението на Патриота не е за Ладога но защо е било толкова негативно мнението на колегата които цитираш по-горе.
https://htftp.offroad-bulgaria.com/I...lts08final.pdf