Това е вероятно да съм го разправял някъде, ама какво пък толкова от евентуално още веднъж.
И ние на бригада. От Копривщица сме, в Копривщица сме, но спим в училището и не ни пускат до вкъщи даже да се изкъпем. И сме гладни кат влъцИ. Хванахме една кокошка, скубане, пърлене, кормене - всичко нормално. Ще я варим. У един съученик, който живее през оградата на училището. Слагаме я по обед. В някакъв момент баба му на Ванчо вижда включен котлон и понеже няма спомен да готви нещо - веднага го изключва. Ванчо отива да види как се движи кокошката и пак го включва, след него минава баба му и пак го изключва. Така цял следобед.
Накрая имахме кокошка, кисната пет-шест часа в топла вода... Обаче я омаахме без да се поколебаем!
					И ние на бригада. От Копривщица сме, в Копривщица сме, но спим в училището и не ни пускат до вкъщи даже да се изкъпем. И сме гладни кат влъцИ. Хванахме една кокошка, скубане, пърлене, кормене - всичко нормално. Ще я варим. У един съученик, който живее през оградата на училището. Слагаме я по обед. В някакъв момент баба му на Ванчо вижда включен котлон и понеже няма спомен да готви нещо - веднага го изключва. Ванчо отива да види как се движи кокошката и пак го включва, след него минава баба му и пак го изключва. Така цял следобед.
Накрая имахме кокошка, кисната пет-шест часа в топла вода... Обаче я омаахме без да се поколебаем!



 Така старият съд започва да играе ролята на "тандур".
 Така старият съд започва да играе ролята на "тандур". Но не и на индийско тандури обаче. Доста силна нотка на "пушено". Което ме навява на мисълта следващия път по същата схема на топло пушене и печене в глинен съд да си спретна нещо свинско - джоланчета, бут, нещо такова...
 Но не и на индийско тандури обаче. Доста силна нотка на "пушено". Което ме навява на мисълта следващия път по същата схема на топло пушене и печене в глинен съд да си спретна нещо свинско - джоланчета, бут, нещо такова...  
							
						


 
							
						

 
			 ...
... А и не е нужно да е "мозък". Щото от много залитане по бавното готвене забравяме традиционни ястия като пр. "агнешко печено". Дъщеря ми, която си дойде за малко, но я хвана #извънЗемното положение тука, казва, че в Нова Зеландия (традиционно "овчарска страна") пекат агне / плешка или бут от агне винаги и само просто като поставят шпикованото месо в тава и бухат в загрята на 200 градуса фурна за от 2 до 4 часа в зависимост от теглото му (проверяват го с бодене с вилица кога точно е готово). И си става перфектно, е, трябва да ползваш нож при яденето му и да имаш зъби, разбира се.
 А и не е нужно да е "мозък". Щото от много залитане по бавното готвене забравяме традиционни ястия като пр. "агнешко печено". Дъщеря ми, която си дойде за малко, но я хвана #извънЗемното положение тука, казва, че в Нова Зеландия (традиционно "овчарска страна") пекат агне / плешка или бут от агне винаги и само просто като поставят шпикованото месо в тава и бухат в загрята на 200 градуса фурна за от 2 до 4 часа в зависимост от теглото му (проверяват го с бодене с вилица кога точно е готово). И си става перфектно, е, трябва да ползваш нож при яденето му и да имаш зъби, разбира се. 

 Връща ми "Жигулата" и вика: "От мен имаш една овца! Жива ли я искаш?"
 Връща ми "Жигулата" и вика: "От мен имаш една овца! Жива ли я искаш?"  "Сакън!" отговарям. "Добре", казва той, "ще я дам да я одерат, почистят, ама губиш кожата!".
 "Сакън!" отговарям. "Добре", казва той, "ще я дам да я одерат, почистят, ама губиш кожата!".  В началото на лятото, без фризер, с един малък амонячен хладилник...
 В началото на лятото, без фризер, с един малък амонячен хладилник...  Та падна едно готвене, вкл. пекох на скара пържоли, шишове - стават съвсем нормално, добре и тънко начукани пържолите, шишчетата на по-малки парченца.
 Та падна едно готвене, вкл. пекох на скара пържоли, шишове - стават съвсем нормално, добре и тънко начукани пържолите, шишчетата на по-малки парченца. 
							
						
Коментар