Този пътепис ме връща към моите спомени, но и ме запознава с нови неща.
Благодаря за споделеното и очаквам продължението.
-
Няколко километра след отделяне от магистралата на това кръстовище се влиза в централната част на Удине.
Слеващият кадър е от подхода към площада с катедралата, част която се вижда в дъното
Някак си намерихме място за паркиране непосредствено до катедралата. Ето я
Тръгнахме из улиците на Удине. Ето я и Лоджа ди Сан Джовани. Тя се намира на Площада на свободата.
След няколко минути бяхме на другия известен площад - Джакомо Маттеотти. Ето го и него.
На площада имаше няколко кафенета, така че седнахме в едно от тях. Направи ми впечатление, че сервитьорката беше чернокожо момиче. Беше симпатично и говореше много добър италиански. Съпоставих този факт с наблюденията си от предната година в Триесте, където в кухнята на италианската пицария пиците ги правеха китайци. И тук гастарбайтери. Явно европейците постепенно се отучват да работят и си внасят евтина работна ръка. По този начин Европа се променя в посока, която лично на мен не ми харесва. Винаги съм смятал, че развитите европейски страни са привлекателно място за посещение по две основни причини : атмосферата на бита и историята, изразена чрез паметници и артефакти. Паметниците са налице, но атмосферата вече не е същата, защото се намесват общества, които нямат нищо общо с тази история и бит. Не ми допада, но кой ме пита. . .
Изпихме по един напръстник кафе и се върнахме на паркинга. Точно до мястото, където бяхме паркирали имаше един контейнер, пълен с ризи, панталони, тениски и др. подобни. Явно беше някаква общинска инициатива за събиране на стари дрехи.
Продължихме пътя си. В покрайнините на Удине има голям търговски център - Читта Фиера. Отбихме се да видим за какво става дума и да си вземем някакви сандвичи за из път.
Както се вижда, центърът не беше нищо особено, но сандвичите бяха супер.
Продължихме на север. Следващите 40 км магистралата се движеше край река Талиаменто. Когато минахме над нея се видя колко е широко леглото й.
На този възел слязохме от магистралата за да тръгнем на запад към планината.
Остави коментар:
-
Ден трети : Любляна - Кортина Д'Ампеццо
Днешният ден беше първия съществен от тази екскурзия. Предстоеше да посетим един окръжен град, да навлезем в Алпите, да видим едно от най-красивите езера в региона, да се изкачим с колата до подножието на една от най-известните скални групи в Доломитите и да нощуваме близо до един от най-елитните зимни курорти в света. Но всичко подред.
Преди да започна съществената част на пътеписа искам с огромно съжаление да кажа, че след завръщането си установих, че регистратора е форматирал картите както той си знае и от четирите дни в Доломитите (ден 3,4,5 и 6) успях да спася само два - ден 5 и 6. Интересно, защото по време на следващите три пътешествия през 2019 г. машинката се държа без проблеми. Явно беше решила да прави номера точно на екскурзията с най-красиви пейзажи. Добре, че все пак нещо остана от записите.
Както стана ясно, през първите два дни в Доломитите няма да мога да покажа нито един кадър от регистратора и би трябвало да разчитам само на снимки, направени с фотапарата и телефоните. Но тъй, като се стремя пътеписите ми да могат да служат и като пътеводител, ще илюстрирам по-интересните места от маршрута със снимки от нета.
Продължавам с изложението. От Любляна до границата с Италия при ГКПП Гориция има стотина километра по магистрала, които се минават бързо. Магистралата в Словения е без забележки.
На 55 км след изхода от Любляна при село Раздито има вилка, на която пътят се отклонява надясно към Гориция. Основното направление вляво води към словенския Копер и италианския Триесте.
Седем километра преди границата има бензиностанция на OMV, където спряхме да заредим до максимум. Ясно беше, че горивото в Италия е доста по-скъпо от Словения.
Границата е Шенгенска, така, че ако не внимаваш няма и да разбереш кога си влязъл в Италия. Има само табела със знамето на ЕС и надпис ITALIA
Магистралата в Италия също е без забележки.
Първата точка от дневния ред беше окръжния град Удине.
УДИНЕ е център на едноименен окръг в областта ФРИУЛИ-ВЕНЕЦИЯ-ДЖУЛИЯ. Основан е през 10 век, но най-голямото си развитие бележи в периода 15-18 век, когато е бил под владение на Венецианската република. В момента има население около 100 хиляди. Основните забележителности са :
ПИАЦЦА ДЕЛЛА ЛИБЕРТА (Площада на свободата) с двете красиви сгради ЛОДЖА ДИ САН ДЖОВАНИ от 16 век с часовниковата кула и ЛОДЖА ДЕЛ ЛИОНЕЛО, строена през 15 век в стил венециански готик, в която в момента се намира общината.
ПИАЦЦА ДЖАКОМО МАТТЕОТТИ - красив градски площад с много кафенета и едноименна църква.
ДУОМО ДИ УДИНЕ - Катедралата в Удине, строена през 13-14 век.
В Удине има още една забележителност, за която нямаше да има време. Това e венециански ренесансов дворец, който се намира на нисък хълм.
На 42 км от границата стигнахме до южния пътен възел за Удине.
На много места по италианските магистрали има прегради както по средата между двете платна, така и от дясната страна. На горната снимка се вижда, че част от двсната преграда е прозрачна. Ето причината в конкретния случай.
По този начин от една страна пътуващите виждат една хубава и добре поддържана къща а от друга се осигурява светлина за стаите от къщата. Пустите му италианци...Остави коментар:
-
Благодаря за споделеното приключение ! Очаквам с нетърпение продължението !
Остави коментар:
-
Доломитите - една лятна алпийска приказка.
Честита Нова година съфорумници !
На всички пожелавам здраве и много безаварийни километри.
И дано този проклет вирус изчезне, че светът полудя и за обичайни пътешествия и дума не може да става. Имам в резерв още три теми от предната година, но ако нещата не се нормализират няма да има какво да споделя.
Всички досегашни мои разкази са в подфорума "Балкани" и това ми е първият в "Европа".
Пътешествието бе посветено на едно отдавнашно мое желание, чиято реализация до този момент отлагах - да посетя Алпите. Отлагах я, защото е свързана с 4 дни придвижване - два на отиване и два на връщане, което от своя страна изисква поне 9-10 дена отсъствие - нещо, което по различни причини ми беше трудно да организирам. Тази година /2018/ вече направих едно такова, описано в ТОЗИ пътепис и реших да го направя още веднъж. Избрах периода началото на август.
Тъй като Алпите са огромна планина, за район избрах една от най-красивите им части според това, което бях чел - Доломитите. Районът имаше още едно предимство - беше и най-близо до мястото, откъдето тръгвам. Малко инфо за тази част на Алпите.
ДОЛОМИТИТЕ са планински дял от Алпите, разположен в източната им част основно на територията на Италия и малка част в Австрия. Площта им е около 16 хил кв.км. Италианската част носи още името Южен Тирол. Тя е в административните граници на областите основно ТРЕНТИНО-АЛТО АДИДЖЕ и частчино ВЕНЕТО.
Смята се, че това е най-красивата планина в Италия. Поради невероятните гледки и пейзажи Доломитите са включени в списъка на ЮНЕСКО за световното природно наследство.
Както и името подсказва, основните масиви са изградени от доломит, който е седиментна карбонатна скала. По тази причина има наличие на много силно ерозирали и насечени форми, които придават на планината неповторима красота.
Върховете на Доломитите далеч не са най-високи в Алпите, но има точно 20 трихилядника. Най-високият от тях е Мармолада (3343 м).
Доломитите са много популярни сред планинарите и изобилстват от планински маршрути с различна дължина и степен на трудност. Всички маршрути са маркирани и всеки си има номер, както пътищата от републиканската пътна мрежа. Особено популярни са така наречените ВИА ФЕРРАТА, които представляват трасета с повишена трудност, като в по-трудните участъци има изградени въжени мостове, метални стълби и парапети, а някъде само стоманени въжета. Такива в Доломитите има около 20 бр.
В планината има много и добре организирани ски центрове, някои от които са световно известни : Кортина Д'Ампеццо, Мадонна ди Кампилио, Вал Гардена, Алта Бадия, Антерселва и др. Освен тях има и много други, по-малки. Навсякъде има изградени ски съоръжения и множество хотели и ресторанти. В Доломитите е обособен и един от най-големите ски региони в света. Той се казва DOLOMITI SUPER SKI и включва 12 комплекса с обща дължина на пистите 1220 км и повече от 450 съоръжения, които се ползват с карта, валидна за целия комплекс.
Ясно е, че за няколко дена не може да се обиколят целите Доломити, затова бях планирал да видим някои от основните места, в т.ч. кабинков лифт до подножието на третия по височина връх, повечето от световните курорти, рая за скиорите - Селла, няколко от най-знаковите скални групи като "Трите чими на Лаваредо", "Тофана", "Мармолада", "Кристало", "Прадат", "Пиз Бое" и др., няколко езера, както и някои от най-красивите селищни образувания като Корвара, Сапада и Арабба. За всяка от тези атракции ще има пояснение в подходящия момент.
Нашата група не сме планинари и най-голямата надморска височина, на която бях стъпвал е заслона "Леденото езеро" (2710 м). Тогава времето не позволи да отидем до Мусала. Най-високото място, на което пък колата ми бе се качвала е хижа Вихрен (1950 м).
Според плана на тази екскурзия с колата няколко пъти трябваше да бъдем на височина над 2200 м, а без нея на повече от 3200 м.
Преди да започна разказа си ще покажа един типичен пейзаж от Доломитите, за да знае читателя за какво ще става дума по-нататък.
И едно уточнение. В италианския език често се срещат двойни съгласни. Такива има и в много от имената. Аз съм възприел, че независимо от това, че имената ги пиша на български, там, където има двойна съгласна, остава така. По две причини : първо според мен имената трябва да се уважават независимо дали са на хора, населени места, реки, планини и т.н. И второ те променят мелодията на езика и доста често ако говорите с италианец и не наблегнете на това, може и да не ви разбере от първия път. Между другото двойни съгласни има и в българския език и те се произнасят като такива (племенница, постепенно, изземам). Освен това всички думи от женски род, които завършват на "т" при членуване получават двойно "т" и то се произнася като такова (възрастта, младостта, дейността и т.н.).
След това граматическо отклонение започвам разказа.
За първа междинна спирка с нощувка избрах сръбския град Ягодина. Пътят от Бургас до него бе около 650 км, основно по магистрала, но се опасявах, че на Калотина ще гъмжи от турски гастарбайтери и ще се забавим.
Преминаването на границата ни отне около 2 часа, което за началото на август не бе никак зле.
Ягодина е средно голям град за нашите разбирания - малко над 40 хиляди жители. В южната му част има търговски център с голям паркинг, аква-парк и зоологическа градина.
Благополучно пристигнахме в Ягодина, настанихме се в апартаменчето, което бях резервирал за 40 евро и излязохме. Помотахме се малко из търговския център и после отидохме на вечеря. За атракции нямаше време, пък и не беше в плана.
Голямо впечатление ми направи един билборд в центъра на града.
Знаех, че сърбите са благоразположени към руснаците, но чак пък толкова...
Седнахме в близката кръчма. В предстоящата седмица едва ли щеше да има подобна възможност, затова си поръчах едно "мешано месо".
След вечерята право в хотела. И накрая следата за деня, само от Калотина до Ягодина.
През вторя ден придвижването беше пак около 650 км, но предстоеше да минем две граници. Сръбско-хърватската ни отне точно 1 час, а Хърватско-словенската - половин. Така в късния следобяд пристигнахме в Любляна, където бях планирал втората нощувка. Отново беше апартамент, но този път цената бе 100 евро.
Апартаментът се намираше в центъра на Любляна, в стара сграда и беше доста странен. До сградата имаше нещо като двор, т.е. паркинга беше осигурен, а това за Любляна си е важно. Едната спалня беше нормална, но другата беше на междинно ниво в нещо като ниша, от която с няколко стъпала се излизаше на тераса към вътрешно каре. Освен тях имаше една голяма стая с огромна маса по средата, която не си знаеше годините. На една от стените се виждаше това :
Ако си мислите, че това е зазидана камина, много се лъжете. Бялата рамка беше от гипс, а тухлите и книгите - фототапет. Малко абстрактно, но нищо лошо.
Бях планирал да посетим Музея на илюзиите, но веднага след като се настанихме заваля яко и решихме да изчакаме спирането на дъжда. Успяхме да излезем чак на здрач, което за началото на август означава след 20:30 ч. Музеят остана за друг път, но успяхме да направим малко снимки из центъра. Една от забележителностите на централния площад Конгресни Трг - Урсулинската църква "Света Троица"
Точно в обратната посока от същото място се виждаше Люблянската крепост
Други забележителности от словенската столица съм показвал в предни пътеписи, така че няма да се повтарям. Ето и следата и от втория преход.
Написаното дотук може да се каже, че е увод. Същинската част на разказа започва с ден трети, който следва.Последно редактирано от zippel; 31-01-21, 12:44.
Остави коментар: