Доломитите - една лятна алпийска приказка.

[zippel]

На това място по погрешка бях публикувал пост от другата ми тема - тази за Пулия. Не му беше мястото тук, затова изтрих съдържанието, но не мога да изтрия целия пост, затова остава с това, което пиша сега. Извинявам се за грешката, а поста вече е в правилната тема.

[zippel]

Имам още малко материали и идеи, дано като се изчерпат да отпаднат и ограниченията. Макар, че към днешна дата оптимизмът по този въпрос е доста крехък.

След малко пускам първия пост от обещания нов пътепис - за Пулия. Разбира се, пак в раздела "Европа".

[s_s1]

За мен пътеписа е много интересен и с нетърпение очаквах поредната порция.
Благодаря Ви, че споделяте с нас много е приятно, като си ограничен да пътуваш.

[zippel]

Тръгнахме на юг по долината на една от големите реки в региона - Пиаве.



И след няколко километра при възела Белуно се качихме на магистралата за Венеция.



Магистралата, разбира се, бе в перфектно състояние, при това почти без движение.



След петдесетина км при възела за Конелиано слязохме от нея. Междувременно пак заваля.



Целта ни беше да се отбием до близкия търговски център Коне. Прави ми впечатление, че в Италия са популярни търговски центрове разположени близо до населените места, но извън тях. Те са едноетажни, най-много частично някъде да има втори етаж. Като визия въобще не може да се сравняват с лъскавите градски молове, които съм виждал у нас и в Турция. Често приличат на складови бази с малко по-специална архитектура. Но от друга страна си имат всичко, което има в един градски мол, може би само с изключение на кината.
Ето го "КОНЕ" на следващия кадър отдясно.



След мола отново се качихме на магистралата в източна посока.



Крайната цел за днес бе градчето Палманова, където бяхме преди две години и е описано в пътеписа ми за Истрия. Само, че този път бях предвидил нощувка в него. Хотелът, в който спахме се казва "Рома" и не ви съветвам да го използвате през горещи дни. Няма климатици, няма възможност за естествено проветрение, а сградата бе напечена яко и прекарахме една доста тягостна нощ. Въобще в Палманова няма кой знае какъв избор на хотели, а както се оказа вечерта, и на ресторанти. Много неподходящо място за нощувка.
Пътят от това място до България е описан в споменатия пътепис за Истрия и през двата дни не се случи нищо особено, затова този пътепис завършва тук със следата от днешния преход.



Обикновено в края правя някакво обобщение. Акцентът на тази екскурзия бе ясно изявен. Обиколихме една от най-красивите части на Алпите и наистина си струваше, защото видяхме неповторими неща. Съжалявам, че стана така с картите от регистратора за първите два дена в планината, но мисля, че после донякъде компенсирах. Между другото регистратора в следващите няколко пътешествия се държа нормално, така че няма да има съществени пропуски в следващите пътеписи.
Тази екскурзия не трябваше да бъде последната за 2018 г., но на практика се оказа такава. Причината бе, че планираната в началото на септември обиколка на Северните Циклади не се състоя заради стачка на фериботите. Всъщност пътувахме два дни до Атина и после два дни обратно, което споделих в друга тема, касаеща гръцките стачки. Все пак успяхме да осъществим намерението през следващата 2019 г., така че пътепис на тази тема ще има.
Снимките, правени с фотоапарат, са с редуцирана резолюция за да не заемат много място на ftp-то, но ако някой по някаква причина иска някои от тях в оригинална резолюция, може да ми пише на ЛС, с удоволствие ще му ги изпратя.
Погледнах датата на първия пост от този пътепис и видях, че съм го писал почти година. И на мен ми се струва много, но все пак са повече от 500 снимки, всички избирани и обработвани и половината от тях с обяснения. Използвам случая да анонсирам следващия, който също ще бъде за Италия, но в южната й част. Той вероятно няма да е толкова дълъг, нито толкова красив, но мисля, че също ще е интересен. Вече съм започнал подготовката и първата публикация от него ще е както обикновено след 2-3 дни.

Толкова от мен засега. Дано да ви е било интересно.

[zippel]

Последва дълъг тунел, след който директно се озовахме на улиците на градчето Лонгароне.



По сградите си личеше, че е по-скоро индустриално, а не туриситическо.



Интересен, но и доста мрачен факт е, че през 1963 г. свлачище от 600 млн. тона скална маса се изсипва в близкия язовир Вайонт, предизвиквайки цунамна вълна, която в тесния каньон достига височина 250 м. Вълната буквално помита градчето, вземайки повече от 2000 жертви. Язовирната стена оцелява и стои до ден днешен, но е направен огромен преливник, който не позволява акумулирането на вода. Градчето Лонгароне е изградено наново, но случката през 1963 г. се смята за една от петте най-големи инженерно-геоложки грешки в историята. Язовирната стена е оставена като паметник за да напомня за трагедията.
Снимка на стената в момента и една архивна на ситуацията след бедствието.

[zippel]

Последва един безинтересен участък по долината на някаква река, в който макар и височината да бе доста под 1000 м, теренът не бе лек, а пътя тесен и с много завои.



Не липсваха и места с по-спокоен терен и зелени поляни, но бяха рядкост.



На едно по-широко място имаше мотел с ресторант и паркинг за десетина коли.



След това трудният терен пролължи.





Тясната долина свърши на едно кръгово кръстовище при село Иние.

[zippel]

Поредната зелена поляна с накацали къщи по нея.



Трудно ми беше да преценя какви са. Ако бяха фермерски, би трябвало да са по-нарядко. Гъстотата им по-скоро предполагаше да са къщи за гости, но пък бяха десетки и то във всяко село, през което минавахме.

Това вече е градчето Форно ди Золдо.







И по това дефиле имаше тунели.



Следващият тунел е в края на езерото Понтесеи, което е от дясната страна, но не може да се види от пътя.

[zippel]

През целия планински път не срещнахме нито една бензиностанция, но може и да е имало без да я видим. Карах още със словенски дизел, но нямаше как, трябваше да сложа малко, затова се отбихме ето тук.



На бензиностанцията нямаше жива душа. При входа на близката сграда някакъв човек метеше отпред. Погледна ни, но никак не реагира и продължи да си чисти. Спрях при колонката, взех накрайника, където пишеше дизел, но нищо не потече. След известно разглеждане и четене, разбрах за какво става дума. Предполагам, че ще е интересно и полезно за мнозина да разберат как се зарежда на такава бензиностанция. Погледнете следващия кадър.



На първата колонка се виждат трите накрайника за различните видове гориво. Втората колонка представлява автомат и на нея няма монтирани помпи. Има подробни инструкции на италиански и английски какво трябва да се направи. Доколкото си спомням, първата стъпка в алгоритъма бе да посочиш номера на помпата. Втората да посочиш сумата на покупката, а третата да пъхнеш банкнотите в съответния слот. Не обърнах внимание, но вероятно има и опция за плащане с карта. Накрая автоматът даде някакъв знак, одидох при маркуча сложих го в гърлото на резервоара и стиснах дръжката. Слава богу, потече и като отмери заявеното и платено количество помпата спря сама. Вярно, борбата с колонката ни отне поне 10 минути, но следващия път няма да са повече от две. Ако се случи да зареждам отново в Италия де. . .
Селото, където се случи това се казваше Пианаз. Два кадъра от него





Още малко алпийска зеленина



и следващото село - Фузине.



Покрай зелените поляни тук-там се виждаха окосени места, кото имаха жълт отенък.



На някои места дори по мостовете имаше саксии с цветя.

[zippel]

Нашето изкачване продължи с няколко серпентини, след които насреща се появи Монте Пелмо.



След още няколко завоя пътят достигна билото на прохода Стауланца, през който се движехме. Височината бе 1771 м. Имаше доста коли край пътя, както и нещо като хижа.



Започна спускане и няколко километра по-късно стигнахме до туристическия комплекс Палафавера, където има и къмпинг. Той е на височина 1500 м.



Времето се смрачи и това не позволяваше да се види добре последния трихилядник по пътя, но на следващия кадър се вижда част от Монте Чиветта.



По пътя надолу също имаше серпентини.



След тях отново навлязохме в населени места, също с туристическа ориентация.

[zippel]

За ладинския език съм пояснил в пост №35 от тази тема, просто не си го видял.
Относно допълненията : По принцип стремежа ми е пътеписът да служи и като пътеводител, така че всяка допълнителна информация, която би била полезна за читателя е добре дошла.

[гоше]

Благодарности за споделеното!
Ако ми позволи авторът, ще добавя само няколко щрихи в допълнение на казаното/писаното от него. В провинция Trentino - Alto Adige/Sud Tirol освен немски и италиански, се използва и езикът "ladin", но в много по-малка степен.
Бяхме няколко пъти в различни долини на Доломитите за по 7-8 дни и от личен опит мога да споделя, че общественият транспорт е организиран (почти) перфектно. До (почти) всички подходи и забележителности има редовни автобусни линии и човек много добре може да си планира еднодневни преходи, ако е настанен в долината. Картите за транспорта са с прилична цена, а някои хотели или къщи за гости ги дават безплатно, ако престоят е над 5-6 дни.
Така че ако не ви се пътува с кола по ден-два в посока, самолет до (най-често) Бергамо и с влак или бус за няколко часа сте в която и да е част на Доломитите.
За изкушените по планинарство и склонни да си носят кръста, разбирай раницата , препоръчвам т.н alta via - висок път. Това са маршрути с различна продължителност и сложност. Започват от Alta via 1 do Alta via 6 ако не се лъжа. Минават през най-красивите места на Доломитите, спи се предимно по хижи и продължителноста е от около седмица до около10-12дни.
Още един път благодаря на автора за интересния фоторазказ!

[zippel]

Предстоеше да минем през още един високопланински проход - СТАУЛАНЦА. Той разделя последните два трихилядни насива от маршрута ни : Монте Пелмо и Монте Чиветта. По няколко думи за тях.

МОНТЕ ПЕЛМО е сравнително малък и компактен. Двете му най-високи точки са една до друга. Едноименният първенец е с кота 3168 м, а на по-малкият му "брат" МОНТЕ ПЕЛМЕТТО не достигат 10 м за бъде и той трихилядник. Изкачването му става само при хубаво време и то от опитни катерачи. Най-лесният маршрут е от източната страна с отправна точка хижа АЛБА МАРИЯ.

Общ вид на масива Монте Пелмо гледан от север.



и самият трихилядник в близък план



А това е споменатата отправна точка - хижа Алба Мария де Лука (1947 м).



На една скала от западния склон на Монте Пелмо може да се види нещо, което никой не би очаквал на подобно място. Това са следи от три динозавъра, кото са се запазили повече от 220 млн. години. На мен ми се вижда невероятно, но публикациите на тази тема са сериозни, така че не става дума за реклама на измислена туристическа атракция. За съжаление мястото е трудно достъпно за обикновения турист, както впрочем и целия масив Пелмо. Ето как изглеждат следите.



На югозапад от Монте Пелмо е разположен другият споменат трихиляден масив - МОНТЕ ЧИВЕТТА. Представлява скална стена с дължина 6 км и изпъкналост 1000 м. В средата на стената се намира едноименният първенец (3220 м). Северозападното лице на тази стена се смята за един от символите на Доломитите.

Ето как изглежда целият масив, гледан от Пиз Бое



И основната стена в по-едър план



По стената се открояват следните върхове (отляво надясно, т.е. от север на юг) : Торре Колдаи (2600 м), Торре д'Алеге (2649 м), Торре ди Валгранде (2715 м), Пунта Чиветта (2892 м), Монте Чиветта (3220 м), Пиккола Чиветта (3207 м), Чима делле Бусазе (2894 м) и Монте Молацетта (2727 м).

В масива Чиветта има няколко хижи, като основните са :

северно от първенеца хижа КОЛДАИ (2132 м)



в западната основа на стената хижа ТИССИ (2262 м)



и в самото подножие на върха - хижа ТОРРАНИ (2984 м)

[zippel]

Последваха няколко села с туристическа насоченост, но не свързани с близостта на Мармолада, а по-скоро бяха местни планински курорти. Първото е Селва.





Следващото е Коста. Долната снимка не е от рекламна брошура а реален кадър от регистратора. Както и всички други. Просто това вижда човек. който се движи по пътя.



Следващите три - Бернарт, Санта Фоска и Пескул, бяха така навързани, че не беше ясно къде свършва едно и къде започва друго.







Последва участък без населени места. Отклонение за един от популярните в района планински къмпинги - Кадоре.

[s_s1]

Вече ставам банален, но много красоти, много.

[zippel]

Минаваме през селата Савинер и Каприле. Това преминаване заслужава видео. Ето го.

Красота, нали. След Каприле завихме наляво. Бяхме на височина 1000 м, но предстоеше още едно изкачване до 1750 м.
Поехме по долината на река Фиорентина. Планината продължаваше.



Предстоеше да минем по моста, който се вижда вляво.



Едно интересно място от дефилето на споменатата река.



Сградата от следващия кадър не е хотел, а вероятно фермерска къща. Това, обаче не й пречи да изглежда като от рекламна брошура



Последваха няколко серпентини.





След тях се откри гледка към най-източните високи масиви на Доломитите.