Преди два дни минахме по цялата северна граница на карето. Това беше прохода Гардена. Днес минахме и по част от западната - прохода Селла. От това място маршрута ни тръгваше по южната - прохода Пордои, който свързва Канацея с град Арабба.
ПАССО ПОРДОИ е най-високия проход в Доломитите. Котата на билото му е 2239 м.
Отново започна сериозно изкачване. Не че бяхме слезли кой знае колко ниско, защото хотелът е на около 1900 м, но все пак имаше на наваксаме около 350 м.
И още едно място, където трасето на пътя пресича ски писта без да има конфликт.
Растителността в тези райони явно е малко по-различна от тази в нашите ланини. Доколкото си спомням в Рила и Пирин горите свършват някъде на около 1800 м и до 2000 м има само клек. А на 2100 м остават само поляните. Долния кадър е на височчина около 2070 м и както се вижда все още си има гора.
Въпреки планинските условия пътят бе в идеално състояние и се пътуваше лесно, дори приятно. Трафикът също си го биваше. На тази серпентина направо си беше навалица.
Все пак височината си казва думата и гората започна да оредява. Минаваме край хотелите "Гарни Гонзага" и "Пордои"
Един кадър веднага след тях.
Видя се в пълната си светлина и върхът, на който е кръстен прохода - САС ПОРДОИ (2950 м).
Обява
Свий
Няма добавени обяви.
Доломитите - една лятна алпийска приказка.
Свий
X
-
Линковете към FTP са възстановени благодарение на Събин. Така, че продължавам.
Тръгнахме обратно. Няколко кадъра от познатия участък, но този път как изглеждат пейзажите на слизане.
Отново излязохме на познатото кръстовище и продължихме наляво към югозапдния край на Селла.
От това място пътят влиза в подлез за да мине под трасето на ски писта.
Няколко минути по-късно минаваме край хотел "Беллависта". Това място е южния край на западната граница на карето от пътища, ограждащо масива Селла.
Тук се намира и начална станция на един от многобройните ски лифтове в района.
- 3 likes
Остави коментар:
-
Тъкмо приготвих следващата порция и виждам, че няма връзка с FTP-то, т.е. снимките няма да се виждат. И друг път се е случвало, ще чакаме.
Остави коментар:
-
Около 1 км след билото има голям туристически комплекс, носещ името на прохода - Пассо Селла. Този километър го показвам в отделно видео и препоръчвам на не го прескачате.
Комплексът се състои от голям хотел, туристически център, няколко ресторантчета и паркинг. Тук се намира и долната станция на кабинков лифт, който води до другата отправна точка - споменатата хижа Тони Деметц (2685 м).
Както се вижда от клипа, ситуацията на паркинга беше доста песимистична. Имаше разпоредители, които пропускаха автомобил само след като някой друг си тръгне. Имаше доста чакащи, та и аз също спрях да си почакам късмета.
Болшинството от хората идващи тук вероятно оставят колите си и тръгват на по-дълга или по-кратка разходка в планината. Е, те могат да си позволят да почакат да се освободи някое място, но ние не можехме, защото още не бяхме преполовили прехода. Пък и това, което искахме - да направим снимки на Сассолунго, можеше да се осъществи и от друго подходящо място, затова тръгнахме обратно.
Тия хора въобще не мислят за туристите, които са пропътували почти 2000 км дотук и искат да обиколят Доломитите и околностите им и да видят всичко интересно в тях, а имат само 4 дни. Друг е въпросът колко такива туристи има въобще.
Както и да е, на тази малка отбивка спряхме да си изпълним задачата.
Всъщност се оказа, че отбивката не е избрана случайно, защото от нея има панорама както към Сассолунго, така и към западните масиви от групата Селла. Ето снимките
Малко по-нататък, при туристическия център, успях да спра за малко за да направя снимка и на обстановката на самото било и още една към склоновете надолу.
- 4 likes
Остави коментар:
-
Малко преди билото спрях на опашка от чакащи коли. Имаше и светофар.
После разбрахме за какво става дума. На едно място пътят беше стеснен поради срутване и течаха ремонтни работи.
Няколко завоя по-късно стигнахме до билото. Точно на него се намира хотел "Мария Флора".
и малко по-нататък туристически център, който е в най-високата точка на прохода - 2218 м.
В далечината се вижда основната атракция тук - масива Сассолунго. Няколко думи за него.
САССОЛУНГО е поредната знакова скална група ,една от най-посещаваните в района около Селла. Немското наименование е ЛАНГКОФЕЛ. И двете означават "Дълъг Камък". Масивът е с формата на подкова, отворена на северозапад. Съдържа осем върха, четири от които са трихилядници : Сассолунго (3181 м), Сассо Леванте (3114 м), Данте ди Мезди (3081 м) и Ил Данте (3000 м). От всичките осем върха само най-високият може да бъде изкачен по пътека, която обаче е много трудна, дори на места са необходими скални клинове. Подходите към масива са два : от северозапад с отправен пункт хижа Виченца и от югоизток с отправен пункт хижа Тони Деметц.
Тъй като ние се намирахме от югоизточната страна на масива, преди да продължа със свои снимки, един поглед към Сассолунго от северозапад
и отправната точка от тази посока - хижа Виченца (2256 м)
- 4 likes
Остави коментар:
-
Този участък трябваше да го минем и на връщане и да тръгнем на изток по Пассо Пордои.
И поредния умопомрачителен пейзаж. Ресторантът отдясно се казва "Пиан Шаванейс" и се намира на височина 1855 м. Малко встрани от него е хижата Монти Паллиди, която всъщност е тризведен хотел.
Малко след това ни спряха някакви доброволци. Доколкото успях да разбера от обясненията им по принцип за минаване през Пассо Селла се изисквала такса, но в рамките на някаква кампания ни дадоха безплатен пропуск.
Продължихме към билото.
Направи ми впечатление, че след долния разклон единичните срещи с велосипедисти зачестиха и колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова явлението ставаше по-масово.
Оказа се, че в този, както във всички останали участъци в тази част на планината има изключително много велосипедисти по пътя. Ясно стана, че шосейния планински велотуризъм е много популярен в района. Тук е мястото да спомена, че почти всички велосипедисти бяха подходящо екипирани и задължително с каски. При обиколките от предния ден и днес не срещнахме нито един път двама от тях да карат успоредно един до друг за да могат да си приказват. Държаха се изключително дисциплинано, като спортисти, излезли на тренировка. Може и да са били такива, защото не видях никъде семейни групи, нито деца.
Още няколко кадъра от този невероятен участък.
- 2 likes
Остави коментар:
-
Съдейки по паркингите край централния път, Канацеи е доста посещавано през лятото. А вероятно и през зимата.
Следващата точка от програмата за деня бе да отидем до билото на прохода Селла. Това означаваше отклонение от основното направление, но според това, което бях чел предварително, си струваше и времето и разходката.
От сутринта се движехме през Доломитите, но сега предстоеше да навлезем в сериозната планина. Това стана на кръговото кръстовище в края на Канацеи.
Първият участък от изкачването бе от Канацеи до подножието на един от високите върхове на групата Селла - Сас Пордои.
Кръговото кръстовище бе на 1450 м, а кръстовището в края на участъка на 1800 м. Още в началото на пътя се видя, че маршрутът, който предстои ще е доста планински.
Не ми беше много ясно какво точно минава над това малко тунелче, вероятно ски писта. Масивът, който се вижда над него е от групата Селла. Най-високата му точка е Пиз Чавазес (2828 м).
Малко след това стигаме до хотела "Лупо Бианко" (Белият вълк), зад който се вижда същия масив. Мястото е с надморска височина около 1730 м
Кръстовището на следващия кадър бе края на първия участък. Височина 1810 м. Всъщност оттук надясно започва прохода Пассо Пордои, а наляво Пассо Селла. Нашата цел беше билото на втория. До него оставаха около 6 км. И повече от 400 м денивелация. . .
- 1 like
Остави коментар:
-
Пейзажите без сгради си имаха своя красота.
И вече сме в крайната точка на прохода Косталунга - курортното градче КАНАЦЕИ.
КАНАЦЕИ е село с по-малко от 2000 жители, но е известен ски-център с 42 км писти. Освен това и изходен пункт за ски пистите на масива Села, както и тези на групата Сассолунго. Изобилства от хотели, ресторанти и къщи за гости. В транспортно отношение Канацеи е изходна точка за двата най-високи прохода в Доломитите.
Наколко кадъра от Канацеи.
- 1 like
Остави коментар:
-
Минахме през още три по-малки села. Първо Кампестрин
След това Фонтанацо
И накрая Кампитело ди Фасса.
- 1 like
Остави коментар:
-
Няколко кадъра и от Поццо.
На излизане от Поццо насреща започнаха да се появяват високите масиви на Доломитите.
Междувременно бяхме слезли на височина от 1350 м. Още кадри от пътя.
- 3 likes
Остави коментар:
-
Приказката продължава с кадри от преминаването през градчето.
От кадрите не си личи, но преминаването през Виго ди Фасса приличаше на минаване по натоварен софийски булевард, което ни позабави доста. Беше трудно дори за мотористите, които по принцип търсят пролуки между колите.
Виго ди Фасса се прелива в следващото градче - Поццо ди Фасса.
- 1 like
Остави коментар:
Активност за темата
Свий
В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.
Най-много потребители онлайн 8,787 в 17:37 на 21-06-23.
Остави коментар: