Доломитите - една лятна алпийска приказка.

[zippel]

Малко след този хотел се стига до най-високата точка на прохода Косталунга. Там е разположен хотелски комплекс с името на прохода - "Пассо Косталунга", който се състои от няколко хотела



Едно 30-секундно клипче за да добиете представа за комплекса.

Проходът Косталунга общо взето няма стръмни участъци. Той продължава до курортното градече Канацеи, за което ще стане дума по-късно.
Няколко красиви пейзажа от трасето. На някои от тях се вижда, че не само ние сме мераклии да се разхождаме из Доломитите.









Влизаме в следващото по-голямо селищно образувание - Виго ди Фасса, чието име подсказва, че пътят вече е достигнал до долината Фасса.

[trapper]

браво!

[s_s1]

Благодаря!
В очакване на следващите епизоди...

[zippel]

От мястото, където бяхме спрели точно в обратната посока, на юг, се вижда друга голяма скална група - споменатата по-горе ЛАТЕМАР. Тя е малко по-ниска, но по-насечена.



Латемар в по-близък план



Характерните места в тази група са първенеца ЧИМОН ДЕЛ ЛАТЕМАР (2842 м)



и ТОРРЕ ДИ ПИЗА (Кулата на Пиза), която с наклона си наподобява известната забележителност в Тоскана.



До кулата се стига от едноименна хижа, разположена на височина 2671 м.



И накрая поглед към Латемар, този път откъм познатото вече езеро Карецца.



Продължихме по платото. Един интересен хотел - "Замък Латемар".



И това, което се вижда от прозорците му.

[zippel]

Следва втория по височина - Чима Катиначчо или Розенгартеншпитце. На снимката се вижда и розовия отенък, за който стана дума.



и в подножието му хижата Пассо Сантнер (2741 м)



Друго характерно място в масива Катиначчо е групата ТОРРИ ДЕЛ ВАЙОЛЕТ (Кулите Вайолет). Състои е от 7 островърхи кули, като най-високата е 2981 м.



Мястото е изключително красиво. До него може да се стигне от западната страна от хижата Ре Алберто (2621 м), която се намира в подножието на масива



или от източната, където има две хижи : Вайолет (2243 м)



и хижа Преус (също 2243 м)



Накрая една снимка на целия Катиначчо, на която се вижда защо немците го наричат "Розова градина". Снимката е от хижа Болцано (2457 м).

[trapper]

Красоти, браво!

[zippel]

Изкачването продължи до нещо като плато на височина около 1650 м, където се намира самото курортно селище Карецца със ски писти край него и едноименен голф клуб.



Огромният планински масив в далечината е Катиначчо, който е от знаковите за Доломитите, затова заслужава няколко думи

Скалната група КАТИНАЧЧО (известна още с немското име РОЗЕНГАРТЕН) е разположена между долините Тирес, Ега и Фасса. Отделно в самата група има още пет малки долини : Ваел, Вайолет, Удал, Дона и Дурон. Наличието на толкова долини е причина да има обособени подгрупи. Катиначчо не е висок масив. Има само един трихилядник и то едва с 2 м над трите нули - КАТИНАЧЧО Д'АНТЕРМОЯ (3002 м). Следват го ЧИМА КАТИНАЧЧО (2981 м), по-известен с немското име РОЗЕНГАРТЕНШПИТЦЕ, КРОДА ДЕИ ЧИРНЕИ (2902 м), ЧИМА ДИ ЛАРСЕК (2891 м) и др.
Характерно за групата е, че при залез слънце скалите добиват неповторим розов отенък, оттам и немското наименование Розенгартен.
Групата е изключително популярна сред любителите на планината и има 15 главни туристичеки маршрута, които я пресичат в различни посоки. Освен тях има и много второстепенни, 7 от които са тип Виа Феррата. Хижите са повече от 20, като до част от тях се стига или с кола или с лифтови съоръжения.

Време е за снимки. На платото край пътя имаше много места за спиране, затова се отбихме за малко, най-вече да направим снимки. Масива Катиначчо както се вижда от платото.



Всъщност това е само малка част от масива, основната се намира зад видимите скали. Ето го в цялост



И по-характерните места. Първенеца Катиначчо д'Антермоя



Подходът към него може да се направи от западната страна, където е хижата Пассо Принчипе, разположена в подножието му на височина 2601 м.



или от източната страна, където се намира хижа Антермоя (2497 м)



На 300 м западно от хижата на височина 2501 м има едноименно ледниково езеро

[zippel]

Още вчера видях, че снимките се появиха, благодаря на хората, обслужващи софтуера за бързото възстановяване на връзката с FTP. Продължавам разказа.

Първото населено място по пътя бе селото Нова Леванте. Разположено е на височина 1180 м и е добра отправна точка за близките планински туристически атракции : езерото Карецца, скалните групи Латемар и Катиначчо и прохода Косталунга. В района има и ски писти от семеен тип. Селото е типично курортно, с много хотелчета, къщи за гости и ресторанти. Един кадър от него



За по-любопитните прилагам и 30-секундно клипче от преминаването през Нова Леванте.

От Нова Леванте започва изкачване, по което има поредица от крайпътни хотели и ресторанти. Първо "Романтик хотел Пост"



След него хотел "Диана"



И малко по-нататък "Адлер"



Изкачването продължаваше. Ето един алпийски пейзаж от предпланинските райони. Височината е 1400 м.



След 2 км пътят минава край малкото красиво езеро КАРЕЦЦА. То е с размери 300 х 140 м и дълбочина 17 м. Надморската височина на повърхността е 1534 м.
На мястото има автобусна спирка и голям паркинг с всички необходими атрибути на туристическата инфраструктура - информационен център, магазин, кафе, ресторант и хигиенна част.



Спиране на това място не беше предвидено, затова се надявах езерото да се вижда от пътя, но се оказа, че то е на около 20 м под нивото му и се слиза по туристическа пътека. Все пак една снимка от нета. ЛАГО ДИ КАРЕЦЦА или немското му наименование КАРЕНЗЕЕ :



Паркинга при езерото беше на 1550 м, а тук височината вече е 1600 м



Километър по-нататък от лявата страна се вижда хотел "Лаурин"



и малко по-нататък хотелския комплекс "Гранд Карецца"

[zippel]

Вчера след публикацията проверих и всичко си беше наред, но днес след като изчистих кеша всички снимки изчезнаха. Явно връзката на темите с FTP-то нещо се е изгубила. И друг път е ставало, ще изчакаме малко.

[trapper]

няма снимки

[zippel]

Пътят вървеше по поречието на някаква малка река. Край него имаше доста на брой хотелчета и капанчета. Отдясно страноприемница "Гастхаус Кройц".



и малко по-нататък ресторант "Гастхоф Гутен Тропфен",



Почти веднага след това има вилка, от която започва прохода КОСТАЛУНГА, който свързва долините Велшнофен и Фасса.



Тук е мястото да спомена, че се движехме на изток и понеже беше предиобед, слънцето светеше точно насреща. И за да не пропусна някои от характерните места, през които пътят преминава, ако някои от кадрите от регистратора са в силен котражур, ще допълвам с кадри от Гугъл.

Билото на прохода Косталунга е с кота 1745 м, но споменатите долини са по-ниско - съответно на около 1100 и 1300 м. Въобще в западната част на Доломитите има няколко речни долини и прилежащите масиви не са високи, което е предпоставка за наличие на широколистна растителност и зелени поляни със заоблени форми.





На споменатата вилка се завива наляво. Малко след нея от дясната страна е туристическия комплекс "Льовен"

[trapper]

отличен пътепис, браво!

[zippel]

Trapper, предполагам, че вече си го направил, но ако не си - питай в Гугъл за Йоци и ще ти излязат десетки статии на бългаски и стотици на други езици. Гледката наистина не е приятна, при това не показва кой знае какво така, че не ми се иска да бъде част от пътеписа. А сега продължението

Между двата възела на Болцано (южен и северен) магистралата минава надлъжно през целия град. Това е южния възел



8-километровата отсечка между двата възела със състои от подлези, надлези и парапети така, че нищо не се вижда от града.





Има и два тунела. Този е по-дългия.



Като гледам горния кадър ми се струва, че по-евтино би било да премахнат масива, който е доста малък вместо да правят две скъпо струващи тръби за тунела, затова допускам, че тук става дума за запазване на изгледа на планината.
Вече сме на северния възел на Болцано, където напускаме Бреннер.



Поради тясната долина се наложи да направим доста въртележки за да излезем на пътя за Селла. Това пък даде възможност да видим какво представлява един планински пътен възел от този район. Разбира се, всичко бе регулирано и ясно обозначено с табели. Не става с кадри, затова кратко клипче.

Тунелът, в който се влиза в края на клипчето е началото на пътя за Селла, който в момента се реконструираше. Всъщност това е група от тунели и мостове, в които е вписано и кръстовище със светофар. Съоръжението поне на мен ми направи силно впечатление, затова за желаещите да изпитат преминаването през него прилагам 2-минутно видео.

Както се вижда в края на видеото, в момента се строи следващия тунел, т.е. става дума за доста голяма инвестиция за свързване на основните ски центрове на Доломитите с останалата част на Италия. В началото си помислих, че реконструкцията започва от връзката с магистралата, а после ще се движим по старото трасе.





Но по-нататък пътят беше нов и с елементи, които едва ли налагаха някаква реконструкция.

[trapper]

Браво! Но покажи Йоци, иначе не вярвям!!!

[zippel]

Ден шести : Тренто - Палманова

Програмата на днешния ден предвиждаше да пресечем Доломитите от запад на изток. Предстоеше да видим няколко знакови места. Този път бях подготвил два варианта, като още в началото трябваше да отхвърлим единия. Дилемата бе дали да се отбием в град Болцано или да се качим на Мармолада. Имаше и трети вариант - да отпаднат и двете атракции поради доста дългия маршрут. Отчитайки, че точно този вариант е най-вероятния, реших, че ако прескочим Болцано, което е в началото, ще имаме повече запас от време в случай на нужда.
Малка обиколка из улиците на Тренто на излизане





и отново сме на Бреннер, пак в посока север.



Предстояха 50-тина км до Болцано, където трябваше да напуснем магистралата и да тръгнем на изток. Въпреки, че избрахме варианта да не спираме в Болцано, той е един от големите градове в региона и е редно да му отделя няколко думи

БОЛЦАНО (на немски БОЦЕН) е окръжен град, намиращ в най-северната част на Италия в провинция ЮЖЕН ТИРОЛ. По големина е сходен с Удине (105 хил.) Почти цялата територия на окръга се намира в Доломитите, като града е разположен в по-ниската им част. През 2009 г. Болцано е обявен за Алпийски град на годината, а през 2014 г. за най-добър за живеене град в Италия.
Някои от основните забележителности :
- Кадералата в Болцано, строена през 12-14 век в готически стил
- площад ВАЛТЕР
- улица Вия Портичи, старинна 300-метрова улица, изпълнена с бутикови магазини.
- Францисканската и Доминиканската църкви
- няколко замъка
- стара крепост, преобразувана в планински музей, част от музейния комплекс известен като МММ Музей.
- Южнотиролския археологически музей, в който е изложено тялото на ЙОЦИ.

Кой е ЙОЦИ ?

През 1991 г. германски туристи намират в един глетчер в алпийския дял ЙОЦТАЛ на италианско-австрийската граница тяло на човек, замразен в глетчера. Тялото е било естествено мумифицирано и прибрано от австрийската полиция в Инсбрук. Пъроначално са мислели, че става дума за човек от близка епоха, но в моргата в Инсбрук установяват, че тялото датира от 3300-та година преди Христа. Това означава, че е на 5300 години, т.е. от бронзовата ера. Веднага се вземат мерки за запазването му, а след точно определяне на местоположението с GPS се оказва, че е било намерено на 90 м навъре на италианска територия. Човекът е кръстен ЙОЦИ на името на планинския дял, където е намерен, а италианците извършват специално мокро мумифициране и го излагат в Археологическия музей в БОЛЦАНО. Освен тялото в музея са изложени и предмети, които са принадлежали на човека - торба, копие, лък и др. Установено е, че човекът е с ръст 165 см, тегло 61 кг и е бил е на възраст около 45-46 год.

Макар и да не се отбихме в Болцано, заради пълнотата на пътеписа ще покажа някои от атракциите му. Първо катедралата и площада Валтер, на който се намира. Статуята е на един от най-известните немски поети от средновековието Валтер фон дер Фогелвайде



Виа Портичи



Замъка Мареччо



и сградата на Южнотиролския археологически музей



известен още като "Музея на Йоци". Ето го и самият Йоци



Разбира се, това е изкуствена фигура на човека според проучванията и представата как е изглеждал. Самото мумифицирано тяло също е изложено в музея, но гледката не е много приятна, затова не го покзавам.