Доломитите - една лятна алпийска приказка.

[zippel]

Ден пети : Мерано - Тренто

В програмата за днешния ден нямаше високи планини. Предвидени бяха три попътни атракции и вечерта разглеждане на окръжния град Тренто. Трите атракции бяха : една ботаническа градина, един пещерен водопад и известното езеро Гарда. Междувременно към попътните обекти можеше да се причисли и самият град Мерано.
До Мерано имахме няколко километра и понеже от днес вече имам записи от моя регистратор, ето и началото на деня. В следващите два кадъра илюстрирам наличието на много хотелски обекти край пътя.





Моля за извинение за няколкото черни точки в средата на кадрите. Те, разбира се, са от предното стъкло. Миех го от време на време, но в реални условия няма как да бъде чисто през цялото време. Все пак основната цел беше екскурзията, а не пътеписа към нея.

Пишат, че районът е лозарски. Аз лозя не видях, но затова пък видях много ябълкови градини. И интересно, че се отглеждат така както се отглеждат лозя. Дръвчетата са нискостеблени, малки и засадени доста нагъсто, но затова пък бяха отрупани с плод.





Това на отсрещния баир прилича на лозя, но се оказа, че всичко е ябълкови градини.



Доста от тях бяха обгърнати с мрежи, вероятно заради птиците.

[zippel]

Доколкото помня 42 евро. 750 мл разбира се, не туба. Затова чакам да ми дойде на гости някой, който разбира от вина. Да го пия аз или менеподобни "разбирачи" е разхищение.

[trapper]

пиши цената на виното. и аз направих "колекция" след 1990

[zippel]

Мезетата тествахме след като се върнахме. Някои бяха супер, някои посредствени. Нямаше как да купим от всички. Що се отнася до вината, никой от групата ни не е познавач на вина. Аз лично не харесвам таниновите вина колкото и да са ценни, а те обикновено са най-ценните. В тази връзка купих една бутилка Barolo, което минава за едно от най-добрите в Италия. Предполагам, че няма да я оценя, затова все още не е отворена. А струваше . . . няма да кажа колко евро.

[s_s1]

Благодаря за споделеното пътуване.

[s_s1]

Не тествахте ли местните вина и мезета?

[zippel]

Минахме край една къща, чийто двор изглеждаше като ботаническа градина.



Селото Салтусио е толкова малко, че вероятно има статут на махала. Ето как изглежда тази махала.



А това е най-представителната сграда в махалата - хотел "Saltauserhof", което според правилата на немския език би трябвало да се чете "Залтаузерхоф".



Минахме и край малък бетонов възел, който е до самия път. Ето какво се вижда от него.



С наближаването на крайната цел за днес - град Мерано обстановката ставаше все по-урбанизирана. Няколко думи за града.

МЕРАНО (на немски МЕРАН) е град със средна големина - около 40 хиляди и е център е на община. Районът наоколо е популярен с развитото лозарство и производство на бели и червени вина и мезета за тях. В центъра има магазин на популярна фирма за месни деликатеси, основана през 1930 г. от тиролския майстор Готфрид Зибенфьорхер. В Мерано има две църкви от 15 век и каменен мост от 17 век. Макар и да няма ски писти, околностите на Мерано са изключително популярни най-вече за летен туризъм.

Всъщност хотелът, който бях избрал в тази част на Италия бе край самия път няколко км преди Мерано. Носеше звучното "италианско" име "Лаймерхоф". Ето го



Изглежда неголям, но от задната страна имаше доста стаи. Момчето на рецепцията ме посрещна с думите "Гутен Таг" и на въпроса ми къде наблизо има ресторант за вечеря каза, че имат кухня и от вчера им останало малко гулаш. След такъв преход с толкова впечатления това ни устройваше напълно. Настанихме се и решихме да разгледаме града следващия ден. Ресторанта им се оказа доста уютен и на ниво. За разлика от гулаша. Бил съм в Унгария и това, което ни дадоха нямаше нищо, ама нищо общо с гулаш. Беше такъв буламач, че не ставаше за ядене. Добре, че щрудела, който ни донесоха за десерт се оказа превъзходен. Е, всеки си знае местните специалитети.

Така завърши и четвъртия ден. Ето и следата

[zippel]

Първото населено място, през което се минава е Сан Леонардо.



Ето я и самата долина насреща.



А тук се вижда защо тревата е толкова зелена.



Още един пасторален кадър



Следващото градче е по-малко и се казва Сан Мартино.



На моменти си мислех, че тези хора си боядисват поляните. Зелено, зелено, ама чак пък толкова...
Още един кадър от Сан Мартино.

[trapper]

отличен пътепис, браво зипел!

[zippel]

Да, от Гугъл са. Както обясних в началото, TF картата от регистратора с първите два дни се скапа. Още малко, да свърши втория ден и следващите два дни кадрите ще са от моя регистратор. Тези от пътя, разбира се. Големите снимки са правени с фотоапарат там, където съм бил. Там, където не съм, са взети от нета. Целта е пълнота на пътеписа.

[push]

ОТ Гугъл Мапс са .

[s_s1]

Много красиво и уникални снимки. Не ми е ясно те от пътен регистратор ли са или от автомобилите на гугъл карти.
Още веднъж за пореде и не последен път БЛАГОДАРЯ за споделеното.

[zippel]

На следващия кадър долу в ниското се вижда, че долината става доста по-широка.



За да слезем дотам се наложи да повъртим още малко серпентини.





Обстановката край тази втората много ми хареса, затова показвам страноприемницата по-отблизо.



Заради шрифта едва успях да прочета името : "Pension-Gasthof Schlosberg", сиреч "Замъка". Защо точно замък, не знам. На мен хич не ми прилича на замък, но те си знаят. Под името имаше подканващ надпис "Ein Stop lohnt sich", което означава "Струва си спирането". За съжаление нямахме излишни 40-тина минути за да проверим дали е вярно.

Вече почти бяхме слезли на равната част на широката долина на едмоименната река Пассер, където се вижда, че вече има по-големи и по-малки населени места. Вижда се и реката вдясно на кадъра.

[zippel]

След един завой изведнъж гората от дясната страна свърши и се видя долината Пассер



Следва серпентина, на която пътят се обръща на 180 градуса



и следващите 5 км се движи в една посока, почти без завои.



На горния кадър се забелязва нещо, което прави впечатление. Ако трасето на пътя беше по-наляво, подпорната стена щеше да стърчи два пъти повече от терена, а ако беше надясно - съответно от пътя. А по начина, по който е изпълнено самият път така се вписва в терена, че най-малко нарушава природата. И за това са помислили.
Долината Пассер е осеяна с къщи за гости. Бяха десетки, може би и стотици. Явно районът е с много развит селски туризъм.
Минавайки този участък от пътя видяхме сграда с надпис "Gasthof Alpenrose".



"Gasthof" от немски се превежда като "кръчма". Да, надписа казва, че е ресторант, но аз бих употребил хубавата, но малко позабравена българска дума "страноприемница" защото на малката жълта табела, висяща на парапета беше написано "zimmer frei", което, пак на немски, означава, че има свободни стаи. Така, че цялото име бих превел като "Страноприемница Алпйска роза". Хубава сграда в характерен за района архитектурен стил, но в никакъв случай не е забележителност. Причините обаче, заради които я показвам са три. Първата е шрифта, с който е написано името.



Той е от групата на готическите шрифтове, които са красиви, с много заврънтулки, но според мен доста нечетливи. Поне за несвикналите с тях. Те са много разпространени в района и почти всички имена са изписани в този стил.

Втората причина да покажа сградата са прилежащите към нея площи, на които не се вижда нито едно, макар и нищожно, боклуче. В това число и край контейнера за смет, където обикновено има изпаднали на земята разни дребни неща. В потвърждение на думите си показвам койнтейнера отблизо.



Дори според мен самият контейнер е измит. Такива неща нямат туристическа стойност, но правят впечатление. Веднага подчертавам, че такава чистота е характерна за районите, които обиколихме сега и които се намират в Северна Италия. Година по-късно направих обиколка на Пулия, която е в най-южната част на Италия и трябва да кажа, че там нещата далеч не бяха така. (Разбира се, ще има пътепис и за Пулия).

И третата причина е, че макар и да бяхме в Южен Тирол, който е италианска територия, всички надписи са на немски. Но тук са необходими малко пояснения.

Областта Южен Тирол има статут, който дава известна автономност. Тя се състои в защитаване на правата на немскоезичното население тъй като по принцип Тирол като регион е немскоезичен. Всичко в тази провинция има освен италианско и немско наименование. Моделът на съжителство между италианско- и немскоезични социални групи в Южен Тирол е уникален, затова районът е посещаван няколко пъти от Далай Лама с цел проучване на възможностите за прилагане на този модел в Тибет.

Когато минавахме през ски курортите видях, че всички надписи освен на италиански бяха дублирани и на немски. Тук, обаче, в пъпа на Южен Тирол, може да се каже, че надписите освен на немски, са дублирани и на италиански. Или поне някои от тях. Както забелязах и на следващия ден, хората по улиците, в кафетата и в магазините, си говорят на немски. Да, знаят италиански, но помежду си ползват немския.

[zippel]

Последва спускане. От другата страна на билото гледките бяха не по-малко впечатляващи.







Съвсем закономерно на 1800 м се появи и гора.



Започнаха да се редуват гори и поляни.



На отделни места край пътя има малки къщи, и стопански постройки, явно на местни фермери