Обява

Свий
Няма добавени обяви.

До Дубровник и назад по неевропейски пътища

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • До Дубровник и назад по неевропейски пътища

    Преди да започна темата искам да призная собствената си неграмотност в досегашните пътеписи. Става дума за обработването на снимките, които показвам. Не знам откъде се взе убеждението ми, че максималният размер на резолюцията трябва да бъде 1220 пиксела ширина. Следвайки тази неясна мисъл аз редуцирах всичките си хубави снимки до тази граница. Кадрите от регистратора, които оригинално са с ширина 1280 ги редуцирах на 800. Скоро направих проучване и се оказа, че болшинството от съвременните PC монитори са с резолюция 1920х1080. Такъв е и моя, но не знам защо се бях спрял на тези 1220. Ако някой монитор е с по-ниска резолюция, софтуера редуцира снимките автоматично. От този пътепис нататък премахвам досегашната заблуда и редуцирам всички качествени снимки на 1920, като тези, които са предвидени по две на ширина ще бъдат разчетени така, че общо да са малко под 1920, за да има място за един интервал за разделителна линия. Това означава, че тези поребители, чиито екрани са с по-ниска резолюция, ще ги виждат вместо една до друга една под друга. Снимките от регистратора няма да редуцирам, те ще останат на 1280, а снимките от нета, с които понякога илюстрирам казаното, ще си бъдат с тяхната си резолюция или редуцирани ако е по-голяма от 1920. Така е, човек цял живот се учи (и накрая умира ненаучен...). А сега към пътеписа.

    След две пътешествия, посветени на Хърватска, остана само един непосетен район - този на Дубровник. Реших да подходя към него от южната страна въпреки "неевропейския" маршрут, по който трябваше да мина. Употребявам тази дума заради държавите, през които се преминава. А те са : Македония (или Сърбия), Косово, Албания и Черна Гора. Няколко думи за възможните маршрути. Основно те са два :

    Първият е София (за мен Бургас-София) - Прищина - Призрен - Кукъс - Лежа - Шкодер - Подгорица - Никшич - Требине - Дубровник. Дължината му е около 1150 км и минава през всички възможни балкански неевропейски държави без Македония.

    Вторият е София (Бургас-София) - Скопие - Прищина и после както първия. Неговата дължина е с 15 км повече, т.е. същата. Отпадат Сърбия и Босна и Херцеговина, но пък идва Македония.

    Тъй като не бях ходил нито в Македония нито в Босна и Херцеговина, реших на отиване да минем по втория, а на връщане по първия. И в двата варианта има един притеснителен момент, за който е писано в една от темите на форума но аз ще го спомена и в тази тема. Става дума за преминаването през Косово. За онези, които не са проучвали въпроса няколко основни положения :

    1. Преминаването през граница на Косово за българи става само с паспорт. За всички останали изброени държави важи и лична карта.
    2. При преминаването на такава граница понякога косовските гранични власти слагат печат, понякога не слагат. Зависи от настроението на проверяващия.
    3. Принципно сърбите не признават държавата Косово и ако констатират наличие на косовски печат в паспорта няма да позволят на лицето да влезе в Сърбия защото формално е преминало нелегитимна граница.
    4. Косовските власти не признават международната Зелена карта и изисват закупуване на такава на границата с цел преминаване през Косово. Не е кой знае какъв разход, но си е занимавка.

    Поради многото различни мнения в интернет, реших да опитам вода от извора и писах на българското посолство в Прищина. За мое учудване ми отговориха и то доста подробно, за което съответния служител заслужава поздравления. Ето отговора :

    Информираме Ви, че тъй като Косово не е член на международното
    споразумение "Зелена карта", издадената ви зелена карта в България не
    важи за Косово. В тази връзка е необходимо да закупите застраховка на
    границата преди влизане в Косово. Цената й за лек автомобил е 15 евро.
    За целта има специално обособен пункт, означен с табели, намиращ се
    на около 50 метра преди пунктовете за граничен контрол на косовската
    граница.
    По конкретните Ви въпроси Ви информираме за следното:
    - В Косово към момента няма пътни такси за преминаване по магистралите
    в страната. Единствената такса, която ще трябва да платите е
    горепосочената застраховка от 15 евро на границата.
    - Маршрутът през Косово се ползва активно от български автотуристи и
    понастоящем няма причина да бъде избягван.
    - При преминаване на косовските граници граничните власти по принцип
    не поставят печати в паспортите на влизащи и излизащи
    лица-чуждестранни граждани, освен по изрично тяхно желание. Въпреки
    това има случаи, когато такива печати се поставят от косовските
    гранични власти без да питат предварително за това съответните
    граждани. В тази връзка считаме, че вероятността да ви бъдат сложени
    косовски печати в паспортите съществува.
    - Наличието на косовски гранични печати в паспортите ви определено ще
    бъде проблем при Ваше следващо влизане в Сърбия, тъй като според
    сръбското законодателство вие ще бъдете окачествени от сръбските
    власти, като влезли незаконно на територията на Сърбия през
    неконтролирано към момента от нея ГКПП.
    В тази връзка Ви съветваме за по-голяма сигурност и избягване на
    евентуални проблеми да промените планирания си маршрут на пътуване и
    да не преминавате през Косово, а да пътувате по маршрут Македония -
    Албания - Черна гора, Хърватска.


    Да, има елегантен вариант паспортите да се скрият след напускане на Косово и нататък да се показват само личините карти, където няма печати, но той отпада когато си с дете, защото то има само паспорт.

    Най-логичното нещо беше да последвам съвета на човека от посолството. Всъщност единствената причина да бъде предпочетен маршрута през Косово е по-добрите пътища, защото почти цяла Албания се минава по магистрала, а трасето от Македония през Албания минава по второстепенни пътища. Както се оказа по-късно, това си е фактор.
    Последно редактирано от zippel; 26-06-20, 17:56.
    Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

  • #2
    Ден първи : София - Скопие

    И така след нощувка в западната част на София една слънчева юнска суртин бяхме на Гюешево. Македонският граничар попита къде отиваме и се опита нещо да се заяде, но се отказа. Вероятно го остави за някоя от следващите коли.
    Първите впечатления за мен от македонските пътища бяха съвсем нормални. Както и всички следващи между впрочем.





    Първата набелязана "точка" за посещение беше

    Осоговския манастир „Св. Йоаким Осоговски”, строен през 12 век, после няколко пъти повреждан и възстановяван през 14 и 16 век. В него има две църкви : голямата на името на манастира с 12 купола (12-те Апостоли) и малката „Рождество Богородично” .

    Манастирът се намира при град Крива Паланка, построен е на доста стръмен скат и има два подхода - отдолу и отгоре. Избрахме горния, пътят към който се оказа съвсем приличен.



    Стигнахме до голям и удобен паркинг, на който единстветните посетители бяха момчета от група, извършваща строителни услуги и явно бяха ангажирани с някакви ремонтни дейности.



    Още с влизането в двора се видяха двете споменати църкви, една до друга.



    Нещо не се получава със снимките. Тези от регистратора са прекалено големи, така че ще пробвам докато уцеля желания размер.
    Последно редактирано от zippel; 27-06-20, 06:34.
    Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

    Коментар


    • #3
      Относно резолюцията. Не взех предвид, че 1920 е ширината на целия екран, но активната част, в която се разполагат текста и снимките е по-малка. Така, че цифрата 1220, за която споменах в първия пост май е почти вярна. Сигурно съм пробвал и после съм забравил. Както и да е, ширината на хубавите снимки ще остане 1920, защото софтуера така или иначе ще ги редуцира. Кадрите от регистратора вместо досегашните 800 пиксела ще бъдат по 1100 за да си личи, че са от регистратора. Тесзи, които са по две на шрирна ще бъдат по 600 пиксела за да се сместват. Това е. Сега продължавам разказа.

      Долу не се виждаше жива душа и подробното разглеждане на манастира се очертаваше да бъде сведено предимно до слизане и изкачване по доста стълби, затова решихме да съкратим визитата и да оставим време за следващата атракция.
      По пътя на връщане видяхме и долния вход.



      Отново на главния път и след няколко минути вече влизахме в Крива Паланка.



      КРИВА ПАЛАНКА е общински център разположен в полите на Осоговска планина с население 15 хил жители. В градчето има българска църква „Св. Димитър”, построена през 19 век.

      Два кадъра от преминаването през градчето. Главният път върви успоредно на Крива река.





      Поне засега главният път бе съвсем приемлив и се караше спокойно. Направи ми впечатление, че къщите в селата не са обособени в накави граници, а са пръснати край пътя, както в Сърбия и Румъния.



      Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

      Коментар


      • #4
        Не се бяхме забавили нито на границата нито в манастира, така че имаше време да се отбием до село Куклица, където се намира една природна забележителност - "Каменните кукли". Това е местност, в която има 120 каменни стълба с формата на човешки фигури, образувани следствие ерозия на скалите. Намира се на 13 км от главния път, а това е разклона :



        Първите 9 км второстепенния път почти по нищо не се отличаваха от главния.



        На това място трябва да се завие надясно. Има и табела за куклите.



        После се минава през нещо като вилна зона, която между другото ми се видя прилична и като къщи и като дворове.





        Последните 4 км пътя е тесен, но асфлатиран и без дупки. При това доста приятен като пейзажи.




        Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

        Коментар


        • #5
          Благодаря за споделената разходка. Очаквам продължението.
          А снимките на моя монитор са с еднакъв размер, но тези от видеорегистратора са изкривени от двата края.
          Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

          "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

          Коментар


          • #6
            Ако имаш предивд изкривяването на самото изображение, това е нормално заради широкоъгълния обектив на регистратора. Това е вечната дилема на обективите. Колкото обхватът е по-голям, толкова и изкривяванията са по-големи, особено в краищата. Ако обаче е изкривена и самата рамка на кадъра, т.е. тя не е правоъгълник, тогава не знам. Трябва да е правоъгълник.
            Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

            Коментар


            • Alexr
              Alexr коментира
              Редактиране на коментар
              Да не забравяме, че регистратора снима през предното стъкло и то доста близко до него - тоест получава се още едно допълнително изкривяване. Не е фатално.
              Благодаря за усилията да споделите това пътуване.

            • s_s1
              s_s1 коментира
              Редактиране на коментар
              Точно по това изкривяване на изображението разпознавам кои кадри са от регистратора. А размера го виждам еднакъв на моя монитор за всички.

          • #7
            Да, тези изкривавания са в рамките на допустимото. В крайна сметка кадрите от регистратора са повече за запознаване с обстановката, а не за фотоизложба.
            Що се отнася до ширината, вече писах, че тези кадри са редуцирани до 1100 пиксела. Това означава, че ако ефективния прозорец, където се поместват е равен или по-малък от тази цифра, ще се виждат със същата ширина както и снимките от фотоапарата, които са 1920 пикселяа. Просто софтуера ги редуцира автоматично. Но не мога да кажа колко трябва да е резолюцията на екрана, за да може ефективния прозорец да е с ширина повече от 1100. Може би някъдее около 1500-1600 пиксела. Но пак повтарям - не знам със сигурност.
            Както и да е, важното е, че се вижда всичко. А сега продължавам с разказа.

            Пристига се на нещо като паркинг или по-точно място, където можеш да оставиш колата. Асфалта не им беше стигнал и за паркинга.



            Не знам доколко е посещаван от туристи този обект, но по това време нямаше жива душа. До куклите води широка алея, има поставени тук-там пейки и масички, има и някаква лека дъсчена постройка, вероятно набелязана да бъде информационен пункт и каса. На стената е поставена табела показваща, че участва в програма за подобряване на туристическата инфраструктура в този район. Програмата е съвместна с България и финансирана от ЕС.



            Вероятно по тази програма са направени някакви елементарни подобрения, но в момента всичко е изоставено. Жалко, защото природната забележителност е интересна и ако беше да речем в Хърватска, а не в Македония, щеше да носи приходи.

            Естествено, извадих фотоапарата и ето как изглежда мястото :









            Всъщност ако една туристическа атракция е нещо изключително като да речем Айфеловата кула, Помпей или Венеция, до нея се отива целево за да се посети. Ако атракцияте не е от чак такъв клас, то поне трябва да се намира близо до път, по който минават много хора и част от тях ще се отбият за да я видят. В случая на Каменните кукли атракцията е дотолкова интересна, че човек ако има време може пътьом да се отбие, но този път не е от най-интензивните, така че е възможно това да е причината за слабата посещаемост.
            Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

            Коментар


            • #8
              Продължихме по пътя си. На познатото кръстовище излизаме отново на главния път.



              След около 30 км стигаме до град Куманово.

              100-хилядният град КУМАНОВО е център на най-голямата община в Македония. Името идва от куманите (тюркоезичен номадски народ), които се заселват тук през 12 век. В последващите години населението става много смесено, а през 19 век е бил смесен българо-турски. През 1912 г. става сръбски, Към момента смесеното население се състои предимно от македонци, но има и много албанци, сърби и роми. Има и малко турци.

              Най-голямата забележителност в района са останките от мегалитната астрономическа обсерватория Кокино, основана преди 4000 години. Мястото обаче, е трудно достъпно, пък и няма кой знае какво за гледане, така че не беше в плана. Самият Куманово не е туристическа дестинация и изглежда като типичен средно голям град в бедна балканска държава.





              В центъра от лявата страна се вижда Занаятчийската палата - най-забележителната сграда в Куманово.



              През града се минава сравнително бързо и вече сме на магистралата от Белград за Скопие.



              Магистралата е в приличнпо състояние. Нашата "Тракия" в по-добра ако говорим за новите участъци между Стара Загора и Бургас, но останалата част е подобна на македонската. А ако ако вземем предвид моментното състояние на участъка Чирпан - Стара Загора, по-добре да не сравняваме...
              Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

              Коментар


              • #9
                Македонските магистрали се плащат чрез тол такси. Гишетата се казват "патарини".



                Освен в денари, може да се плаща и в евро, разбира се, по доста трънски курс.



                Основната верига бензиностанции съвпада с една от нашите. Че и надписите са същите.



                И едно явление на големите кръстовища, познато и у нас. Само дето за пръв път виждам светофари, поставени хоризонтално.



                Вече навлизаме в Скопие.

                Столицата на Македония е основана през 3-ти век BC. 200 години по-късно става главен град на римската област Дардания и се разраства. През 518 AD г. градът е разрушен от земетресение, после възстановен от император Юстиниан I. През 9-10 век е бил част от Първото българско царство, дори 20 години е бил негова столица. През 11 и 12 век е византийски, през 13 сръбски и накрая попада под турско владение за следващите 5 века заедно с всички околни земи. По време на комунизма е главен град на Народна Република Македония в рамките на федеративна Югославия. През 1991 г. Република Македония се отделя от федерацията и градът става нейна столица.
                Географски Скопие е разположен в долината на река Вардар. От южната му страна се намира планината Водно.
                Градът е преживял няколко земетресения, като най-силното е било през 1965 г., когато са били разрушени 80 % от сградите. После бързо е възстановен по план на японски архитект.
                В столицата е съсредоточена половината от икономиката на Македония.


                Стигнахме до района на една от забележителностите - Скопската чаршия. Някак си успяхме да намерим място на претъпкания паркинг.


                Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                Коментар


                • #10
                  Днес успях да подготвя две порции от пътеписа. Ето втората

                  СТАРАТА СКОПСКА ЧАРШИЯ е тръговска и културно-историческа част в Скопие и една от най-големите знаменитости на града. Първите документирани данни за построяването на търговски център на мястото на днешната чаршия датират от 12 век. По време на османското владичество на Скопие мястото бързо прераства в най-големия търговски дял на града, в който се намират множество джамии, ханове, кервансараи и други османски сгради и паметници. Чаршията претърпява големи щети по време на земетресенията в 1555 и 1963 година, както и от пожара в 1689 година. Чаршията пострадва и през двете световни войни, след което няколко пъти е обновявана.
                  В Скопската чаршия преобладава османската архитектура, въпреки че са забележими и остатъци от византийската.
                  През 2008 г. чаршията е обявена за културно наследство от особено значение и оттогава е под постоянна защита на държавата.




                  Чаршията е автентично място с много приятна атмосфера. Имаше и доста туристи. Помотахме се малко по дюкяните, но за съжаление се оказа, че автентичността се отнася само за външния им вид, защото вътре изобилстваше от китайски стоки с ориенталска тематична насоченост.
                  Хапнахме в едно от безбройните капанчета и се върнахме на паркинга. От западната страна на чаршията в непосредствена близост до нея се намира друга забележителност - Скопското кале.

                  СКОПСКОТО КАЛЕ е средновековна крепост, разположена на високия рид Градище над Скопие, имаща панорамен изглед към река Вардар. Изградена е през 6 век по времето на Византийската империя от каменни зидове с дължина от 121 метра. Според археолозите каменните блокове, от които е направена, са взети от разрушения античен град Скупи.
                  Крепостта е изграждана, рушена и възстановявана многократно от различни завоеватели. По време на скопското земетресение от 1963 г. калето сериоазно е повредено, но консервационните и реставрационни работи след това укрепват кръглите и квадратни кули, като дори и се дострояват участъци от крепостта.




                  Нямахме време да се качваме, пък и според това, което бях чел и виждал, нямаше и смисъл. Така, че следващата спирка беше най-големия мол в града - Skopje City Mall.
                  Няколко кадъра от главните централни улици на Скопие, които, както и сградите край тях, изглеждат съвсем прилично.









                  И вече сме пред Skopje City Mall.



                  Интересно ми беше как изглежда най-големия мол в Македония. Сиромашка работа в сравнение с по-големите наши. Да не споменаваме тези в Истанбул.

                  Не се бавихме вътре за отидем в хотела по-рано и да има време за по-дълга разходка из центъра. Бях избрал семпло хотелче в самия център с гарантирано място за колата. Оказа се, че отсреща е гръцкото посолство, така че и въпросът с охраната беше решен.

                  Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                  Коментар


                  • #11
                    Благодаря за споделеното преживяване, очаквам с нетърпение останалата част от пътеписа

                    Коментар


                    • #12
                      Настанихме се и веднага излязохме да видим набелязаните неща. Първо къщата на Майка Тереза.

                      В тази къща през 1910 г. е родена една от най-големите християнски фигури на нашето време - католическата свещеничка от албански произход АГНЕС ГОНДЖЕ БОЯДЖИУ, по-известна с монашеското си име МАЙКА ТЕРЕЗА. Тя е основателка на ордена "Мисионери на милосърдието", известен със своята мисионерска и благотворителна дейност сред бедните по света. Носителка е на десетки международни награди в т.ч. и Нобелова награда за мир през 1979 г. Умира в Калкута през 1997 г., където е погребана с държавни почести.
                      Къщата-музей е открита през 2010 г. в чест на 100 г. от рождението на Майка Тереза.


                      В много публикации, главно македонски, може да се прочете, че Майка Тереза е македонка. Чисто исторически това не е вярно. Първо, тя произхожда от албанско семейство. Второ тя е родена в Скопие по време, когато градът е бил албанска провинция. И трето тя е католичка, което не е типично за Македония.

                      Оставяйки настрана политическия аспект, нормално и съвсем на място е родната й къща да бъде превърната в музей. Ето го



                      Входът е свободен, вътре има предимно фотоси и документи, които запознават с житието на Майка Тереза. Всичко е направено съвсем порядъчно и си струва човек да се отбие за половин час.

                      На няколко минути пеша се намира прословутия площад Македония, който предизвиква разнопосочни мнения в медии и социални мрежи. Площадът е огромен и изобилства от статуи и паметници. Би могло да се каже, че е впечатляващ ако всички тези паметници не бяха строени през ... 2014 г. И тук вече тръгват различните мнения, вицове и прочее. И понеже темата е пътепис, а не политическа статия, ще си позволя само да изразя кратко мнение. За мен изграждането в момента на нещо, което би трябвало да е антика е нелепо. Извън този аспект площадът изглежда добре, околните сгради също са красиви. Констатирах една инженерна грешка. Не знам как е проектирана канализацията, но през цялото време, докато разглеждахме площада, се усещаше неприятната миризма на канал, при това доста натрапчиво. Знам, че понякога причина за подобно явление е моментна конюнктура на атмосферното налягане, но за това си има технически начини и е недопустимо в съвременното строителство да се появява подобен проблем. Няколко снимки от площада.





                      Едиснтвеното автентнично нещо край площад Македония е старият каменен сводов мост над река Вардар. Дълъг е 214 м и се състои от 12 арки. Ширината му е 6 м. Построен е в средата на 15 век от султан Мехмед II Завоевателя, след което многократно разрушаван, в т.ч. и от земетресения и след това възстановяван. Мостът е символ на Скопие и присъства в герба на града.



                      От площада отидохме до още една забележителност - катедралата "Св. Климент Охридски". Храмът е съвсем нов, строен е в периода 1972-1990 г. в чест на 1150 години от раждането на патрона си. Сградата на църквата е тип ротонда, с размери 36 на 36 метра, изградена само от куполи и сводове. Дело е на македонски архитект. Край църквата има 45-метрова камбанария с 3 камбани : 300, 500 и 1000 кг.
                      За разлика от плoщада тук поне няма претенции за автентичност. Иначе храмът е с интересна архитектура.



                      С това нашата разходка в Скопие приключи. Вечерта решихме да посетим една от емблематичните кръчми на македонската столица - "Скопски мерак". Не беше никак зле.

                      Ето и следата от днешния ден :


                      Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                      Коментар


                      • s_s1
                        s_s1 коментира
                        Редактиране на коментар
                        Преди 4-5 години като бяхме в Скопие също гадно смърдеше.

                    • #13
                      Ден втори : Скопие - Будва

                      Вечерта докато бяхме в ресторанта навън се изля огромно количество дъжд, който не чак толкова интензивно валя и почти през цялата нощ. Заради сръбско-косовските простотии втория ден трябваше да преминем през Албания не по царския път, а по някакви второстепенни и то през планински терени. Никак не ми се искаше това да става в дъждовни условия, затова цяла нощ проверявах ситуацията и прогнозите по трасето. Накрая стигнах до извода, че нещата са 50/50 и тръгнахме сравнително рано за да не се налага да бързаме по неизвестните пътища.
                      Излизането от Скопие беше дъждовно





                      Преди да се качим на магистралата се видя колко дъжд бе паднал през нощта.



                      Разбира се, под въпрос е изправността на канализацията на този възел, но така или иначе дъждът си е бил сериозен.
                      Магистралата си бе наред, само дето беше много мокра.



                      Минаваме патарината при Скопие и поемаме към Тетово.



                      Тази част на магистралата беше по-добра от предната. Приличаше на скоро ремонтирана.



                      След няколко километра се оказа, че ремонтът е бил наистина съвсем скоро. Техниката чакаше дъждът да спре.

                      Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                      Коментар


                      • #14
                        Малко по-нататък се стига до отклонението за Тетово.



                        Не влязохме в града, но все пак няколко думи за обща култура.

                        ТЕТОВО е разположен в подножието на Шар планина и е един от старите градове в Македония. Според една местна легенда градът е наречен на легендарния юнак Тето, който изчистил мястото на днешния град от змии.
                        Според Санстефанския договор Тетово влиза в границите на българската държава, но Берлинският договор връща града в границите на Османската империя.
                        След Балканските войни Тетово влиза в границите на Сърбия, а в последствие преминава към съставната Социалистическа Република Македония в рамките на федеративна Югославия.
                        Център е на община, с население над 50 хиляди, повечето от които са етнически албанци.


                        От Тетово магистралата води на юг към Гостивар. Преди Гостивар е последната патарина, защото по-нататък няма магистрала.



                        Пътят след Гостивар бе прясно асфалтиран, дори още нямаше маркировка.



                        След около 10 км на това кръстовище пътят за границата с Албания се отделя надясно, а главното направление продължава за Охрид.



                        От това място до границата оставаха 60 км. Пътят бе хубав, но теренът предимно планински. Ако не беше цялата мокротия, вероятно щеше и да е много красиво.



                        Мнозина биха казали, че и така си е красиво защото е гора. Сигурно е така, но лично аз се чувствам потиснат когато вали и всичко е мокро. Надявах се прогнозата да се сбъдне и по-късно дъждът да спре.
                        С изкачването в планината се появи и мъгла, която в съчетание с многото завои направи изпреварването съвсем невъзможно. Зад този камион се влачихме доста време.



                        Природата край пътя ставаше все по-хубава и навлязохме в Национален парк Маврово.


                        Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                        Коментар


                        • #15
                          МАВРОВО е втори по големина национален парк в Македония. Той се намира в района около Мавровото езеро и горното и долното течение на река Радика. Паркът заема повече от 70 хиляди хектара, като по-голямата му част обхваща планини. Това са Кораб, Дешат, югозападните краища на Шар планина, по-големият дял от Бистра и северните дялове на Кърчин. Тук се намират 52 планински върха с височина над 2000 м. Най-известен от тях е връх Голем Кораб (2764 м), който е и най-високия в Македония.

                          Малко на риск успях да се откача от камиона за да не ми пречи на гледката. Не, че се виждаше кой знае колко, но си е друго когато пред теб няма никой.



                          Много съм чел за отношението на македонската пътна полиция към нас. Моето съприкосновение с тамошните катаджии протече по този начин :



                          Може и да беше заради времето. Малко след полицая от лявата страна се видя църквата "Св. Кирил и Методий".



                          И още малко по-нататък нещо като туристически център.



                          И още малко по-нататък пътят за границата се отделя от Мавровото езеро, край което бяхме се движили последните 3 км без да успеем да го видим заради мъглата.



                          От това място до крайграничния македонски град Дебар пътя се движи по тясната долина на река Радика, която поне в момента беше доста бурна. Вероятно от обилните дъждове в планината. Състоянието на пътя продължаваше да бъде съвсем прилично.


                          Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                          Коментар

                          Активност за темата

                          Свий

                          В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                          Най-много потребители онлайн 7,747 в 09:48 на 20-03-21.

                          Зареждам...
                          X