Доломитите - една лятна алпийска приказка.

[zippel]

Веднага след излизане от горските райони започват да се редуват села с много по-малки и по-големи хотели.







Семпли, предимно 3-звездни и както се вижда, няма нито един мастодонт тип "Слънчев бряг" или "Банско". Три, максимум четири етажа на 150-200 м2 на етаж. Всъщност за да бъдем точни мастодонтите ги има и на много места извън БГ, при това доста по-лъскави от споменатите. Типичен пример е средиземноморското крайбрежие край Анталия. Там повечето хотели са 5-звездни и огромни. Чудя се на туристите, които отсядат в тях, но това не е темата.

Още два красиви пейзажа от спускането





Не знам как да си "внесем" този зелен цвят на поляните и в нашите планини. Те изглеждат така само през май-юни. После малко или много пожълтяват.

Вече сме на познатото кръстовище и този път се насочваме на изток.

[zippel]

Следват обешаните кадри от обратния път. Първо няколко непосредствено след Малга Чапела, на височина 1700-1800 м.









Интересно по каква причина стопанина на тази малка вила е решил да я "курдиса" на единичната скала на 3 м от земята.

[zippel]

Беше ясно, че няма да можем да отидем до високото. Причината бе фактора време и в двете си значения - това на часовника и това на небето. Но поне да видим обстановката при началната станция на лифта. Това пред нас е Малга Чапела, а масивът насреща - Мармолада.



Имаше доста народ, но не чак толкова, че да не намерим място за колата.



За късмет дъждът точно в този момент спря, така че половинчасовият престой бе приятен. Три снимки от мястото. Третата е самата станция на лифта.







Разходихме се малко, отбихме се в магазина за сувенири и обратно в колата. Последен поглед към Малга Чапела. Небето вече се беше изчистило и слънцето светеше.



Напускаме последната планинска атракция за тази екскурзия.

[zippel]

Освен чрез описаното лифтово съоръжение до Мармолада може да се стигне по още три начина : от север, от езеро Федая на кота 2053 м (което всъщност е и язовир) през едноименния проход и по ледника. В началото на ледника има хижа с неговото име - ГИАЧЧАЙО (2700 м)



Този маршрут е най-лесния за пешия турист. Ето как изглежда Мармолада от север.



Другата възможност е от южната страна, където обаче е само за хора с алпинистки умения.



Третият начин е от запад, по популярната "Виа Феррата ди Мармолада". Кадър от тази пътека.



И поглед към масива от запад. Добре се виждат езерото Федая и ледника.

[zippel]

Връзката с FTP-то е възстановена, така че продължавам.

Минаваме през село Дигонера



След това пътя навлезе в по-труден терен, имаше и няколко тунела.



На това кръстовище пътят ни за крайната цел за днес бе наляво, но не можеше да напуснем Доломитите без да видим най-високата им част, затова завихме надясно.



Бяхме слезли на около 1100 м и в следващите 7 км трябваше да се качим до над 1400 м.

Отново заваля и доста се смрачи, затова кадри от този участък ще покажа на връщане, а сега ще поясня къде всъщност отивахме. Целта беше една местност, която се казва Малга Чапела. Тя се намира в подножието на "кралицата на Доломитите" - Мармолада.

МАРМОЛАДА е планиниски масив, образуван от няколко близки върха, 4 от които трихилядници и включва най-високата точка на Доломитите - ПУНТА ПЕНЯ (3343 м). Изпъкналостта на масива е 2131 м. От северната му страна се намира единствения голям ледник в Доломитите, който е разположен сравнително плоско. Освен Пунта Пеня в масива има още 10 трихилядника, от които най-популярни са ПУНТА РОККА (3309 м), ПУНТА ОБРЕТТА (3230 м), ГРАН ВЕРНЕЛ (3210 м) и ПИЗ СЕРАУТА (3035 м).
В подножието на Мармолада има кабинков лифт, който тръгва от местността МАЛГА ЧАПЕЛА и през две междинни станции на 2350 м и 2950 м и се качва на ниво 3265 м почти на втория по височина връх от Мармолада и трети в Доломитите - ПУНТА РОККА (3309 м). При втората междинна станция СЕРАУТА има популярен ресторант на самообслужване с панорамни прозорци, където човек може да обядва на височина 25 м над Мусала, а на крайната станция има панорамна тераса с 360 градуса гледки към планината.

Това е най-горната станция на лифта



Освен главната атракция, описана по-горе, има и туристически пътеки, но те не са толкова много както на някои от показаните досега масиви. Хижите също са по-малко. Може да се споменат КОНТРИН (2016 м)



и ФАЛИЕР (2074 м)



и освен това един бивак - МАРКО ДАЛ БИАНКО, направен от почти подръчни материали в подножието на Пунта Пеня



Има и една неугледна частна сграда с гръмкото име КАПАННА ПУНТА ПЕНЯ, разположена също в подножието на първенеца, която не знам кой и с каква цел е построил.

[zippel]

Тъкмо да публикувам следващия ппост и виждам, че отново няма връзка с ftp-то, т.е. снимките не се виждат. Обикновено трае 2-3 дни. Ще почакаме.

[zippel]

От този крайпътен ресторант последва спускане с десетина серпентини.



Междувременно дъждът спря, което ми позволява да покажа няколко красиви кадъра от този участък без да ги дублирам със снимки от Гугъл.









Както се вижда, настилката по второстепенния път беше също така перфектна както и по главния. Спускането свърши при този мост, където пресякохме реката, по чиято долина продължава трасето на пътя.

[zippel]

Според табелата село Руац беше на по-малко от километър и ако не ставаше с този шорткът, щяхме да се върнем.
Селото беше разположено в долината и се състоеше от точно седем сгради, буквално навряни една до друга - четири къши и три стопански постройки. Къщите бяха съвсем семпли, но масивни и сравнително големи. Прекият път не ставаше, но поне видяхме какво представлява една махала в тази част на Алпите, А и какво представлява пътят до нея - верно, тесен, но асфалт без нито една дупка. Не липсваше дори и табелата за "населеното място" и то на два езика.





Обратно на главния и продължихме на изток. Продължаваше да е мрачно и да вали. Жалко, защото минавахме през красив участък





Освен махали край пътя имаше и села от съвсем градски тип. Следващите кадри са от общинския център Пиеве, чието население в около 1500 жители..

[zippel]

Продължихме на изток. Вече бяхме слезли на 1600 м и отново се появи гора.



Минахме последователно през селищата Алфауро и Ренац.





Заради мрачното време последните два кадъра показвам и от нета





Малко след Ренац на GPS картата имаше някакъв пряк път до следващото място, но не беше много ясно що за път е и дали въобще го има. Все пак реших да проверим и се отбихме.

[zippel]

Междувременно заваля, което в планината е нещо обичайно. Въпреки влошената видимост, покзавам няколко кадъра от преминаването през Арабба.







и същите три кадъра от Гугъл, при по-слънчева обстановка.

[zippel]

Със спускането започнаха да се появяват и дървета. На това място вече сме под 1900 м.



Някои от ски пистите през летния сезон се ползват от любители на планинското колоездене. Ето един пример



Един от 450-те лифта на Dolomiti Super Ski



Автобуса доста ни забави по серпентините, но нямаше как.





И вече сме на входа на един от най-популярните курортни центрова в района - градчето Арабба.



С това свършва и прохода Пордои. Всъщност Арабба е югоизточния край на карето около Селла така, както Канацеи е югозападния, а Корвара, където бяхме преди два дни е североизточния. На северозападния край няма населено място, за такъв се приема пресечната точка на северната и западната граница, т.е. проходите Гардена и Селла.
Общо през двата дни минахме и по трите граници. Остана само източната, която е между Корвара и Арабба. Там се минава през прохода Камполонго, който е най-ниския (1875 м), но не ни беше в плана.

[zippel]

Хотел "Ристоро Лецуо" на фона на масивите от Селла.



Когато човек гледа тази природа последното нещо, което би му дошло на ум е война. Факт е обаче, че на около 1 км зад хотела на зелените поляни, на височина около 2300 м има мемориален комплекс на загинали през Първата св. война германски войници. Разбира се, не ходихме до него, само го показвам.



Серпентина след серпентина слизането продължаваше



Един поглед и в обратната посока



На пътя има много места за спиране. На едно от тях направих снимка на основния масив на Селла за последен път.



Продължихме надолу. Едно 34-секундно клипче на две последователни серпентини

[zippel]

Връщаме се на билото. Очаквах, че на това място ще има доста туристи, но това, което видях си беше направо стълпотворение. Паркингите и от двете страни бяха запълнени с коли и най-вече с мотори. Бяха стотици. Едно кратко клипче ще ви покаже обстановката и като природа и като присъствие на туристи.

Не успяхме да намерим място за паркиране, но намеренията ни бяха само да направим снимки и да си вземем някакви сувенири, а това ставаше и без паркиране. Спрях зад две паркирали коли и се заех със снимките, а другите отидоха за сувенири.
Пассо Пордои - изглед на север



и изглед на запад



Нямаше и половин час и продължихме по маршрута си. Малко след основния имаше още един туристически център, този вече и с няколко малки хотела.



Пътя продължи по прохода Пордои, но вече надолу.



Поредния подлез, изграден заради ски трасета.

[zippel]

Вторият посещаван връх е Пиз Бое.

ПИЗ БОЕ е първенеца на Селла и е единственият й трихилядник. Височината му е 3152 м. Намира се в южната част на скалната група. За разлика от повечето върхове в Доломитите, Пиз Бое е доста заоблен и има пирамидална форма. Смята се, че е един от най-лесно достъпните трихилядници, затова през лятото е посещаван от много туристи. И понеже се намира в сърцето на Доломитите, при добра видимост от него могат да се видят почти всички забележителни масиви в планината : на север Пуез, на североизток Тофана и Кристало, на изток Сорапис, на югоизток Пелмо и Чиветта, на юг Мармолада, на югозапад Катиначчо и на запад Сассолунго.

Ето как изглежда Пиз Бое



Както се вижда, на самия връх има малка хижа, която се казва Капанна Фасса и се води на същата височина - 3152 м. Изглежда малко необичайно.



До Пиз Бое се стига по няколко начина. Най-лесният е от прохода Пордои със споменатия по-горе лифт и оттам пеша през хижа Форчелла Пордои (2848 м).



Другата възможност е от северна страна с отправна точка хижа Бое (2871 м)



Третата е откъм източната страна от хижа Франц Костнер (2500 м)



Има и един маршрут тип Виа феррата, който минава през местността Валон.

[zippel]

Последва поредица от няколко серпентини



след което излязохме на билото на повече от 2200 м височина. Тук вече дървета нямаше.



Стигнахме до най-високата точка от прохода. Табелата показва височината й : 2239 м.



На това място има ресторант, кафе, туристически център, магазинчета със сувенири и големи паркинги от двете страни на пътя.

Преди 2 дни, когато бяхме в североизточния край на Селла, описах подробно защо този район се нарича "Рая на скиорите". Сега, когато сме в югозападния край е редно да кажа, че освен ски писти, в скалната група има и много туристически пътеки за любители на планнинските разходки. Те основно са около два от нейните върхове. Този, в подножието на който бяхме е Сассо Пордои.

САССО ПОРДОИ (2950 м) не е най-високият връх в групата Селла, но е масово посещаван от любителите на планината. Причината е наличието на кабинков лифт (гондола) до хижа Мария, която е разположена на 2888 м, на 40 м от върха. Поради формата си е наричан още "Терасата на Доломитите". Горната станция на лифта се намира на скално плато, от което има видимост във всички посоки.

Изглед към Сассо Пордои от долната станция на лифта.



А така изглежда самата тераса. Масивът насреща е познатия вече Сассолунго.



Поглед отгоре към началната станция. Добре се вижда пътя и туристическия център на билото на прохода. Огромният масив в далечината е Мармолада, за която ще стане дума по-късно.