Доломитите - една лятна алпийска приказка.

[zippel]

А това е южният изход от Кортина.



От това, което видях мога да кажа, че решението ми беше правилно. Градче като градче. Чисто, спретнато и подредено както приляга на алпийски курорт, но нищо повече. Е, не успяхме да влезем във фирмените магазини на водещите световни дизайнерски марки, но в крайна сметка щяхме само да гледаме. Сигурен съм, че същите стоки, които предлагат в тези магазини могат да се купят много по-изгодно в дизайнеркси аутлет край пътя, каквито в Италия има много. Но има хора, които смятат, че друго е да си ги купиш в самата Кортина. Особено ако има кой да те види и да знае, че си ги купил точно оттам...Предпочитах да си починем и да се насладим на спокойна вечеря в околностите.
По време на преминаването през Кортина поне успях да видя едно Ферари. Беше черно, което за мен беше малко необичайно.
Както и очаквах, край пътя в тези 10 км до хотела и от двете страни имаше доста хотелчета и къщи, но в никакъв случай не може да се говори за прекомерна застройка. Сградите не са толкова нагъсто, ниски са и всичко изглежда много приятно.







С това програмата за днешния ден прилючи. Ето и следата.

[s_s1]

Благодаря за пътеписа.
Мечтая отново да се върна там при Доломитите.

[zippel]

Продължихме пътя си. Още един красив кадър от този участък.



Макар и да нямаше табела, тази серпентина се води началото на Кортина.



Няколко думи за прочутия зимен курорт.

КОРТИНА Д'АМПЕЦЦО е може би най-известния от няколкото световни ски-курорта на територията на Доломитите. Представлява градче с население около 7 000 жители, което през зимния сезон става повече от 40 000.
В околностите на Кортина има организирани много ски писти и съоръжения, както и множество хотели и ресторанти. С течение на времето курорта се е наложил като място, където се събират хора от хай-лайфа.
В Кортина традиционно всяка зима, обикновено през декември, се провежда кръг от световната купа по алпийски ски, а през февруари 2021 г. ще приеме световното първенство. Точните дати на провеждането му са 08.02. - 21.02.2021 г. Градчето е било домакин на зимните олимпйски игри през 1956 г. и ще бъде съдомакин (заедно с Милано) на тези през 2026 г.
Общата дължина на ски пистите в района край Кортина е 115 км. Обслужват ги 34 лифтови съоръжения.

Настоящата публикация е с дата 07.02.2021 г, което означава, че световното първенство по ски алпйски дисциплини започва утре. Логото на Кортина



Кадъра, който показваше началото на Кортина е красив пейзаж, но никак не ми прилича на вход на населено място. Следващият е по-подходящ за това.



Бях успял да резервирам хотел на десетина км южно от Кортина, защото цените в самото градче бяха над 500 евро за нощувка, а и с паркирането имаше проблем. Посещението на самия курорт щеше да ни отнеме доста време в мотане и паркиране, затова по принцип бях решил да разгледаме Кортина от колата по време на двете преминавания през нея. Няколко кадъра от трасето, което преминава през градчето в посока север - юг.

[zippel]

Следващото място, до което трябваше да се продвижим бе прословутият курорт Кортина д'Ампеццо. Беше съвсем наблизо - на 12 км от езерото а маршрутът минава по прохода Тре Крочи. Трасето е между масивите Монте Кристало от север и Сорапис от юг. Пътят е планински, но от леките.
На един завой се откри гледка към западната част на Монте Кристало.



По средата на участъка, на височина 1809 м се намира билото на прохода Тре Крочи.



Малко след билото се стига до едно възлово място в този пътен участък. Това е ресторант "Рио Джере".



Както се вижда от кадъра, ресторанчето е малко и кипро, но не е нищо особено. Особеното е това, че от това място има седалков лифт на север до хижата Сон Форка, която се намира на височина 2235 м. Хижата е типично планинска, разположена на живописно място, но и тук нищо впечатляващо.



Интересното е оттук нататък. А това е кабинков лифт, който свързва Сон Форка с друга хижа - Гуидо Лоренци, разположена на височина 2932 м в подножието на двата трихилядника от групата Кристало - Кристалино и Чима ди Медзо. Тази хижа е и отправната точка за изкачването им по Виа Феррата. Както споменах по-горе, другите два трихилядника са само за алпинисти. На снимката - горната станция на кабинката и вдясно хижата Гуидо Лоренци.



Лошото е, че през 2016 г. лифта е затворен по "технически и административни причини". Вероятно е временно, но към момента е така.
Всъщност кън днешна дата всички лифтови съоръжения в Доломитите са затворени заради пандемията, но това не е темата. Само уточнение.

[zippel]

За съжаление по време на половинчасовия ни престой основната атракция, заради която дойдохме, бе обвита в облаци. Облаците се движеха, но нито за момент не просветна, така и не успяхме да видим Tрите комина. Тъй като въпросната скална група е една от емблемите на Доломитите, съм длъжен да я покажа, макар и чрез не моя снимка. Това, което колегата Радо е показал в горния пост са точно комините. Ето ги в по-едър план. Отляво надясно : Овест, Гранде и Пиколо.



А това е другият островръх масив - МОНТЕ ПАТЕРНО (2744 м)



Една обща снимка на двете скални групи



и другите две споменати хижи - Лаваредо, строена 1954 г. и и Локателли, строена 1935 г.



Надолу облаците бяха по-редки, така че успях да направя снимки на обстановката край хижа Ауронцо и гледката от нея. Подножието на западния комин.



От снимката става ясно защо не се виждаха Чимите.

Поглед на изток



и на юг



В хижата има бюфет и магазинче за сувенири, откъдето си купихме красиви календари и обратно надолу.

[zippel]

Радвам се. Ще покажа Чимите скоро, като стигнем до тях. В момента само ще кажа, че лично не успях да ги видя на живо. Единствено тях от всичко планирано. Защо, ще се разбере в разказа.

[Радо 57]

Благодаря за споделеното,върна ме към моята младост!

[zippel]

На платото Мисурина се намира едноименно езеро - една от основните атракции в Доломитите.

МИСУРИНА е високоланинско естествено езеро с площ 150 дка и дълбочина едва 5 м. Надморската височина е 1754 м. Характеризира се с изключително чистия въздух, което е причина тук да идват много хора с респираторни заболявания. По тази причина край него има много хотели. Интересен факт е, че на олимпиадата в Кортина Д'Ампеццо през 1956 г. на него са се провели състезанията по бързо пързаляне с кънки. Това са били и последните състезания върху естествен лед в историята на олимийските игри.

Подхода към езерото.



Лаго ди Мисурина, както е италианското име на езерото, е изключително много посещавано от туристи и стълпотворението от хора и автомобили винаги е огромно. Което е съвсем логично като се има предвид обстановката край него. Един кадър от нея.



А ето и Лаго ди Мисурина в поглед от север на юг.



Внушителният планински масив в дъното на снимката е споменатитя по-горе Сорапис. И за него малко инфо.

СОРАПИС е компактна скална група с формата на подкова, в която има два трихилядника : ПУНТА СОРАПИС (3205 м) и КРОДА МАРКОРА (3154 м). В центъра на подковата е разположено малко ледниково езеро със същото име. Котата на водното огледало на Лаго ди Сорапис е 1925 м. Езерото е достъпно само пеша, като маршрутът започва от прохода Тре Крочи и е дълъг 10.5 км. Тюркоазеният цвят на езерото се дължи на прах от прилежащия ледник. Около 200 м на североизток от езерото на 1926 м височина се намира хижата Ванделли (Рифуджо Ванделли), която е построена през 1891 г. на мястото на по-стара хижа от 1821 г.

Както се вижда интересът на хората към планината датира доста отдавна.

Храктерен за пейзажа край езеро Сорапис е масивът с ДИТО ДИ ДИО (Божият пръст), който е с височина 2603 м и има интересна форма.



На североизток от езеро Мисурина се издига другата главна атракция - Трите комина.

Скалната група ТРЕ ЧИМЕ ДИ ЛАВАРЕДО (Трите комина на Лаваредо) е един от символите на Доломитите. Тя се състои от три остри скални масива, чиято изпъкналост спрямо околния терен е около 580 м. Гледката е изключителна и по тази причина групата се смята за едно от най-красивите места в Алпите. Трите върха се наричат "ПИКОЛО" (малък), "ГРАНДЕ" (голям) и "ОВЕСТ" (западен). Най-висок е средния (Гранде) - 2999 м. На северозиток от тази скална група се намира друг островръх масив - МОНТЕ ПАТЕРНО (2744 м). Мястото е много популярно и посещавано от хиляди хора, като отправна точка за туристическите маршрути е хижа АУРОНЦО (2333 м). Най-популярен е маршрута от хижа Ауронцо през хижа ЛАВАРЕДО (2344 м) в подножието на Трите чими до хижа ЛОКАТЕЛЛИ (2405 м), която се намира в близост до Монте Патерно.

Нашата следващата цел за днес бе хижа Ауронцо, до която се отива с кола. Още в началото на пътя към нея след езерото има нещо като гише за тол такси и който иска да продължи към хижата трябва да си плати. Не помня точно колко е таксата, но в никакъв случай не беше символична. Въпреки това обичайно пред гишето има опашка от автомобили.
(Актуализация : за 2020 г. тол таксата е била 30 евро за лека кола, 20 евро за мотор и 45 евро за кемпер)



След гишето започва 6-километрово изкачване, при което се преодолява денивелация от почти 600 м. Макар и с идеална настилка, пътят е изключително стръмен и тесен и с много завои. Движението по този път беше по-интензивно от магистралата. Имаше и много автобуси, които на места се изчакваха за да се разминат. Един кадър от горната му част. В средата, макар и в облаци, се виждат Трите комина.



В крайна сметка пътят свърши на един огромен паркинг, който побира няколкостотин автомобила. Паркингът е добре организиран, отделно за атобуси, кемпери, леки автомобили, мотоциклети и велосипеди. Немска работа, но всъщност си бяхме почти в Германия...



Край самия паркинг се намира хижата Ауронцо, строена през 1957 г.

[zippel]

Вече навлязохме в същинската част на Доломитите. Двете табели показват, че проходите Мисурина и Тре Крочи (Трите кръста) са отворени.



Масивът, който се вижда в далечината се казва Сорапис, а няколко километра по-нататък, също в далечината, се вижда друг - Монте Кристало.



И двете скални групи за знакови за Доломитите и ще бъдат описани малко по-късно.

Оттук започва и едно по-сериозно 4-километрово изкачване.



Изкачването звършва на платото Мисурина. С пристигане на платото от лявата страна може да се види по-отблизо групата Монте Кристало, за която е време да се кажат няколко думи.

МОНТЕ КРИСТАЛО е една от знаковите скални групи в Доломитите. Представлява назъбен хребет с 4 трихилядника. Това са : МОНТЕ КРИСТАЛО (3221 м), ЧИМА ДИ МЕДЗО (3154 м), ПИЗ ПОПЕНА (3152 м) и КРИСТАЛИНО Д'АМПЕЦЦО (3008 м). Чима ди Медзо и Кристалино могат да се изкачат по споменатите в началото на разказа "Виа Феррата", т.е. маршрути с метални помощни съоръжения, докато за Монте Кристало и Пиз Попена са необходими алпинистки умения.

Монте Кристало от пътя



А така изглежда по-отблизо



Средният е Монте Кристало, отляво са Чима ди Медзо и Кристалино, а отдясно Пиз Попена.

[zippel]

До споменатите атракции оставаха около 20 км, Пътят дотам минава през иглолистни гори и е много приятен.



Трасето се движи между два резервата. От лявата страна се намира Сомадида, а от дясната страна Тре Чиме (Трите комина), който е и национален парк. За комините ще стане дума след малко, а от една извивка на пътя може да се види Сомадида.



Основната скална група в този резерват е МАРМАРОЛЕ, която се смята за най-дивата в Доломитите. Причината е, че макар и не най-високи (2700-2900 м), масивите й са силно насечени и маршрутите са непосилни за масовия турист. Посещава се основно от опитни планинари и алпинисти. Тъй като от пътя се вижда само предната част от групата, която е по-ниска, ето как изглежда Мармароле в основната си част.



Продължихме по пътя. Обстановката край него беше като от приказка. Спретнати красиви сгради с цветя по балконите и прозорците, край тях зелени поляни и всичко блести от чистота. На много места има отделни сгради, в които приемат туристи, предпочитащи уединение извън масовите туристически обекти.



Имаше и красиви крайпътни мотелчета с ресторанти към тях.



И също така много отделни къщи по поляните, вероятно на местни селяни.

[Владимир Йончев]

Много хубав пътепис, благодаря. Чакам с нетърпение следващата част. Доста съм обикалял района, но съзнателно съм избягвал магистралите и съм си удължавал пътя, така че има доста места, през които не съм минавал и ми е интересно.

[zippel]

Няколко километра след отделянето от реката се стига до едно от кокетните селищни образувания в района - село Саппада

Село САППАДА е с население около 1500 жители. разположено в южната част на Карнийските Алпи на височина 1250 м. Смята се за немскоезичен остров в региона тъй като основната част от населението му се състои от немци.

Всъщност в тази част на Северна Италия, която предстоеше да обиколим, е трудно да се каже кой език е по-употребяван. Моето впечатление е, че това е немския, но за това ще стане дума по-нататък в разказа. Два кадъра от село Саппада.





Следващото характерно място по маршрута е село Санто Стефано ди Кадоре.



Няколко километра след това се стига до тунела Галерия Комелико, чиято дължина е 4 км.



Както се вижда, номерът на пътя в трози участък е SS 52. Това означава Strada Statale, което в превод е "Държавен път". Явно и в Италия, както и у нас, собствеността на пътищата а оттам и отговорността за тях, са поделени между държавата и общините. Но май пътищата у нас и в Италия само по това си приличат. . .
На западния изход от дългия тунел има възел, на който нашият маршрут се насочи на север по път SS 48. Още в началото от лявата страна се видя язовирът Санта Катерина, познат още с името Ауронцо. Той е малък, с продълговата форма и има по-скоро местно значение както в хидротехнически аспект, така и в туристически, защото макар и на кота 827 м, се намира в подножието на Доломитите и е посещаван от туристи.



Край язовира е разположено и 4-хилядното градче Ауронцо ди Кадоре, което е отправна точка за две от големите атракции в Доломитите. Два кадъра от преминаването през Ауронцо ди Кадоре.





На излизане от градчето в далечината се виждаше за какво ще става дума в следващите 3-4 дни.

[zippel]

Веднага след изхода р. Талиаменто се пресича още два пъти. Тук леглото беше още по-широко.



В градчето Толмеццо пътят минава и над един от големите й притоци - Бут.



Следващите 6 км пътят се движи край Талиаменто. Отделянето от реката става на това кръстовище в градчето Вилла Сантина.



От това място пътят вече е с по-тесни габарити и се движи по долината на река Дегано, която е ляв приток.



В кадрите, които ползвам от Гугъл белите надписи по настилката означават наименованието на пътя. В горния случай SR 355 означава Strada Regionale 355, т.е. Регионален път 355.
Участъка по долината на река Дегано е дълъг 27 км и крайната му точка е село Форни Аволтри. В този участък се преодолява денивелация от малко над 500 м - от 375 м във Вилла Сантина до около 900 м в споменатото село и ако бяхме да речем в Унгария щяхме да кажем, че сме стигнали почти най-горе, тъй като най-високата точка там е с кота 1017 м. Но ние бяхме в Северна Италия и очаквахме далеч по-големи цифри.
Макар и сравнително ниско, участъка си е планински и при това горист.



Към края му има дори тунел.



Самият край е на този почти обратен завой малко след село Форни Аволтри, където пътят пресича река Дегано по стар каменен мост. От това място на север до границата с Австрия е не повече от 6 км.

[zippel]

Посочих, че става дума за август 2018. Какъв коронавирус ?
Не, не видях участък "трафико лимитато". Удине не е чак такава забележителност. Няма супер туристически исторически център. Има какво да се види, но не е като Рим, Венеция или Флоренция да речем. Или Матера, за която ще стане дума в следващия ми пътепис.

[uazik]

В Удине не е ли имало Зона Трафико Лимито. Мисля че те е снимала камера. Дано са ги отменили заради Короновируса.