Варна до... :)

[slowtraveler]

От: Варна до...

ДЕН 16
Гьотеборг-Малмьо-Копенхаген-Хамбург
https://www.google.bg/maps/dir/%D0%9...0846!5i1?hl=bg


Сутринта както обикновено валеше
Закусихме набързо... Около нас имаше доста шведи с по 3 деца, но бяха що годе културни (децата имам предвид)...
Натоварихме се и тръгнахме...
Тъй-като бях заредил по-малко количество нафта в Норвегия, гонга ми напомни да погледна жълтата лампа (магистралите вдигат разхода сериозно )
На стотина метра от хотела виждам бензиностанция, на която има и нафта...
https://www.google.bg/maps/@57.70444...!6m1!1e1?hl=bg
Мдаа - тук дори няма човек за обслужване на евентуален проблем... 100% самообслужване..
Обаче направено по-лошо отколкото Финландия...
- поставете картата,
- натиснете коя колонка ползвате (маркучите ляво или дясно на колонката)
- натиснете какво количество искате (искам максималното количество - във Финландия имаха и 'пълен резервоар' - зарежда докато изключи пистолета)...
- вземете си картата и започнете да пълните


Вкарвам пистолета, включвам го на автомат, и на 29-я литър рязко намали дебита, а точно на 30-я литър спря зареждането..


Отивам до терминала:
- сложете картата ако искате разписка (искам, поставям картата, разпечатва разписката)...
- вземете си картата (правя го)


И отново:
- поставете карта (поставям)
- натиснете коя колонка ползвате (натиснете)
- АААА, вие не сте поставили пистолета на колонката (отивам вадя пистолета и го поставям на колонката)
- вземете си картата ( и се върнете в началото на процедурата)


хахахах, голям цирк...
А тъй-като зареждам около 90 литра, цирка се повтори три пъти (нямах нерви за четвърти път)...


Както и да е - поне имаше покрив и не ме валеше - приключих зареждането...


Временцето си го биваше - не ставаше за никакви разходки или разглеждане... А и бяхме се наточили вече за прибиране - каквото ни интересуваше - видяхме го...
DSCN4701 by georgievg1, on Flickr


Поне така си мислих.. На излизане от Гьотеборг съпругата (за пореден път) каза 'аз пък смятах, че ще разгледаме еди-какво си'.. Е защо не каза навреме? Ами аз си мислех, че няма как да не отидем натам... Усетих как лееекичко кипвам, но със силата на автотренинга запазих самообладание, изхвърлих нервите от главата - докато шофирам искам да съм спокоен..
Веднага се качихме на магистралата и отпрашихме за Малмьо... Спомних си книгите на Богомил Райнов - 'западналия капитализъм в този край', където се подвизаваше разузнавача Емил Боев
Колко далечно и непостижимо ни се струваше (поне на голяма част от нас) посещение в тези краища...
DSC02743 by georgievg1, on Flickr
Стигнахме бързо Малмьо - магистралата си е магистрала..
Не бе предвидено спиране, така, че го минахме транзит (макар и че се отбихме през самия град - поне да придобием визуална представа)...
DSCN4717 by georgievg1, on Flickr


Качихме се отново на магистралата и след малко - пункт за плащане.
Първия за цялото ни пътуване досега - досега всичко ставаше дистанционно - през интернет и т.н.
Избора бе - електронно ( явно с чип или през интернет, но предпочетох в случая да не се регистрирам само за един мост), с карта или в брой...
Всичко - ясно и прегледно:
DSC02754 by georgievg1, on Flickr


Избрах реда за плащане с карти.
DSCN4727 by georgievg1, on Flickr


Плащането става много лесно - въпреки високата цена (около 50 евро) само вкарваш и изкарваш картата - няма ПИН-кодове няма панаири (няма ги и парите от картата ... Единствено ако искаш разписка натискаш един бутон...


И след малко бяхме на моста - времето не бе се оправило :
DSCN4732 by georgievg1, on Flickr


Моста - внушително съоръжение... Понякога дори забравяш, че си на мост...
DSC02765 by georgievg1, on Flickr


Встрани се виждаха 'набучените' в морето ветрогенератори - гора....


Подминавайки билото на моста, постепенно пред теб се открива 'път без изход' - пътя води към някакъв остров!
DSC02768 by georgievg1, on Flickr


С наближаването виждаш уловката - моста преминава в подводен тунел:
DSCN4743 by georgievg1, on Flickr


Само че тунела не е тесничък като норвежките, а имаш чувството че се движиш по обикновен подлез
DSC02774 by georgievg1, on Flickr


След няколко километра изскочихме в Копенхаген.. Жената продължаваше да е много намръщена...
Продължих по магистралата подминавайки Копенхаген и след десеттина километра жената каза 'нали щяхме да се отбиваме'. Десен мигач и свих в първата 'отбивка' в посока Копенхаген... И вече прекипях - ЗАЩО не казваш навреме...
На което ми бе отговорено 'тогава нищо няма да искам повече'... Отново изхвърлих нервите от главата, намерих един паркинг в центъра, взех фотоапарата и тръшнах вратата на колата - жената вече не искала да разглежда.
(в последствие сподели, че излязла от колата да изпуши цигара, като седнала на тротоара, и веднага някаква женица отишла да я пита дали има някакъв проблем - ако може да помогне)....


Дишайки дълбоко тръгнах по улиците на Копенхаген .... Доста по-интернационален град от видяните досега...
Високи сгради, които трудно ги хващаше наведнъж фотоапарата
DSC02777 by georgievg1, on Flickr
DSC02779 by georgievg1, on Flickr
DSC02780 by georgievg1, on Flickr
DSC02781 by georgievg1, on Flickr


Някои фасади бяха много интересно направени...
DSC02784 by georgievg1, on Flickr
DSC02785 by georgievg1, on Flickr


По някое време запръска отново и се върнах при колата - нервите вече се бяха поуталожили...

[slowtraveler]

От: Варна до...

Та след като жената поомекна, отидохме до 'Русалката' - бираджийка (сигурно знаете, че е подарена на града от някаква бирена корпорацийка), поразбутахме китайците и направих няколко снимки...
Жена ми предложи да ме снима, ама отказах с мотива, че с голи мадами не се снимам
DSC02789 by georgievg1, on Flickr


В пристанището имаше интересен 'ветроход' :
DSC02786 by georgievg1, on Flickr


А от другата страна се виждаше интересна подводничка, но за съжаление нямаше време за разглеждане...
DSC02790 by georgievg1, on Flickr


Затова направихме лека разходка из парка, където имаше разни статуи (да, красиви бяха, но не се задълбочих какво изобразяват)...
DSC02793 by georgievg1, on Flickr


Дъжда се увеличи, и се наместихме в колата, вече поуспокоени....


Излязохме бързо от Копенхаген и продължихме нататък...
На изхода имаше хотел с интересна архитектура:
DSCN4773 by georgievg1, on Flickr


DSC02805 by georgievg1, on Flickr
(летящото бяло яке не е призрак )


Трябваше да преминем през Корсор.
А след Корсор следваше още един голям мост..
Преминаването и през този мост си бе доста скъпо - над 30 Евро...
Моста също бе внушителен:
DSC02810 by georgievg1, on Flickr
DSCN4784 by georgievg1, on Flickr


Това сигурно е количката за поддръжка на въжетата:
DSCN4787 by georgievg1, on Flickr


Стъпахме на поредния остров (Фюн)
DSC02814 by georgievg1, on Flickr


Преминахме и последния мост
DSC02818 by georgievg1, on Flickr


И вече бяхме отново здраво стъпали на континента
От тук нататък до България вече нямаше фериботи, тунели, големи мостове...
За нула време преминахме немската граница...
Спряхме да починем на голям паркинг за почивка...
За да прехвърлим малко видео, а и да проверим хотелите в Хамбург...
Хм... Немска чистота?
DSCN4807 by georgievg1, on Flickr


Избрахме хотел, който щеше да ни е удобен за 'транзитиране' на Хамбург...
Настанихме се в хотела (китайците ни бяха изпреварили - същите, които видяхме в Копенхаген и се оказаха май японци )...


Паднаха ни се малоумни рецепционистки...
"Ама в цената не е включена закуска"... Колко е закуската? 25Евро/човек...
Казах им да си я задържат... Не, че минаваш много по-евтино, но пък си избираш какво точно ти се яде ако отидеш другаде..
Настанихме се, но гледаме - завивката една, кърпите - един комплект....
Обаждам се пак на рецепция:
- Да не би да сте ни настанили в стая, подготвена за един човек?
- Ами да
- Е да, но вие видяхте, че ние сме двама, резервацията е за двама, и сме си платили за двама
- Ами да
- Да вземете да доукомплектовате стаята за двама?
- Ами да - да ви донесем допълнително легло ?!!!!!
Как да е се разбрахме... Донесоха почти веднага липсващите изделия...


Скокнахме в ресторанта, защото ни предупредиха : работим само до 22:00, а ние имахме още 15 минути... Питах ги какво става след това - удрят катинара ли?
Ами след това - след това можете да пиете
Поръчахме си хапване - беше добре.. Пийването също бе добре
Хапнахме, пийнахме и обратно - по леглата

[slowtraveler]

От: Варна до...

ДЕН 17
Хамбург-Дрезден-Прага
https://www.google.bg/maps/dir/%D0%A...5381!3e0?hl=bg


Сутринта гледам през прозореца - дъждец (не може да бъде)...
Обаче се оказа, че хотела граничи с хиподрум (вечерта кой да му направи впечатление, въпреки, че отново бе светло). И то явно някакъв голям хиподрум:
DSC02830 by georgievg1, on Flickr
Събрахме багажа, натоварихме се в колата...
За нула време излязохме от Хамбург и хванахме магистралата...
Ограничението отпадна и темпото се вдигна на 180-200км/ч там, където това бе възможно...
А не бе възможно на доста места, защото правиха ремонти...
След час някъде спрях да заредя, че не бях зареждал от Гьотеборг, а магистралите 'лапаха' нафтата бързичко...
Учуди ме, че на бензиностанцията ESSO пишеше, че биокомпонента е 7% (ако не съм объркал нещо с моя немски )...
DSC02838 by georgievg1, on Flickr
Питах ги дали нямат нормален дизел - продавачката не знаеше друг език освен немския, ама успя с жестове да покаже 'това е нормалния дизел, друг нямаме' (тоест махаше с ръце и казваше 'НОРМАЛ-НОРМАЛ')
Заредих... Отново не усетих разлика във вървенето...
Разхода бе висок заради високото темпо по магистралата..
Което темпо обаче започна да спада - първо заради дъжда, който на места бе проливен... Там скоростта спадна на около 160км/ч - ограничението е повече заради видимостта...
Иначе дренажа на магистралите бе изпълнен перфектно - нито на едно място не забелязваш дори и минимален слой вода по пътя... Дори при силен дъжд виждаш следите от предходните автомобили - полуизсушен асфалт на мястото, където е минала гумата...
С наближаването на Берлин трафика се увеличи и темпото спадна още...
DSC02839 by georgievg1, on Flickr
Ремонти също започнаха да накъсват движението...
Заобиколихме Берлин и продължихме към Дрезден...
Отново спряхме защото камерата я бях настроил да 'реве' за кафе на всеки 2 часа без спиране (започва да приказва, че трябва да спреш да си починеш, и на дисплея се показва кафена чаша, от която се издига пара )...
Настройката бе заради жена ми - 'трябвало да пуши'


Зададох в GPS Цвингера, като по-централно място и след малко бяхме Дрезден... Тъкмо обедно време ...
Намерих един платен подземен паркинг (точно срещу Карл Май Бар)... Оказа се, че Карл Май е живял и творил в Дрезден - не го знаех този факт...
Както и да е - успях да се навра в този паркинг - с Джипа е доста трудно да се въртиш из тези ниски и тесни подземни паркинги - често трябва да застъпиш някое бордюрче, а окачването го бях смъкнал в най-ниска позиция за да не опра случайно някъде горе...
Но пък от друга гледна точка паркинга бе на изключително удобно място - на 100м от Цвингера...
Тъй-като бе понеделник музеите бяха затворени, но исках да го посетя и разгледам поне отвън, за да видя дали ще си спомня нещо от предишни посещения (като дете преди 33 години ). Не си спомних нищо...
Но сградите отново впечатляват...
Някои фонтанчета бяха толкова черни, че трудно се заснемаха
DSC02844 by georgievg1, on Flickr


Вътре в двора на Цвингера:
DSC02848 by georgievg1, on Flickr
DSC02849 by georgievg1, on Flickr
DSCN4837 by georgievg1, on Flickr
За съжаление се потвърди информацията (и очакванията), че в понеделник всичко ще е затворено...


Наоколо:
DSC02850 by georgievg1, on Flickr
DSCN4843 by georgievg1, on Flickr
DSC02851 by georgievg1, on Flickr


По някое време премина и интересно превозно средство:
DSC02854 by georgievg1, on Flickr
Имаше интересни звукови ефекти като цвилене на кон вместо клаксон и т.н.



Преминахме моста на Елба, (виждайки плаващ театър междувременно)
DSC02862 by georgievg1, on Flickr


И се насочихме към някое ресторантче - бе станало обяд, а все още не бяхме закусвали...
Избрахме едно 'по-населено' - момчетата - сервитьори с вид на наши борчета - нацепени, тук-таме с някоя татуировка...
Обаче изключително вежливи и учудващо професионално работещи - имаха поглед върху ресторанта


Германия - джоланче - асоциацията сама изплава
DSC02873 by georgievg1, on Flickr


Жената поръча рибка с биричка - малко се пооблизвах, ама ме чакаше още шофиране
DSCN4850 by georgievg1, on Flickr


Докато хапваме и чух много характерен звук от бензинов самолетен двигател...
Скокнах с фотоапарата...
JUNKERS-52 ... Ако се вярва на интернет, това бе един от осемте летящи екземпляра в света! Хитлер е ползвал такъв самолет от 1932г, и е имал такъв персонален след спечелване на изборите до края на Втората световна война..
DSC02876 by georgievg1, on Flickr


Самолета правеше кръгчета и летя над 1 час над центъра на Дрезден в сивото небе докато обядвахме...
Имайки предвид околната обстановка от величествени сгради, следите от куршуми/шрапнели по стените, летящия самолет - всичко това изглеждаше като машина на времето - изведнъж се пренасяш няколко десетки години назад.


След като хапнахме, решихме да направим последен опит да намерим някой отворен музей...
Интересуваха ме основно две неща:
Имах спомени за една голяма (май 6 етажна) сграда, която я бяха запазили непокътната - така, както е приключила войната...
Изтърбушена, със следа от голяма бомба, която бе преминала няколко етажа...
И второто бе 'съкровищницата' - саби на крале, корони, пръстени (с часовниче), ювелирни изделия...
Тъй-като немците не се обичат с англичаните, всички надписи бяха на немски без никаква алтернатива, а аз немски не знам...
Изтупахме се пред една внушителна сграда със странен надпис... Влязох вътре да питам...
Едни момчета стояха зад бронирано стъкло и гледаха опулени... Оказа се, че съм се наврял в Mинистерството на финансите на Саксония!
Опитаха се да помогнат, ама те не били виждали такива неща в Дрезден - 'милицЮнерите' са еднакви навсякъде


Поразходихме се още малко, любувайки се на 'пейзажа'...
DSC02879 by georgievg1, on Flickr


DSC02886 by georgievg1, on Flickr


DSC02888 by georgievg1, on Flickr


Щракнахме се с някой друг Крал (Фридрих Август Саксонски)
DSC02892 by georgievg1, on Flickr


И се чудихме на електро-велосипедна рикша (шофьора и пък се чудеше на нас)...
DSCN4852 by georgievg1, on Flickr

[slowtraveler]

От: Варна до...

Върнахме се отново през Елба в района на Цвингера - тълпи туристи (май пак видяхме нашите японо-китайци ...
Взехме по някое друго магнитче, платихме паркинга на автомат до входа, измъкнахме се от подземния лабиринт (отново качвайки се по бордюрите на някои завои) и тръгнахме към Прага...


Ремонтите по магистралите продължаваха - често карахме с 60-70км/ч, че и по-бавно...
Статистиката показа, че в Германия разхода ми на гориво е бил най-висок (заради периодично вдиганата много висока скорост), а средната скорост бе доста ниска (по-ниска например от тази във Финландия по обикновените пътища)...


'Ремонтирайки се', половин час след излизането ни от Дрезден влязохме в Чехия:
DSC02897 by georgievg1, on Flickr


Преглеждайки впоследствие видеото от камерата видях, че точно в този участък вдясно от пътя е имало и табела за винетка
Ама за това - по-късно...


По магистралата наистина шофирането е безинтересно, но затова пък се отхвърлят много километри.
Малко преди Прага спряхме - аз за да проверя хотелите, а съпругата - за по две цигари (вече пушеше по две на спиране - да компенсира )...
Избрах един хотел на доста сносна цена - по-евтино от повечето, на които бяхме спали досега... Отзивите бяха положителни, рейтинга ОК... Пише - в центъра с паркинг... Това ни трябваше...
Забих координати в GPS...
Влязохме в Прага, и се забихме из едни калдаръмчета в старата част - около замъци и т.н...
GPS каза - 'завий надясно', завих, ама там само едно малко паркингче пред голям хълм, синя зона, и без нито едно свободно място... След това има знак 'забранено влизането на МПС', алеи за майки с деца и велосипедисти, които се катерят по хълма... Полицейска кола тъкмо излезе от там...
Казах си, че навярно GPS се е объркал и продължих нататък с надеждата GPS да преизчисли маршрута... Нищо подобно - 'завийте обратно'... ХМ....
Намерих по-удобно място за спиране след около 500м и звъннах в хотела...
- как да стигна до вас
- отидете на еди-коя си улица.
Забих улицата в GPS и той ме върна на същото паркингче...
До мен спря едно наточено ново Ауди. Отидох до човека и го питах на английски дали знае как се стига до хотел-ресторанта.. Отвътре един юнак погледна номерата на колата и директно ' абе давай на руски' - явно от мошениците, които се уредиха с 'европейско гражданство' със закупуване на имоти в Чехия (там имаше такива преференции)
Момъка ми обясни, че там нагоре не можело да се ходи с кола, защото полицията дебнела строго...
ОК... Върнах се обратно на паркинга, който бе на около 500м... Оставих колата и реших да се кача пеш - даваше дистанция 500м до хотела... Е да, ама зад една кооперация достигнах до заключена врата и почнах да кипвам...
Върнах се до колата с идеята вече да канцелирам заявката в букинга...
Направих последен опит да се свържа с хотела... Там си прехвърлиха слушалката, защото явно не всички разбираха английски, а руски отказваха да говорят...
Питам ги :
- сигурни ли сте, че хотела има паркинг за автомобила
- в хотела няма да можете да спрете, но може в ресторанта...
Тъй-като пишеше хотел-ресторант, се надявах да са едно до друго и реших да направя последен опит...
Помолих ги да стоят до телефона, и че ще отида отново на желаната улица...
Отидох.
Попитах един чех, който що годе говореше английски - и той каза, че там с кола не можело да се влиза...
Викам му - я сега се чуй с хотела да ти обяснят какво трябва да се направи за да се стигне до тях, и звъннах отново в хотела...
Поприказваха си малко и чеха започна да ми превежда, че за автомобили към този ресторант-хотел правилата не важали
Казах му - я стига с тези приказки - качвай се в колата
Съгласи се и тръгнахме въпреки знаците
Тесни алеи със знаци за велосипедисти, пейки наоколо, почиващи хора.... И български джип из парка ....
На едно място чеха леко ме подведе - 'не мислил, че съм можел да мина с колата през такова тясно място'...
Казах му, че това все пак е джип, и ако ми писне, ще драсна директно нагоре през стръмния баир
Как да е стигнахме до един паркинг на който имаше 2-3 автомобила...
Докато се оглеждам къде ще е удобно да спра, и през една врата гледам един момък ни маха да отидем натам...
Влязох през вратата, и гледам - ресторант.. Момчето ми сочи да спра между масите ?!
Три пъти го питах - наистина ли в ресторанта между масите?!
Да бе - той шефа е спрял пред хотела (онова БМВ), та затова няма да можете да спрете там, ама в ресторанта няма проблем ...
Спрях, а пред предния капак се откри цяла Прага (е, не цялата, ама такъв е лафа) ...


Ето видео от епичното изкачване

[slowtraveler]

От: Варна до...

Оказа се, че момчето, което ни махаше е сервитьор, но едновременно държи ключа от хотела...
С гордост махна нагоре и каза - 'ей онези четирите прозореца са на вашата стая'
Оказа се, че макар и да не сме спрели в хотела, сме на 10 метра от входа му - странни хора са чехите
DSC02978 by georgievg1, on Flickr


Също така се оказа, че хотела има две 'стаи'... А ние сме единствените клиенти на хотела в този момент...
Явно ресторанта е водещия, защото пък той бе пълен...


Решихме първо да се настаним и тогава да слезем в ресторанта - още бе сравнително рано...
Влязохме в сградата... Видимо стара сграда - на входа имаше снимка от 1901г, в която сградата бе в същия си външен вид и явно е работела и тогава като ресторант... Но изглеждаше добре поддържано и чисто.
Първия етаж бе изцяло ресторант... А хотелската част бе на втория етаж...
Качихме се по двойно стълбище:
DSC02923 by georgievg1, on Flickr


И влязохме в голямо 'антре'...
Ама наистина голямо - масата в средата спокойно можеше да събере 15-20 човека.
- Тук ли ще искате закуската или долу в ресторанта?
Казах му да я кара по-спокойно - ще закусваме долу в ресторанта..
DSC02920 by georgievg1, on Flickr


Отключи ни 'стаята'.... Влязохме в приемната ни
DSC02913 by georgievg1, on Flickr


DSC02912 by georgievg1, on Flickr


От там в спалнята... Балдахина и херувимчетата ме разбиха По стените имаше графики на голи мадами...
DSC02902 by georgievg1, on Flickr


А в другия край на стаята имаше бяло бюро с чисто ново Леново - от онези, при които целия компютър е в дисплея...
Странна комбинация между претрупано старинно и свръх-ново
DSC02905 by georgievg1, on Flickr


Банята - с тоалетна, биде, огромни огледала отвсякъде, душ, златни кранчета - абе кич отвсякъде...
DSC02910 by georgievg1, on Flickr


Разбира се имаше и килер с всякакви хавлии, хавлийки, и присбособления за удобство, включително дъска за гладене...
Имаше дори мебел за закачане на костюм (не знам как се казва това нещо - представлява високо шкафче, горе оформено като закачалка за костюм, а долу има малки чекмедженца за ръкавели и други такива джунджурийки)...


Навързах компютрите, камерите и т.н. и веднага слязохме долу в ресторанта на терасата...
Пред нас бе Прага...
А в Прага без бира не може - Крушовице много ми хареса... Ама я комбинирах с Паленка
DSC02931 by georgievg1, on Flickr


Гледката бе разкошна:
DSC02934 by georgievg1, on Flickr


Скоро се мръкна (отдавна не бяхме виждали мрак) и гледката от ресторанта стана още по-феерична:
DSC02957 by georgievg1, on Flickr


Това на преден план е спирката на 'железницата', която катери този хълм.. А на заден план - кралския дворец, мостовете на Вълтава..
DSC02965 by georgievg1, on Flickr


Хапнахме малко - джоланчето от Дрезден бе доста засищащо и още ме държеше
Паленката и бирата бяха добра комбинация...
Попитах сервитьора къде на майтап къде на сериозно - дали хотела е на мафията
Смутено с жестове (зад гърба ми) подсказваше, че ние сме мафията щом сме с такъв автомобил
Явно и тук действа идиотското 'балканско' отъждествяване между автомобил и собственик...
Все пак го отдавам на това, че сервитьора вече си бе сръбнал и той от паленката, ако се съди по хълцането и не съвсем адекватното поведение...
По някоя време привършихме вечерята и се метнахме по леглата...

[slowtraveler]

От: Варна до...

ДЕН 18
Прага - Будапеща - Сегед
https://www.google.bg/maps/dir/%D0%9...0102!3e0?hl=bg


Спахме добре... Станахме около 08:00...
Джипа още бе в ресторанта
DSC02968 by georgievg1, on Flickr


Навън валеше (абсурд - отново не може да бъде )
Закуската ни бе сервирана в ресторанта както се бяхме уговорили...
Хапнахме, натоварихме багажа и потеглихме...
Този път надолу по алеите се разбягваха кучкарите - само те се разхождат из парковете в такова време
Отскочихме до супермаркет да понапазаруваме някоя друга бира за подаръци...
След шопинга се качихме на магистралата и отцепихме към Словакия...
На доста места имаше ремонти, но поне дъжда поспря...
По едно време видях как към магистралата от някакъв страничен подход се засили някакъв микробус с пуснати лампи... Но бе далеч от пътя и си продължих спокойно...
След няколко километра го видях в огледалата - аз си карах почти в ограниченията и просто се прибрах плътно вдясно...
Микробуса ме изпревари, и отзад светна знак СТОП... Хм. Какво ли ще искат тези митничари (на автобуса отстрани пише МИТНИЦА)? Зави към близката бензиностанция, и спря на удобно място...



Гледам вътре двама униформени оправят фуражките, формата и пристигат...
- Покажете документа за платена пътна такса
- Тя не е ли за автомобили над 3.5тона (бях останал с такова впечатление)?
- Над 3.5 тона е тол такса, а под 3.5 тона е винетка ...
- Хм... нямам такова нещо...
- Заповядайте в до нашия автомобил ще ви покажем...
Отидох - изкараха Закона - и верно - там си пише...
Казвам им - сори, грешката е моя - не споря...
- Максималната глоба е около 250 евро...
- Не ми разправяйте каква е максималната глоба, кажете каква е минималната
- Не се притеснявайте, за Вас ще бъде минимална глобата - сочи ми отново закона - еди колко си крони...
- Нямам претенции - както ви казах - признавам грешката си - недогледал съм...
- ОК - как ще платите: брой, карта, банка
- С карта
- ОК - извади безжичен ПОС-терминал, въведе сумата в чешки крони и ми подаде ПОС-терминала, като изкара още веднъж и Закона - вижте, същата стойност съм въвел в ПОС терминала...
След секунда ми изписка телефона, че парите са отлетели
- Спрели сме на бензиностанция, която продава винетки. Моля купете си за да нямате повече проблеми, а през това време ще дооформим документите.
Отидох и купих винетката. Като се върнах вече бяха изписали фиша, подписах го...
Единия митничар направи снимка на автомобила без винетка, взе винетката и я залепи на правилното място.
Пожелаха ми лек път, и аз на тях... И всеки - по пътя си...
Общо цялата операция отне под 5 минути - бързо, умно, без идиотщини.. Направо да ти е кеф да платиш глобата
Да не ви учудва, че се занимавах с митничари - с указ на Президента на Чехия на Митницата им са вменени и такива права - да следят за винетки...


След няколко километра излязохме от Чехия (ееех, ако бях дал газ - нямаше да ме хванат ).
Този път спрях веднага след границата, защото видях табела, че и за Словакия трябвало винетка...
По-точно пишеше, че трябва да се плаща, ама тъй-като и при тях има много умни, трябва да гадаем какво са искали да кажат - дали, че в края на магистралата ще има тол-пункт, или трябва да вземеш доказателство от папата...
DSC02994 by georgievg1, on Flickr


Първия пункт за продажба бе на мястото на стария запустял граничен пункт...
DSC02995 by georgievg1, on Flickr
Опашка (да, вървеше бързо), 10Евро отлетяха...
Заредих в Братислава и продължихме към Унгария..


Ремонтите продължаваха. Стигнахме в Будапеща и намерих паркинг в центъра... Още по-малък от онзи в Дрезден...
С голям зор успях да намеря място някъде на 4 етаж... Ниско, а движението между колоните ставаше с 2-3 маневри... Спрях как да е, и едвам се измъкнах от колата...
DSCN4907 by georgievg1, on Flickr


Тръгнахме из тесни сокаци, като на доста места се виждаха следи от просяци (местата, на които нощуват)...
Но след съвсем малко излязохме на брега на Дунава и ни връхлетя туристическата тълпа...
DSC03006 by georgievg1, on Flickr


DSC03007 by georgievg1, on Flickr


Имаше и по-авангардни скулптори, като този Гъливер:
DSC03002 by georgievg1, on Flickr


На Дунава всичко бе спокойно
DSCN4920 by georgievg1, on Flickr
DSC03024 by georgievg1, on Flickr
Зачудих се с какъв ключ ли се завива гайката на системата, която държи моста...
DSC03012 by georgievg1, on Flickr


А през това време туристите се наливаха с бира (разливайки я и по земята - отдалеч миришеше на бира)...
DSC03013 by georgievg1, on Flickr

[slowtraveler]

От: Варна до...

От разходката из Будапеща огладняхме...
Още като отивахме към Дунава бяхме мярнали едно заведение, което изглеждаше читаво...
Навсякъде търсихме 'местно' заведение, а на това пишеше Унгарска кухня или нещо такова..


Седнахме, питахме дали може да се плаща с карта (форинти не сме обменяли) - казаха че няма проблем...
Поръчах си гулаш, лютичък... И някакво телешко за основно...
Съпругата си поръча дунавски сом...
Бяха супер вкусни...
Според съпругата сома бил в пъти по-хубаво приготвен отколкото в Русе... Навярно особености в кухнята...
Както навсякъде и тук имаше доста руснаци...
Забелязал съм, че има известен дисбаланс в поведението им в Русия и извън родината...
В Русия се държат обикновено като нормални хора... Докато извън Русия доста от руснаците се държат така, все едно си им длъжен и гледат отвисоко..
Докато хапвахме първо мина една двойка млади руснаци. Мадамата бе доста наточена...
Коментираха дали да седнат да хапнат, но се отказаха, защото ресторанта все пак е традиционен/национален, и е много 'селски'
След това дойде една групичка (с яки мамашки), която доста време вдигаше врява до нас.
Не можеха да решат дали ще ядат, защото искаха фактура. Сервитьора им обясняваше, че ще получат... Е да, ама искаме да платим с карта - няма проблем...
Ама май искаха на фактурата бъде на друга. На което сервитьора обясни, че няма как да стане - на квитанцията от ПОС-терминала ще излезе стойността, която реално плащат..
В края на краищата рускините се врътнаха, колко лоши били унгарците и си заминаха без да ядат... Настана спокойствие и си довършихме обяда


С пълни стомаси едвам намерихме паркинга (маскиран като обикновена сграда )...
И потеглихме към Сегед... Не ни се оставаше в Будапеща - вече бяхме близо до България и ни влечеше да се приберем по-бързо...
Безпроблемно и по магистрала стигнахме Сегед...
Интернет/букинг/ хотел...
Повъртяхме се из центъра докато открием хотела...
Накрая спрях под един знак забранено паркирането (между други паркирани автомобили), оставих жената в колата и отидох да потърся хотела пеш - бе някъде съвсем наблизо...
Намерих го - оказа се в съседната паралелна малка глуха уличка... Излязох напряко през някакъв вход на сграда та дори уплаших жената, като отворих вратата идвайки в гръб


Хотелчето бе нормално, но ме учуди липса на всякаква езикова култура у младите... На рецепцията имаше една готина мадама, навярно 18-20 годишна...
И гледа като куче - аха аха да проговори... Момчето на рецепцията бе дало ключовете и оформило документите, но бе излязло по работа...
Питам я къде се намира стаята - успя да отиде единствено на асансьора и да ми покаже първото копче....
Дива работа...
Питах къде мога да спра автомобила (наоколо бе пешеходна зона) - показаха ми място пред хотела в пешеходната зона... Ами вече претръпнахме след Прага, така, че си спрях 'като мутра' в центъра на Сегед
Излязохме да се разходим...
Учуди ме, че в Сегед има трамваи и тролеи - все пак е само около 100х жители...


Имаше интересни монументи:
DSC03035 by georgievg1, on Flickr
След това проверих - този монумент е в памет на загиналите при голямо наводнение в Сегед през 1879 ... След което Франц-Йосиф дошъл в Сегед и казал, че Сегед ще бъде възстановен още по-хубав отколкото е бил...
И явно продължава да бъде галеник на властта този град...


Имаше и катедрала, пред която бе изградена голяма сцена. Явно снимаха някакъв мюзъкъл, защото отстрани имаше много зяпачи, а вътре бяха само десеттина човека...
DSC03033 by georgievg1, on Flickr
DSC03032 by georgievg1, on Flickr


Поразходихме се покрай реката Тиса (всичко подредено, що годе чисто)...
DSC03038 by georgievg1, on Flickr


Този стар трамвай е превърнат в бар, но на нас ни бе топло и търсихме нещо на открито
DSC03045 by georgievg1, on Flickr


Разходихме се и през центъра.
Някои имаха чувство за хумор - забелязвате ли фигурата на прозореца


DSC03053 by georgievg1, on Flickr




Ето я в близък план:
DSC03054 by georgievg1, on Flickr




След което влязохме в едно барче-ресторантче в центъра съвсем близо до хотела...
Поръчах си пак нещо местно, звучащо като 'паленка'..
Сливовица.. Ама я продават само 40мл, като сигурно 10 от тях са заети от една сушена слива, потопена в ракията...
На цена тройно цената на Смирнов... Балкантуристки номера...
Изпих двечки сливовици (моята и на съпругата) и преминах на водка...
Бучнахме някое друго мезе (жената пак си хапна риба)... Усмихнахме се и скокнахме в хотела....
Дори бръмчащия хладилник не може да ми попречи да заспя моментално...

[slowtraveler]

От: Варна до...

ДЕН 19
Сегед - Белград - Връшка чука - Берковица




За първи път от доста време (седмици) сутринта не валеше дъжд, а грееше слънце...
Станахме, закусихме, натоварихме багажа. Някой ме бе запушил (наистина бе спрял идиотски), но в момента, в който отворих багажника да товаря багажа, и от хотела изскочи като тапа рецепциониста и каза, че веднага ще преместят колата....
Отбих се на няколко километра да заредя в ОМВ. Напълних догоре...
И тръгнахме към Сърбия... Първо по магистралка, но почти веднага слязохме на обикновен път...
След което попаднахме в задръстване, а пункта още не се виждаше на хоризонта...
DSCN4938 by georgievg1, on Flickr


За момент си помислих дали да не обърна и да минем все пак през Румъния и Дунав мост 2, но пък от друга страна никога не бях ходил в Сърбия... Затова го обърнахме на майтап и се подсмивахме на съседите... Опашката разбираемо бе основно от автомобили с немска и австрийска регистрация...
Гледаш - мерцедес S класа, а вътре натъпкани като сардели 'пингвини' с фереджета... В жегата! Без климатик (икономия трябва)....
Част от тези хора се събираха на групички, които се разпръскваха при всяко преместване с една дължина напред (голямата група се бе събрала пред тоалетната и си бъбреше, докато току някой изчезваше защото бе пристигнал неговия автомобил)....
Други (явно пак за икономия) не палеха автомобилите, а изпънали жили ги бутаха на ръка към граничния пункт....
Трети (като бялото БМВ на клипа) намери приятел в колоната и с негова помощ пререди 5-6 автомобила.... Голям келепир....
Жалка работа....



Унгарската граница я преминахме лесно - документите, довиждане...
На сръбската отново чакане....
DSCN4940 by georgievg1, on Flickr


Сърбите започнаха 'да видим автомобила, отворете багажника' и т.н.
Но пак проверката приключи бързо като видя натъпкания багажник


Сърбия... Магистрала (да, с по-ниска разрешена скорост - 120км/ч)... И равно поле...
DSC03063 by georgievg1, on Flickr


Веднага си пролича местния манталитет... Появи се полиция и се започна безумно 'балканско' шофиране... В смисъл - карам със 125-130км/ч, а наоколо хвърчат с над 160...
А другата група пък кара със 100км/ч...

[slowtraveler]

От: Варна до...

Интересна бе схемата за 'ловене' на бързаци на сърбите....
Стои полицейски автомобил под някой мост, скрит долу извън пътя...
На мантинелата сложен на триножник радара.
След това следват знаци за ограничение на скоростта и забрана на изпреварване, колоната се ограничава в една лента с конуси, и те отклоняват към паркинг, където щеш нещеш не можеш да караш бързо....
И на паркинга те чакат екипите полиция.


Този с бялото Порше Кайен, когото го бяха хванали, ме бе изпреварил малко преди това. След десеттина минути ме изпревари пак бързо... Не съм видял да е спирал някъде, но явно спираше, защото след това ме изпревари още поне 3 пъти... Всеки път с голямо превишение...





Пътуването бе наистина доста по-хаотично и некомфортно от където и да е досега...
Магистралата често бе с големи неравности. Да, ремонтираха някои участъци...
DSC03072 by georgievg1, on Flickr


Шофьорите караха наистина идиотски, въпреки, че не може да се каже, че магистралата бе натоварена...
Често се случваше да се изпреварват един друг камиони по баир в течение на километри, с под 80км/ч....
Също така често се случваше някой с лек автомобил, но каращ с около 100км/ч да заеме лявата лента и да не се прибира, защото след 500м има някой още по-бавно движещ се...
От друга страна отзад често те настъпва някой, който кара със 160+км/ч...


В такава атмосфера стигнахме Белград... Първо се видяха 'забележителностите' на Белград - огромно сметище, с всичките му екстри (хвърчащи найлонови торбички и т.н.)...
DSC03068 by georgievg1, on Flickr


Реших да мина по околовръстното (то там водят и табелите за транзитния трафик)... Да, знаеш, че през центъра е по-бързо, но ние бърза работа нямахме...
Околностите на Белград изглеждаха доста зле - порутени къщи, мръсно, тежък, неуреден трафик...


Заобиколихме Белград и отново се качихме на магистралата...
Отново пункт за таксуване - вземаш си билетче... Е да, ама чакаш опашка все едно преминаваш границата... Веднага си спомних лекотата, с която бе решен същия този проблем в Норвегия...
Как да е взехме си заветното картонче и отпрашихме натам... Уж караш що годе бързо, ама след няколко десетки километра отново пункт за 'путарина' и отново чакаш на опашка...
Плащах с карта, което бе доста бавен процес за работещите в будките... То плащането с монети и връщане на ресто също не бе бърз процес... И съответно опашките не вървяха бързо...


В един момент съжалих, че избрах магистралата - навярно по обиколните пътища нямаше да загубя прекалено много време, а и впечатленията биха могли да бъдат по-положителни....
Как да е стигнахме до Парачин и слязохме от магистралата. Изчакахме си опашката за плащане...
И тръгнахме в посока Зайчар - Връшка чука...
Пътя бе доста хубав... Да, натрапваха се идиотски ограничения (явно и те са типични за нашия район от света), но пък асфалта, маркировката, почистването около пътя - всичко бе ОК...
Времето бе напреднало - тъкмо бе преминало обяд, и започнахме да огладняваме. Тъй-като се бях зарекъл да хапнем сръбска скара започнахме да се оглеждаме за нещо подходящо...
Покрай пътя имаше предимно неугледни селски кръчми...
В един момент наближавайки разклона за с.Мирово видях вдясно хубаво направено битово комплексче с черни следи от гуми преди него ...
https://www.google.bg/maps/@43.81020...2!8i6656?hl=bg
Вече бях подминал отбивката, но огледах добре паркинга - бе пълен с автомобили... Явно е добро заведение....
На разклона за Мирово видях, че отново има подход за ресторанта, и съответно веднага се 'шмугнахме' вътре...
Докато аз откачах техниката (камерата, за да прехвърля част от видеото на диска) жената отиде да провери какво става...
Пробвала да се разбере на български... Служителката я помолила да премине на английски, че нищо не и разбирала... Пошегувах се с жената, че с това нейно варненско мйекане няма как да я разберат - просто трябваше да превключи на берковски диалект и нямаше да има проблеми...
Това ми припомни една смешна случка в Берковица... Един ден решихме да покараме колелета, и движейки се си приказваме... Доста народ имаше из дворовете по уличката, по която преминавахме. И всички отдалеч извиваха шия да ни огледат... Съпругата се зачуди защо така ни гледат. Обясних и, че тук просто не се говори така - тук се вика (все едно се караш на някого), и се говори твърдо - тогава никой няма да ти обръща внимание... Направихме експеримент... Съпругата започна да говори на висок глас и по-твърдо - вече нямаше обърнати глави към нас - вече не бяхме 'чужди' ..


Та закачих аз компютъра да преточва видеото и скокнах в ресторанта - хубав много голям битов ресторант.
Съпругата вече бе намерила хубава маса на открито, но на сянка под навес и надвиснали храсти, които държаха хладно (каза ми, че за наш късмет тъкмо сега си били тръгнали доста хора).
DSC03075 by georgievg1, on Flickr
DSC03076 by georgievg1, on Flickr
Дойде сервитьора. Превключих на берковски и нещата започнаха да се получават
Казах му, че специално сме дошли за сръбска скара...
- Предлагам ви мЕшано мЕсо (мешана скара по нашенски).
- Супер
- Обаче като ви гледам - една порция ще ви е достатъчна.
- ОК, давай и една салата за двамата...
Жената си поръча бира, а аз си карах на кола...
Донесоха шопската салата и мешаното мЕсо...
Скарата включваше плескавица, кебабче, някакво пушено/мариновано месо на скара, шишчета (пилешки и свински), и още няколко неща.
Салатата бе с люта чушка (но не прекалено люта). Беше супер...
За съжаление забравих да направя снимка преди да почнем...
А после бе късно
DSC03074 by georgievg1, on Flickr


Обаче усетих известно етническо напрежение/противопоставяне...
На съседната маса бяха седнали навярно турци от местните (с турски имена и си говориха за ходене до Истанбул)...
Питат сервитьора (едър мъж на около 65г) - какво кафе има...
Казва им - 'на джезве и еспресо'...
- Искаме турско
- Е не можете ли да кажете 'на джезве', а ще ми разправяте за турско - остро се сопна сервитьора... Явно и от тази страна на балкана хората са прями - каквото ти е в главата, това ти е и на устата...


Клиентите свиха ушите и повече не мърмориха..


Хапнахме доволно, платих с карта (сметката бе смешна в сравнение с плащанията за храна досега), натоварихме се в колата, и тръгнахме за последния етап...
Стигнахме Зайчар... Нашенски пейзаж...
DSC03084 by georgievg1, on Flickr


На едно място в града имаше ремонт, и поставен светофар за регулиране на еднопосочното движение в стеснения участък...
И един милицЮнер, който подаваше сигнали, обратни на светофара и създаваше задръстване Абе личеше си, че се доближаваме до нас
Почакахме да дозабърка задръстването - от отсрещната страна светеше зелено и в участъка навлязоха автобуси, а милиционера махаше на камиона преди мен да се премести напред, влизайки и той в тесния участък... Така тежкотоварните машини застанаха едни срещу други и се чудеха как да се разминат ...
Как да е се разминахме след като постояхме 4-5 минути...
Малко след това един местен таксиджия след като си стоеше кротко на стопа, реши, че джипа е невидим и тръгна току пред мен....
Предусещах нещо, и затова дори бях понамалил до 50км/ч...
Таксиджията въобще не реагира на клаксона нито при тръгването, нито при преминаването - дори не се обърна да погледне...
Спирането бе много интензивно, чак гумите бучаха...



С удоволствие се измъкнах от Зайчар...
Пътя стана лош (до Зайчар бе идеален асфалт) - износен груб и неравен асфалт ...


След няколко километра се показа граничния пункт... Никой не се виждаше - народа се бе изпокрил заради жегата...
Отидох до офиса им и се обадих на митничарите... Излязоха и бяха много любезни... Цялата проверка (митническа и гранична) бе точно 60 секунди...
Митничаря явно бе рокаджия, защото се радваше на фланелката ми АС/DC
Напуснахме Сърбия:
DSCN4947 by georgievg1, on Flickr


И почти влязохме в България:
DSCN4948 by georgievg1, on Flickr


От българска страна имаше мааалко повече внимание...
Нашенския митничар бе накарал една жигулка пред мен да отвори багажника, ама като ме видя да пристигам загуби интерес към жигулката (разкапана, ръждясала видинска регистрация) и веднага дойде при нас... Помоли да отворя багажника.. Стандартните въпроси - 'откъде идвате'... Казах му - от Мурманск...
На лицето му се изписа изражение, отразяващо усилено въртящи се механизми вътре в черепа му, явно в опит да си спомни де е чувал това наименование
Опитах се да му подскажа - 'много на север'....
Кимна, но като че ли за него 'много на север' бе не по-далече от Видин
Как да е - махна с ръка и официално се завърнахме в България...

[slowtraveler]

От: Варна до...

Веднага зазвъняха телефоните с поздравления за завръщането ни на родна земя - доста народ ни е следял този ден....


Пътя си остана лош - износен асфалт, тесен път и ОПАСНО ОБРАСЛИ банкети...
Тъй-като вече си бяхме на Балканите, можехме да си караме по нашенски (ей този наш манталитет как ще го изкореним)... Вдигнах скоростта на темпомата на 'ограничение+20км/ч', като често скачаше и нагоре скоростта... И въпреки това често ме изпреварваха някои бързаци


В с.Медовница (продължавайки да говоря по телефона с поредния позвънял) изведнъж гледам полицейски коли, пожарна... Колите преминават бавно бавно...
Първата катастрофа, която видяхме за целия път... ТИР бе скочил в близката река, потрошавайки няколко стълба със захранване явно средно напрежение.
Дебели кабели и изолатори преминаваха през пътя и колите ги тъпчеха.... Дано шофьора не е пострадал, защото пораженията по тира бяха сериозни (търкалял се е в дерето)...


Преминахме участъка (бе добре обозначен от полицейските автомобили и от двете страни - автомобилите бяха спрели на удобни места без да пречат на движението, но пък предупреждаваха навреме)...
След което джигитите отново се метнаха на педала на газта....
Монтана - преминахме я много бързо (друг път ми се е струвало бавно, но явно когато промениш 'мащаба' вече не обръщаш внимание на такива дребни забавяния)...
Приближихме Берковица и бяхме изненадани, как за 2 месеца от последното ни идване насам има голяма промяна в подхода на пътя- правят околовръстно движение...


Стигнах до вкъщи - майка ми и баща ми бяха в апартамента ми за месец - два... Тъй- като има още стаи за спане не се притеснявах - бяхме се наточили да спим в 'детската', за да не преместваме родителите ми за един-два дни...
Пред блока ни посрещна баща ми. Чудихме се дали да разтоварваме веднага багажа, но решихме първо да се качим горе, да си починем, и тогава...
Влизаме в апартамента и майками:
- И племенничката ви е на гости
- Хубаво - има още една стая...
- И приятеля и, а тъй-като племенничката все още е непълнолетна, спят в отделни стаи... Ама вие не се притеснявайте, ние сме се уговорили със роднина-съсед, ще се изнесем за два дни в тях.....


КРЪЪЪЪЪЪГОМ Е, не толкова остро де....
Звъня на близък приятел (този, който ме предупреждаваше за снежните райони в Норвегия, и един от първите който звънна при влизане в България).
Той има един от най-хубавите ресторанти (лично мнение - най-хубавия) в Берковица...
DSC03086 by georgievg1, on Flickr


DSC03087 by georgievg1, on Flickr


DSC03102 by georgievg1, on Flickr


В градинката на ресторанта
DSC03091 by georgievg1, on Flickr


А миналата година направи и към ресторанта хубаво китно семейно хотелче...
DSC03089 by georgievg1, on Flickr


Казвам му - Ванка, абе имаш ли свободна стая?
- Амииии, аз сутринта видях баща ти и цялата рода на бензиностанцията, и разбрах, че няма да стане работата, та съм ти приготвил ключа от сутринта
Речено - сторено...
Директно запалих колата и я преместих пред хотелчето (съвсем близо до вкъщи)....
Посрещнаха ни както винаги много радушно...
Вечерта - вечерта си бе както винаги - в ресторанта на хубава приказка с приятели, хапване, пийване...
Абе и в България си е хубаво..
DSC03099 by georgievg1, on Flickr


DSC03101 by georgievg1, on Flickr
Хотелчето бе супер (въпреки, че следях изкъсо прогреса, до момента не бях спал в него - и не бях си представял, че ще спа там - все пак имам голям апартамент само на 200м от ресторанта ) ....

[slowtraveler]

От: Варна до...

ДЕН 20
Берковица....
Деня бе 'организационен' - т.е. поизтрезняване с кафета в ресторанта... Обсъждания по технически и други въпроси с де що познати имахме...
DSC03095 by georgievg1, on Flickr
DSC03096 by georgievg1, on Flickr


Уж не бяхме мръднали кой-знае колко на юг от Унгария, но тук вече бе голяма жега...
Вечерта братовчеда на баща ми (на 85г) попида дали не можем да го закараме до Шумен...
С известно притеснение се решихме - не бях сигурен дали ще успеем да съберем багажа така, че да освободим една седалка (задните седалки също бяха заринати с багаж)...
Но направихме реорганизация и успяхме да подготвим място, при условие, че той няма много багаж......
Нямаше много багаж, така, че се уговорихме...

[slowtraveler]

От: Варна до...

ДЕН 21
Берковица - Варна
https://www.google.bg/maps/dir/%D0%9...0504!3e0?hl=bg


Пътя си бе много познат - тази година го минавах за шести или седми път във всяка посока....
Да, в участъка Бяла-Попово точно след Бяла пътя вече е почти невъзможен за пътуване...
Леките автомобили карат с 30-40км/ч заради вълните и смачкания от тежки камиони асфалт...
Но като цяло си бе лек и къс (в сравнение с предходните дни) преход...


Оставихме в Шумен роднината, пихме по едно кафе със сладолед с братовчеда и братовчедката...
И продължихме за Варна....
Малко след Шумен на магистралата реших да заредя на ОМВ - не бях зареждал от Сегед. Лампата не бе светнала, но на магистралата джипката бая си хапва....


Заредих, изчистих стъклата от многото буболечки и продължих към Варна.... Отново в ограничението +10км/ч (т.е. темпомата настроен на 150км/ч)....
Абе хапва си джипката при тези скорости
Точно в 19:00 часа бяхме на входа на Варна.....
DSCN4954 by georgievg1, on Flickr


Бяха изминали точно три седмици без един час от тръгването ни от Варна...
Поздравихме се с успешното прибиране и безпроблемното пътуване....
Проверка на километража - финишираме по километраж на 39157, а стартирахме от 27946км...
Т.е. по километраж сме изминали с Джипа 11211км...
С автомобила на колегата изминахме още около 30км из града, 340км до Ловозеро и обратно, и 120км до Турбазата и обратно...


Сумарно пропътувани с автомобил грубо 11700км...
Заредени 899л нафта. Изразходвани около 880литра нафта. Среден разход около 7.9л/100км... За автомобил с тегло по време на пътуването около 2.7 тона, и 250к.с. двигател, като доста от пътя е бил по магистрали, според мен е изключително добро постижение...


НИКАКЪВ проблем с автомобила - само зареждане на нафта, и веднъж - доливане течност за чистачки (т.е. вода, защото си нося летен концентрат на СОНАКС).


Явно планировката бе добра, защото не чувствахме никаква умора...
Дали бих тръгнал веднага в друга дестинация - разбира се...




THE END

[darkrose]

От: Варна до...

Благодаря за споделеното.
Хубави снимки и хубав маршрут.

Другия път по-надалеч

[edoors]

От: Варна до...

Никога не съм си представял, че може да се пътува до Мурманск и Норд кап, без да се мине и през Берковица!
Браво, Жоро! Много добро пътешествие, будещо респект и завист! Благодаря, че го сподели с нас по такъв невероятен начин!

[Венци- малкия]

От: Варна до...

Жесток пътепис! Жалко ,че свърши