Варна до... :)

[slowtraveler]

От: Варна до...

ДЕН 3
======
Умишлено малък преход след вчерашния 'ад' и мърморенето на съпругата...
Бялисток (Полша) - Каунас (Литва) - Рига (Латвия) https://www.google.bg/maps/dir/%D0%9....9496487?hl=bg
Сутринта живота изглеждаше по-светъл
Закусихме, хванахме фотоапаратите и обиколихме близкия център...
Широк площад, много кафета, що годе добър ред по улиците... Усещане за простор...
DSCN3552 by georgievg1, on Flickr
DSCN3563 by georgievg1, on Flickr
Не, че имаше нещо специално за гледане (нито пък бяхме набелязали нещо специално)...
Но все пак е добре да се поразходиш и позяпаш...
Например някакво супермаркетче, от което да позапасим с някоя друга Зубровка
Междувременно наблюдавахме, как двама полицаи разпитваха група младежи, изглеждащи на бездомници, и видимо пияни (все пак бе около 9:00ч)...
Приключихме разходката, платих в хотела, натоварихме багажа и отново на път....
Допълних резервоара в Сувалки...
Влязохме в Литва, и около километър след знака за новата държава бяхме спрени от полиция... Проверка на документите... Пост-съветското пространство си личеше Работиха бързо и ни пуснаха.. Започнаха да се проявяват къщи с по-немски изглед и архитектура...
Ремонтите/чаканицата не спираха - ей тук съм си излязъл от колата и снимам:
DSCN3604 by georgievg1, on Flickr
Шофьора на камиона зад мен бе много ухилен:
DSCN3605 by georgievg1, on Flickr
Навряхме се в старата част на Каунас - големичък град, а в центъра уличките са идиотски тесни, без да са еднопосочни...
Местното население отказваше да говори руски, не предлагаше местна кухня, та се задоволихме с японска - суши... Поне суши-то бе добро и ни засити...
Прелетяхме останалата част на Литва и бързо-бързо навлязохме в Латвия... Дърветата около пътя вече не бяха високи/огромни така, както бяха в Полша...
Рига ни посрещна с мащабите си... Винаги ми е харесвал този град... Съвременни 'стъклени' небостъргачи или други оригинални сгради си хармонираха добре с древни огромни сгради..
DSCN3649 by georgievg1, on Flickr
DSCN3659 by georgievg1, on Flickr
Намерих едно хотелче в самия център, настанихме се, и веднага хукнахме по стара Рига и нейния 'Бейкър стрийт' (на 100м от хотела) ...
Навярно не всички знаят, че в Рига е заснет съветския вариант на Шерлок Холмс (според мен - много добри серии), като филма е заснет точно на тази улица Jauniela...
Заседнахме в едно ресторантче с класически музиканти - бе странна работа, защото се конкурираха с рок-състава на съседното барче (просто там нямаше манджи, а народа наблягаше на бирата)...
За старт направих следната комбинация водката е хрянова - интересен вкус:
DSC00896 by georgievg1, on Flickr
В Рига вече започна да се чувства севера - към 23:30 навън си бе светъл здрач...
След хряновата водка с биричка си поръчах тъмна бира и джоланче с хрян....
Въпреки 'черния' си вид, отдолу бе като крем....
DSC00903 by georgievg1, on Flickr

[slowtraveler]

От: Варна до...

ДЕН 4:
Рига-Талин-Хелзинки https://www.google.bg/maps/dir/%D0%A....1733244?hl=bg


Сутринта хапнахме в хотела, натоварихме багажа (джипа го бях спрял на един платен паркинг на около 50м от хотела)...
Времето бе слънчево, стомаха - сит... Нафта имаше още за около 1000-1100км (последно зареждах в Полша, но поради ниските скорости разхода спадна). Какво му трябва още на човек...
Измъкнахме се сравнително бавно от Рига... Пътя бе хубав, заплануваното разстояние - малко... Така, че я карахме лежерно...
След стотина километра (все още в рижкия залив) видях хубава плажна ивица и отбивка с добър паркинг. На паркинга имаше кемпер, но хората сигурно спяха в него....
Викам си - не може да не си топна краката в Балтийско море
Кривнах натам. Събухме обувките и се поразходихме по изключително финния пясък - при нас не съм виждал толкова ситен и мек пясък...
Разкошен плаж и прозрачно море... Що ли нямаше плажуващи
DSC00951 by georgievg1, on Flickr
Навих крачолите и топнах краката...
DSC00934 by georgievg1, on Flickr
Водата си бе топличка... За района Навярно около 16С.
[offtopic]Май ви бях разказвал за една случка от студентските ми години, когато бяхме на студентски обмен в Рига за 2 седмици...
Бяхме чували за Юрмала - Златните пясъци на Рига... Август месец - дори и там през деня температурата е над 25С и слънцето напича... Та нарамихме за всеки случай банските и - в Юрмала...
Наближаваме огромна плажна ивица (снимка от нета)

Гледаме - дечица си играят във водата стотина метра навътре в морето... Викаме си - ей сега влезнахме... Докато не топнахме краката в ледената вода все така си викахме [/offtopic]
Избърсахме краката с мокри кърпички (пясъка просто не можеш да го избършеш - толкова е фин)... И продължихме нататък...
Ремонтите по пътя отново продължаваха...
Но като след това нещата се пооправиха и пътя стана добър... И скучен... Чудех се с какво да се забавлявам... И си намирах занимания...
Например сигурно 50км точих нет от този автобус :
DSC00988 by georgievg1, on Flickr
Отзад имаше символа за WiFi, забих темпомата на средна дистанция и го хванах Ама не бе много бърз де - на телефона бе по-добър...
Така в забавления стигнахме Талин...
Стъклени небостъргачи, сериозни сгради... Въобще нищо общо със спомените ми от студентските посещения...
DSCN3718 by georgievg1, on Flickr


Тъй-като трябваше да вземаме нататък ферибот, реших първо да отскочим до пристанището, преди да разгледаме Талин...
До пристанището гледам един паркинг - пише нещо подобно на 'два часа безплатно'...
Влизаме вътре, паркираме и гледаме - има супермаркет, кафе/бърза закуска и тоалетна - супер...
Тоалетната платена - все едно влизаш в метрото, ама жената се шмугнала след мен при отворената 'бариера' (тоалетните се разделят по-късно)
След което хапнах един бургер със сьомга... Проверявайки кога са фериботите... Оказа се, че след час и малко тръгва удобен ферибот, а следващия е след доста часове...
Решихме да бягаме на север без да разглеждаме Талин, като така щеше да ни остане малко повече време за Хелзинки...


Водата бе започнала да привършва (стека Банкя, който го бяхме взели от България), та решихме да посетим супермаркета... Това, което мислехме за име на супера, се оказа насочващо за съдържанието 'Alco-market'
Досрамя ме да правя вътре снимки, ама си представете Метро, в което се продава само алкохол...
И финландците товарят с касите и кашоните... Доста учудено ни погледнаха като ги попитахме за вода ....
Намериха няколко бутилки в ъгъла... На касата ни гледаха още по-учудено

[slowtraveler]

От: Варна до...

Натоварихме водата, и отидохме до пристанището - имаше опашка...
Плащането - drive-in на гишета...
DSCN3725 by georgievg1, on Flickr
В магазините до пристанището товариха/разтоварваха алкохола с мотокари и палети (навярно зареждането на кораба)
DSCN3727 by georgievg1, on Flickr
Платих, и зачакахме за влизането в търбуха на ферибота...
Редуваха тирове и леки автомобили... Незнайно защо нас ни набутаха при тировете
DSC01007 by georgievg1, on Flickr
Посочват ти къде и кога да спреш... По принцип се спазваше умерена дистанция до преден и страничен автомобил (заради клатенето)... Тировете обаче бяха доста плътно...
DSC01009 by georgievg1, on Flickr
Запомних (както си мислих ) палубата, и се качихме в кораба.. Вътре - магазини (за алкохол), барчета, рецепция за спалните каюти и т.н. и т.н...
Прескочихме тези детайли и излязохме на кърмата - бе завет, но и доста шумно/вибрации... Времето бе ОК, а гледката си заслужаваше..
Последен поглед към Талин, и дадохме газ към Хелзинки...
DSC01023 by georgievg1, on Flickr


Разминахме се с голям ферибот, и изпреварихме няколко пасажерски кораба (внушителни)... Правехме около 25-27 възла - сериозна скорост....
На кърмата се появиха моторджии... Поприказвахме кой-къде... Заприказвах се с един финландец, който идваше от западна Полша... Според него пътищата във Финландия били калпави, ама той карал само по калпавите пътища и не обичал по-централните, та не бил критерий
След два часа и малко влязохме в пристанището на Хелзинки... Обявиха да се качваме по автомобилите...
Слязохме на нужната палуба, отворих вратата (плъзгаща, водоустойчива, отваря се с бутон).. А срещу мен на 30см - ТИР.. Опитах се да мина покрай него, ама щях да се изплескам яко, пък и нещо не ми се стори познато мястото...
Качихме се горе (това е циркулация между 3 и 7 етаж )... Там - тълпи народ със сакове алкохол - няма къде да се премине...
Айде - отново долу... Този път излязох по другия борд (срещуположната врата) - всички коли от този борд вече бяха излезли (на всеки борд са по четири реда автомобили и камиони) и видях един от екипажа...
Попитах го виждал ли е един безстопанствен джип... С усмивка ми посочи през проход другия борд точно зад тира, който бе запушил вратата...
Просто съм слязъл на палубата през друг асансьор и съм излязъл с 10 метра пред, вместо зад джипа...
Колите от този борд тъкмо започнаха да тръгват - в момента в който се качихме, тръгна тира пред нас и всички се изнизахме.... При прегледа на видеото видях, че сме се качили в колата 30 секунди преди тръгването )
Тези зад нас сигурно умряха от яд - навярно са си мислили, че сме суперпрофесионалисти, и сме пили с 10 минути повече от тях, докато те киснат в колите
Между другото като гледах видеото от превоза видях какво нещо е долу в кораба докато се движи и защо карат хората да се махнат от там Постоянни писъци на аларми, мигащи мигачи и т.н.
Безпроблемно излязохме от пристанището, влязох в центъра и спрях да потърся хотел (букинг ком разбира се, но без резервация - за да видя на място за какво става въпрос)...
Избрахме един, вкарах го в навигацията и скоро бяхме пред хотела. Ама проблем с паркирането - разрешено спирането, но не и паркирането.
Слязох от колата и отидох в хотела - 'имате ли паркинг' - имаме - 20 евро/нощ...
Колко струва хотела? Обявиха ми цена с 30 евро над тази в букинг... Възроптах... Ама нищо не можем да направим - такива са условията...
ОК - пред него направих резервацията с телефона и веднага получих потвърждение.
Оня ми се хили - 'ама то отнема до 2 часа'. Помолих го да провери веднага...
Я, ама то потвърждението е дошло - няма проблеми - цената стана ниска - дори и с плащането на паркинга
Платих, и ги попитах къде е паркинга... Е няма такъв цирк подхода бе в тунел с ширина огледалата + 2см...
Парктроника бе безполезен - 'писна' и показа STOP - толкова малки бяха дистанциите...
С маневра във вътрешния двор успях да завия така, че да се насоча към подземен паркинг... Входа му бе с автоматична врата, и широк също огледалата +2см...
'Гараж' с размер на три нашенски гаража, в който напречно би трябвало да спрат 4 автомобила.
Добре, че две съседни клетки бяха свободни, та успях с няколко маневри да се наместя...
Докато развъртам колата вратата се затвори... Намерих някакъв авариен бутон и си отворих вратата... Луда работа...
След това се сетих, че съм забравил камерата в колата и ще изтрие дневния преход... Та отново преминах през отваряне на дистанционно контролирани врати и т.н....
Всичкото това - под проливния дъжд, който се изля над Хелзинки...
Хотела бе с интересна система за достъп - след определен час външната врата се отваря само с картата за стаята... По същия начин започват да работят и асансьорите...
Хвърлихме багажа, дъжда спря от раз и излязохме на разходка... Около 23:00ч все още бе светло...
Така се сблъскахме с 'интересните' финландски монументи....
Например я познайте какво означава този паметник
DSC01082 by georgievg1, on Flickr
Правилно - 100години финландска демокрация
Поразходихме се, потърсихме ресторант, обаче се оказа, че са затворени... Работеха предимно барчетата...
Върнахме се в хотела, където ресторанта все още работеше...
Поръчах си лос, гарниран с няколко водки Финландия (е, тук са по 40мл)... А жената продължи с рибите ...
Похапнахме доволно...
Водката подейства и заспах като пън... Като преди това дръпнах пердетата, защото около 00:00ч навън все още бе светло, въпреки, че нямаше слънце...

[slowtraveler]

От: Варна до...

ДЕН 5
========
Хелзинки - Куусамо (Финландия)...
https://www.google.bg/maps/dir/%D0%A...4567!5i1?hl=bg


Сутринта почна както обикновено - ставане, душ, хапване, товарене на багажа...
Логично, не можехме да товарим багажа в подземното гаражче - просто нямаше място...
Затова реших да изкарам колата... Оказа се, че няма къде да направя маневра, та затова целия цирк се повтори на заден ход
Натоварихме багажа. зададох на GPS Салла (граничното село на Финландия) и тръгнахме...
Скоро излязохме от Хелзинки и стъпихме на магистрала...
GPS започна да показва странни показания От рода - карай направо, и след 540км завий леко вдясно
Километрите хвърчаха, въпреки, че не съм нарушавал скоростния режим..
DSC01116 by georgievg1, on Flickr
По някое време магистралата премина в обикновен път... Но с ограничение 100км/ч... И народа караше с между 105 и 110км/ч...
Явно нагоре глобите са височки, защото много редките изпреварвания ставаха в режим : газ, изпреварваш, и веднага след това - спирачка за да смъкнеш скоростта под 110км/ч...
Но тъй-като всички караха с такава скорост, просто не виждах смисъл да изпреварвам - дори камионите се движеха с тази скорост...
Встрани от пътя започнаха езерата... Всичко маслено зелено....
Спряхме до едно езерце за снимки:
DSC01142 by georgievg1, on Flickr
Така хвръкнаха едни 500км и реших да заредя... Имах повече от половин резервоар, но от момента нататък до Муманск оставаха 'само 800км', а смятах в Мурманск да заредя колкото се може по-голямо количество нафта на евтиния
20150701_154026 by georgievg1, on Flickr
Започнаха да се появяват и знаци за лосове и елени...Жена ми започна да пита 'кога ще видим лосовете и елените'. 'Ама защо все още не сме ги видели'...
Успокоих я, че ако през деня не ги видим, довечера ще я запозная с любезния лос (който знае вица ..)
Пътя започна да става все по пуст:
DSC01195 by georgievg1, on Flickr
Отвсякъде имаше вода...
DSCN3831 by georgievg1, on Flickr
Врътнахме едни 800км и поогладняхме...
Погледнах табелите с виличка и лъжичка.. Пише - 2км от главния път къмпинг, риболов и ресторант...
Викам си - те тука е местото:
DSC01206 by georgievg1, on Flickr
Стигаме до паркинг пред хубаво езеро:
DSC01207 by georgievg1, on Flickr
В другата част - бариера, през която влязоха няколко каравани - явно за нощувка...
Влязох в ресторанта - пустош... Видях в кухнята нещо да човърка един човек - явно собственика...
Питах го дали има някаква риба за да вечеряме... Той се обърна със силно зачервен нос с отношение - 'каква риба търсите тук - ей там е останало малко ориз и т.н.' - посочвайки бен-марито...
Теглих му една наум заради мързела му - такова хубаво местенце, и ресторант, а да не го използва по предназначение...
И се изнесохме от там...
След няколко километра видяхме първите представители на севера:
DSC01219 by georgievg1, on Flickr
Не бяха много плашливи - някои ходеха и по пътя, но като цяло се дръпнаха настрани...
Близкия град бе Куусамо - отклоних се от главния път... Потърсих ресторант - GPS ме насочи към близък...
Гледам - и хотел...
Седнахме в ресторанта, а там хубави риби и т.н...
Тъкмо поръчваме хапката и каката пита 'а какво ще пиете'... Тогава се усетих, че ако искаме да вечеряме както трябва, май е добре да останем в този хотел...
Не бях изморен, слънцето светеше.
Но пък от друга гледна точка бяха изминали около 10 часа от тръгването ни (да, 'загубихме' сигурно час за зареждане, някоя друга покупка, цигара и т.н.) а и за следващия ден оставаха още само около 550-600км, и затова решихме да спрем...
Отидох до рецепцията - имаха свободни стаи на сносна цена... Въпроса бе решен - оставих колата на по-подходящо за разтоварване на багажа място - на паркинга нямаше много български автомобили
DSC01226 by georgievg1, on Flickr


След което се върнах в ресторанта - поръчката тъкмо бе пристигнала..
Рибата им бе прекрасна. С някоя друга водка я преглътнах Съпругата я караше на бира...
Реших да завърша с десерт. Както навсякъде и тук попитах за нещо местно - традиционно...
Казаха ми нещо непознато за мен - съгласих се веднага... Така ядох за десерт паниран кашкавал (солен и още горещ) върху който явно е поставено сладко и навярно топка сладолед, който бе станал на супа...
Но ми бе вкусно де
DSC01221 by georgievg1, on Flickr
На рецепцията ни посочиха пряката топла връзка с хотела (стъклен коридор около 50метра), ама жената иска да пуши, та се поразходихме малко, заобикаляйки комплекса...
Радвахме се на блесналото слънце (около 23 часа) но реших да не дърпам пердетата...
Водката си свърши работата, и отново заспах като къпан...

[slowtraveler]

От: Варна до...

ДЕН 6:
Куусамо-Салла(Финландия)-Кандалакша(Русия)-Мурманск
https://www.google.bg/maps/dir/93600...5244!3e0?hl=bg


Сутринта започна рутинно - събуждане, душ, закуска... Вечерта не бяхме забелязали, че хотела е на брега на езеро (Торанки както се оказа по картата)... Красиво...
Обаче както ставаше често напоследък - валеше ситен дъжд... Температурите вече бяха поспаднали до 12-13С, та пресортирахме багажа, като 'оперативни' дрехи започнаха да стават зимните...
Т.е. пак си бях с тениската - в колата си бе 22С, но вече си слагах и грейка
Натоварихме багажа и отново на главния път из Лапландия....
Движението бе... Умерено за района - т.е. нямаше никой по пътя, само на 5-6 минути преминава автомобил...
Или пък не преминава
DSC01232 by georgievg1, on Flickr
Не след дълго срещнахме голям снежен човек на една отбивка...
https://www.google.bg/maps/@66.55434...2!8i6656?hl=bg
Направихме си персонални снимки с него...
В района щъкаха и елените на Дядо Коледа
DSC01236 by georgievg1, on Flickr
Хич не им пукаше, че си с кола до тях - напротив - пречкаха се по пътя и то вече доста начесто..
DSCN3871 by georgievg1, on Flickr


Дебнех GPS да достигна заветните 66/33 градуса/минути - Полярния кръг (Arctic circle) и да влезем в Арктика...
Почнаха вече да се въртят и секундите до заветната точка.
След няколко километра гледаме висока метална конструкция... БЕШЕ ЗНАКА ЗА ПОЛЯРНИЯ КРЪГ!
Разбира се, че спряхме...
DSC01252 by georgievg1, on Flickr


Преминахме пеш и няколко 'блатца' за да се качим и до знака за да си направим снимки...
Въпреки навъсеното време, настроението ни бе приповдигнато...


Вече бе станало доста студено, а аз си бях по тениска, та затова снимките не се проточиха много

[slowtraveler]

От: Варна до...

Та продължавам нататък....
Малко след преминаване в Арктика GPS най-накрая спомена нещо за отклонение от главния път
Завихме към Салла...
Пътя - нормален двупосочен...
С добре оформени скосени банкети.
Банкетите ги косяха трактори (трактора върви по пътя, а встрани по банкета се движи огромна 'косачка' като прикачен инвентар... И почиства целия банкет (навярно 2м диаметър на косачката)....
Встрани - доста гори, въпреки, че размера на дърветата бе почнал да намалява...
Видях как почистват гората, която прораства към пътя - отново трактор, който има многофункционално устройство на стрелата отзад - хваща дървото (около 6м високо), отдолу го реже. Завърта го хоризонтално, и го изкарва през нещо като дюза - излиза почистен прав стълб, като клоните и голяма част от кората се свалят от машината. Машината поставя дървото на куп, удобен за товарене....
Човешка работа...
Общо взето НИКЪДЕ в преминатите държави не видях клони, които да приближават пътя, пък камо-ли да ти обират огледалата - така, както е в България
Обикновено пътя е добре почистен поне още 10 метра около асфалта...


Стигнахме Салла. Странните 'монументи' на Финландия продължаваха да ни изненадват - на входа на Салла:
DSC01263 by georgievg1, on Flickr
Появиха се табели RUS - водихме се по тях... А GPS бе повече за смятане на дистанциите...
Стигнахме до границата... Нямаше автомобили (защо ли )...
Една спретната зала от финландска страна. Давам документите, които искат...
Гледат ги, обсъждайки нещо... Събират се още 'специалисти'... Накрая отсъждат - проверка на автомобила...
Ами ОК... Ама отвън изведнъж се появиха комари стръвници... Това нещо незнам колко му е дълъг хобота, ама хапе през косата
Казват - отвори капака - отворих го...
Чеса главата 'специалиста' (сигурно комарите са го ухапали)...
И пита - а къде е VIN номера... Показвам му онзи зад стъклото - прозорче, през което се вижда набития в купето номер..
- Тц... Искам да видя другия...
- Къде се намира този номер, който искате да видите?
- Не знам - като го намерите, се обадете вътре... И се врътна и си влезе в стаичката...
Реших да звънна на сервиза да ги питам къде са другите номера... Обаче точно в него момент стария оператор реши да ми прехвърли телефона, и старата SIM карта спря да работи.. Сложих новата, но тя пък не сработи на момента....
Имах някакви спомени, че има номер при акумулатора, обаче там всичко бе заринато с багаж... Изрових багажа и отворих капака на акумулатора - ТАМ Е
Викнах оня 'специалист' - дойде, хвърли бегъл поглед (не вярвам за 5 секунди да може да го прочете и сравни)... След което сложи ръкавици и пребърка дамската чанта на жената...
С това проверката приключи... Но не и документално...
Влязох вътре в заличката да си чакам личните документи и тези на колата...
И чакането продължи...
Онея продължиха да чешат главите си (явно - много комари - вътре в главите им )
Накрая решиха да направят пълни копия на всичките документи - бориха се с една копирна машина...
Сбориха се... Гледаха пак документите (само дето не ги пробваха на зъб )...
Накрая с известно съжаление ми ги върнаха и вдигнаха бариерата...
Не чаках втора покана - газ към руската граница...
Там отдалеч стои голяма табела 'забранен видео и аудио запис и т.н.'... Спрях и махнах камерата...
Една формена тьотка стоеше в будка и само провери броя на хората (спуснах и задния прозорец, че иначе нищо не се вижда през затъмнението) и вдигна бариерата...
Отидохме до пункта. Веднага дойде една формена девойка с едно кученце - явно търси наркотици или взривни вещества...
Посочи ми къде да отидем... Влязохме в руската зала - също добре направена...

[slowtraveler]

От: Варна до...

Вътре в залата - никой... Видях една отворена врата и викнах някого...
Изскочи приветлив граничар (чак ме учуди)...
Попита имаме ли имиграционни карти. Подадох му всичките документи, които имахме (разни гаранции, декларации и т.н.)...
В тях нямаше имиграционни карти.
Граничаря изкара две карти, посочи формата и ни помоли да ги попълним - работа за 3 минути...
Пуснах жената пред мен... Нееее - трябвало шофьора да мине първи... Ами ок...
Разменихме се и за 5 минути бяхме оформени...
Преминахме към митницата...
Там една декларация А4 със ситен шрифт от двете страни.... Започваме попълване...
Дойде митничар и попита 'вие ли сте с чуждестранния автомобил'... Ами ние сме....
А защо двамата попълвате декларацията - да не би да сте с два автомобила? Не - с един сме...
Няма проблем - съпругата ви може направо да преминава и излезе навън, а вие трябва да попълните декларацията в два екземпляра... Ама тук сте поправяли номера на автомобила (VIN), и затова трябва да я попълните наново... Заповядайте бланки, заповядайте удобно бюро и пишете спокойно....
Докато пиша и преписвам, се натрупа опашка финландци (с вид на пияни селяни ) - с различни автомобили т.н.....
Митницата работеше доста бавно - един човек обработваше автомобилите...
Приключих с писането и митничаря директно ме извика след като приключи с поредния финландец...
Коментирахме декларацията, поправяхме някои неща, които не му харесаха (мой подпис и негов подпис с печат)...
Поправяхме например точка от декларацията 'имате ли средства под 10х.евро - Да/Не', където логично бях написал ДА..
Поправихме го на НЕ, защото според митницата, ако напиша ДА, трябва да попълня и табличката какви точно средства имам, въпреки, че под табличката пише с дебел шрифт - 'попълва се само по желание'...
Както се казва - писахме-брисахме Накрая стигнахме до консенсус... Но изключително любезен и кооперативен...
Питам го - много ли българи минават през границата... Каза ми 'ами случва се понякога на година веднъж' Явно изпълнихме плана за годината...
Юнака започна да въвежда всички данни - мои, на автомобила, обеми на двигател, стойност, адреси, мощности .... Абе бавна процедура - виждам, че проблема не е в служителя, а в самата организация, която е принуден да следва...
Зад него - полит-табло с каска на явно убит граничар, оръжия, хванати предмети - да му мислиш....
И навсякъде надписи - 'забранено снимането, записването и т.н.'....
Приключихме безпроблемно с бумащината... Митничаря ми даде документите и ме помоли да изляза до колата за преглед...
Прегледа - бърз. Не гледаха никакви номера...
Отвори багажника! - ОК... Лични вещи? - Да...
А задните седалки могат ли да паднат? - Да.
Свалих едната задна седалка, с което се открива гледка към багажника от вътрешната страна.
А там - Бургас 63... Не им направи впечатление - явно потока на алкохола е в обратна посока - Русия->Финландия
Имаше и една жълта касетка от МЕТРО, пълна с тенекия сирене и някои други подаръци.... Но те не се виждат в касетката...
Девойката погледна към касетката и констатира - 'аха, инструменти за автомобила - затваряйте' ... УРААА!
С това проверката приключи... Качихме се в колата. На края на пункта друга тьотка провери дали сме двама в автомобила и вдигна бариерата....
Русия... (поне така си мислехме)

[slowtraveler]

От: Варна до...

Поехме по хубав асфалт... Горички около нас.. Красота...
Скорост - 90-100км/ч докато зяпаме наоколо. И в един момент - ограничение на скоростта в гората...
И стигаме до контролен пункт, при който пътя е преграден с висока тежка метална врата, а пред нея циркулира военен...
Провери броя на хората, и с мъка отвори вратата (май помагаше и хидравлика)...

Питах го как е пътя към Мурманск... Отговори, че никога не е ходил там....
Ясно - ще караме по ориентири ....
Тръгнах, и почти веднага пътя свърши....
Започна 'грунтовка' ...
DSC01275 by georgievg1, on Flickr
Пътя е много твърд, с остри камъни (притеснявах се за гумите), но може да се кара със 70-100км/ч... Само дето пушилката дето вдигах бе сериозна
DSCN3884 by georgievg1, on Flickr
DSC01278 by georgievg1, on Flickr
На места имаше бетонни полоси, явно за прекосяване на грунтовката от верижни машини....
Да, понякога друсаше малко повече, но се вървеше с що годе добро за условията темпо...
След 15-16 км започна да се появява и асфалт...
DSCN3890 by georgievg1, on Flickr
Явно още го правиха, защото бе суров/незавършен...
След което пътя започна да се оправя все повече...


DSC01287 by georgievg1, on Flickr


Излязохме на федералното трасе Мурманск-Санкт Петербург...
DSC01297 by georgievg1, on Flickr


Преминахме пресечки за градчета и селца с оригинални имена като Полярние зоры, Оленогорск, Мончегорск, Лапландия....
Но елени тук вече не се виждаха...
Съпругата започна да преритва за цигара с кафенце... И в този момент виждам отбивка с надпис Шашличная - КАФЕ...
DSCN3899 by georgievg1, on Flickr
Спирам... Влязохме вътре, а вътре - две тьотки като по филмите... Мудно и леко тъжно стават от масата...
- Кафе
- Да имаме
- Едно
- С гореща вода ли?
- Не много гореща..
- Аха - 'вода из под крана' А шашлички не искате ли?
- Не, хапвали сме..
- Всички така казват, и спират само за кафе с цигарка - тъжно отбеляза
Кафето струваше копейки..
Видях минерална вода и реших да си взема
- добавшьте и водИчки
- водОчки? - очите и блеснаха
- водИчки - натъртих аз. Блясъка изчезна ...
Докато жената пушеше навън, реших да посетя тоалетната... Последвах големия надпис Туалет...
'Къщичката' бе сериозно наклонена, стояща на края на скат (на снимката не се вижда добре)... Дупка по стари селски традиции, която обаче гледаше не към изкопан ров, а към една полянка и тревичките по ската
Ползвах тази, която бе без врата - гледах да не се допирам до нищо
DSCN3901 by georgievg1, on Flickr
Продължихме нататък...
Постоянно преминавахме мостове над големи реки и обширни водни пространства
DSC01290 by georgievg1, on Flickr
DSCN3914 by georgievg1, on Flickr


В далечината се видяха заснежените върхове на Хибините - първия сняг, който виждаме Юли месец (след Трансфагараш разбира се)...
DSC01293 by georgievg1, on Flickr


Пътя летеше... Веднага се усети разликата в манталитета на шофиране...
След релаксиращото и видимо безопасно шофиране по пътя досега, тук се включихме в рали
Накрая си избрах един юнак който караше що годе умерено - с около 140км/ч (при ограничение 100км/ч, и по-ниски)... Камерите не ме притесняваха много - силно се съмнявам да могат да изпратят снимка до България от него край )...
За нула време стигнахме Мурманск... На входа видяхме огромни ремонти на пътя - правят някакви грандиозни детелини с по няколко платна и т.н... Абе - работят хората...
DSC01300 by georgievg1, on Flickr


Да, усещането е като нашенско, само че в по-добрите години на соц-а... В смисъл - чисто, подредено, с театрите, рекламите, паметници, чистички детски площадки....
Е, разбира се се виждат и 'стандартните' блокове, или бабките на пазара
DSC01302 by georgievg1, on Flickr


Приятелите от няколко часа звъняха редовно да се интересуват къде сме, че да ни посрещнели на входа на града...
Казах им да се чакаме в хотела..
GPS ни докара до хотела, който местните наричаха Арктика, а иначе се казваше Азимут.... Като го видях ми стана ясно, че няма начин човек да се обърка - огромна сграда... Която преди цялата е била хотел, а след реновиране преди половин година е разделен на бизнес-част и на хотел... Води се най-високата сграда зад полярния кръг (около 17 етажа)...
Историята е интересна - хотел Арктика е направен 33 година. При атаката на Мурманск немците са се уговаряли и са се хващали на бас на коя дата ще пият в хотела... Не са успели.
1984г стария хотел е разрушен и на негово място е построен този 'мамонт'...

Спрях през хотела. Потърсих рецепцията - на 2-ри етаж... Уговорихме цената, вида стая (приятелите бяха запазили 'полу-лукс' - потвърдихме я)... Настаниха ни на 13-ти етаж (хотела е от 8 етаж нагоре)
Докато водя разговора и зад мен изникна първия от приятелите - Петрович...
И след прегръдките ентусиазирано каза:
- Така, оставете багажа, и давайте да тръгваме, че ни чакат в ресторанта ...
С оставянето на багажа проблеми нямаше, ама казвам да си вземем такси...
Никакви такива - аз съм с колата и няма да пия... Хм...
Все пак имаме многогодишен опит, само че на българска земя с вечери с въпросния човек, това малко ме учуди...
Както и да е - метнахме багажа, натоварихме се в чисто новия Хайлендер на приятеля и отидохме в един ресторант...
Там вече ни чакаха част от приятелите..
И се започна - водки, риба, бира....
Хапнахме скумрия - навярно ви се струва странно... Обаче скумрията нямаше НИЩО ОБЩО с тукашните...
Късо (навярно около 15-20см без главата) но много дебело тяло (ф-5-7см), без характерната миризма на скумрията, а повече наподобяваше херинга...
Студено веяна и грилована... Мозък
Така в сладки приказки минаха няколко часа и решихме да се прибираме... Навън - малко по-светло откакто пристигнахме ...
Местните подсказаха, че обикновено през деня често е облачно, а нощем, когато облаците се разсеят грее слънцето....
Объркана работа ...
Как да е - върнаха ни в хотела. Пуснах камери, фотоапарати да прехвърлят информацията...
Гледката от стаята бе разкошна - на Колския залив и Мурманск...
DSC01306 by georgievg1, on Flickr
Стаята бе доста добре направена - с всичко необходимо, а и доста голяма (навярно към 40-50кв.м.)....
Керамиката в банята бе на Идеал-стандарт...
Имаше вградени в телефона зареждачки за USB и Iphone, като телефона бе и радио, и въобще - медиа-център....
Имаше и голям телевизор, но да си призная - телевизията не съм я пускал - то не остана време...
С това този тежък ден приключи и заспахме, любувайки се играта на слънцето навън, което се опитваше да пробие плътните облаци..

[aldr]

От: Варна до...

Чудно ...давай още

[slowtraveler]

От: Варна до...

Давам
ДЕН 7: МУРМАНСК...


Сутринта валеше и бе доста намръщено (не ви учудва нали )...
DSCN3946 by georgievg1, on Flickr
Закуската бе добра, но в хотела имаше някаква научна конференция, та половината зала бе заета от 'академиците'... При което явно някой академик държеше цялата зала да слуша колко е важен... Общо взето им се изсмях на надуването...
След което запалих колата и отидох в една компания, която бе и една от причините да дойда до Мурманск...
Този ден бе работен и нямаше нищо интересно за широката публика - върших си работата..
В един от офисите видях това
20150703_113126 by georgievg1, on Flickr
Трудят се хората (за незапознатите - този аквариум е от рибки, които са залепени на всяка бутилка водка Белуга)
След което трябваше да отидем и на един кораб, който се намираше от другата страна на колския залив, преминавайки по моста...
Като Аспарухов мост, но доста по-нисък (под него не минават кораби)... От друга страна като че ли бе по-широк ...
Веднага след преминаването на моста срещнах големи табели на английски и руски - 'автомобилите с чужда регистрация да се движат само по главния път'...
'Реших', че дестинацията ни е 'главен път', пък и там си имаше обикновено населено място. Та стигнахме безпрепятствено...
След няколко часа привършихме работа и вече бях свободен - основната и официална задача и цел бяха постигнати...
Преди да се върнем обратно в града колега предложи да се качим на много красиво място, откъдето се откривала видимост към цял Мурманск. Разбира се, че се съгласих...
Пътя бе лош (въпреки, че имаше блокове наоколо)... Но в един момент се откри монумент:
DSC01307 by georgievg1, on Flickr
Оказа се, че на това място през Втората световна война е работила основната противовъздушна отбрана на Мурманск..
Учуди ме, но докато отивахме към мястото видяхме сватба, като фотосесията бе точно на монумента... (буса на горната снимка е на сватбарите)...
След стотина метра преминавайки покрай военна техника (по-съвременна и стара) и землянки достигнахме до търсеното място...
DSC01317 by georgievg1, on Flickr
DSC01319 by georgievg1, on Flickr


Мястото наистина даваше разкошна гледка към града. Въпреки намръщеното време реших да щракна няколко кадъра:
DSC01331 by georgievg1, on Flickr

[slowtraveler]

От: Варна до...

По пътя ми направи впечатление колко мека е почвата/мъха... Ходиш като по сюнгер, като постоянно избива вода:



В далечината видях Альоша - доста голям монумент (снимката е с около 50х зуум)
DSC01326 by georgievg1, on Flickr


Също така и първия атомен ледоразбивач Ленин:
DSC01327 by georgievg1, on Flickr




Красиво място...

[slowtraveler]

От: Варна до...

Отново запръска и тръгнахме наобратно. Оставих придружителя ми в офиса му и се прибрах в хотела...
Качихме в стаята почти всичкия багаж (ракията, виното, рекламните материали вече бяха раздадени), защото планирахме да останем още 2 дни, и бе добре да го пресортираме за заплануваните нови предизвикателства...
Използвах момента да преместя автомобила да ми е под око... Въпреки, че по принцип джипа е изключително нетърсена от крадците марка в Русия...
А за Мурманск ме успокоиха, че кражби на автомобили по принцип няма... Поради географската специфика...
От Мурманск излизат практически три пътя...
Към Санкт Петербург - в близките 200-300км няма къде да се скриеш - има един единствен път, от който няма как да се отклониш заради блатата...
Към Норвегия - същата работа
На север - военните ще те спрат на първото КПП (обикновено 500м от главния път)...
Отклонение от тези пътища е невъзможно - всичко е блата и езера - непроходимо...
Тъкмо приключихме с реорганизацията и телефона ми звънна - айде на разходка из Мурманск - ОК..
Спирка първа - ледоразбивача ЛЕНИН, който е направен като музей... За съжаление приемния час бе приключил, та огледахме това малко корабче отвън....
DSC01347 by georgievg1, on Flickr
След Морската гара, отидохме до един комплекс, направен от предишния кмет, който за съжаление е починал наскоро...
Започва със спретната църква:
DSC01351 by georgievg1, on Flickr
Фар-наблюдателница, на който обаче не можахме да се качим - вече бе затворен:
DSC01367 by georgievg1, on Flickr
И паметници... Котвата също е паметник...
Там бе и паметника на загиналите в мирно време подводничари... Навярно знаете, че паметника е рубката на извадената АПЛ Курск...
DSC01379 by georgievg1, on Flickr
DSC01355 by georgievg1, on Flickr


Усещането в комплекса е странно - направен е семпло, но се чувстваш съпричастен и близо до трагични събития, за които си чувал много по медиите. Но преди са ти се стрували нещо мнооого далечно и изкривено през призмата на медиите и политиката...
И що народ е измрял за политически амбиции и интереси... Повечето паметници са изградени с доброволни пожертвования на гражданите на Мурманск...
По пътя минавахме покрай театри, кина, силно атрактивни за местното население...
Отидохме до паметника на Умеещите да чакат (моряшката жена):
DSC01410 by georgievg1, on Flickr
След което отидохме до Альоша - отблизо изглежда още по-внушителен. Вечния огън гори...
И на всички паметници има свежи цветя...
DSC01385 by georgievg1, on Flickr
На Альоша също имаше редица от младоженци, които правеха фотосесия пред паметника..
Небрежно и тихо пристигна полицейска кола с пуснати буркани. Обиколи района и продължи по пътя си... През това време младоженците се снимаха пред вечния огън...


Явно си почитат историята...
В случая си мисля, че подобно политическо решение, за налагане, рекламиране и пропагандиране на паметниците, е спомогнало за обединение и създаване на самочувствие в нацията...
От Альоша се виждаше близкото езеро, което е много популярно сред моржовете зимата. Дори имало някакво международно състезание (или световно първенство) тази зима там...
Това било 'офиса' на моржовете:
DSC01409 by georgievg1, on Flickr

[georgipetkov64]

От: Варна до...

Прекрасно преживяване.Браво!
Предполагам,има още?

[edoors]

От: Варна до...

Е ка да няма! Аз чакам снимки от подводниците...

[Ich0]

От: Варна до...

Много интересно пътешествие! Искрено завиждам