Tweet
От: Варна до... 
Пътя бе много хубав - явно нов...
DSC01724 by georgievg1, on Flickr
Навигацията отново си ходеше 'из гората'
Спътника ми обясняваше особеностите на пътя и въобще на Русия...
Край нас минаваха пресечки за известни от медиите и от някои екшъни за подводници селища: Полярный, Видяево...
Пътя хубав, табелите вече са и на английски език.
Само преди няколко години гугъл-земя е заснел тази табела:
https://www.google.bg/maps/@69.13841...!6m1!1e1?hl=bg
А гледам на моето видео вече там се мъдри нова табела на руски и английски...
Попитах моя спътник - добре де, ако сега кривнем по тази хубава пресечка какво ще стане?
Ами след 500м ще стигнем до блок-пост и дотам - ще почнем да пишем и т.н.
И ми разправя весела история - били командировани към такъв обект, обаче не им били оправили добре документите - не били получили пътния лист с разрешението. Моя човек се уплашил, ама другия тъй-като бил служил доста години в обекта, та си влязъл по старите пътеки, свършил си работата, ама накрая го хванали...
Изяснили, че е 'свой', глобили го някаква дребна сума, и му издали красив внушителен документ, че е нарушил гранична зона...
Спътника ми разправяше с ей-такива големи очи - 'ако знаех, че издават такава красива цветна грамота, с цветен герб, златни орнаменти и т.н., и аз щях да рискувам и да отида с него - само и само да получа този документ'
Времето се пооправи, дъждеца поспря... Виждаха се необятните зелени площи из сопките около пътя... И никаква жива душа...
Разправяхме се за втората световна война - поради 'терена' немците не са могли да напреднат към Мурманск - единствения начин бил по 'официалния път', който е леко охраняем... А встрани е невъзможно да се водят военни действия...
DSC01726 by georgievg1, on Flickr
След няколко километра ландшафта леко се измени - навлязохме в долина, където се виждаха по-широки равни площи...
Събеседника ми каза, че това място се е наричало Долината на смъртта, но наскоро била преименувана на Долината на славата... Практически тук е било мястото на стълкновението - там, където през 1941г са могли да разгърнат военна сила двете страни...
С цената на няколкохилядни жертви от двете страни плацдарма е задържан и немците не са продължили нататък...
Подминавахме монументи, а събеседника ми сподели, че наоколо и в момента се въргаля доста оръжие - каквото намерят, го хвърлят в реката да не би да пострада някой малчуган...
Снимките не станаха, защото пак заръмя, а и лятото доста от храстчетата са порасли около пътя...
Малко снимки от Панорамио:
Понякога наистина трябва да отидеш на място, за да започнеш да осъзнаваш, че някои неща, които от дистанция изглеждат странни и като превземки, изглеждат страшни когато разбереш мащабите на унищожението...
Не спрях на монументите - не сметнах за правилно да се мотам там покрай паметниците - тегаво...
Но е интересно място - в последствие разгледах из нета, че много от фортификациите са практически непокътнати след войната...
Пътя бе много хубав - явно нов...
DSC01724 by georgievg1, on FlickrНавигацията отново си ходеше 'из гората'
Спътника ми обясняваше особеностите на пътя и въобще на Русия...
Край нас минаваха пресечки за известни от медиите и от някои екшъни за подводници селища: Полярный, Видяево...
Пътя хубав, табелите вече са и на английски език.
Само преди няколко години гугъл-земя е заснел тази табела:
https://www.google.bg/maps/@69.13841...!6m1!1e1?hl=bg
А гледам на моето видео вече там се мъдри нова табела на руски и английски...
Попитах моя спътник - добре де, ако сега кривнем по тази хубава пресечка какво ще стане?
Ами след 500м ще стигнем до блок-пост и дотам - ще почнем да пишем и т.н.
И ми разправя весела история - били командировани към такъв обект, обаче не им били оправили добре документите - не били получили пътния лист с разрешението. Моя човек се уплашил, ама другия тъй-като бил служил доста години в обекта, та си влязъл по старите пътеки, свършил си работата, ама накрая го хванали...
Изяснили, че е 'свой', глобили го някаква дребна сума, и му издали красив внушителен документ, че е нарушил гранична зона...
Спътника ми разправяше с ей-такива големи очи - 'ако знаех, че издават такава красива цветна грамота, с цветен герб, златни орнаменти и т.н., и аз щях да рискувам и да отида с него - само и само да получа този документ'
Времето се пооправи, дъждеца поспря... Виждаха се необятните зелени площи из сопките около пътя... И никаква жива душа...
Разправяхме се за втората световна война - поради 'терена' немците не са могли да напреднат към Мурманск - единствения начин бил по 'официалния път', който е леко охраняем... А встрани е невъзможно да се водят военни действия...
DSC01726 by georgievg1, on FlickrСлед няколко километра ландшафта леко се измени - навлязохме в долина, където се виждаха по-широки равни площи...
Събеседника ми каза, че това място се е наричало Долината на смъртта, но наскоро била преименувана на Долината на славата... Практически тук е било мястото на стълкновението - там, където през 1941г са могли да разгърнат военна сила двете страни...
С цената на няколкохилядни жертви от двете страни плацдарма е задържан и немците не са продължили нататък...
Подминавахме монументи, а събеседника ми сподели, че наоколо и в момента се въргаля доста оръжие - каквото намерят, го хвърлят в реката да не би да пострада някой малчуган...
Снимките не станаха, защото пак заръмя, а и лятото доста от храстчетата са порасли около пътя...
Малко снимки от Панорамио:
Понякога наистина трябва да отидеш на място, за да започнеш да осъзнаваш, че някои неща, които от дистанция изглеждат странни и като превземки, изглеждат страшни когато разбереш мащабите на унищожението...
Не спрях на монументите - не сметнах за правилно да се мотам там покрай паметниците - тегаво...
Но е интересно място - в последствие разгледах из нета, че много от фортификациите са практически непокътнати след войната...
Коментар