Варна до... :)

[slowtraveler]

От: Варна до...

Е ка да няма! Аз чакам снимки от подводниците...

Снимки от подводниците умишлено няма (нито пък имаше достъп до тях - за това - по-нататък)

След обширната обиколка на града се насочихме към един азербайджански ресторант съвсем близо до хотела. Оказа се, че азербайджанската диаспора в Мурманск е доста голяма...
Похапнахме добре. След което се прибрахме 'под палещото слънце' в хотела около 00:00 часа, с уговорката на сутринта да бъдем готови за излет...
Отново се полюбувах на среднощния Мурманск от прозореца на хотела..
DSC01423 by georgievg1, on Flickr
За съжаление стъклата не бяха много чисти, а и не можеха да се отварят за да се направи по-чиста снимка (пък и отново бе облачно и слънцето не блестеше)...
Снимката отново е около 1 часа през нощта...

[slowtraveler]

От: Варна до...

ДЕН 8
МУРМАНСК - ЛОВОЗЕРО-МУРМАНСК
https://www.google.bg/maps/dir/67.99...5244!3e0?hl=bg


Сутрешната процедура е ясна - ставане, душ, закуска...
Тъй-като ни бяха предупредили, че ще излизаме на излет изкарахме пуловерите и дебелите якета... Изкарах и високите зимни обувки...
Облякохме се, но якето си го сложих в раницата, защото хотела все пак се отопляваше и бе комфортно...
Неколкократно бях питал колегите/приятели дали не е по-добре да дойда с моя автомобил - да не се наблъскваме в колата им, но твърдо заявиха, че колата е седем местна (Хайлендър) и най-добре да пътуваме с един автомобил...
Докато чакаме да дойдат да ни вземат излязохме пред хотела (жената да пуши)... Мурманския ветрец режеше - дори с трите ката дрехи (тениска, пуловер, грейка, но без северното яке все още) се усещаше студа - бе около +5С...
Прибрахме се обратно в сградата - абе хладничко си е по тези ширини


Към 9:30 се появи колата... Претоварихме от Джипа тенекията сирене (бе предназначена за този колега - той да я разпределя по познатите), сложихме му и няколко 'аварийни' консерви и лютеница, които така и не използвахме до тук... Натоварихме се и тръгнахме да събираме останалата част от групата...
Съпругата предвидливо седна на последния ред седалки
Събрахме още двама приятели и групата придоби следния вид - домакина, съпругата му, ние - трима хубавци на втория ред, и съпругата ми - на третия ред седалки...
В момента в който се 'окомплектовахме' настана лека суматоха - започнаха да се търсят и намират две кожени цилиндърчета, затворени с цип...
Отнякъде изскочи бутилка 10 годишно уиски:
DSCN3954 by georgievg1, on Flickr
От кожените цилиндърчета изскочиха ей тези чашки:
DSC01439 by georgievg1, on Flickr
И работата стана страшна - все пак още няма 10 сутринта Единствените, които не пиеха бяха шофьора и съпругата ми...
За мезе на уискито бе изкаран буркан леко солени краставички (не мариновани)...
Абе може да изглежда странно, ама си подхождаха...
След 'старта', ми бе обяснено, че ще ходим на някакъв комплекс, където ще ни покажат впрегатни хъскита и елени... И ще ни хранят с Уха (рибена чорба) от сьомга...
То било наблизо - някъде към 180км...
Ами хубаво... Ама първо трябвало да се срещнем с техни приятели някъде по пътя...
Шофьора ни натисна педала, и тръгнахме по пътя някъде с около 160-180км/ч... Комфортно возеше Хайлендъра, а и пътя бе широк, ама все пак не бе магистрала...
По пътя се чухме с другата група - била пред нас, ама щели да ни изчакат след разклона за Оленогорск... Тези 110-115км хвръкнаха бързо, и се отклонихме от главния път в посока Ловозеро. Навярно в уикимапия или на сателитните снимки ще забележите доста военни обекти - по пътя всичко бе спокойно и не се забелязваше никаква активност...
След няколкостотин метра видяхме спрял автомобил на една отбивка - това бяха нашите хора...
Веднага спряхме и ние - за да ни запознаят с останалата част на групата... Ако си мислите, че запознаването не трябва да се полее - лъжете се
Изскочиха онези чашки, уискито, краставичките... Накъде без българското сирене - въпреки опита да им кажа, че не е добра идея, тенекията сирене (4кг) бе отворена...
DSC01442 by georgievg1, on Flickr
Та позапознахме се на отбивката, и след като уискито застрашително намаля, изляхме саламурата на сиренето, поне да може да го приберем, се качихме по колите и продължихме...
По едно време пак спряхме, защото не бяха сигурни за пътя/отбивката към търсеното място... Историята се повтори
Докато се освежавахме с остатъците от бутилката бе проведен телефонен разговор и се установи, че отбивката е правилната (дали спирането не бе направено умишлено, за да се 'освежим' - не знам)..
Излязохме на черен път и започна да ръми... Но на нас вече не ни правеха впечатление такива дребни особености на северния климат...
Достигнахме до точката, където трябваше да оставим автомобилите, и щеше да ни чака водача..
Посрещна ни младеж около 36г с две хъскита...
Жените придобиха 'дъждобранест' вид
DSCN3961 by georgievg1, on Flickr
На младежа и на кучетата не им правеше впечатление ръмежа
DSCN3962 by georgievg1, on Flickr
DSCN3963 by georgievg1, on Flickr

[slowtraveler]

От: Варна до...

Тръгнахме по един черен път (навярно заради шоуто, защото пътя си бе напълно проходим за нашия тип автомобили)...
Като погледнах пътя си помислих, че ще станем на малачета в тази кал....
Обаче бях изключително учуден като стъпих на пътя....
Много твърд, без грам глина... Не се пързаля и не лепне по обувките... Все едно вървиш по сбит пясък...
Движехме се спокойно под ръмящия дъжд...
DSC01522 by georgievg1, on Flickr
След около 400-500 метра достигнахме една юрта:
DSC01512 by georgievg1, on Flickr
Поканиха ни вътре...
Юртата отвътре бе облицована с еленови кожи, гореше огън, но не бе запушено - вентилацията през този 'комин' бе прекрасна....
Осветлението бе с акумулатор...
Посрещна ни домакинята с руски чай...
DSCN3967 by georgievg1, on Flickr
Пийнахме чая, а през това време домакинята разказа интересна история....
Започна с историята на сибирските хъскита - хъскитата били работните кучета на ескимосите. Затова им викали Ески или Хески...
Обаче руснаците смятали, че кучетата са прекалено малки за същинска работа и постепенно са затрили породата...
Няколко екземпляра обаче били пренесени в Америка/Аляска...
Общо взето и там се смятали за нетолкова работоспособни кучета... До момента, в който в Аляска (град Ноум) през суровата зима на 1925г избухнала епидемия от дифтерит, а нямало серум...
Решили да пренесат серума от Анкоридж (на около 1600км) с влак и кучешки впрягове - поради лошото време (температури под -50С и вятър над 100км/ч) не можели да ползват нито самолети нито кораби.
Като за кучешките впрягове трябвало да изминат 'само' 1085км, които изминали за малко над 120 часа... Така бил издигнат паметник на водача на впряга, който е влязъл в града (да, преноса е бил с щафета, а този, на който е издигнат паметника не е изминал най-голямото разстояние)...
Тогава се убедили, че това иначе неголямо куче може да върши много работа със сравнително малко храна... След тази реклама породата получава сериозно разпространение...
Така започнало да печели и състезания по теглене на шейни...


След историята на породата рускинята започна да разказва за историята на тяхното начинание - искали да се откъснат от матрицата... И решили да заживеят сред природата. По една случайност на едно изложение на впрегатни кучета имало подготвен цял впряг за клиент, който се отказал от него... И така те се сдобили с така мечтания впряг...
Зимата се придвижвали със шейните, усъвършенствали уменията си... И решили да вземат под аренда за 35 години една доста голяма площ за да развият това като туристическа атракция.. Така включили в 'играта' и северни елени...
Обясняваше увлекателно за различните кучета като характер. Че съвсем не най-старото куче е водача - напротив, водача се ражда такъв... И в момента водач им е едно съвсем младо куче - на около година и половина... А едно от най-ценните качества на водача (което се срещало доста рядко) било водача да се обръща назад, и да връща впряга обратно ако собственика е паднал...
Така създали това място, в което отглеждат и своя едногодишен син... За мен не бе съвсем разбираемо как се оправят в гората/тундрата, след като най-близките населени места са на над 12 километра по пряка линия...
Как имали проблеми първо с кучетата - година живяли в една юрта с тях, но се убедили, че трябва да има йерархия - иначе ти се качват на главата (започнали да гонят/нападат елените, а в същото време не пазели от мечки)... Как взели освен работните кучета, но и кучета пазачи, които пък отпъдили мечките...
Както и да е - след няколко поредни въпроса от моя страна, на които любезната домакиня отговаряше обстойно, започнах да усещам известно напрежение - 'събутилниците' ми очакваха с нетърпение да спра с въпросите, за да преминем нататък...
Домакинята извика съпруга си, който да ни разведе из имението...
Първо отидохме до едно леко заграждение (мрежа), зад което бяха елените... Елените докато ни видяха и веднага дойдоха за лакомство - домакина бе донесъл една торба от нещо като храна за водни костенурки - тричаво едно такова... Ама елените си падаха по него
DSC01463 by georgievg1, on Flickr
DSC01479 by georgievg1, on Flickr

[slowtraveler]

От: Варна до...

След като 'нахранихме' елените, отидохме при сибирските хъскита...
Много ни се зарадваха... (тук може да видите, че облеклото ми е точно като за Юли месец )
DSCN3987 by georgievg1, on Flickr
Животните бяха изключително дружелюбни:
DSCN3995 by georgievg1, on Flickr
DSCN4001 by georgievg1, on Flickr
И позираха с кеф:
DSCN4002 by georgievg1, on Flickr
През това време момчето обясняваше за нрава на всяко куче...
DSC01489 by georgievg1, on Flickr
Видяхме как едно от кучетата скокна като котка и прескочи оградата :rock:
DSCN4009 by georgievg1, on Flickr
Пъргави животни, които наистина си чакат физическото натоварване... Иначе като податливост на дресировка - никаква
А това тук са пазачите... Втория не го виждате, защото го е страх от комарите, и едва си показваше муцуната от време на време
DSC01494 by georgievg1, on Flickr


Спиралата отпред гори против комари...


След разглеждане на животновъдния свят се върнахме към същината - върнахме се в шатрата за хапване и пийване...

[slowtraveler]

От: Варна до...

Хапнахме, пийнахме и тръгнахме на обратно към автомобилите...
Прецапахме в сладка приказка до колите...
А там - ха познайте
DSC01531 by georgievg1, on Flickr
Започнахме всичко отначало
Появиха се и пелмени (в този термос)..
DSC01541 by georgievg1, on Flickr
Изпихме и тази бутилка, ударихме едни танци на полянката...
След което се натоварихме по автомобилите и се върнахме в Мурманск... По пътя някои оклюмаха и го проспаха...
Аз уж бях буден, ама връщането ми се стори като миг..
Вечерта си почивахме..

[slowtraveler]

От: Варна до...

ДЕН 9: (Под мотото като в оня виц за дневника на американеца "Вчера пил с русскими - чуть не умер... Сегодня опохмелялся с русскими...- лучше бы я умер вчера..."
Мурманск-район 49 км - Мурманск
https://www.google.bg/maps/dir/%D0%9...2448!3e0?hl=bg


След стандартната сутрешна процедура отново се облякохме 'като за излет'...
Минах през близкия магазин и взех няколко водки, че като видях темповете на консумация, и се поуплаших да не засмучем въздух
Освен това предния ден се бяхме чули с децата и ги питахме какво да им вземем... Отговора и на двете деца бе еднакъв - Водка - останалото си го имаме
Та затова взетата водка бе малко повече - част от нея оставих в колата, за да не се подлъжем да я изпием и нея...


Общо взето историята се повтори - дойде колегата да ни вземе (все пак бяха почивни дни и никой не работеше)...
Натоварихме се и отпрашихме... По пътя този път дегустирахме водка ...
По пътя се виждаха отклонения за известни забранени градове... Като Североморск 3 и т.н...
Но ние си карахме по главния път... Времето - дъжд, слънце, дъжд... Като от време на време дъждеца започваше да лепне по стъклото като суграшица... Ама иначе бе топло де - някъде около +5С...
Стигнахме до Турбазата, което на времето е било място за отдих на военни, като на всеки са били дадени няколко кв.м. 'брегова площ' на брега на хубаво езеро (не язовир)....
Плажът бе прекрасен - отново ситен пясък, широка плажна ивица... Плажанти освен нас други нямаше
DSC01587 by georgievg1, on Flickr
'Яхтата' бе паркирана пред 'турбазата' на приятелите:
DSC01580 by georgievg1, on Flickr
Имаше и резервен тримаран, направен от подръчни материали - т.е. от допълнителни подвесни резервоари за изтребители и друга летателна техника Ами какво да се прави - само това го има в излишък....
DSC01581 by georgievg1, on Flickr
DSC01589 by georgievg1, on Flickr

[slowtraveler]

От: Варна до...

Къщичките наоколо бяха живописни - направени с мерак, но от подръчни материали:
DSC01596 by georgievg1, on Flickr


Цветята на тези ширини винаги са на голяма почит (това го забелязахме и в Норвегия):
DSC01604 by georgievg1, on Flickr


Влязохме в 'нашата' къщичка, където температурата бе 7С, и продължаваше да се покачва (тук вече е 9С)
DSC01612 by georgievg1, on Flickr
Няколко думи за 'вилата':
Първия етаж представлява сложени един до друг 20" контейнер и каросерия на някаква северна военна машина...
Повдигнати са от земята на бетонирани варели от масло - за да може снега спокойно да преминава отдолу... По този начин не трупало преспи според тамошните...
За удобство на контейнера бе заварена и корабна врата:
DSC01629 by georgievg1, on Flickr
Тези помещения се ползваха за гараж/склад... Паркирани вътре бяха АТВ, моторна шейна, двигатели за лодка, шейни (за дърпане от моторната шейна) и т.н....


Втория етаж бе едно помещение, в което се влизаше през пода през стръмна 'корабна' стълба...
Помещението бе дървено, но добре направено - с ламинат, щори на прозорците... Хубава гледка към езерото ..
И МНОГО яка печка... Печката вдигна температурата в голямата стая (по площ - колкото два 20" контейнера) за около 10 минути с над 20 градуса..
Жените се захванаха да правят уха от сьомга:
DSC01617 by georgievg1, on Flickr


Ние разпалихме едно сгъваемо барбекю и подхванахме шашликите, и още няколко сьомги разбира се:
DSC01623 by georgievg1, on Flickr


Шейната на фона е с интересни плазове - правени са саморъчно от някаква пластмасова много здрава тръба...


Седнахме, похапнахме, подкрепихме се и решихме, че е време да поплаваме ('капитана' бе трезв)..


Проверихме спасителното оборудване:
20150705_130252 by georgievg1, on Flickr


И подготвихме парахода за плаване:
DSC01633 by georgievg1, on Flickr


Разбира се хвърлихме вътре няколко спасителни ризи, колкото и безсмислено да изглежда това действие в момента...


Отплавахме, а част от жените останаха да довършат приготовленията за втората част от хапката, като ни проводиха махайки все едно отиваме на дълъг подводен поход:
DSCN4027 by georgievg1, on Flickr

[slowtraveler]

От: Варна до...

Малко след отплаването настана гузна тишина...
Която бе разбрана правилно, като незнайно откъде се появиха онези вълшебни кожени цилиндърчета
DSCN4037 by georgievg1, on Flickr


Водката е Тельняшка - хубава водка... Така се казват синьо-белите военноморски потници...
На бутилката долу е гравирано : Крепче только дружба!


Реших, че е прекалено детски да замезвам със сникерс, та затова приложих друга методика - след изпиване на водката топваш чашката в езерото и замезваш с езерна вода

След което хванах щурвала (и по-точно ръчката на извънбордовото двигателче) и направихме няколко леви и десни циркулации по равната повърхност, под ръмещия дъжд...
Така достигнахме до другия бряг, където е полу-тундра...
DSCN4055 by georgievg1, on Flickr


Красота... Брезите - ниски като храсти...
Гледахме, разхождахме се, поогледахме се за гъби - за съжаление нямаше...
Като няма гъби, довършихме бутилката...
Стана въпрос за гъбите - в тази част на Русия са големи маниаци на тема гъби - събират, ядат, правят хайвер от гъби и т.н...
Оказа се, че в тази част на света не са чували за отровни гъби - всички са ядливи...
Така се поразходихме из дивото, след което се качихме обратно на 'яхатата' и се върнахме да продължим с банкета...
При швартовката някои започнаха да дават признаци на умора
DSCN4064 by georgievg1, on Flickr


Но шашликите ги посъбудиха
DSC01639 by georgievg1, on Flickr


Похапнахме доволно, довършихме още някоя друга бутилка водка и с един юнак, с който сме влизали в морето зимата, ама излизайки от горещия басейн на Св.Св. Константин и Елена до Варна (Дружба), решихме, че е време да се поразхладим.
Бях си взел банския, но докато си пийвах от езерото видях каква е температурата на водата, и реших, че заедно с банския все пак съм си взел и разсъдъка...
Та затова само навих крачолите под палещото северно слънце (дъжда, който ни валя на лодката бе спрял)...
DSC01645 by georgievg1, on Flickr
DSC01649 by georgievg1, on Flickr
Разбира се приятеля е свикнал с такива условия, и реши, че водката тъкмо го е загряла и е време да поизтрезнее...
Направихме една задружна снимка:
DSC01666 by georgievg1, on Flickr


След което приятеля отиде да си поплува!
DSC01671 by georgievg1, on Flickr

[slowtraveler]

От: Варна до...

След банята пак си направихме по една снимка...
Да, банските ни костюми (поне на българската част) не съответстваха много на юлското време
DSC01677 by georgievg1, on Flickr


Продължението сигурно сте го играли много пъти и то с едни и същи снимки - третата фаза на дълга напоителна среща - червени физиономии и много прегръдки


Към края дойдоха едни трезви момчета с АТВ-та, които решиха, че трябва да ни разходят из тундрата с АТВ - за щастие бяха уморени след целодневно каране, та направиха къса разходка - само около 1-2 километра...


Поприбрахме малко нещата и се натоварихме на колите (този път караше съпругата на домакина, защото единствено тя бе трезва)...


Някъде около разклона Североморск-3 решихме, че е време да полеем тундрата, да изпушим по цигара, и да потанцуваме...
Направихме и трите неща въпреки негодуванието на жените в колата...


Прибрахме се живи и здрави... Натам не си спомням...

[DaGa]

От: Варна до...

Абе тоя Жиб, не е ли тоя дето го хакнаха / е не точно твоя де/ ?

[slowtraveler]

От: Варна до...

Абе тоя Жиб, не е ли тоя дето го хакнаха / е не точно твоя де/ ?

Същия, ама нашите са нехакваеми (в темата съм писал защо)...

[georgipetkov64]

От: Варна до...

Ще кажа само:Голямо БЛАГОДАРЯ,просто нямам думи!
Ставам абонат.

[slowtraveler]

От: Варна до...

Ще кажа само:Голямо БЛАГОДАРЯ,просто нямам думи!...

Благодаря за оценката ...
И на колегите, които изразиха мнението си в репутационната система
Радвам се, че ви харесва писането - за съжаление това са ми възможностите - липсва ми опит (и талант) в писателството

[slowtraveler]

От: Варна до...

ДЕН 10:
Мурманск-Киркенес-Нордкап-Хонингсваг
https://www.google.bg/maps/dir/%D0%9...5244!3e0?hl=bg


Сутринта багажа вече бе събран... Душ.. Закуска, само че малко по-рано от обичайното за последните дни...
Натоварихме багажа, платих хотела и направихме бърза последна и безплодна обиколка из магазинчетата наоколо (бяха все още затворени)...
Върнахме се към хотела и в този момент се появи нашия домакин - с официален костюм - все пак бе работен ден...
Дошъл да се извини за прекаляването с алкохола предния ден и да каже довиждане
След трогателните слова трябваше да тръгва, защото трябваше да поеме работата, докато при нас дойде неговия колега (и също наш приятел), който изяви желание да дойде с нас до Норвегия...
Причината - банална... Норвежците му правели проблеми защо с шенгенската виза, издадена от Норвегия е посещавал повече България отколкото Норвегия ?!! Абсолютен нон-сенс... Явно администраторите са един дол дренки дори в такава уредена страна като Норвегия, и не разбират, че това, че България приема шенгенските визи не означава, че Норвегия би приела българска виза..
Както и да е - след 10 минути пристигна нашия спътник (един от най-активните участници във вчерашната сбирка )...
Натоварихме се и потеглихме... Джипа бе изстинал след 4 дневна почивка. Парното заработи бързо и се стоплихме... Все пак е юли месец
Тъй-като умишлено бях изчислил нафтата да е на привършване, спрях на първата бензиностанция СТАТОЙЛ по съвет на мурманските ми приятели... По-скъпа нафта, но нямало проблеми (твърдели, че я карат от Норвегия)...
Спрях пред една не съвсем угледна колонка, отделена от другите... Който си спомня соц-миналото ще ме разбере - дизела си бе отделен на разстояние от колонките за бензин (и нямаше навес над него)...
Колонката - с два пистолета надлъжно по посоката на движение...
Ей за това става въпрос: https://www.google.bg/maps/@68.93484...!6m1!1e1?hl=bg
Та съседа бе грабнал единия пистолет, а аз взех втория... Абе гледам, че влиза тегаво, и не влиза докрай... Пробвах да пусна нафтата, ама то директно я изплю...
Първоначално си помислих, че проблема е в клапата на джипа (няма капачка, а специална клапа)..
След това гледам - единия пистолет на тази колонка бил за тирове
Изчаках и си заредих догоре от правилния пистолет...
Девойката на касата се ухили, като и казах, че ще платя и 'стотинките' от тираджийската колонка .
За цената мисля няма нужда да споменавам - най-евтината нафта, която някога съм зареждал (в по-ново време)... Като качество - НИКАКЪВ проблем...
С известно съжаление тръгнах от Мурманск...
Слънцето, което бе светнало сутринта отново се скри и заваля дъждец още докато бяхме на моста..
Опитах се да заснема по-добре знаците с предупрежденията за 'забранената зона', ама чистачката постоянно бе пред фотоапарата, а и капчиците поразмазваха изображението...
Но все пак се чете:
DSC01716 by georgievg1, on Flickr

[paksss]

От: Варна до...

Трябваше да питаш местните, къде има бани с вани от младите рога на елените. Не съм пробвал никога, но казват, че се чустваш уникално след тях. Особено след серия от няколко вани, а и се превръщаш в истински лос след тях, е може би не толкова любезен, де.

И разбира се, Благодая за споделянето, малко хора могат да се докоснат до природата и бита на хората там.