Варна до... :)

[slowtraveler]

От: Варна до...

Мостовете ставаха все повече:
DSC02104 by georgievg1, on Flickr


По едно време се видя знак за ферибот, а GPS-ите едновременно крякнаха 'завий тук...тук... тук завий беее!'...
За Трьомсо - у десно по ферибота... Ферибота тъкмо бе заминал... Нямах опит с фериботите(все още ), а опита да попитаме местното население удари на камък....
Двамата човека, които срещнахме не знаеха (или се правеха, че не знаят) за какво ги питаме...
Затова реших да не рискувам, а да продължа по здравата земя (или под нея, ако се имат предвид много подземни и подводни тунели, някои от които бяха и над 10км)...
В момента в който казах на GPS да не ползват ферибот, се коригираха, и казаха - 'няма проблем, само че врътни едни 100км отгоре'...
Тъй-като вече бяхме поуморени, им казах да си гледат работата, решавайки, че няма смисъл да въртя 100км натам и още толкова на другия ден обратно... Затова погледнах картата по глобално....
Наблизо имаше отклонение за Швеция. А тъй-като следващата цел бе Молде, GPS подсказаха, че е добре да минем през Швеция, а не през Норвегия...
Затова решихме да пробваме отклонение през Швеция, да нощуваме там, а в последствие да се върнем отново в Норвегия..
Тръгнахме по пътя, докато GPS отново крякна - те тук у лево...
Е да, ама на кръстовището стои една мадама в униформа и пази знака, че не може да се влиза - правят ремонт....
Подминах кръстовището и спрях, защото GPS каза 'айде сега като си умен, завърти обратно' - т.е. в близките километри няма алтернативен маршрут...
Погледнах отново картата - и верно - само това е удобния път към Швеция.
Това веднага внесе изменения в плана.
Бърз преглед на картата, и последващо търсене в букинг.ком показа, че в Нарвик има доста хотели...
Така дестинацията бе изменена...
Продължихме напред, любувайки се на красивите гледки...
Времето си бе променливо - ту избие малко слънце, ту завали дъжд...
След има няма 300км се появи Нарвик...
Веднага си личеше, че е голям град
DSC02110 by georgievg1, on Flickr
GPS на колата ме отведе до една уличка, където не се виждаше хотел...
Избрах хотел през гугъл мапс... Докара ме пред Нарвик хотел..
DSC02126 by georgievg1, on Flickr
Насреща бе Scandic...
DSC02117 by georgievg1, on Flickr
Спрях в уличката до хотела, защото отпред на паркинга бе пълно...
Попитах момчето на рецепцията дали имат места...
Ами имаме само луксозния апартамент, ама е скъп...
Е нещо по-евтино нямате ли? Всичко е заето...
Викам си и тези правят номера. Запалих колата и отидох в следващия хотел... Нямаме дори единична стая...
Решихме да не рискуваме и се върнахме обратно. Тъкмо навреме - изпреварихме следващите 'окъсняли' туристи с 5 минути
Качихме 'оперативния' багаж...
Апартамент бе силно казано, но пък бе натруфено
Диванчета, килими по стените, заредена камина...
DSC02112 by georgievg1, on Flickr
Имаше и шкаф с всякаква религиозна литература - кеф ти за заспиване да прочетеш Библията или Корана - нямаш проблеми... Другите книги не ги различих - май имаше еврейска и будистка...
DSC02116 by georgievg1, on Flickr


Поразместих ги малко - колкото да си мислят, че някой ги чете


На рецепцията докато се регистрирах казаха, че можем да вечеряме безплатно (като компенсация за по-високата цена на нощувката)...
Тъй-като по стар обичай бяхме пристигнали късно, тръгнахме веднага към ресторанта.
Пътьом реших да проверя дали старата смяна си е отишла - на рецепцията ме бяха предупредили, че утре до 8:30 часа трябва да съм преместил автомобила от улицата или да стана и да си платя... Надписа на табелата май обясняваше, че имам 2 часа безплатни, ама момчето твърдо каза, че след 8:30 часа ако не съм си платил, ще ме глобят...
И бе споменал, че отзад има паркинг на хотела, ама той бил спрял там. Но след като си заминел, можело аз да спра там (тези има да се учат на туризъм, или просто не им пука, защото туристите така и така отиват при тях, макар и не заради тях)..
Докато търся рецепциониста, гледам едно момче се върти около колата и гледа номерата. Жена ми бе излизала да пуши и бе споменала, че видяла рускоговорящо момче на рецепцията. Затова се подадох от вратата и директно подкарах на руски да питам любопиткото той ли е на рецепцията...
Смути се доста и бегом се върна в хотела - били му казали, че сме от България, ама той не повярвал и отишъл да провери номерата
Момчето бе от Мурманск. Явно го гони носталгията, защото бе въодушевен, че предния ден сме били в Мурманск
Разговора го приключих бързо за да не изтървем вечерята (бе около 10 минути преди определения край)...
Преместих колата на освободеното място - паркирането и тук бе зор - на 10см от прегради... Тези норвежци не са съвсем с всичкия си - да имат толкова свободна площ (Норвегия е огромна страна с население само около 4 милиона души), а да се завират в градчета, където трудно минаваш с колело.... Странни хора...
Ресторантчето - блок маса - доста постна... И някаква тенджера със супа...
Първоначално си помислих, че е гъбена супа...
Като я опитах се оказа бобена супа с кренвирш
Но бе вкусно (или ние бяхме гладни) - имаше отново риба, кашкавали, салами, сокове, хляб, зеленчуци...
Абе хапнахме си доволно и се прибрахме в 'луксозния но стар' апартамент...
Там си наляхме по едно коняче, обсъдихме бъдещи планове, включихме техниката (фотоапаратите) да се зарежда, и заспахме...

[miler]

От: Варна до...

Скоро не бях завиждал на някой . Благодаря. Този маршрут го планувам от 4-5 години и все няма време.Един въпрос- Защо не минахте през Петербург към Мурманск?

[slowtraveler]

От: Варна до...

Скоро не бях завиждал на някой . Благодаря. Този маршрут го планувам от 4-5 години и все няма време.Един въпрос- Защо не минахте през Петербург към Мурманск?

Първоначалния машрут бе с вариант без ползване на ферибота до Хелзинки: Талин-Ст.Петербург-Виборг-Финландия, и нататък - както и сега... Петербург-Мурманск директно го мислих предварително, но исках да мина през Финландия. Освен това в Русия исках да пътувам денем (не по светло, а денем ), което е по-трудно изпълнимо без да се скапваш при директно пътуване по този маршрут. Освен това преминавах Петрозаводск, който също нямаше да мога да премина транзит
Причините да отпадне Ст.Петербург от това пътешествие бяха няколко (подредени не по тежест, а общо взето - съвкупност):
1. Коментар на колеги от Мурманск, които имат имоти в Ст.Петербург, и които не се притесняват за автомобилите си въобще в Мурманск, но в Ст.Петербург внимават много
2. Коментар на руски дипломат - приятел, също запознат с това пътешествие още в процеса на планиране
3. Отказ на българските застрахователи да покрият щета 'кражба и грабеж' на МПС на територията на Русия и Беларус. Автомобила все още е достатъчно нов за да махна с ръка и да рискувам
4. Допълнителния риск при кражба особено на скъп автомобил. При такъв случай митницата (включително и нашата) изисква заплащането на всички митни сборове, дължими все едно внасяш автомобила на територията на държавата. Като освен това може да изиска и допълнителна глоба заради това, че не си ги уведомил предварително с митническа декларация за внос, че смяташ да оставяш автомобила на тяхна територия (т.е., че си смятал да ти откраднат автомобила).
5. Бил съм в Петербург.. Два запланувани дни бяха прекалено малко за разглеждане дори на Петергоф, а камо-ли да се видя с колеги (невъзможно да не се направи ако отида там)... Или пък да разгледам и самия Петербург... И Кронщадт...
6. Моя план бе за 4 седмици и около 14х.км, но съпругата не може да си вземе повече от 3 седмици последователно... Накрая това също повлия за допълнително съкращаване на маршрута (например не можахме да отидем до Берген и Осло)...

[Bogoljub Gagic]

От: Варна до...

Причините да отпадне Ст.Петербург от това пътешествие бяха няколко (подредени не по тежест, а общо взето - съвкупност):
1. Коментар на колеги от Мурманск, които имат имоти в Ст.Петербург, и които не се притесняват за автомобилите си въобще в Мурманск, но в Ст.Петербург внимават много
2. Коментар на руски дипломат - приятел, също запознат с това пътешествие още в процеса на планиране
3. Отказ на българските застрахователи да покрият щета 'кражба и грабеж' на МПС на територията на Русия и Беларус. Автомобила все още е достатъчно нов за да махна с ръка и да рискувам
4. Допълнителния риск при кражба особено на скъп автомобил.

Ай ся. Кой ще ти открадне дарака, бре, туй нали "Jeep", да не е някоя "Тойота", че да я мислиш ?!

[paksss]

От: Варна до...

Ай ся. Кой ще ти открадне дарака, бре, туй нали "Jeep", да не е някоя "Тойота", че да я мислиш ?!

Според местните, кола с чуждестранни номера практически не се краде. 10 дена, колата ми, с БГ номера нощуваше на улицата. През две коли, почти всяка вечер имаше и няколко ЛТ коли, и една финландска. И те без проблеми.

[slowtraveler]

От: Варна до...

Не споря възможно ли е или не да се остави автомобила на улицата в Ст.Петербург.....
Просто обясних причините да взема такова решение... Ако автомобила бе по-евтин - не бих се замислил...
Но би ме усъмнило който и да е от Вас да махне с ръка и спокойно да тръгне към дестинация, при която има някаква реална вероятност (макар и малка) при която освен да загубиш безвъзвратно автомобила, но и да се наложи да доплатиш едни 20-30х.евро (предполагам някъде толкова са митните сборове)......
Както казва един колега - 'какво ще ми разправят, че съкращенията щели да бъдат 10% - ако ме съкратят мен, то от моя гледна точка съкращенията ще са 100% '

Да, знам че засега (дано и за напред) Джип Гранд Чероки не е интересен за крадците, и за Русия ако не се лъжа откраднатите автомобили от моделния ред като моя са само 2 или 3...
Но според мен решението ми бе правилно (и в момента мисля така), разглеждайки съвкупността на факторите...

[paksss]

От: Варна до...

Абсолютно съм съгласен, ако има начин да се избегне даден риск, по - добре е. Просто споделям, че нещата не са толкова черни колкото се описват.

[slowtraveler]

От: Варна до...

ДЕН 12:
Нарвик - Мушьоен
https://www.google.bg/maps/dir/%D0%9...5.836924?hl=bg


Сутринта скокнахме отпочинали, но и леко замръзнали.
Явно бяха спряли парното тук - лято е все пак
Във всички предните хотели в Арктика си бе топло, като освен това всички бани бяха и с надуто подово отопление...
Това ми припомни лафа на един приятел от Мурманск - северен човек не е този, който издържа на студ, а този, който се облича добре/топло


Затова докато се решим да изкокнем изпод юрганите реших да прегледам машрута за деня...
Изкушението да се върнем няколко километра и да поемем към островите Лофотен бе голямо... Но не ми се връщаше обратно по същия път - нямаше да ни стигне времето... А неясностите/липсата на опит с фериботите все още ме притесняваше (знам - моя грешка е, че не съм питал предварително)...
Гледайки и принудително бавния темп за движение през Норвегия, съпругата започна да се притеснява за датата на завръщане, което също създаде известно напрежение...
Затова реших да отцепим с генерално направление Молде - бил съм в командировка в този град преди 8 години, и исках да огледам как вървят нещата там.
Картата показа дистанция над 1000км, което за ден от продължително пътешествие не бе реална дистанция..
Просто ландшафта е доста насечен, пътищата - тесни, а и караваните доста ти намаляват темпото....
При еднократен преход можеш да го преглътнеш - тръгваш добре отпочинал, а след пристигане можеш да компенсираш с почивка следващите няколко дни.
Докато при продължително пътуване трябва да погледнеш на пътуването като на обичайна работа, и да планираш добро съотношение работа/почивка, за да бъдеш свеж и на утрешния ден...
Затова решението бе - забиваме в GPS Трондхайм по пътя за Молде, пък докъдето стигнем...


Как да е оправихме хигиената в хладната стая и баня... Навън както обикновено бе преваляло...
Излязох на терасата да позяпам - явно хората са ранобудни, защото се бяха изнесли - паркинга бе празен...
Единствено колега - пътешественик, моторджия си достягаше багажа
DSC02123 by georgievg1, on Flickr
Донякъде го съжалих, защото последните дни постоянно преминавахме през зони с валежи, някои от които - силни, а най-ниската температура, до която достигнахме бе +2С около Нордкап...
Та едва ли е много комфортно за мотор, докато при нас в колата си бе сухо и топло +22С...
Слязохме на закуска... Рибите - напълно стандартни за този край - сьомга, сладко маринована херинга, скумрия в доматен сос...
Мързела тук наистина яко ги мореше....
И в другите хотели ядохме същите неща.
Но ми дойде в повечко да сложиш на блок-масата на четиризвезден хотел консервата скумрия в доматен сос?! Самата метална кутия!!!
Дори ги бе домързяло да я прехвърлят в някоя купичка както правеха в другите хотели...


Какво да правиш - северни нрави (или човешки мързел)...


Закусихме, натоварихме багажа, вързах електрониките, зададох координати и потеглихме....
Трудно излязохме от уличката - по главната се движеше непрекъсната колона кемпери, каравани, мотористи (явно това е времето за тръгване на пътешествениците )
Към изхода на града заредих - не бях зареждал от преди Нордкап (на влизането в Норвегия откъм Финландия)...
Бензиностанцията на Статойл имаше няколко типа нафта, и реших да експериментирам с най-най - 'еко, фюей-сейв' и т.н. и т.н....
Тъй-като бяхме мръднали малко по-на юг, цената на тази нафта бе по-евтина с почти 10ст отколкото най-обикновената нафта при предното зареждане, но заредена в по-забутани краища...
С пълен резервоар и пълни стомаси се живее по-спокойно
Облаците бяха изключително ниски - виждаше се как 'размазват' и дори скриват върховете на съседните хълмчета:
DSC02131 by georgievg1, on Flickr


На излизане от града отново заваля... На хоризонта се показа мост
DSCN4300 by georgievg1, on Flickr


И минахме по него, 'прескачайки' от другата страна на фиорда...
DSC02134 by georgievg1, on Flickr


След което отново мост... После още два.... Погрешно предположих, че така ще е и нататък


Дъжда продължаваше на пресекулки, и пътуването стана скучно...
Разбира се при всеки по-оригинален пейзаж се посъбуждахме - 'ай стига бе - гледай колко е красиво'... И докато се опиташ да заснемеш пейзажа в движение, пред обектива се появява я някое дърво, автомобил, или чистачката
DSC02137 by georgievg1, on Flickr


Така в дебнене изминахме няколко километра, след което пътя свърши....
Пристигнахме на паркинг за фериботи - от тук нататък нямаше мърдане ...
Алтернативата бе неприемлива - да се върнем стотина километра по тесните пътища покрай фиордите и да влезем навътре в Норвегия по друг път......
Бях трето МПС на опашката - пред мен бе един чех, който доста неразумно (на кофти участък) ме бе изпреварил 30-40км преди ферибота, само и само да се влачи преди мен (не се движеше по-бързо)...
Чеха явно бе гузен, защото не мърдаше от колата и само се оглеждаше като обран евреин
Реших, че няма смисъл да говоря с него и отидох при моторджиите - наши хора...
DSC02141 by georgievg1, on Flickr
Моторджиите бяха двама побелели норвежци от 'юга' (как звучи това за Норвегия а? )
Единия бе комуникативен...
Бяха с ТРИУМФ-и - доста големи машини...
Поприказвахме кое как е - как се ползват фериботите (плащането става на хора, които идват при теб или на брега преди да се качиш, или на самия ферибот), какви са горе-долу цените..
Напълно поносима работа - мисля, че ползваните фериботи за цялото пътуване бяха в порядъка 15-27лв на ферибот, като от друга страна ферибота ти спестява едни 100-150км въртене по фиордите, което също е време и пари... Имайки предвид, че за преминаване през един мост (е, то не е само мост де - участък от пътя включващ моста, като единствено място за преминаване) в Норвегия ми взеха от порядъка на 35 лева, то цената наистина изглежда ниска...
Норвежеца попита едно момче кога идва ферибота (тук нямаше табела)... Идваше след 15 минути...
Поприказвахме и за времето... Казвам им - 'кофти време за мотор - дъжд, температура до +2С'....
Аааа, добре е - виж ако още малко падне температурата ще завали сняг и тогава ще е кофти
Поприказвахме и за пътешествията - кой накъде е тръгнал....
Попита ме за плана ми и подсказа за определени неща за разглеждане... За някои неща му казах, че просто няма как да ги включа в плана...
Тогава той философски заключи - така си е - човек не може да види всичко на света - винаги ще има нещо невидяно независимо колко време си отделил за дадено място....
Докато си приказвахме, съпругата се поразходи, и възобнови запаса с вода, пълнейки изпразнените вече шишенца - имало чешмичка с надпис Вода за пиене...
В Норвегия не можеш да си купиш обикновена минерална вода. Продават само газирана....
Минералната вода (по-точно изворна) тече от чешмите и можеш да си пълниш и пиеш колкото искаш

[nitro]

От: Варна до...

Страхотно пътуване, браво за труда да го споделиш. Чакаме продължението.

[slowtraveler]

От: Варна до...

Разбира се, че ще има продължение... Ама подготвената предварително информация вече свърши, та от тук нататък ще се появява по-бавно продължението

Докато си дрънкахме отново запръска...
Събеседника ми каза - 'а, идва момчето'...
Появи се едно момче с колан като каубой
На колана - нещо като патрондаш (явно сортьор за монети), портмоне, кобури и т.н...
Отидох до колата...
Момчето за секунди се оправи с моторджиите, чеха се замота малко....
След като все пак се справи с чеха, момчето дойде при мен - питам го - плащане с карта? Да разбира се (още на времето ми бе направило впечатление, че в Норвегия дори и в най-забутаното барче нямаш проблем за плащане с карта)....
Изкара от единия кобур безжичен ПОС терминал и транзакцията мина за секунда и ПОС терминала изплю банковата квитанция(веднага ми изпищя телефона - дори тук в БГ често информацията и транзакцията се одобряват по-бавно). От другия 'кобур' явно безжичен принтер изплю и квитанцията/билет за ферибота...
Момчето ми ги подаде и премина към следващия... Навярно му отне около 20 секунди цялата тази работа.. Така успя да обработи за нула време сериозната опашка в няколко реда автомобили (винаги съм се чудил как успява да ги побере ферибота този голям визуално обем МПС-та )...
Ферибота пристигна, пуснаха моторджиите от цялата опашка напред, защото имаше удобно мястото за тях, което обаче би било неизползваемо за автомобили...
Лоуд мастърите командваха кой-къде да застане... Натовариха ни много бързо и отплавахме.
Лафа продължи:
DSC02143 by georgievg1, on Flickr
DSC02144 by georgievg1, on Flickr


По някое време реших да видя какво показва щатния GPS на автомобила...
Учудващо за мен показваше правилно на кой ферибот сме, и що годе правилното местоположение... Само дето явно жирото и компаса му се шашкаха - посоката на ориентация на автомобила не я даваше коректно...
Дори напротив - имаше явен уклон да се 'върти' по часовниковата стрелка...
DSC02147 by georgievg1, on Flickr
Пътуването ни отне около 20 минути, като през това време GPS успя да покаже, че сме се завъртели на 360 градуса
В един момент 'пастта' на ферибота започна да се отваря
DSCN4312 by georgievg1, on Flickr


И в следващия момент вече бяхме пристанали и моторетките се изстреляха
DSCN4314 by georgievg1, on Flickr


Цялата операция по слизане от ферибота отново бе командвана от човек от екипажа - той казваше в какъв ред да се слиза... Няма нерви, няма опити 'да изпревариш другарчето'...


Установих, че GPS на автомобила страда от морска болест...
При всяко качване на ферибот продължаваше да има уклон 'да се върти' надясно, а след като слизахме на брега още 10-20км на всяка отбивка или пресечка, смяташе, че завивам надясно...
Знам, че има процедура за калибриране - трябва да направя няколко кръга на 360градуса, ама ми се стори смешно да правя такива ритуали на площада при всяко слизане от ферибот

[piron45]

От: Варна до...

Изчетох всичко на един дъх. Благодаря за споделянето, всичко е страхотно. Частта с Мурманск ме върна в годините когато работех в Коми. Северняците са изключително сърдечни и гостоприемни хора.

[slowtraveler]

От: Варна до...

....Северняците са изключително сърдечни и гостоприемни хора.

Съгласен съм с теб... Там живота ги е приучил, че трябва да можеш да разчиташ за помощ от съседа/приятеля, както и той да може да разчита на теб при нужда.....


Та нататък...

Продължихме пътуването под ниския похлупак на облаците, които периодично решаваха да пуснат малко от водата в тях....
Пътя бе силно вълнообразен, което изискваше повишено внимание, въпреки, че визуално е прав....
Явно стандартите на пътя в Норвегия доста се различават от нашенските - позволяват много рязка промяна на наклона...
Така в гърбица не 50м от теб може да бъде скрит камион... И при изпреварване трябва изключително внимание....
Направи ми впечатление, че дори и да видят права отсечка и възможност за лесно изпреварване без нарушение на скоростния режим, норвежците избягват да изпреварват...
DSC02160 by georgievg1, on Flickr


Движехме се между силно заснежени хълмове, и спокойни езера със сочна зеленина около тях:
DSC02167 by georgievg1, on Flickr
DSC02169 by georgievg1, on Flickr


В ниското се появиха нормални дървета...
DSCN4334 by georgievg1, on Flickr


Но няколкостотин метра нагоре всичко си бе по старому - сняг...
Подхванахме един път, в началото на който имаше бариери и успокоителната временна табела, че е отворен
Пътя явно бе на по-сериозна надморска височина (за Норвегия разбира се - около 400-500м.н.в.)...
Изведнъж пред нас се мярна познат символ - Полярният кръг:
DSC02190 by georgievg1, on Flickr
След което последва кръстовище, голям паркинг, паметници, магазин, тоалетна, много народ - всичко както си е по норвежки тертип - да даваш $$$
DSC02191 by georgievg1, on Flickr
DSC02200 by georgievg1, on Flickr
DSC02206 by georgievg1, on Flickr
DSC02216 by georgievg1, on Flickr
Поразходихме се, снимахме се в близката пряспа сняг и няколко монумента, символизиращи Полярния кръг...
Докато обикаляхме ми се наби в очите позната от соц-миналото ни символика:
DSC02217 by georgievg1, on Flickr
Надписите се опитаха да поизяснят нещата:
DSC02219 by georgievg1, on Flickr
DSC02222 by georgievg1, on Flickr


Взехме по някое сувенирче, и напуснахме гостоприемната Арктика....
С всеки метър надолу нещата придобиваха по-човешки вид
Пълноводни реки, зеленина....
Дори и слънцето реши да се покаже най накрая:
DSC02249 by georgievg1, on Flickr
Влязохме в гр.Мошьоен...
DSC02250 by georgievg1, on Flickr


Времето бе понапреднало (не се лъжете по слънцето - все пак сме до полярния кръг, макар и малко по-на юг от него)...
Затова решихме да търсим място за нощувка... В първия хотел отново ударихме на камък (ами то тук не работи, защото не е сезона - директно заключен въпреки рекламите по пътя и в интернет)...
Втория - пълен...
Третия - 'имаме една стая' - веднага изкарах картата - отново умерихме точното време.
Минута след нас влезе моторджия, за който вече нямаше място....
Малко 'работническо' хотелче, навярно с 2-3 човека персонал... Но комфортно, топло, с работещи подгреви в банята и т.н....
Предложиха ни вечеря срещу 200 крони за двамата (което е около 40лв общо) - разбира се се съгласихме... 'Град' по норвежките представи не винаги е нещо по-голямо от някое по-голямо нашенско село....
Вечерята бе добра - блок маса, но значително по-богата от досегашните... Пилешки бутчета, готвено, риба.....
Слънцето най-накрая реши да блесне (ами време беше - вече бе минало 21:00 часа )
Отворихме алкохолните запаси, наляхме си и се любувахме на 'екологията' през прозореца...
Комина на заводчето от другата страна на пътя бълваше пушек като от лошо настроен котел...
На норвежците общо взето не им пука за европейските 'глупости' - те си я карат както знаят...
Добре, че вятъра отвяваше пушилката в друга посока...
DSC02251 by georgievg1, on Flickr

[georgipetkov64]

От: Варна до...

Рядко следя нещо с такъв интерес!
Браво!

[choko]

От: Варна до...

Браво!

[slowtraveler]

От: Варна до...

ДЕН 13
Мошьоен-Молде
https://www.google.bg/maps/dir/%D0%9...6!2d62.7372352


Сутринта бяхме свежи - хотела бе добре шумоизолиран (въпреки близостта до пътя), топъл и комфортен...
Хапнахме (аз продължавах да експериментирам с рибите - сладки, слабосолени, сьомги и т.н.)..
Общо взето - стандартната подготовка - събиране на фотоапарати, лаптопи, камери, външни дискове и зарядни...
Прането също бе готово - жената откри хитър и ефективен метод - вкарваше в банята онова изделие, за което все още не съм сигурен какво му е предназначението - прилича на сгъваемо рибарско столче с ленти върху него - дали е за да си сложиш куфара върху него - не знам...
Та жената слагаше изпраните тениски и т.н. на него в банята и пускахме подовото в банята... На сутринта в повечето случаи нещата бяха сухи. А в редките случаи, когато не бяха сухи, опъвахме един ремък зад нашите седалки и правихме простир


Както и да е - натоварихме багажа и тръгнахме...
Едва ли има нужда да уточня, че валеше дъжд с ниски облаци
Започнаха да се появяват къщи и разни други сгради (например автобусни спирки ) с тревни покриви...
DSC02253 by georgievg1, on Flickr
DSC02255 by georgievg1, on Flickr


Свежестта лъхаше отвсякъде...


Но тъй-като времето бе намръщено, компенсирахме с километри...
По някое време настана нужда да търсим тоалетна... В Норвегия това не е точно търсене - там просто гледаш табелите...
И обикновено (особено на север) тоалетните са през 20км... Т.е. гледаш голяма табела: "паркинг, място за сдаване на течни отпадъци от каравани и кемпери, тоалетна след 1км, следващата тоалетна - след 21км"... Да, периодчно имаше вариации - например към табелата знак за къмпинг... Или пък някой от знаците задраскан с червено тиксо (случвало се е да има задраскана и тоалетна)...
Първоначално (имайки нашенския опит) бях доста негативно настроен към крайпътни тоалетни... Но след като влязох в първата, разбрах, че там нещата са ОК...
За съжаление така и не направих хубави снимки...
Но общо взето това представлява отвън (девойката чакаше майка си, която бе заела 'голямата' тоалетна ):
DSC02260 by georgievg1, on Flickr


Вътре обикновено има два типа...
Едната - малката изглежда така:
DSCN4374 by georgievg1, on Flickr
DSCN4375 by georgievg1, on Flickr


Както се вижда от размазаните снимки - стоманено 'цокало' с автоматично миене, и до него - машина...
Да, първия път бяхме изумени, когато на майната си (сигурно над 50-80км от близък град) в такава невзрачна на вид тоалетна срещнеш топла вода и всичко необходимо....
Автоматиката бе проста - поставиш ръка под знака 'сапун' - и дозата капва на ръцете. Преместиш ги под знака 'вода', и тръгва топла вода (комфортно и равномерно топла - явно има терморегулатор)... Накрая преместваш ръцете под 'сушоара', и силна струя топъл въздух приключва процедурата....
При излизане от тоалетната допълнително отново пуска водата (въпреки, че преди това отново я е пуснало)...


Голямата тоалетна е предназначена и за инвалиди. И е наистина голяма - сигурно 3х4м. Често е с душ, място за повиване на бебе и т.н....


И това на майната си - що метал, 'безплатна' тоалетна хартия и т.н...


Та така с тоалетните....


Продължихме нататък... Катерихме хълмовете около фиордите и се спускахме отвисоко с остри завои, мотахме се покрай брега на фиордите, движехме се по тесни пътчета - отново от онези, при които ограничението е 80км/ч, но не могат да се разминат два автомобила
Внимавах с GPS, защото все пак е на Джип - често го влечеше извън пътя
Например тук - започва да 'реве' -'ама завийте ей тук в дясно'... И гледаш някакво черно стръмно пътче, водещо на майната си
DSC02262 by georgievg1, on Flickr