М-16- 5,56мм или АК-74(?!?)- 5,45мм

[davc]

Пък и има една хубава таблица за запазена енергия на куршум, където на на 200 м куршум 7,62 мм има енергия от 1105 дж, куршум 5,45х39 мм има 561 дж, а куршум .223 Rem има 741 дж. Мисля че всичко е ясно, нали?

http://www.ada.ru/Guns/ballistic/545x39/compare.htm

В същото време, като достатъчна за "усмъртяване" на човек, според разни източници, се спряга енергия от 70-80J докъм 120-130J. Значи, според горната таблица - и на 500м, и трите са смъртоносни.

Всъщност 23 мм оръдие си дупчи доста добре....: [ATTACH]239158[/ATTACH] ... техните учени глави са си направили труда да направят проучване кой калибър е по-ефикасен и са установили, че за 1 елиминиран противников войник са необходими 3-4 пъти повече попадения с 5,56 отколкото със 7,62 ...

Това за техният 7,62(х51) ли се отнася (защото в такъв случай работата става съвсем друга), или за 7,62х39.


Модератор: Моля, ползвайте бутона, долу, в дясно, за редакция на мнението, вместо да пускате последователни мнения, през няколко минути!


Заслужавам си критиката и си признавам грешката. Всъщност, винаги се стремя да на правя точно това. Само че не знам как при редакция на мнение да вкарам в него цитат, затова си позволих второ мнение...

[derhunter]

От: М-16- 5,56мм или АК-74(?!?)- 5,45мм

При Калашников, оста на цевта е нарочно и съвсем съзнателно изместена толкова нависоко спрямо централната опорна точка, точно за да отклони част от импулса нагоре, в противен случай отката му би бил неудържим. Това не е така, защото боеприпасът му е особено мощен (вече стана въпрос, че той си е типичен междинен патрон). Това се налага, понеже освен всичко останало, при изстрел, назад, носейки съвсем немалка енергия и с голяма скорост, се "втурват" и нещо като 500гр. желязо (газово бутало, лост на газовото бутало, затворна рама и самият затвор). При АК всичкото това е в общ, едновременно движещ се блок (при това с дълъг ход), това не е конструктивен пропуск - всичко това е в името на прословутата му безотказност. Неизбежно, за постигане на тази основна цел, са пожертвани ред други евентуални възможности - но в края на краищата това се изисквало от конструктора.

От живият живот, не от нета, всичко втурващо се след изстрела, без празната гилза-402г. Измерено от мен преди 5 мин. на калибрирана електронна везна. Приклад изработен от мен и центриран по осканалната. Причините са няколко но основните- работа с оптика/ в случаят бързомерец/ и с механични мерни прибори, ЕЛИМИНИРАНЕ НА ОТКАТА-постигнато до степен не много силен натиск без движение нагоре и настрани. Наистина е по-трудно постижимо при всяко самозарядно оръжие. При болтова карабина го постигам в пъти по-лесно. Единственото ми оръжие с фабричен приклад е една гладкоцевна надцевка която използвам рядко и не си струва да си играя с нея. Относно поражаемоста на 5,45 не съм виждал на човек но при животни е трагична в сравнение с 7,62х39.

[davc]

От: М-16- 5,56мм или АК-74(?!?)- 5,45мм

Ми то аз цифрата съм я дал именно на око (от живият живот), от "нета" сигурно щях да намеря и съвсем точните данни.
Доколкото разбирам, искаш да кажеш, че си преработил приклада, така че си свалил оста на цевният канал, за да избегнеш отскачането на оръжието нагоре. Това сигурно го правиш с цел прецизиране на стрелбата (логично от факта, че си ловец), като срещу постигането на този ефкт си готов да поемеш изцяло импулса на отката (като се отказваш от отклоняването на част от него нагоре и встрани). За единични изстрели това явно не е проблем (щом го твърдиш, защо да се съмняваме), но за стрелба в редове очевидно е решено за неприемливо.

[derhunter]

От: М-16- 5,56мм или АК-74(?!?)- 5,45мм

Откат познат ти от армейският щатен АК на практика при мен няма. Спокойно средно сложен човек може да стреля и с една ръка. Отскачането нагоре се компенсира също от 100 мм. по-дългата цев и огнеприкривателат монтиран в края и. Когато искаш мжеш да направиш много за оръжието, но това си струва когата си е твое. За армейското което е едва ли не за "еднократна" употреба няма смисъл. АК с неговата дуракоустойчивост е доказал се във времето уред и може би затова е и безсмислено да се променя. Не напразно и тези които са стояли срещу него са го признали.
Пробвал съм и моят приклад на стандартен боен АК и има разлика в поведението при стрелба. А и с монтиран дулен компенсатор made in Чавдарчо/ тук някои знаят за какво иде реч/ работата става съвсем друга. На автоматична е като шевна машина, можеш да се подпишеш....

[Sibirski]

От: М-16- 5,56мм или АК-74(?!?)- 5,45мм

В същото време, като достатъчна за "усмъртяване" на човек, според разни източници, се спряга енергия от 70-80J докъм 120-130J. Значи, според горната таблица - и на 500м, и трите са смъртоносни.

И ако приемем че противник отсреща не стои гол, а носи ИСЗ, като бронежилетка и каска, то се налага да делиш реална далечина на убоен изстрел на два, ако и не на три.

[sek.1]

От: М-16- 5,56мм или АК-74(?!?)- 5,45мм

Евала sek.1, тази Гроза я бях забравил (ти си знаеш какво).
Колкото до М. Калашников, дори да приемем, че той и без образование има някакъв самороден талант, то си заслужава да се помисли в такава една посока: Колкото оръжейни конструктори съм чувал, те всичките имат десетки и дори стотици разработки, успешни и неуспешни, влезли в серия и невлезли, лутаници и навлизания в разни "глухи" клонове в развитието на оръжейното дело и т. н. и т. н. Другарят Калашников, на двадесетгодишна възраст, без никаква практика преди това, изведнъж конструира това безспорно велико оръжие, а шестдесет години след това - отново нищо...
Между другото, по Елциново време, почти открито и без уговорки се признаваше авторството на Шмайзер (горе-долу по времето, когато публикуваха документите за Катин).

Тя историята си прави къкви ли не шеги . Първоначално град Зул където са заводите на братя Шмайзер се намират в американската окупационна зона и братята предлагат на американците всичките си разработки включително и Stg 43 но американците не оценяват потенциала на оръжието и не проявяват никъкъв интерес въпреки че са яли голямото дърво от това оръжие най вече при немската офанзива в Ардените. Даже по искане на руснаците предават от складовете наличните готови няколко хиляди броя. След недългите пазарлъци между съюзниците гр. Зул минава в съветската окупационна зона и руснаците не повтарят грешката на американците събират целия останал инженерно технически персонал заедно с ималите глупоста да останат братя Шмайзер и в товарни вагони към Ижевск . Цялия завод е демонтиран в рекордно кратки срокове и също е закаран в Ижевск . Няколко години по късно се появява АК и неговия "конструктор".

[davc]

От: М-16- 5,56мм или АК-74(?!?)- 5,45мм

Като стана дума за американците - те също яко са влачили технологии, а самите "носители" (учени и конструктори), едва ли не панически са бягали към тях. В края на краищата, в центъра на събитията около стъпването на луната и пр. седи В. фон Браун.
Голямата разлика е, че никога не са обвивали тези неща в параноичната тайнственост и секретност присъща на руснаците, а се държат като едни уверени и спокойни във възможностите си хора, на които не са им нужни чужди лаври...


П. П. А във Югославия, докъм края на седемдесетте StG-то беше на въоръжение. Не знам по каква линия, голяма част от наличните произведени оръжия са им предоставени (в Югославия тази пушка не е произвеждана). По време на войните от 90-те, това оръжие "участваше" наравно с АК, някакви количества тогава влязоха и тук (България).

[sek.1]

От: М-16- 5,56мм или АК-74(?!?)- 5,45мм

Като стана дума за американците - те също яко са влачили технологии, а самите "носители" (учени и конструктори), едва ли не панически са бягали към тях. В края на краищата, в центъра на събитията около стъпването на луната и пр. седи В. фон Браун.
Голямата разлика е, че никога не са обвивали тези неща в параноичната тайнственост и секретност присъща на руснаците, а се държат като едни уверени и спокойни във възможностите си хора, на които не са им нужни чужди лаври...


П. П. А във Югославия, докъм края на седемдесетте StG-то беше на въоръжение. Не знам по каква линия, голяма част от наличните произведени оръжия са им предоставени (в Югославия тази пушка не е произвеждана). По време на войните от 90-те, това оръжие "участваше" наравно с АК, някакви количества тогава влязоха и тук (България).

Те сърбите доскоро в частите за територялна отбрана имаха танкове Т 34 и Шърмани които доста активно участваха в гражданската война . Сърбите произвеждат до ден днешен тяхно копие на картечницата MG 42 под името FAG. Хърватите пък произвеждат версия на МП 40 (Заги) . Не съм чувал Stg 43 да са влизали масово през границите ни наскоро освен за някой колекционер защото боеприпаса им е доста дефицитен. Всичко което е в България е дошло като трофеи от втората фаза на втората световна и си е седяло мирно и тихо по складовете точно заради специфичния боеприпас. Когато беше комфликта с косоварите гледах по телевизията че даже мъкнат и шпагини .

[davc]

От: М-16- 5,56мм или АК-74(?!?)- 5,45мм

А, чак за "масово" да са влизали - не, но именно "известни количества". Това се случваше по каналите, по които натам пътуваха влакови композиции (точно така) с ембаргови стоки. Хората, които оперираха тези канали, първоначално са възнамерявали да ги ползват по пряко предназначение (съответно вкарваха и някакви количества "курц"), но после ги "развързаха" в колекционерско-бракониерска посока...

[derhunter]

От: М-16- 5,56мм или АК-74(?!?)- 5,45мм

Като стана дума за американците - те също яко са влачили технологии, а самите "носители" (учени и конструктори), едва ли не панически са бягали към тях. В края на краищата, в центъра на събитията около стъпването на луната и пр. седи В. фон Браун.
Голямата разлика е, че никога не са обвивали тези неща в параноичната тайнственост и секретност присъща на руснаците, а се държат като едни уверени и спокойни във възможностите си хора, на които не са им нужни чужди лаври...


П. П. А във Югославия, докъм края на седемдесетте StG-то беше на въоръжение. Не знам по каква линия, голяма част от наличните произведени оръжия са им предоставени (в Югославия тази пушка не е произвеждана). По време на войните от 90-те, това оръжие "участваше" наравно с АК, някакви количества тогава влязоха и тук (България).

И едните и другите са влачили яко кой каквото е успял да докопа. А относно секретноста и тайнственоста, защо ли един куп германски учени са били в СѝЩ със сменени имена и силно засекретено пребиваване? всъщност е ясно защо, особено след скоро приключилата ВСВ. Те милите са имали даже и спец част по издирване на учени глави. Не че и руснаците са спали де.
А относно StG-то- ти виждал ли си го на живо? Щото аз да. И точно този дулен компенсатор за който споменах по-горе бе изпробван първо на него. На полигона в Сливница. Има и видеозапис на пробните стрелби. След това беше пробата с АК. И ако ги видиш двете оръжия ще разбереш че Щурмгевера може и да е базата за АК но като работа нямат нищо общо. Не като принцип на работа. Именно затова и изборът на констуктора на дулният компенсатор е на тези две оръжия. Щурмгеверът е изключително яко трещящ, с неудържим откат във всевъзможни посоки. Има осезаемо укротяване след монтиране на устройството, но не бих казал че е нещо уникално. При АК47 резултатът е в пъти по добър. А относно участието му в сръбските войни и аз малко се съмнявам по същата причина, боеприпас, но ще попитам и ще пиша. Има кой.

[sek.1]

От: М-16- 5,56мм или АК-74(?!?)- 5,45мм

Държал съм го в ръчичките си но поради законовите ограничения (оръжието е колекционерско) не може законно да се стреля с него. Това е простотията на нащо законодателство може да имаш много хубави оръжия на само до там. Мечтата ми е да дойде време и тук като в щатите да можеме да правиме стрелкови срещи примерно на някое армейско стрелбище или на някоя кариера и да се отгърмиме кой с къквото му е на душата.

[Sibirski]

От: М-16- 5,56мм или АК-74(?!?)- 5,45мм

... Сърбите произвеждат до ден днешен тяхно копие на картечницата MG 42 под името FAG. Хърватите пък произвеждат версия на МП 40 (Заги) ... Когато беше комфликта с косоварите гледах по телевизията че даже мъкнат и шпагини .

Сега, аз да кажа че гореприведено не съвсем отговара на истината. MG 42 наистина се произвеждал някога в ех-Югославия, но под марка М 53. Заги няма нищо общо с било каква модификация МП 40, това е изцяло хорватска разработка на картечен пистолет, при това абсолютно неуспешен, вижте тази страница - http://talks.guns.ru/forummessage/36/198033.html. Пък сръбска версия на МП 40 незнайно защо бе направена за 7,62Х25 мм патрон и се казвала М 56 - http://world.guns.ru/smg/smg91-r.htm. Сигурно той ви направил впечатление като Шпагин.

[davc]

От: М-16- 5,56мм или АК-74(?!?)- 5,45мм

Щурмгевер в Югославия никога не се е произвеждала, но боеприпаси за нея - да. И тя пълноценно си стоеше на въоръжение там.


П. П. То, ако оръжието е колекционерско, няма никакъв шанс да се стреля със него както и да било, понеже едно от условията то да бъде такова е да е "обезопасено", което значи - заварено, разпробито, занитено УНИЩОЖЕНО (ма.а им стара и хартиени плъхове).
И както в щатите тук няма перпектива да се случва - ние сме част от инфантилизирана Европа. На някои места в тази Европа, над 7см ножче е забранено оръжие баси...

[derhunter]

От: М-16- 5,56мм или АК-74(?!?)- 5,45мм

Държал съм го в ръчичките си но поради законовите ограничения (оръжието е колекционерско) не може законно да се стреля с него. Това е простотията на нащо законодателство може да имаш много хубави оръжия на само до там. Мечтата ми е да дойде време и тук като в щатите да можеме да правиме стрелкови срещи примерно на някое армейско стрелбище или на някоя кариера и да се отгърмиме кой с къквото му е на душата.

Този си беше от официалните армейски запаси. Работещ. Това бяха тестове преди патентоването на урудката.

[Sibirski]

От: М-16- 5,56мм или АК-74(?!?)- 5,45мм

Още малко допълнение - М 53 в югоармия незнайно защо се казвал "Шарац".