Tweet
СИНАНИЦА-ТРИГЛАВ
Мислих, че ще се върна каталясал от днешния трип и затова бях писал, че ще рапортувам в неделя, ама вече е 2:30 и още съм свежарка след карането и джакузито след това.
Ето хронологията, придружена със снимки:
Този мегдан вярвам, че куцо, кьораво и сакато в цяла България го знае. Това е централния площад в село Скобелево. От тук решихме да тръгнем и да търсим излаз към билата в местността Синаница. Бяхме Кокера, Жасмин, Ачо Пастрана и моя милост. В това родно, наше село сигурно има повече слънчеви дни от останалата част на България ?!
Обърнете внимание как са се изпекли жителите му
Докато другите се обличаха, аз и Жас тръгнахме да потърсим някоя пътечка, та да не караме толкова дълго по пътя край реката, но нищо не открихме.
Тази табела ни подведе, но като запитахме един местен жител къде е пътеката за нагоре, той ни каза, че нямало такава. Те така си слагали табелите за красота.
Хванахме си ние разчистения скоро път нагоре по река Габровница и понеже никога не се бяхме качвали от там на билото, импровизирахме и карахме по усет. Усета никога не ме е лъгал ( с изключение на един път, когато преспахме под открито небе около връх Мазалат ) и ето ни вече на билото. Кокера тръгва да катери първия връх - малката черна точка след следата. Имаше по-ранни следи там, сигурно оставени от казанлъшките колеги ?!
През едно било на север е пътеката х.Мазалат-вр.Триглав, но в тази посока всички кават, че е нвъзможна за минаване.
Под стрелката се вижда и самата хижа. Интересно, че всяко било отстрани изглежда по-лесно, отколкото това на което си в момента.
Тръгваме още нагоре към следващия връх. Това езерце е извор на река, но при тази суша това лято ...
Мда-а, ще поемаме по лявата пътека, колкото и непривлекателна да изглежда тя. Дясната слиза в Габровница.
Отначало пътеката изглежда обнадеждаващо, Кокера и Жасмин смело карат по нея.
Ето, по този трак трябва да минем, за да се изкачим на първия връх Безимен.
Тук пътечката се разклонява на няколко и трябва да уцелиш оптималния вариант. Жасмин (горе) пробва да премине от другаде, ама скоро се върна в "основната група".
Пътечката става все по-тясна, а тревата по-хлъзгава. Ако залитнеш наляво (както напоследък е модерно) и си сред стадото крави на около 500м по-надолу.
Ето, на този камък е единственото място, където трудно човек ще се справи сам. Прагът не е толкова висок, но много крив и все се крепиш на ръба.
Жас и Пастрана се натискат надясно.
Изглед към Курудере, но си заслужава да се види на живо тази красота
Ачката тук обърка задължителната страна за полягване и след 5-6 салта, отново се е качил на пътеката. Хубаво е, че моторът му остана горе !
Вече сме на връх Безимен. Гледката е страхотна !
Поглеждаме отгоре към Триглав и констатираме, че трудното вече свърши.
Наистина има стръмни дълги наклони там. Ако CRF-ът ми 250 не беше с толкова запазен двигател, щях да видя БАЯ зор. Виж КТМ-ите 450 и 525 качват всичко с лекота !
Това е от втория безимен връх. Вече се вижда пътят, който свързва вр. Триглав с цивилизацията.
"Веселите моменти" са вече останали зад гърба ни. Ама ги имаше де.
Тръгваме вече за Триглав. Последно катерене към върха.
"Някои" по стар навик пак не си взеха вода и щом стигнахме Триглав, отидохме да пием от каптажа над хижа Триглав. Кокера веднага разбира се се качи на плочата, докато аз и Ачо чакахме капка по капка да се напълни една бутилка, та да злоупотребим с пиенето.
Точно щях да си лягам и бутилката се напълни.
Слизайки към полицейската хижа на тъженския път ни се прияде зелена салата с риба тон и попитахме за такава, но ни казаха, че нямали маруля.
Тогава тръгнахме към хижа Тъжа с надеждата там поне да намерим.
Тук пък рибата тон била свършила ! Имаше само черен хайвер, сьомга и супа с топче. Ужас ! Така аз и Кокера бойкотирахме храната, а Жасмин и Ачо си поръчаха страхотни супи съответно с две и с едно топче.
Ачката по едно време намери в супата дори и фиде. Беше голям празник !
Върнахме се по царския път край "Кадемлийското пръскало", но по-надолу намерихме страхотни преки пътечки.
... за финал се минава по тези плоски, равни камъни, които Кокера спуска на предна гума.
И ето ни отново в джакузито под моста на Скобелево. Голям кеф е там !
Само шампанското липсва, ама миналия месец имало сватба и младоженците купили бутилката от супермаркета в селото.
В басейна отново имаше тоговци, ама ги изпратихме на камъните да се попекат още малко.
Няма майтап, водата е много студена !
Ето и трака на прехода. Цялото разстояние преминахме за два часа, като се отбивахме до всички по-интересни места встрани от него.
Кратка дистанция, но си заслужаваше
Мислих, че ще се върна каталясал от днешния трип и затова бях писал, че ще рапортувам в неделя, ама вече е 2:30 и още съм свежарка след карането и джакузито след това.
Ето хронологията, придружена със снимки:
Този мегдан вярвам, че куцо, кьораво и сакато в цяла България го знае. Това е централния площад в село Скобелево. От тук решихме да тръгнем и да търсим излаз към билата в местността Синаница. Бяхме Кокера, Жасмин, Ачо Пастрана и моя милост. В това родно, наше село сигурно има повече слънчеви дни от останалата част на България ?!
Обърнете внимание как са се изпекли жителите му
Докато другите се обличаха, аз и Жас тръгнахме да потърсим някоя пътечка, та да не караме толкова дълго по пътя край реката, но нищо не открихме.
Тази табела ни подведе, но като запитахме един местен жител къде е пътеката за нагоре, той ни каза, че нямало такава. Те така си слагали табелите за красота.
Хванахме си ние разчистения скоро път нагоре по река Габровница и понеже никога не се бяхме качвали от там на билото, импровизирахме и карахме по усет. Усета никога не ме е лъгал ( с изключение на един път, когато преспахме под открито небе около връх Мазалат
) и ето ни вече на билото. Кокера тръгва да катери първия връх - малката черна точка след следата. Имаше по-ранни следи там, сигурно оставени от казанлъшките колеги ?!През едно било на север е пътеката х.Мазалат-вр.Триглав, но в тази посока всички кават, че е нвъзможна за минаване.
Под стрелката се вижда и самата хижа. Интересно, че всяко било отстрани изглежда по-лесно, отколкото това на което си в момента.
Тръгваме още нагоре към следващия връх. Това езерце е извор на река, но при тази суша това лято ...
Мда-а, ще поемаме по лявата пътека, колкото и непривлекателна да изглежда тя. Дясната слиза в Габровница.
Отначало пътеката изглежда обнадеждаващо, Кокера и Жасмин смело карат по нея.
Ето, по този трак трябва да минем, за да се изкачим на първия връх Безимен.
Тук пътечката се разклонява на няколко и трябва да уцелиш оптималния вариант. Жасмин (горе) пробва да премине от другаде, ама скоро се върна в "основната група".
Пътечката става все по-тясна, а тревата по-хлъзгава. Ако залитнеш наляво (както напоследък е модерно
) и си сред стадото крави на около 500м по-надолу. Ето, на този камък е единственото място, където трудно човек ще се справи сам. Прагът не е толкова висок, но много крив и все се крепиш на ръба.
Жас и Пастрана се натискат надясно.
Изглед към Курудере, но си заслужава да се види на живо тази красота
Ачката тук обърка задължителната страна за полягване и след 5-6 салта, отново се е качил на пътеката.
Хубаво е, че моторът му остана горе !Вече сме на връх Безимен. Гледката е страхотна !
Поглеждаме отгоре към Триглав и констатираме, че трудното вече свърши.
Наистина има стръмни дълги наклони там. Ако CRF-ът ми 250 не беше с толкова запазен двигател, щях да видя БАЯ зор. Виж КТМ-ите 450 и 525 качват всичко с лекота !
Това е от втория безимен връх. Вече се вижда пътят, който свързва вр. Триглав с цивилизацията.
"Веселите моменти" са вече останали зад гърба ни. Ама ги имаше де.
Тръгваме вече за Триглав. Последно катерене към върха.
"Някои" по стар навик пак не си взеха вода
и щом стигнахме Триглав, отидохме да пием от каптажа над хижа Триглав. Кокера веднага разбира се се качи на плочата, докато аз и Ачо чакахме капка по капка да се напълни една бутилка, та да злоупотребим с пиенето. Точно щях да си лягам и бутилката се напълни.
Слизайки към полицейската хижа на тъженския път ни се прияде зелена салата с риба тон и попитахме за такава, но ни казаха, че нямали маруля.
Тогава тръгнахме към хижа Тъжа с надеждата там поне да намерим.
Тук пък рибата тон била свършила !
Имаше само черен хайвер, сьомга и супа с топче. Ужас ! Така аз и Кокера бойкотирахме храната, а Жасмин и Ачо си поръчаха страхотни супи съответно с две и с едно топче. Ачката по едно време намери в супата дори и фиде. Беше голям празник !
Върнахме се по царския път край "Кадемлийското пръскало", но по-надолу намерихме страхотни преки пътечки.
... за финал се минава по тези плоски, равни камъни, които Кокера спуска на предна гума.
И ето ни отново в джакузито под моста на Скобелево. Голям кеф е там !
Само шампанското липсва, ама миналия месец имало сватба и младоженците купили бутилката от супермаркета в селото.
В басейна отново имаше тоговци, ама ги изпратихме на камъните да се попекат още малко.
Няма майтап, водата е много студена !
Ето и трака на прехода. Цялото разстояние преминахме за два часа, като се отбивахме до всички по-интересни места встрани от него.
Кратка дистанция, но си заслужаваше
Язък !
Иначе беше интересно. 
На Кокера му писна да чака и мина тапата, използвайки виражите.
Красива е гледката от тук надолу, само Чукура да не беше си оставил отпечатъка на обектива ! 
Бива ли такава работа ...
)
Коментар